Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Професор Томаш Нороня (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Formula de Deus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)
Допълнителна корекция
moosehead (2019)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021)

Издание:

Жозе Родригеш душ Сантуш. Божията формула

Португалска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2010

Художествено оформление на корицата — Георги Атанасов Станков

Отговорен редактор — Даниела Атанасова

Стилов редактор — Димитрина Ковалакова

Компютърна обработка — Ана Андонова

Коректор — Здравка Петрова

ISBN: 978-954-26-0867-7

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки, номерацията на главите, слепени параграфи и др.
  3. — Корекция

XXXIII

Излязоха от тъмната стаичка до входа на храма на Майтрея, слязоха по стълбите от черен камък и завиха наляво. Томаш беше подхванал бодхисатва под мишница и му помагаше да върви, докато Ариана ги следваше с три възглавници, които притискаше до гърдите си. Прекосиха тесния коридор край параклисите и влязоха през първата врата, излизайки на закътан двор с дървета, под сянката на големия палат на Панчен Лама.

Няколко монаси поздравиха Тензин с поклон и старецът спря, за да им отговори. После продължи напред, сочейки едно дърво, което растеше в специален кът.

— Когато вървиш — изрецитира бодхисатва, съсредоточен върху старческите си крачки, — върви. Когато седиш, седи. Но не се колебай.

Ариана остави голямата възглавница до ствола на дървото, на място, избрано от домакина, и Томаш му помогна да седне. Огледаха се наоколо и установиха, че мястото беше добре избрано. Беше на сянка, но през листата проникваше доста слънчева светлина, така че не беше нито прекалено студено, нито прекалено топло, това беше идеалната температура.

Тибетецът махна към двамата посетители, които останаха прави.

— Буда е казал: седни, почини, работи — издекламира отново. — Сам със себе си. Край гората живей щастлив, без желания.

Двамата разбраха поканата. Подредиха възглавниците на земята пред бодхисатва и седнаха.

Настъпи тишина.

Чуваха се само далечните гласове на монасите, които редяха мантри с неизменното гърлено ом — звука на съзиданието, космическата вибрация, която е в основата на всичко и свързва всичко. Птички пееха безгрижно из клоните, чужди на първичния звук, огласящ манастира като неспирен шепот, като кроткия плисък на морски вълни при досега им с плажа. Всичко околовръст беше приветливо, тихо, вечно, съвършено място за съзерцание. Потъналият в мир двор подканяше към медитация и възнасяне на духа в безспирното търсене на същината на истината.

— Споменахте преди малко за проекта Божията формула — поде Томаш. — Дали не бихте могли да ни обясните какво е това?

— Какво искате да ви обясня?

— Ами… всичко.

Тензин поклати глава.

— Китайците имат една поговорка — каза. — Учителят ти отваря вратата, но трябва сам да влезеш.

Томаш и Ариана се спогледаха.

— Тогава ни отворете вратата.

Старият тибетец си пое дълбоко въздух.

— Когато започнах да изучавам физика и математика в Дарджилинг, смятах всичко това за забавно, защото ми се струваше голяма и красива игра. Докато не пристигнах в Колумбийския университет, където един мой учител ме отведе по-надалече. Отведе ме толкова надалече, че ученето престана да е игра за мен и се превърна в откривателство.

— Какво открихте?

— Открих, че западната наука подхожда странно към източната мисъл.

— Какво искате да кажете с това?

Тензин впери очи в Томаш, а после в Ариана.

— Какво знаете за мистичния опит на Изтока?

— Моите познания се ограничават с исляма — каза иранката.

— Аз познавам юдаизма и християнството — отбеляза Томаш. — А сега понаучих нещо и за будизма. Бих искал да знам повече, разбира се, но никога не съм имал учител, който да ме учи.

Бодхисатва въздъхна.

— Ние, будистите, имаме една поговорка — заяви. — Когато ученикът е готов, се появява учителят. — Той замълча. Чуваха се само настойчивите трели на птиците. — За да можете да разберете същината на последния проект на Айнщайн, трябва да проумеете някои основни положения на източната мисъл. — Положи длан на ствола на дървото и остана така за момент. После прибра ръката си оттам и преплете пръсти в скута си в съзерцателна поза. — Корените на будизма тръгват от индуизма, чиято философия се основава върху Ведите, древни свещени текстове, написани на санскрит. Последната част на Ведите се нарича Упанишади[1]. Основната идея в индуизма е, че разнообразието от неща и събития, които виждаме и чувстваме около нас, са само различни проявления на една и съща действителност. Действителността се казва Брахман и представлява за индуизма същото, което е Дхармакая за будизма. Брахман означава раста и е истинската реалност, вътрешната същност на всичко. Ние сме Брахман, макар и да не го разбираме заради магическата сила мая, която създава илюзията за разнообразие. Но разнообразието, подчертавам, е само илюзия. Има само една реалност и тя е Брахман.

— Извинете, не разбирам — прекъсна го Томаш. — Винаги съм си мислел, че индуизмът е пълен с най-различни божества.

— Това отчасти е истина. Индусите имат много божества наистина, но според свещените писания всички тези божества са отражения на един-единствен Бог, на една-единствена действителност. Един Бог с хиляди имена, различни имена и различни лица на една същност. — Разтвори ръце и ги събра. — Брахман е всички и един, Той е истинският и единствен Той е истински.

