Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Професор Томаш Нороня (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Formula de Deus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)
Допълнителна корекция
moosehead (2019)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021)

Издание:

Жозе Родригеш душ Сантуш. Божията формула

Португалска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2010

Художествено оформление на корицата — Георги Атанасов Станков

Отговорен редактор — Даниела Атанасова

Стилов редактор — Димитрина Ковалакова

Компютърна обработка — Ана Андонова

Коректор — Здравка Петрова

ISBN: 978-954-26-0867-7

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки, номерацията на главите, слепени параграфи и др.
  3. — Корекция

IV

Силуетът се показа от една странична врата, изплува от тъмнината и се приближи бавно до махагоновата маса. Томаш и двамата американци се стреснаха, като го видяха да се появява от нищото като призрак, фантасмагориен образ, който внезапно се материализира в салона.

Мъжът беше висок и добре сложен, облечен в тъмносив костюм. Имаше сини очи с блестящ леден поглед и посивяла коса, подстригана по военному. Изглеждаше около седемдесетгодишен, но беше запазил снажната си осанка; множество ситни бръчки бяха плъзнали около ъгълчетата на очите му и браздяха като линии на живота суровото му непроницаемо лице. Непознатият остана в полусянката, неподвижен и заплашителен, присвил сините си очи, като че преценяваше положението и изучаваше Томаш. Остана още миг така, после дръпна стола и се приведе напред, заемайки най-сетне мястото си на махагоновата маса, без да откъсва студените си блестящи очи от португалеца.

Good afternoon, mister[1] Белами — поздрави Съливан с тон на уважение, което не убягна на Томаш.

Hello, Greg — каза мъжът тихо и дрезгаво, без да сваля очи от Томаш. Цялото му тяло излъчваше власт. Власт и заплаха, латентна агресия. — Няма ли да ми представиш твоя приятел?

Съливан се подчини на секундата.

— Томаш, това е mister Белами.

— За мен е удоволствие.

Hello, Томаш — поздрави го новодошлият, изговаряйки името на Томаш почти безупречно. — Благодаря, че дойдохте.

Съливан се наведе към ухото на португалеца.

Mister Белами пристигна тази сутрин в Лисабон — побърза да добави с благоговеен шепот. — Той е дошъл специално от Ленгли за…

— Благодаря, Грег — прекъсна го Белами. — Сега шоуто е мое.

Yes, mister Белами.

Американецът със зловещия поглед остана неподвижен, облегнат на стола си, в полумрака на салона, все така втренчен в Томаш. Тежкото му, почти задъхано дишане се чуваше отчетливо в настъпилата тишина. Натрапеното му присъствие будеше неудобство и даже страх. Историкът почувства, че капчици пот избиват по челото му, и се опита да се усмихне, но новодошлият остана сериозен и полярно студен, с присвити очи, които продължаваха да изучават португалеца и да преценяват що за човек стои пред него.

След няколко минути, които на останалите се сториха цяла вечност, непознатият дръпна стола си напред и излезе от полусянката. Излагайки се на светлината, той опря лакти на масата и раздвижи тънките си устни.

— Името ми е Франк Белами и отговарям за една от четирите дирекции в ЦРУ. Дан е анализатор в дирекция «Операции». Аз съм шеф на дирекция «Наука и технологии». Нашата работа е да проучваме, разработваме и внедряваме нови технологии, подпомагащи мисиите за набиране на информация. Имаме сателити, които могат да видят регистрационен номер на кола в Афганистан, сякаш сме на половин метър разстояние. Разполагаме със системи за прихващане на съобщения, които ни позволяват да прочетем имейла, който сте изпратили тази сутрин до Египетския музей в Кайро, или да прегледаме порнографските сайтове, които снощи Дан е гледал в хотелската си стая. — Бледото лице на младия американски аналитик издайнически поаленя и той се видя принуден да наведе глава. — С една дума, нищо на тази планета не може да се случи, без ние да знаем, ако сме решили, че искаме да го узнаем. — Спря хипнотичния си поглед на Томаш. — Разбрахте ли каква власт имаме?

Португалецът поклати утвърдително глава, впечатлен от представянето.

