Кен Фолет
Иглата (20)

18.

Подводницата, модел У-505, описа спокойно голям кръг; мощните дизелови мотори пухтяха бавно, докато тя се носеше през дълбините като сива, беззъба акула. Командирът, лейтенант Вернер Хеер, пиеше ерзац кафе и се мъчеше да не пали нова цигара. Бяха изкарали дълъг ден и още по-дълга нощ. Не му харесваше сегашната задача — той беше човек на действието, тук нямаше какво да се прави; освен това му бе ужасно неприятен тоя мълчаливец от Абвера с излъчващи пословично лукавство сини очи, когото му бяха натрапили на борда.

Майорът от разузнаването хер Вол седеше срещу капитана. Този човек сякаш не знаеше умора, по дяволите. Сините очички попиваха всичко наоколо, но изражението в тях не се променяше. Униформата му никога не се намачкваше въпреки неудобствата на живота под водата; на всеки двайсет минути по часовник запалваше нова цигара и я изпушваше до четвъртинчова угарка. Хеер би спрял да пуши просто за да може да забрани и на другите и да лиши Вол от това удоволствие, но беше прекалено пристрастен към тоя си навик, за да го направи.

Никога не бе обичал хората от разузнаването, винаги бе имал чувството, че събират сведения и за него. Не обичаше да работи и с Абвера. Подводницата му бе направена да води бой, не да се мотае около британския бряг и да прибира разни тайни агенти. Изглеждаше му чиста лудост рискуването на такава скъпа бойна машина, да не говорим за обучения й екипаж, и то заради човек, който можеше въобще да не се появи.

Хеер допи чашата си и сви лице в гримаса.

— Отвратително кафе — рече той. — Толкова е гадно на вкус.

Безчувственият поглед на Вол се спря върху му за миг и се отмести настрани. Той нищо не каза.

Непроницаем както винаги. Да върви по дяволите. Хеер се размърда неспокойно на стола си. На палубата на някой кораб би кръстосвал безспир напред-назад, но в подводницата човек се научава да избягва излишните движения.

— Вашият човек няма да дойде в това време, да знаете — каза той накрая.

— Ще чакаме до шест сутринта — рече небрежно Вол и погледна часовника си.

Не беше заповед — Вол не можеше да заповядва на Хеер, просто се съобщаваше един факт, а това само по себе си вече беше обида към офицера с по-висок ранг. И Хеер му го каза.

— И двамата изпълняваме заповедите си — рече Вол. — Моите, както знаете, идват от много високо място, наистина много високо.

Хеер овладя яда си. Младежът беше прав, разбира се. Хеер щеше да изпълни заповедта, но щом се върнеха в пристанището, щеше да направи рапорт за неподчинение срещу Вол. Не че щеше да има някакво значение — петнайсет години във флота го бяха научили, че хората от Главната квартира сами създават законите…

— Е, дори и да е такъв глупак, че да излезе в морето в такова време, вашият човек сто на сто не е толкова опитен моряк, та да оцелее.

Единственият отговор на Вол беше пак онзи празен, безизразен поглед.

— Вайсман? — повика Хеер радиотелеграфиста.

— Няма нищо, сър.

— Имам чувството, че шепотът, който хванахме преди няколко часа, беше от него — каза Вол.

— Ако е бил той, тогава е доста далеч от мястото на срещата, сър — каза радиотелеграфистът. — Беше просто като пукането на светкавица.

— Ако не е бил той, значи не е бил — добави Хеер. — Ако е бил той, вече се е удавил.

— Вие не познавате този човек — каза Вол и този път в гласа му се появи нещо като вълнение.

Хеер не отговори. Шумът на мотора леко се промени и на него му се стори, че дочува някакво леко чукане. Ако се увеличеше по обратния път, щеше да се наложи да го прегледат, щом се върнат. При всички случаи можеше да ги накара да го отворят дори и само за да избегне едно повторно плаване с отвратителния майор Вол.

— Искате ли още кафе, сър? — подаде глава през вратата един моряк.

— Ако изпия още едно, ще взема да пикая кафе — поклати глава Хеер.

— Аз ще пия, ако обичате — каза Вол и извади цигара.

При това Хеер погледна часовника си. Беше шест и десет. Лукавият майор Вол не бе запалил цигарата в шест, за да задържи подводницата още няколко минути.

— Поемаме курс към дома — каза Хеер.

— Един момент — рече Вол. — Мисля, че трябва да погледнем на повърхността, преди да тръгнем.

— Я не ставайте глупак! — озъби се Хеер. Знаеше, че е на сигурна почва сега. — Имате ли представа каква буря бушува горе? Няма да можем да отворим люка, а и през перископа няма да се види нищо на повече от няколко метра.

— Откъде знаете какво е горе?

— Опит.

— Тогава поне се свържете с базата и им кажете, че нашият човек не се е явил на срещата. Може да ни наредят да останем.

— Не е възможно да се свържем по радиото с базата от тази дълбочина — въздъхна отегчено Хеер.

— Капитан Хеер, искрено ви препоръчвам да изплувате на повърхността и да се свържете по радиото с базата, преди да напуснете мястото на срещата — най-после загуби спокойствие Вол. — Човекът, когото трябва да приберем, носи информация от съдбоносно значение. Фюрерът очаква доклада му.

— Благодаря ви, че ми съобщихте мнението си, майоре — каза Хеер и се обърна. — Пълен напред! — изкомандва той.

Мъркането на двата мотора прерасна в рев и подводницата започна да набира скорост.