— Разбирам.

— Индуската митология поставя в основата на Сътворението танца на Шива. Легендата разказва, че материята се намирала в инертно състояние, докато в нощта на Брахман Шива не започнал своя танц в огнен пръстен. В този миг и материята започнала да пулсира в ритъма на Шива, чийто танц превърнал живота в един грандиозен цикличен процес на съзидание и унищожение, на раждане и смърт. Танцът на Шива е символ на единството на съществуването и от него произтичат петте акта на божественост: създаването на Вселената, поддържането й, разпадането й, скриването на божествената природа и отдаването на истинското познание. Според свещените писания, танцът довел първо до експанзия, в която бил създаден градивният материал на материята и енергиите. На първия етап Вселената била изпълнена с пространство, в което всичко се пръснало с енергията на Шива. Свещените текстове предсказват ускорение на експанзията, при която всичко ще се смеси и накрая Шива ще изпълни страшния танц на унищожението. — Бодхисатва наведе глава. — Това не ви ли се струва познато?

— Невероятно — прошепна Томаш. — Големият взрив и експанзията на Вселената. Изравняването на масата и енергията. Големият срив.

— Забележително — съгласи се тибетецът. — Вселената съществува заради танца на Шива и заради върховната му саможертва.

— Саможертва ли? Като в християнството?

— Не — каза Тензин, поклащайки глава. — Изразът саможертва се използва тук с оригиналното си значение на посвещение, в смисъл да се направи така, че нещо да стане свещено, а не в смисъл на страдание. Индуската история за мирозданието ни разказва за божието дело, творящо свещеното, чрез което Бог става света, който става Бог. Вселената е огромна сцена на божествена пиеса, в която Брахман изпълнява ролята на голям маг, който се превръща в света чрез съзидателната сила на мая и чрез действието на кармата. Кармата е съзидателната сила, дейното начало на божествената пиеса, Вселената в действие. Същността на индуизма се състои в освобождението ни от илюзиите на мая и от силата на кармата, в осъзнаването чрез медитация и йога, че всички явления, които сетивата ни усещат, са част от една и съща реалност, че всичко е Брахман. — Бодхисатва положи ръка на гърдите. — Всичко е Брахман — повтори. — Всичко. Включително и ние самите.

— Нима и будизмът не защитава същото?

— Точно така — одобрително каза старият тибетец. — Вместо Брахман предпочитаме да използваме думата Дхармакая, за да опишем тази единна реалност, тази същност, която откриваме в различните предмети и явления във Вселената. Всичко е Дхармакая, всичко е свързано с невидими нишки, нещата са само различни проявления на една и съща реалност. Но това не е неизменяема действителност, по-скоро е реалност, белязана от самсара, понятие, с което отбелязваме преходността на нещата, факта, че всичко непрекъснато се променя, че движението и промяната са свойствени на природата.

— Но тогава каква е разликата между индуизма и будизма?

— Има разлики, отнасящи се до формата, има разлики в методите, има разлики в историята. Буда е приемал индуските божества, но не им е отдавал голямо значение. Има огромни разлики между двете религии, макар същината им да е една и съща. Реалността е единствена, макар и да изглежда множествена. Отделните неща са само различни маски на едно и също, тази крайна реалност, която е преходна. И двете учения ни напътстват да гледаме отвъд маските, да разбираме, че разликата крие единство, да вървим към разкриването на единството. Но прибягват към различни методи, за да стигнат до целта. Индуизмът постига просветление чрез веданта и йога, будистите — чрез свещения осмостепенен път на Буда.

— Значи източната мисъл се основава на идеята, че реалното, макар и да възприема различни форми, е в същността си едно и също.

— Да — каза Тензин. — Макар и основните идеи да се съдържат в индуизма и будизма, даоистите наблягат по-късно на някои от тези елементи, съществуващи в господстващото учение.

— А, така ли? На кое?

Тибетецът вдъхна чистия въздух, който вятърът носеше из двора.

— Да сте чели някога Дао дъ Дзин?

— Мм… не.

— Това е основният текст на Дао.

— А какво е Дао?

— Джуан Дзъ казал: ако някой попита какво е Дао и друг му отговори, нито един от двамата не знае какво е Дао.

Томаш се разсмя.

— Е добре, разбрах вече, че не можете да ни обясните какво е Дао

Дао е другото име на Брахман и Дхармакая — каза тибетецът. — Дао е реалното, същината на Вселената, единното, от което произлиза множественото. Даоисткият път е формулиран от Лао Дзъ, който синтезирал учението в едно основно понятие.

— Кое?

Дао дъ Дзин започва с пророчески думи — каза Тензин. — Дао, което може да бъде изказано, не е истинско Дао. Името, което може да бъде назовано, не е истинското Име.

Будистът отрони думите, сякаш бяха листа, отнесени от вятъра.

— Какво означава това?