— Да.

Франк Белами се облегна на стола.

Good. — Погледна през прозореца към росната зелена морава, която искреше под слънчевите лъчи. — Когато започна Втората световна война, бях млад и обещаващ студент по физика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Краят на войната ме свари в Лос Аламос, затънтено място на билото на един гол хълм в Ню Мексико. — Белами говореше бавно, произнасяйки отчетливо думите, с дълги паузи помежду им. — Проектът «Манхатън» говори ли ви нещо?

— Не беше ли свързано с него производството на първата атомна бомба?

Тънките устни на американеца се разтеглиха в подобие на усмивка.

— Вие сте гений — възкликна с нотка на сарказъм. Вдигна три пръста. — Направихме три бомби през 1945 г. Първата беше експериментална и беше взривена в Аламогордо. Последваха я Little Boy[2], която бе хвърлена над Хирошима, и Fat Man[3], хвърлена над Нагасаки. — Той отвори ръце. — И bang[4], войната свърши. — Замръзна за миг, сякаш отново преживяваше минали събития. — Година по-късно проектът «Манхатън» беше прекратен. Много учени продължиха да работят по засекретени проекти, но не и аз. Неочаквано останах без работа. Докато един ден мой приятел учен насочи вниманието ми към National Security Act[5] от 1947 година, подписан от президента Труман, с който бе създадена централна разузнавателна служба. Предишната агенция, OSS[6], беше разпусната в края на войната, но опасенията от експанзия на комунизма и страхът от КГБ накараха Америка да осъзнае, че не може да стои със скръстени ръце. Новата агенция се казваше CIA[7] и моя милост беше завербуван за научния сектор. — Пак изви тънки устни в нещо като опит за усмивка. — Пред вас стои, значи, един от основателите на агенцията. — Лицето му пак си възвърна предишната студенина. — Днес би могло да ни се стори, че едва ли научните изследвания са представлявали някаква особена грижа за ЦРУ по онова време, но беше точно обратното. Америка живееше в ужас при мисълта, че Съветският съюз би могъл да развие атомното оръжие, поради което ЦРУ се посвети на това в три насоки. — Пак вдигна трите пръста. — На първо място, като наблюдаваше Съветите. На второ място, вербувайки мозъци от чужбина, включително и нацисти. И на трето място — следейки нашите собствени учени. Въпреки усилията ни обаче Съветският съюз взриви първата атомна бомба през 1949 г., с което създаде параноичен климат у нас. Започна лов на вещици заради подозрението, че наши учени биха могли да са издали секретна информация на Москва. — За първи път Белами отклони поглед от Томаш и се обърна към Съливан. — Грег, може ли едно кафе?

«Културният аташе» скочи от мястото си като войник, който изпълнява заповед на генерал.

Right away, mister[8] Белами — каза той и излезе от залата.

Синият поглед на Франк Белами се върна на Томаш.

— През пролетта на 1951 година тогавашният министър-председател на Израел Давид Бен Гурион дойде в Америка за събиране на средства за младата държава, създадена само три години преди това. Както обикновено става в тези случаи, прегледахме програмата на посещението и нещо привлече вниманието ни. Бен Гурион беше предвидил среща с Алберт Айнщайн в Принстън. Шефът ми реши, че би трябвало да проследим тази среща, и изпрати мен и един оперативен служител, отговарящ за аудиозаписната техника, да документираме разговора между двамата. — Белами направи справка в малко тефтерче, което беше оставил пред себе си. — Срещата се състоя на 15 май 1951 г. в дома на Айнщайн на Мърсър стрийт 112 в Принстън. Както шефът ми беше предвидил, Бен Гурион наистина помоли учения за помощ при създаването на атомна бомба за Израел. Искаше бомба, която страна с ограничени ресурси би могла да произведе тайно и бързо.

— А Айнщайн? — попита Томаш, осмелявайки се за пръв път да прекъсне своя всяващ страх събеседник. — Прие ли поръчката?