Дао подчертал ролята на движението в определението на същността на нещата. Вселената се полюшва между ин и ян, двете лица, които отмерват ритъма на установените цикли на движение и чрез които се проявява Дао. Животът, казал Джуан Дзъ, е хармония между ин и ян. Както йога е индуският път към просветлението, че всичко е Брахман, а осмостепенният свещен път на Буда е будисткият път към просветлението, че всичко е Дхармакая, така даоизмът е даоисткият път към просветлението, че всичко е Дао. Даоизмът е метод, който използва противоречията и парадоксите, за да стигне до Дао. — Вдигна ръка. — Лао Дзъ казва: за да свием нещо, първо трябва да го разширим. — Наведе глава. — Това е дълбока мъдрост. Чрез динамичната връзка между ин и ян даоистите обясняват промените в природата. Ин и ян са двата антагонистични полюса, два края, свързани един с друг с незабележима връзка, двете лица на Дао, единството на противоположностите. Реалното непрекъснато се мени, но промените са циклични, надделява ту ин, ту ян. — Вдигна ръка отново. — Но, внимание, крайностите са илюзии на единното. Буда говори за двойственост. Той е казал: светлина и сянка, дълго и късо, черно и бяло могат да бъдат опознати само по отношение едно на друго. Светлината не е независима от сянката, нито черното от бялото. Няма противопоставяния, а взаимна обвързаност.

— Не разбирам — каза Томаш. — Кои са тогава основните новости на даоизма?

— Даоизмът не е точно религия, а философска система, родена в Китай. Но все пак някои от основните й идеи съвпадат с будизма. Като представата за динамично и недостъпно Дао.

— В какъв смисъл недостъпно?

— Спомнете си думите на Лао Дзъ: Дао, което може да бъде изказано, не е истинско Дао. Дао е извън нашия хоризонт на разбиране. То е неизразимо.

— Интересно — усмихна се Томаш. — Точно това се казва в юдейската Кабала. Бог е неизразим.

— Реалното е неизразимо — заяви Тензин. — Още в Упанишадите се говори за недостижимостта на същинската реалност за точни термини: което очите не стигат, думата също не стига, то е непостижимо за ума, не го разбираме и не можем да учим другите. Самият Буда, когато бил помолен от един негов ученик да определи какво е просветление, отговорил с мълчание, позволявайки си само да покаже едно цвете. Онова, което Буда е искал да изрази с този жест, известен като Проповедта с цветето, е, че думите ни служат само за предмети и идеи, които са ни познати. Буда казал: името служи да обозначи онова, което се смята, че е дадено нещо или състояние и това го отделя от другите неща и състояния, но когато искаме да видим какво се крие зад името, откриваме нещо все по-голямо и по-сложно, което не може да бъде разделено. — Въздъхна. — Постигаме просветление за висшата реалност, за Дхармакая, за същността отвъд думите и понятията. Дали ще я наричаме Брахман, Дхармакая, Дао или Бог, тази истина си остава неизменяема. Можем да почувстваме тази висша реалност в Богоявлението, можем да разбием илюзиите на мая и цикъла на кармата, да постигнем просветление и да достигнем до реалното. Но каквото и да правим, каквото и да кажем, не бихме могли да го опишем. Реалното е неизразимо. То е отвъд думите.

Томаш се размърда на възглавницата и погледна Ариана.

— Извинете, учителю — каза тя с нескрито нетърпение. — Всичко това е смайващо, безспорно, но не отговаря на нашите догадки.

— Наистина ли?

— Не — настоя Томаш. — Бих искал да ни разясните по-подробно същността на проекта, по който сте работили заедно с Айнщайн.

Бодхисатва въздъхна.

— Фадзян е казал: когато се почувстваш объркан и изпълнен със съмнения, и хиляда книги няма да стигнат. Когато постигнеш истинско разбиране, и една дума само е в повече. — Погледна към Томаш. — Разбирате ли?

— Мм… горе-долу.

— Тези нерешителни думи, които приличат на дъждовни капки, ми напомнят една дзен поговорка — продължи Тензин. — Дъждовни капки тупат по листа на Башо, но не са сълзи от мъка, а само мъката на онзи, който ги слуша.

— Смятате, че съм изпълнен с мъка?

— Смятам, че вие, португалецо, не ме слушате. Всъщност слушате ме, но не ме чувате. Когато чуете, ще разберете. Когато разберете, и една дума само ще е в повече. А докато не го сторите, и хиляда книги няма да ви стигнат.

— Искате да ми кажете, че всичко това е свързано с проекта на Айнщайн?

— Казвам ви, каквото ви казвам — каза тибетецът със спокоен глас, насочил пръст към него. — Спомнете си за китайската поговорка: учителят отваря вратата, но трябва сам да влезеш.

— Много добре — съгласи се Томаш. — Знам вече, че ми отворихте вратата. Сега ли трябва да вляза?

— Не — прошепна Тензин. — Сега е време да ме чуеш. Както е казал Лао Дзъ: действай, без да вършиш; работи без усилие.

— Да, учителю.

Бодхисатва притвори очи за миг. Изглеждаше потънал в медитация, но веднага отвори очи.

— Всичко, което ви разказах, вече го бях изложил пред Айнщайн в Принстън и той изглеждаше много заинтригуван от източните представи за Вселената. Основната причина за интереса му беше сходството между нашия начин на мислене и някои аспекти на новите открития в областта на физиката и математиката, нещо, което аз вече бях установил в Колумбийския университет и настоях да обясня на новия си научен наставник.

— Извинете, не разбирам — прекъсна го Ариана, която като учен реагираше с изненада. — Сходства между източната мисъл и физиката? За какво по-точно говорите?

Тензин се засмя.