— Съпротивата на нашия гений не трая дълго. — Пак прегледа записките си. — Известно ни е, че той започна да работи за Бен Гурион още на следващия месец и продължи и през 1954-а, година преди да почине. — Вдигна поглед от тефтера. — Професор Нороня, знаете ли каква енергия се освобождава при избухването на една атомна бомба?

— Ядрена енергия ли?

— Да. Знаете ли каква е тази енергия?

— Предполагам, че има нещо общо с атомите, нали?

— Всичко във Вселената има общо с атомите, драги професоре — заяви сухо Белами. — Аз ви питам дали имате понятие какво представлява тази енергия?

Томаш се разсмя.

— Нямам ни най-малка представа.

Грег Съливан се върна в залата с поднос и остави четири димящи чашки на масата, заедно с чинийка, отрупана с пликчета захар. Човекът от ЦРУ взе чашката си и без да подслажда кафето, отпи една глътка.

— Вселената е съставена от елементарни частици — каза той, след като остави чашката. — Отначало са мислели, че тези частици са атомите и затова ги нарекли с гръцката дума атом, която означава неделим. Но с времето физиците разбрали, че смятаните за неделими частици всъщност се делят. — Доближи палец и показалец, за да покаже нещо миниатюрно. — Открили, че съществуват още по-малки частици, протони и неутрони, които изграждат атомното ядро, и електронът, който се движи в орбита около него като планета, само че невероятно бързо. — Показа с показалец около чашката на масата как се движи електронът. — Представете си, че можем да смалим Лисабон до размерите на атом. Ядрото на този атом би било с размерите на футболна топка, поставена в центъра на града. В такъв случай електронът би изглеждал като стъклено топче, въртящо се около този център в радиус от трийсет километра и способно да направи четиридесет хиляди обиколки около топката за секунда.

— Невероятно.

— Казвам това само за да имате представа колко «празен» е един атом.

Томаш почука по масата.

— Но щом в атомите има такова огромно празно пространство — каза португалецът, — защо, когато докосвам тази маса, ръката ми удря в нея, а не минава през нея?

— Това се дължи на силите на отблъскване между електроните и на онова, което наричаме Принцип на Паули. Според него две елементарни частици не могат да бъдат с еднакво квантово състояние.

— А!

— Което ни отвежда до въпроса за фундаменталните сили, действащи в природата. — Белами отново вдигна пръсти, този път четири. — Всички частици взаимодействат помежду си посредством четири сили. Сила на гравитацията, електромагнитно взаимодействие, силно ядрено взаимодействие и слабо ядрено взаимодействие. Гравитационното взаимодействие например е най-слабото от всички, но обхватът му е безграничен. — Повтори жеста с орбиталното въртене около чашката. — Тук, на Земята, чувстваме силата на гравитационното привличане на Слънцето и дори на галактическия център, около който се въртим. Освен това имаме електромагнитното взаимодействие, което слива електрическите и магнитните сили. Електрическата сила води до привличането на противоположни заряди и до отблъскването на частици с еднакъв заряд. — Удари с пръст по масата. — Ето в това се състои проблемът. Физиците знаят, че протоните имат положителен заряд. Но електрическата сила налага еднаквите заряди да се отблъскват, нали така? Е, ако протоните имат еднакъв заряд, тъй като всички са положителни, задължително трябва да се отблъскват. Според направените изчисления, ако увеличим протоните до размера на футболна топка, дори и да ги покрием с най-издръжливата метална сплав, която познаваме, силата на отблъскване между тях е от такъв мащаб, че въпросната метална сплав би била смачкана като тоалетна хартия. — Повдигна вежди. — Но въпреки тази мощна сила на отблъскване протоните си стоят заедно в ядрото. Защо? Каква друга сила има, още по-мощна от електрическата? — Направи драматична пауза. — Физиците се заели да изследват проблема и открили, че съществувала непозната сила. Нарекли я силно ядрено взаимодействие. Това е толкова мощно, че може да държи протоните свързани в ядрото. — Сви юмрук със замах, сякаш ръката беше енергията, която държеше ядрото като едно цяло. — Всъщност силното ядрено взаимодействие е сто пъти по-мощно от електромагнитното взаимодействие. Ако сравним протоните с два влака, които се отдалечават един от друг с висока скорост, силното взаимодействие би могло да ги задържи един до друг, пречейки им да се раздалечат. Ето това е силното взаимодействие. — Вдигна предупредително пръст. — Но въпреки цялата си неимоверна сила това взаимодействие има много малък обсег на действие, по-малък от атомното ядро. Ако един протон успее да напусне ядрото, той вече не търпи влиянието на силното взаимодействие и остава само под въздействието на останалите сили. Разбрахте ли?

— Да.

Белами направи пауза, докато обмисляше как да обясни следващия въпрос. Обърна глава към прозореца и се полюбува на слънцето, залязващо зад сградите, чиито силуети се очертаваха на хоризонта.

— Вижте слънцето. Защо грее и излъчва топлина?

— Това са ядрени експлозии, нали?

— Така изглежда, разбира се. Но истината е, че не са експлозии, а движения на плазма, резултат от ядрените реакции, протичащи в ядрото. Знаете ли какво представляват ядрените реакции?

Томаш сви рамене.

— Честно казано, не знам.

— Физиците са проучили този въпрос и са открили, че при определени условия е възможно освобождаване на енергия при силното взаимодействие, на която се дължи целостта на атомното ядро. Това се постига посредством два процеса, делене и синтез на ядрото. При разцепване на едно ядро или при сливането на две ядра се освобождава неимоверно голяма енергия. Под действието на неутроните близките ядра също се разцепват, изпускайки още повече енергия, и така се получава верижна реакция. А сега си представете какво се случва, когато се освобождава такава мощна енергия?

— Експлозия?

— Освобождава се енергията от ядрата на атомите, където е съсредоточено силното взаимодействие. Затова го наричаме ядрена реакция.

Томаш възкликна:

— Сега разбрах.

Американецът отново отправи съзерцателен поглед към оранжевата сфера, която беше полегнала на покривите с тухлен цвят в Лисабон.

— Ето това става на Слънцето. Ядрен синтез. Ядрата на атомите се сливат, при което се освобождава енергията на силното взаимодействие. — Синият поглед се съсредоточи върху Томаш. — Смятало се е, че това е възможно само в природата. Но през 1934 г. един италиански учен, с когото работих в Лос Аламос, на име Енрико Ферми, бомбардира уран с неутрони. От анализа на този опит се разбра, че бомбардирането е произвело по-леки елементи от урана. Но как се е осъществило това? Заключението гласи, че при бомбардирането се е разцепило ядрото на урана, или с други думи, било е предизвикано делене, при което са се образували други елементи. Така се изясни, че е възможно по изкуствен начин да се освободи мощна енергия — не чрез синтеза на ядра, както става на Слънцето, а чрез тяхното делене.

— И това вече е атомната бомба.

— Точно така. Всъщност атомната бомба представлява верижно освобождаване на енергията на силното взаимодействие при разпада на атомното ядро. В Хирошима беше използван уран, за да се получи този ефект, а в Нагасаки — плутоний. Но водородната бомба, създадена по-късно, използва принципа на ядрения синтез, както става в недрата на Слънцето.

Франк Белами млъкна, облегна се отново на стола и доизпи кафето, останало в чашата му. После сплете пръстите на ръцете си и се отпусна. Изглежда беше привършил с изложението си, което остави Томаш в недоумение. Тишината се проточи около трийсет секунди; в началото неловка, а после нетърпима.

— Затова ли дойдохте в Лисабон, за да ми обясните това? — попита историкът объркан.

— Да — потвърди с леден глас американецът, дрезгаво и все така забавено. — Но това е само встъплението. Като шеф на дирекция «Наука и технологии» при ЦРУ задачата ми е да следя за спазването на глобалния режим за неразпространение на ядрената технология. Има много страни от Третия свят, които развиват тази технология и в някои случаи това истински ни притеснява. Ирак на Саддам Хюсеин например се опита да стори това, но Израел срина съоръженията му. Сега обаче нашето внимание е обърнато към друга страна. — Извади малка географска карта от тефтера и посочи една точка. — Ето тук.

Томаш се наведе над масата и се втренчи в отбелязаната точка.