— Госпожицата реагира по същия начин, по който отначало реагира Айнщайн, когато му казах това.

— Извинете, но ми се струва, че това е естествена реакция за всеки учен — каза иранката. — Да се смесва наука с мистицизъм, е… как да го кажа… малко странно, не мислите ли?

— Не, ако и едната, и другата страна твърдят едно и също — отвърна тибетецът. — В Упанишадите се казва: каквото е човешкото тяло, такова е и космическото тяло. Какъвто е човешкият разум, такъв е и космическият разум. Какъвто е микрокосмосът, такъв е и макрокосмосът. Какъвто е атомът, такава е и Вселената.

— Къде се казва това?

— В Упанишадите, последната част от Ведите, свещените текстове на индуизма. — Тензин повдигна белите си вежди. — Но бихме могли да го намерим в който и да било научен текст, не смятате ли?

— Ами… да, в известен смисъл.

Бодхисатва се настани по-удобно на възглавницата и пое дълбоко дъх.

— Спомняте ли си думите на Лао Дзъ, че Дао, което може да се изговори, не е истинско Дао? Спомняте ли си, че Упанишадите говорят за висшата реалност като за нещо, където нашите слова и разум не достигат? Спомняте ли си, че Буда е използвал Проповедта с цветето, за да обясни, че просветлението за Дхармакая е неизразимо?

— Да…

— Е, аз ви питам: какво установява Принципа на неопределеността? Учи ни, че не можем да предскажем точно поведението на една микрочастица, макар и да знаем, че това поведение е детерминирано. И аз ви питам: какво твърдят Теоремите за непълнота? Твърдят, че съществуват верни твърдения, които не могат да бъдат доказани в рамките на една математическа система. И аз ви питам: какво ни учи Теорията на хаоса? Учи ни, че сложността на реалността е от такава величина, че не е възможно да се предвиди бъдещата еволюция на Вселената, макар и да знаем, че тази еволюция е детерминирана. Реалното се крие зад илюзиите на мая. Принципът на неопределеността, Теоремите за непълнота и Теорията на хаоса са доказали, че реалното е недостижимо в същността си. Можем да се опитаме да се приближим до него, можем да се опитаме да го опишем, но никога няма да стигнем истински до него. Винаги ще има някаква мистерия в края на Вселената. В крайна сметка Вселената е неизразима в своята цялост заради съвършенството на замисъла си. — Разтвори ръце. — Но да се върнем на основния въпрос. Какво е непредсказуемата материя според Принципа на неопределеността, ако не Брахман? Коя е онази истина, която според Теоремите за непълнота не може да бъде доказана, ако не Дхармакая! Коя е онази безкрайно сложна и необхватна реалност, описана от Теорията на хаоса, ако не Дао? Какво е в крайна сметка Вселената, ако не една огромна и неизразима загадка?

Въпросите, зададени от Тензин със спокоен тон, отекнаха в ушите на двамата посетители. Томаш и Ариана се взряха в стария тибетец, който стоеше пред тях, вниквайки бавно в необикновените паралели между западната наука и източния мистицизъм.

— После идва и въпросът за дуализма — подхвана отново Тензин. — Както навярно си спомняте, източната мисъл установява динамизма на Вселената чрез динамизма на нещата. Брахман в индуизма означава растеж. Самсара при будистите има смисъл на непрекъснато движение. Дао в даоизма ни препраща към динамиката на противостоящите ин и ян. Всичко си противостои и противостоящите са едно и също, две крайности, свързани от невидими връзки. Ин и ян. Нали си спомняте?

— Да, разбира се.

— Припомнете си сега Теорията на относителността: енергия и маса са едно и също нещо в различни състояния. Припомнете си квантовата физика: материята е едновременно вълна и частица. Теорията на относителността твърди: пространство и време са свързани. Всичко е ин и ян. Вселената се движи от динамизма на противоположни сили. Крайностите са проявления на едно и също единство. Ин и ян. Енергия и маса. Вълни и частици. Пространство и време. Ин и ян.

— Вселената се движи от диалектиката на противоположностите — каза Томаш.

— Вселената е една, но не е статична, а динамична — заяви Тензин. — Спомняте ли си, че ви говорих за създаването на Вселената под въздействието на танца на Шива, чрез който материята започнала да пулсира и да се вихри под ритъма на този танц, превръщайки живота в голям цикличен процес?

— Да.

— Тогава вижте ритъма на електроните около ядрата, вижте ритъма на трептенията на атомите, вижте ритъма на движението на молекулите, вижте ритъма на движението на планетите, вижте ритъма, с който пулсира Космосът. Във всичко има ритъм, във всичко има синхронни движения, във всичко има симетрия. Редът изплува от хаоса като танцьор, въртящ се на дансинг. Знаете ли къде можете да усетите ритъма на Космоса?

— Ритъма на Космоса?

— Всяка нощ по поречието на реките на Малайзия във въздуха се събират хиляди светулки и излъчват светлина синхронно, подчинявайки се на незнаен ритъм. Във всеки миг из нашите тела, във всеки наш орган, танцуват електрически потоци в ритъма на тихи симфонии, чийто такт се определя от хиляди невидими клетки. Всеки ден, когато мъжът прониква в жената и неговият животворящ флуид потича към яйцеклетката, сперматозоидите поклащат опашчици едновременно и в една и съща посока, изпълнявайки мистериозна хореография. Всеки месец, винаги когато някои жени прекарват доста време заедно, менструалните им цикли се синхронизират по необясним начин. Какво е това, ако не загадъчният ритъм на космическата музика, под която танцува бог Шива?