— Иран ли?

Човекът от ЦРУ поклати утвърдително глава.

— Иран стартира ядрената си програма още по времето на шаха, когато Техеран се опита да построи ядрен реактор в Бушехр с помощта на немски учени. Ислямската революция от 1979-а принуди германците да се отдръпнат и аятоласите, след първоначалния период на съпротива срещу каквото и да било модернизиране на страната, решиха да прибегнат до руска помощ, за да приключат изграждането на реактора. Но междувременно Русия сближи позициите си със Съединените щати и успяхме да убедим руснаците да спрат доставките на оборудване, което би могло да се използва за обогатяването на естествения уран за военни цели. Китай също прекъсна сътрудничеството си в тази област и ситуацията като че бе овладяна. Но в края на 2002 г. се оказа, че сме се самозалъгвали. Установи се точно обратното: ситуацията бе станала неконтролируема. — Разгледа отново картата. — Открихме две много смущаващи неща. — Посочи една точка на картата южно от Техеран. — Първо, иранците тайно бяха построили тук, в Натанц, завод за обогатяване на уран с високоскоростни центрофуги. Ако бъде разширен, този завод би могъл да произвежда обогатен уран в достатъчни количества за производството на атомна бомба от вида на тази от Хирошима. — Пръстът му се плъзна към другия край на картата, на запад. — Второ, в Арак бе построен реактор за производство на тежка вода, използвана за получаване на плутоний, който е материалът на бомбата от Нагасаки. Но тежката вода не е необходима за ядрените съоръжения, които руснаците произвеждат за иранците в Бушехр. А след като не е потребна там, тогава за какво им е? Съоръженията в Арак логично водят до извода, че съществуват други, необявени съоръжения, което смятаме за много тревожно.

— Дали това не е буря в чаша вода? — попита Томаш. — В случая с тежката вода, разбира се. — Усмихна се на каламбура. — В крайна сметка, може би смятат да използват ядрената енергия за мирни цели…

Франк Белами го изгледа с неприязън.

— За мирни цели? — Очите му блеснаха като хладни остриета. — Използването на ядрената енергия за мирни цели, драги професоре, се свежда до строежа на централи за производство на електричество. А Иран е най-големият производител на природен газ и четвъртият в света производител на петрол. За какво им е на иранците да произвеждат електричество с ядрени централи, щом могат да го получат много по-евтино и по-бързо благодарение на своите огромни залежи от природен газ и твърди горива? Кажете ми тогава, защо иранците строят тайно ядрени централи? Защо им е тежка вода, субстанция, използвана само при производството на плутоний? — Направи ефектна пауза. — Драги ми професоре, нека не бъдем наивни. Ядрената програма на Иран за мирни цели не е нищо друго, освен фасада, която прикрива изграждането на съоръжения, предназначени за същинската цел — иранската програма за ядрено въоръжаване. — Задържа погледа си, впит в Томаш. — Разбрахте ли?

Томаш имаше вид на примерен ученик, почти вцепенен от страх пред недоволния учител.

— Да, разбрах.

— Въпросът е да открием откъде Иран е взел технологията, която му е позволила да стигне толкова далече? — Вдигна два пръста. — Има две възможности. Първата е Северна Корея, която е получила от Пакистан информация как се обогатява уран в центрофуги. Знаем, че Северна Корея е продала ракети «Нодон» на Иран и е възможно да е продала в същия пакет и ядрена технология с пакистански произход. Втората възможност е Пакистан директно да е направил тази сделка. Макар и да става въпрос за предполагаемо проамерикански настроена страна, много от пакистанските управници и военни споделят едни и същи ислямски фундаменталистки възгледи за света с иранците и не е трудно да допуснем някаква малка помощ, предоставена им тайно.

Томаш дискретно погледна часовника си. Беше шест и десет, което означаваше, че е тук цели два часа. Чувстваше се изморен.

— Извинете — каза той с лека боязън, — бихте ли ми обяснили защо съм ви нужен?

Човекът от ЦРУ побарабани с пръсти по полирания махагон.