— Но в живота е нормално да се наблюдава синхронност — аргументира се Томаш. — Има синхрон в дишането, в кръвообращението…

— Разбира се, че синхронът е естествен — съгласи се Тензин. — Естествен е точно защото животът тече под ритъма на ударите на танца на Шива. Но не само животът. И неживата материя танцува под звуците на същата музика.

— Неживата материя ли?

— Това било открито през XVII век, когато Кристиян Хюйгенс случайно установил, че махалата на два часовника, поставени един до друг, се полюшват синхронно. Колкото и да се мъчел да наруши съгласуваността на движението им, като променял колебанията в люлеенето на едното и другото махало, Хюйгенс констатирал, че след половин час ударите на часовниците отново съвпадали, сякаш махалата се подчинявали на невидим диригент. Хюйгенс открил, че синхронът не е характерен единствено за живите същества. И инертната материя се подчинява на същия ритъм.

— Да… няма съмнение, че е странно — съгласи се Томаш. — Но не можем да обобщаваме въз основа на един-единствен случай, наблюдаван сред инертната материя, нали така? Колкото и необикновен да ни се струва този случай, все пак е само изолиран случай.

— Лъжете се — отряза го тибетецът. — Синхронизираният танц на махалата на часовниците, поставени един до друг, е само първото от редица подобни сходства. Открито е, че генератори, поставени един до друг, дори и когато започват да работят без синхрон, автоматично уеднаквяват ротационния си ритъм и точно това странно пулсиране на природата позволява функционирането на електрическите мрежи. Установено е, че атомът на цезия трепти като махало между две енергийни нива и това трептене има толкова точен ритъм, че е използвано за създаването на атомните часовници, които допускат отклонение от една секунда на двадесет милиона години. Открито е, че Луната се върти около оста си в същия ритъм, с който се движи в орбита около Земята, и именно на този необичаен синхрон дължим факта, че Луната винаги е обърната с една и съща страна към нас. Открито е, че молекулите на водата, които се движат свободно, когато температурата падне до нулата, се обединяват в синхронно движение и това движение позволява образуването на леда. Открито е, че някои атоми, когато са поставени при температури, близки до абсолютната нула, започват да се държат така, сякаш са едно цяло — трилиони атоми, увлечени в гигантски синхронен танц. Това откритие донесе на откривателите си Нобеловата награда през 2001 година. Нобеловият комитет обяви, че те са успели да накарат атомите да «пропеят в унисон». Този израз беше използван от Комитета в изявлението му. Атомите да «пеят в унисон». Под ритъма на коя музика, питам ви аз?

Томаш и Ариана мълчаха. Въпросът беше реторичен, а и бодхисатва действително ги беше изненадал, като им разкри съществуването на този ритъм, с който материята пулсира.

— Под ритъма на коя музика, питам ви аз? — повтори Тензин. — Под ритъма на космическата музика, която вдъхновява Шива, когато танцува, музиката, която кара двете махала да се полюшват в синхрон, музиката, която кара генераторите да координират ротационните си движения, музиката, която кара Луната да танцува така, че да виждаме все една и съща страна, обърната към Земята, музиката, която кара атомите да пеят в унисон. Вселената танцува под мистериозен ритъм. Ритъмът на танца на Шива.

— А откъде идва този ритъм? — попита Томаш.

Тибетецът махна неопределено с ръце към двора на храма.

— Идва от Дхармакая, идва от същината на Вселената — каза. — Не сте ли чували за връзката между музиката и математиката?

Гостите поклатиха глави.

— Вселената трепти под ритъма на законите на физиката — заяви Тензин. — През 1996 г. беше открито, че живите системи и инертната материя са в синхрон, който може да се изрази с една и съща математическа формула. С други думи, ритъмът на космическата музика, която предизвиква движението на червата, е същият, който кара атомите да пеят в унисон, а сперматозоидите да удрят с опашка в синхрон, същият, който оркестрира гигантския танц на Луната около Земята. Математическата формула, която изразява този космически ритъм, е част от математическите системи, които описват организацията на Вселената: Теорията на хаоса. Беше открито, че хаосът е синхронен. Хаосът изглежда хаотичен, но всъщност има детерминирано поведение, в което се откриват определени модели, и следва строго определени правила. Макар и да е синхронен, поведението му никога не се повтаря, поради което можем да заявим, че хаосът е детерминиран, но не е определим. Предсказуем е в близък план заради детерминистичните закони и непредсказуем в далечен план заради сложността на реалното. — Разтвори ръце. — Винаги ще има някаква мистерия накрая на Вселената.

Томаш се размърда на мястото си.

— Допускам, че всичко това е така — каза той. — Но мислите ли, че незнайните мъдреци, които са описали танца на Шива, са знаели за съществуването на този… на този космически ритъм?

Тензин се усмихна.

— В отговор на въпроса как трябва да възприемаме света, Буда е казал: Звезда по здрач, мехурче в потока, светъл лъч през облак лете, блещукащ светилник, призрак и блян.

Посетителите изглеждаха разочаровани от отговора.