— Разбира се — каза съвсем тихо. Погледна към Дан Снайдер. По време на неговото изложение аналитикът беше стоял безмълвно, почти невидим. — Дан, разказа ли на нашия приятел за Азиз ал Мутаки?

Yes, mister Белами.

Все със същия почтителен тон.

— Обясни ли му, че Азиз е активист на Ислямско движение за съпротива?

Yes, mister Белами.

— А каза ли му, че Ислямско движение за съпротива е дясната ръка на «Хизбула»?

Yes, mister Белами.

— Поясни ли му кой е основният спонсор на «Хизбула»?

No, mister Белами.

Едва доловимо проблясване премина през синия му поглед.

— А! — възкликна. — Не си му обяснил това.

No, mister Белами.

Мъжът с леденото изражение отново се обърна към Томаш.

— Не знаете кой финансира «Хизбула»?

— Аз ли? — попита португалецът. — Не.

— Кажи му, Дан.

— Иран, mister Белами.

Томаш претегли за момент тази нова информация и съответните последствия.

— Иран? — повтори португалецът. — И какво следва от това?

Белами отново попита Снайдер, без да сваля очи от историка.

— Дан, говори ли му за професор Сиза?

Yes, mister Белами.

— Каза ли му къде е учил професор Сиза на младини?

No, mister Белами.

— Кажи му.

— Бил е на стаж в Института за авангардни изследвания, mister Белами.

Белами се обърна сега към Томаш.

— Разбрахте ли?

— Не.

— Дан, къде се намира институтът, в който професор Сиза е стажувал?

— В Принстън, mister Белами.

— И кой голям учен е работил там?

— Алберт Айнщайн, mister Белами.

Човекът от ЦРУ повдигна вежди към Томаш.

— Сега разбрахте ли?

Португалецът прокара ръка по брадичката си, преценявайки усложненията, които внасяха новите сведения.

— Разбирам — каза той. — Но какво означава всичко това?

Франк Белами въздъхна.

— Означава, че възникват прекалено много въпроси. — Вдигна палеца на лявата си ръка. — Въпрос номер едно: какво правят косми от главата на Азиз ал Мутаки в кабинета на най-големия физик в Португалия? — Вдигна показалец. — Въпрос номер две: къде се намира професор Сиза, който е стажувал в Принстън в същия институт, в който е работил Айнщайн? — Вдигна средния си пръст. — Въпрос номер три: по каква причина организация като «Хизбула» е трябвало да отвлича точно този физик? — Безименен пръст. — Въпрос номер четири: какво знае професор Сиза за поръчката, възложена от Бен Гурион на Айнщайн относно създаването на ядрено оръжие? — Кутре. — Въпрос номер пет: дали Иран не използва «Хизбула» като оръдие в намирането на нов начин на производство на ядрени оръжия?

Томаш се размърда на стола си.

— Предполагам, че вече имате отговори на тези въпроси?

— Вие сте гений — отвърна Белами, без нито един мускул да трепне по лицето му.

Португалецът изчака какво ще последва, но нищо не се случи. Франк Белами продължи да стои втренчен в него, без да каже и дума; чуваше се само тежкото му дишане. Грег Съливан беше съсредоточил погледа си върху масата и вниманието му изглежда бе обсебено от нещо невидимо за другите. Дан Снайдер изчакваше нареждания с отворен пред себе си лаптоп.

— Е, добре, щом имате отговорите — каза Томаш, — какво очаквате от мен?

Човекът с ледения поглед не бързаше да отговаря.

— Дан, покажи му момичето — прошепна накрая.

Снайдер плъзна пръсти по клавиатурата на компютъра.

— Готов съм, mister Белами — каза той и извъртя лаптопа към другия край на масата.

— Познавате ли тази госпожа? — попита Белами, обръщайки се към Томаш.

Историкът надникна и видя хубава жена с черни коси и познати светлокафяви очи с жълти искрици.

— Ариана — възкликна той. Погледна към Белами. — Да не би да е замесена в това?

Синеокият мъж се обърна към младежа с лаптопа.

— Дан, обясни на нашия приятел коя е тази госпожа.

Снайдер погледна справката, изписана до снимката на екрана.

— Ариана Пахраван, родена през 1966 г. в Исфахан, Иран, дъщеря на Санджар Пахраван, един от иранските учени, започнали работа по проекта в Бушехр. Ариана учи в колеж в Париж, когато избухва Ислямската революция. Завършва докторантура по ядрена физика в Сорбоната и се омъжва за френския химик Жан-Марк Дюкас, с когото се развежда през 1992 г. Няма деца. Завръща се в страната си през 1995 година и започва работа в Министерството на науката като дясна ръка на министъра Бозоргмехр Шафак.

— Точно това ми каза и тя — побърза да каже Томаш, щастлив, че не го е излъгала.

Франк Белами примигна.

— Разказала ви е всичко това?

Историкът се засмя.

— Не, разбира се, че не. Но малкото, което ми каза, съвпада с… е-е… с тази биографична справка.

— Казала ви е, че работи в Министерството на науката?

— Да, така ми каза.

— А спомена ли, че е богиня в леглото?

Този път Томаш запримигва.

— Моля?

— Каза ли ви, че е богиня в леглото?

— Хм… опасявам се, че разговорът не стигна дотам — заекна Томаш сконфузено. Поколеба се. — А така ли е?

Белами не помръдна, но леко трепване в крайчеца на устните му издаде нещо, което приличаше на зараждаща се усмивка.

— Бившият й съпруг ни каза, че е така.

Томаш се засмя.

— Значи не ми е казала всичко.

Човекът от ЦРУ не отвърна на смеха. Стисна устни и присви студените си очи.

— Какво искаше от вас?

— О, нищо особено. Нае ме да помогна за дешифрирането на един стар документ.

— Стар документ? Какъв?

— Някакъв неиздаван труд на Айнщайн.

В момента, в който произнесе името на прочутия учен, Томаш мислено хлъцна от изненада. Какво съвпадение, каза си той. Документ на Айнщайн. И веднага отхвърли мисълта — дали наистина беше съвпадение? И каква връзка имаше това с останалото?

— И вие приехте ли?

— Моля?

— Приехте ли?

— Какво да съм приел?

Белами цъкна нетърпеливо с език.

— Приехте ли да дешифрирате документа?

— Да. Добре плащат.

— Колко?

— Сто хиляди евро на месец.

— Нищо не е.

— Повече е, отколкото година работа във факултета.

— Ще ги имате, но ще работите за нас.

Томаш погледна объркано.

— Да работя за кого?

— За нас. За ЦРУ.

— И какво трябва да направя?

— Ще отидете в Техеран да видите този документ.

— Само това ли?

— И още нещо дребно, което после ще ви обясним.

— За какво се отнася?

— После ще ви обясним.

Португалецът се усмихна и поклати глава.

— Не, не става така — каза той. — Аз не съм Джеймс Бонд, аз съм историк, специалист по криптоанализ и древни езици. Няма да работя за ЦРУ.

— Ще го направите.

— Не, няма.

Франк Белами се надвеси над масата и впи жестоките си очи в Томаш. Дрезгавият му глас придоби заплашителен оттенък.

— Драги ми професоре, ще ви представя нещата по друг начин — изръмжа глухо. — Ако не приемете предложението, което ви отправям, животът ви ще стане доста сложен. — Белами вдигна вежди. — Всъщност рискувате да се лишите от него. Предполагам, че ме разбирате. — Ъгълчетата на устните му се разтегнаха в привичната гримаса, наподобяваща усмивка. — Но ако приемете, ще се случат четири неща. Първо, ще спечелите вашите мизерни двеста хиляди евро на месец — сто хиляди от нас и останалите сто хиляди от иранците. Второ, може би ще помогнете да открием клетия професор Сиза. Дъщеря му се поболя от притеснение къде ли се е дянало скъпото й татенце. Трето, може би ще успеете да спасите света от най-големия му кошмар — ядрено оръжие, попаднало в ръцете на терористите. И четвърто, навярно най-важното за вас, животът ви има бъдеще. — Белами се отпусна на стола. — Ясен ли съм?