— Какво искате да кажете с това?

— Искам да кажа, че космическият ритъм е неуловим за онзи, който не е просветлен. Трябва да си Буда, за да видиш как нещата пулсират с този ритъм. Как биха могли авторите на свещените писания да знаят за съществуването на космическия ритъм, след като той не може да се долови от онзи, който не е подготвен да го чуе?

— Може да е случайност — аргументира се Томаш. — Измислили са историята за танца на Шива, която е само един красив мит, а по-късно е открито, че съществува ритъм на Вселената.

Бодхисатва остана мълчалив за момент, сякаш премисляше аргумента.

— Както вече говорихме, индусите наричат същинската реалност Брахман и вярват, че разнообразието от неща и събития, които виждаме и чувстваме около нас, не са друго, освен проявления на една и съща реалност? Освен това ви казах, че за нас истинската реалност е Дхармакая и че всичко е свързано от невидими нишки, така че различните неща не са нищо друго, освен проявления на една и съща реалност? Казах също, че за даоистите истинската реалност е Дао, същината на Вселената, единното, от което произлиза множественото?

— Да.

— Дали е съвпадение това, че западната наука твърди същото, което източните мъдреци са казали преди повече от две хилядолетия?

— Не разбирам — обади се Томаш.

Бодхисатва си пое дълбоко дъх.

— Както знаете, източната мисъл защитава тезата, че реалното е единно и различните неща са само проявления на една същност. Всичко е свързано.

— Да, вече го казахте.

— Теорията на хаоса го потвърди. Потрепването на крилете на една пеперуда може да повлияе на времето в друга точка на планетата.

— Истина е.

— Но единството на материята не се свежда само до простия ефект на доминото между нещата, при който всяко едно влияе на друго. Истината е, че всичко е органично свързано. Всеки обект е различно проявление на едно и също нещо.

— Това твърди източната мисъл — настоя Томаш.

— Твърди го и западната наука — аргументира се Тензин.

Историкът погледна недоверчиво.

— Западната наука?

— Да.

— Къде се казва, че всичко е органично свързано? Къде се казва, че всеки обект е различно проявление на едно и също нещо? За първи път чувам тези твърдения…

Бодхисатва се усмихна.

— Не сте ли чули за опита на Аспе?

По лицето на Томаш се изписа недоумение, но като погледна Ариана, разбра, че името й е познато.

— Какво е това? — попита той, обръщайки се едновременно към тибетеца и иранката.

— Виждам, че младата дама е запозната с опита — забеляза Тензин с проницателния си поглед.

— Да — потвърди тя. — Всеки физик знае за този опит.

Ариана беше видимо впечатлена. Мозъкът й на учен явно бе зает с оценка на вероятните следствия на казаното от стария будист и най-вече с неочакваните връзки между опита, за който беше споменал Тензин, и концепцията за Дхармакая, с която току-що се беше запознала.

— Някой ще ми обясни ли какво е това? — настоя Томаш.

Тензин отново поправи пурпурната наметка, която покриваше тялото му. Вгледа се в Томаш.

— Ален Аспе е френски физик, ръководител на екип от Парижкия университет, провел извънредно важен експеримент през 1982 година. Истина е, че никой нищо не споменава за него — нито по телевизията, нито във вестниците. Строго погледнато, само физиците и тесен кръг учен са запознати с него, но имайте предвид, че в бъдеще експериментът на Аспе може да бъде признат за един от най-необикновените научни експерименти на XX век. — Погледна към Ариана. — Съгласна ли си с мен, момиче?

Ариана поклати утвърдително с глава.

— Да.

Бодхисатва остана загледан в иранката.

— Една дзен поговорка казва така: ако срещнеш на пътя човек, който знае, не го оставяй да мълчи. — Направи пауза и посочи към Томаш. — Отвори му вратата.

— Искате да опиша експеримента на Аспе?

Тензин се усмихна.

— Друга дзен мъдрост твърди: когато обикновен човек придобие знание, става мъдрец. Когато мъдрец придобие знание, става обикновен човек. — Кимна отново към Томаш. — Направи от него обикновен човек!

Ариана поглеждаше ту единия, ту другия от събеседниците си, докато се опитваше да подреди мислите си.

— Експериментът на Аспе… се отнася до… — Погледна тибетеца, сякаш молеше за напътствия. — Не може да се разкаже за Аспе, без да споменем за Парадокса АПР, нали?

— Нагарджуна е казал: мъдростта е като бистро и прохладно езеро, няма значение от коя страна ще влезеш.

— Тогава ще вляза откъм Парадокса АПР — реши Ариана. Обърна се към Томаш. — Вероятно си спомняш, че говорихме как квантовата физика налага представата за една недетерминирана Вселена, в която наблюдателят е част от наблюдението, докато Теорията на относителността се придържа към представата за детерминирана Вселена, при която наблюдателят няма никакво отношение към поведението на материята. Спомняш си, нали?

— Разбира се.