Историкът отвърна на погледа му. Беше бесен заради отправените му заплахи и съзнанието, че няма къде да бяга; човекът, който стоеше пред него, разполагаше с огромна власт и воля да я използва, както реши.

— Разбрахте ли? — повтори въпроса си Белами.

Томаш кимна бавно.

— Да.

Fucking[9] гений.

Fuck you[10] — отвърна незабавно португалецът.

Белами се разсмя за първи път. Тялото му се разтресе от пристъпа, хълцаше и се превиваше, докато смехът премина в упорита кашлица. Овладя я и след кратка пауза, в която нормализира дишането си и възвърна обичайното си изражение, той погледна Томаш.

— Имате big balls[11], професор Нороня. Това ми харесва. — Кимна към Съливан и Снайдер, които наблюдаваха сцената с гробно мълчание. — Не са много хората, които биха дръзнали да ми кажат fuck you. Дори и президентът не би си го позволил. — Неочаквано заби пръст в Томаш и добави заканително: — Посмей да го кажеш отново! Разбра ли ме?

— Хм.

— Разбра ли?

— Да, разбрах.

Американецът разтри чело.

— Много добре — въздъхна той, връщайки си пълния контрол над ситуацията. — Преди малко не довърших историята за поръчката, която Бен Гурион възложил на Айнщайн. Искате ли да я чуете докрай?

— Щом настоявате…

— Айнщайн започнал да работи върху новата атомна бомба месец след срещата си с Бен Гурион. Припомням ви, че идеята била да се създаде такъв тип бомба, която Израел да може да произведе с малко средства и тайно. Известно ни е, че Айнщайн е работил над този проект поне три години, до 1954-а включително. Възможно е да е продължил работата си и през 1955-а, годината, в която умира. Малко се знае какво точно направил нашият гений. Учен, който е работил заедно с него, ни съобщи, че Айнщайн открил формулата на невиждано мощен взрив, толкова мащабен, че според информатора ни Айнщайн изглеждал потресен от собственото си откритие. — Белами придоби изражението на човек, който се мъчи да си припомни нещо, сякаш връхлетян от някакво съмнение. — Да, точно така — каза накрая. — Потресен. Това беше думата, която спомена нашият информатор.

— Не знаете ли къде е този документ?

— Документът изчезнал и Айнщайн отнесъл тайната със себе си в гроба. Но е възможно да го е поверил някому. Казват, че Айнщайн се сприятелил с един млад физик, стажант в Института за авангардни изследвания, чието име е…

— Професор Сиза!

— Вие сте fucking гений, несъмнено — потвърди Белами. — Точно така, самият професор Сиза. Същият, който изчезна преди три седмици. Същият, в чийто апартамент са били намерени улики, водещи към Азиз ал Мутаки, опасния активист на «Хизбула» — терористичното движение, финансирано от Иран. Все този Иран, който се опитва по всички възможни начини да започне тайно производство на ядрени оръжия.

— Господи!

— Сега разбирате ли защо настоявахме толкова да говорим с вас?

— Да.

— Остава да ви кажем още нещо, което ни беше разкрито от нашия информатор.

— Какъв информатор?

— Приятелят на Айнщайн, човекът, на когото нашият гений е говорил за проекта, възложен от Бен Гурион.

— Да.

— Информаторът ни каза, че Айнщайн имал дори кодово име за своя проект.

Томаш почувства, че сърцето му ще изхвръкне.

— Какво е името?

Франк Белами пое дълбоко въздух.

Die Gottesformel. Божията формула.

Бележки

[1] Добър ден, господин… (англ.). — Б.р.

[2] Малчугана (англ.). — Б.р.

[3] Дебелака (англ.). — Б.р.

[4] Бум (англ.). — Б.р.

[5] Закон за националната сигурност. — Б.р.

[6] Office of Strategic Services — Управление на стратегическите служби. — Б.р.

[7] Central Intelligence Agency — Централно разузнавателно управление. — Б.р.

[8] Веднага, господин… (англ.). — Б.р.

[9] Проклет, шибан (англ.). — Б.р.

[10] Майната ти (англ.). — Б.р.

[11] Букв. «големи топки» (англ.); мъжкар. — Б.р.