— Добре, когато това противоречие се установило, учените положили усилия да съвместят двете области. Предполага се, че не може да има едни закони, валидни за макрокосмоса, и други — за микрокосмоса. Законите би трябвало да са едни и същи. Но как да се обяснят разминаванията между двете теории? Проблемът породил редица дебати между бащата на Теорията на относителността Алберт Айнщайн и главния теоретик на квантовата физика Нилс Бор. За да покаже, че квантовата интерпретация е абсурдна, Айнщайн се съсредоточил над един доста необикновен аспект от квантовата теория, а именно че една частица решава да заеме определена позиция само когато е под наблюдение. Айнщайн, Подолски и Розен, чиито инициали образуват акронима АПР, формулирали тогава своя парадокс, основан на експеримент с две отделни системи, които преди това са били свързани, който би трябвало да установи дали биха имали сходно поведение при наблюдение. Тримата предложили следното: да се поставят две системи в кутии, сложени в различни точки на зала или дори на километри една от друга, да се отворят кутиите едновременно и да се измерят вътрешните им стойности. Ако поведението им е идентично, това би означавало, че двете системи са успели да комуникират мигновено една с друга. Ето, в това се състои парадоксът. Айнщайн и неговите поддръжници отбелязали, че не може да има мигновено прехвърляне на информация, тъй като няма по-бързо нещо от светлината.

— А какво отговорил на това квантовият физик?

— Бор ли? Бор отговорил, че ако би било възможно да се направи подобен експеримент, щяло да се види, че наистина съществува мигновена комуникация. Ако субатомните частици не съществуват до момента на наблюдението, отбелязал той, тогава те не биха могли да бъдат считани за независимо съществуващи. Материята, казал, е част от неделима система.

— Неделима система — повтори като ехо Тензин. — Неделима като абсолютната реалност Брахман. Неделима като единната реалност, свързана от невидими нишки Дхармакая. Неделима като единното цяло Дао, от което произхожда множествеността. Неделима като същността на материята, единната цялост, чиито проявления са всички неща и всички събития, единствената реалност с различни маски.

— Чакайте — прекъсна го Томаш. — Квантовата физика е твърдяла това. Но нали Айнщайн е мислел по различен начин?

— Без съмнение — съгласи се Ариана. — Айнщайн е смятал, че подобно тълкуване е абсурдно и че ако бъде осъществен, експериментът с Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен, би могъл да го докаже.

— Проблемът е, че този парадокс не би могъл…

— По времето на Айнщайн действително не е било възможно — каза иранката. — Но през 1952 г. един физик от Лондонския университет на име Дейвид Бом заявил, че имало начин да се провери. През 1964 г. един друг физик, Джон Бел от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Женева, имал възможността да демонстрира схематично изпълнението на експеримента, който щял да бъде реализиран едва през 1982 г. от Ален Аспе и неговия екип в Париж. Опитът е изключително сложен и труден за обяснение на непосветени, но е факт, че е бил осъществен.

— Французите са осъществили експеримента?

— Да.

— И тогава?

Ариана хвърли един таен поглед на Тензин, преди да отговори на въпроса.

— Бор излязъл прав.

— Не разбирам — каза историкът. — В какъв смисъл «прав»? Какво показал експериментът?

Ариана си пое дъх.

— Аспе открил, че при определени условия частиците мигновено комуникират помежду си. Тези субатомни частици могат да се намират в различни точки на Вселената, но комуникацията е мигновена.

Историкът гледаше недоверчиво.

— Не е възможно — каза той. — Нищо не е по-бързо от светлината.

— Това твърди Айнщайн в Специалната теория на относителността — отвърна му иранката. — Но Аспе доказал, че микрочастиците обменят информация на мига.

— Дали не са допуснали някаква грешка при експеримента?

— Няма никаква грешка — увери го иранката. — Нови експерименти, извършени през 1998 г. в Цюрих и Инсбрук с използването на най-модерни технологии, потвърдили резултатите.

Томаш се почеса по главата.

— И това означава, че Теориите на относителността грешат?

— Не, не грешат.

— Но тогава как можем да си го обясним?

— Има само едно обяснение — каза Ариана. — Аспе доказал едно свойство на Вселената. Той проверил експериментално, че във Вселената съществуват невидими връзки; че всички неща са свързани помежду си по начин, по който не сме подозирали, че материята притежава специфична вътрешна организация, за която никой дотогава нямал представа. Ако микрочастиците обменят информация помежду си от разстояние, това не се дължи на сигнал, разменен между тях. Това се дължи на факта, че те са част от едно цяло. Тяхното разделение е илюзия.

— Микрочастиците са едно цяло? Разделението им е илюзия? Нещо не схващам…

Ариана се огледа, търсейки най-добрия начин да обясни смисъла на думите си.

— Виж, Томаш — каза тя, хващайки се за една току-що хрумнала й идея. — Нали си гледал футболен мач по телевизията?

— Гледал съм, разбира се.

— Понякога различни камери могат да показват един и същи играч, нали? Този, който гледа различните образи от камерите и ако не знае начина, по който функционират, би си помислил, че всяка камера хваща различен играч. На една се вижда как играчът гледа наляво, на другата същият играч гледа надясно. Ако човек не познава въпросния играч, би казал, че става въпрос за различни футболисти. Но когато се вгледа по-внимателно, разбира, че всеки път, когато играчът направи жест на една страна, играчът от другия образ на мига повтаря жеста, макар и на другата страна. Това е резултат, разбира се, на една илюзия. Всъщност двете камери ни показват винаги един и същи играч, само че от различен ъгъл. Разбра ли?

— Да. Това е очевидно.

— Ами нещо подобно показва и експериментът на Аспе. Две микрочастици могат да са разделени от цяла Вселена, но щом едната се раздвижи, другата мигновено също се раздвижва. Мисля, че това се случва, защото всъщност не става дума за две отделни микрочастици, а за една и съща микрочастица. Съществуването на две микрочастици е илюзия, както и съществуването на двама играчи, хванати от две камери под различен ъгъл, е просто илюзия. Ние виждаме всъщност един и същи играч, виждаме една и съща микрочастица. На някакво по-високо равнище на реалността материалните обекти не са нещо отделно, а само проявления на едно фундаментално цяло.

Настъпи тишина.

Тензин се прокашля.

— Разнообразието на нещата и събитията, които виждаме и усещаме около нас, са различни прояви на една и съща реалност — прошепна будистът замислено. — Всичко е свързано от невидими нишки. Всички неща и събития са само отделни лица на една и съща същност. Абсолютната реалност е единството, от което се поражда множеството. Това е Брахман, това е Дхармакая, това е Дао. Свещените текстове обясняват Вселената. — Притвори очи и вдиша дълбоко. — Написано е в Праджняпарамита сутра, поемата на Буда върху същината на всичко.

Започна да рецитира напевно, сякаш редеше свещена мантра:

Празно и спокойно и освободено от себе си

е естеството на нещата.

Всъщност няма индивидуално

същество, което да съществува.

 

Няма край, ни начало,

ни среда.

Всичко е илюзия,

всичко е видение и сън.

Всички същества в света

са отвъд света на словата.

Първоприродата им, чиста и истинска,

е като необятността на пространството.

Томаш продължаваше да го гледа с широко отворени очи, все още скептичен.

— Така Буда е описал същината на нещата? — учуди се той. — Невероятно.

Бодхисатва спокойно го погледна.

— Чоу Чоу е казал: пътят не е труден, стига да няма искам и не искам. — Махна към госта си. — Учителят отваря вратата, но трябва сам да влезеш.

Томаш повдигна вежди.

— Настъпи ли моментът да вляза?

— Да.

Отново тишина.

— Какво трябва да направя?

— Да влезеш.

Историкът погледна объркано будиста.

— Да вляза?

— Една дзен мъдрост казва: улови неудържимия кон на духа си — издекламира Тензин и се усмихна. — Преди пътуването трябва да се направи малка закуска, за да е леко на духа.

— Закуска ли?

— Да, но първо да пийнем чай. Жаден съм.

— Чакайте — възкликна Томаш. — Каква закуска?

Божията формула.

— А! — възкликна историкът. — Още не сте ми обяснили какво е това.

— Само това правих досега. Чухте ме, но не ме разбрахте.

Томаш се изчерви.

— Мм…

— Един ден Айнщайн дойде при мен и Йезуита и ни каза: срещнах се с премиера на Израел и той ме помоли за нещо. Първоначално се съпротивлявах на молбата му, но вече я приемам и искам вие да ми помогнете в този проект.

— Той ви е казал това? Помолил ви е да му сътрудничите в… създаването на атомна бомба?

Бодхисатва смръщи чело изненадан.

— Атомна бомба ли? Каква атомна бомба?

— Проектът Божията формула не е ли върху атомната бомба?

Тензин изгледа смаяно Томаш.

— Разбира се, че не.

Томаш стрелна с поглед Ариана и установи, че тя споделя неговото облекчение.

— Виждаш ли? — усмихна се той. — Какво ти казвах?

Иранката се приведе напред, сякаш да чуе по-добре онова, което Тензин щеше да каже. Тя беше чела ръкописа и изпитваше огромно любопитство най-сетне да проумее за какво става въпрос. Разбира се, имаше и допълнителна мотивация — знаеше, че тази информация би могла да има жизненоважно значение за тях двамата с Томаш, ако ВЕВАК преустановеше преследването им. Но не й стигаше да научи истината. Трябваше и да я докаже. Затова обърна към тибетеца поглед, изпълнен с терзание и упование.

— Но ще ми кажете ли тогава — почти проплака тя — какво представлява в крайна сметка проектът Божията формула?

— Шунрю Сузуки е казал: разбереш ли напълно едно-единствено нещо, разбрал си всичко.

— Да разбера какво е Божията формула, означава да разбера всичко?

— Да.

— Но каква е темата на Божията формула?

Тензин Табтен вдигна ръка, плъзна я леко във въздуха, описвайки елегантна дъга, и отново замръзна неподвижно. Вдъхна ароматния бриз, който се носеше над двора на храма и почувства приятната топлина на слънчевите лъчи, проникващи през листата на дърветата. Махна към преминаващия монах и помоли за чай. После се прибра в своето пространство и погледна гостите си в очите.

— Това е най-мащабното изследване, предприемано някога от човешкия разум, дирещо отговор на най-важната загадка на Вселената — целта на съществуването.

Томаш и Ариана го наблюдаваха, затаили дъх, без да могат да овладеят вълнението си. Бодхисатва разбра, че почти се задушават от безпокойство и нетърпение, и се усмихна, готов най-сетне да разбули тайната.

— Научното доказателство за съществуването на Бог.

Бележки

[1] Букв. Подстъпи — канонични философски трактати върху идентичността на атмана (аза) и брахмана (Абсолюта), микро- и макрокосмоса. — Б.р.