Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Филип Марлоу (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Farewell, My Lovely, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 51 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster (2007)
Разпознаване и корекция
mitio (2007)

Издание:

РЕЙМЪНД ЧАНДЛЪР

Сбогом, моя красавице

Американска, второ издание.

Художествено оформление Текла Алексиева.

Коректори Ана Лазарова и Тотка Вълевска.

Формат 32/70/100, печ. коли 16, изд. коли 10,35.

Издателство АТЛАНТИС

Предпечатна подготовка — БИБЛИОТЕКА 48, ООД

Печат — ДФ ПОЛИПРИНТ — Враца

 

© Raymond Chandler

Farewell, My Lovely

Penguin Books, 1949

© The Estate of Raymond Chandler, 1940

® Георги Даскалов, преводач, 1981

© Издателство АТЛАНТИС, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Статия

По-долу е показана статията за Сбогом, моя красавице от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа на Реймънд Чандлър. За филма на Дик Ричардс вижте Сбогом, моя красавице (филм).

Сбогом, моя красавице
Farewell, My Lovely
АвторРеймънд Чандлър
Първо издание1940 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанркриминале
Видроман
ПредходнаГолемият сън (1939)
СледващаВисокият прозорец (1942)
ISBNISBN 9544598049

Сбогом, моя красавице (на английски: Farewell, My Lovely) е вторият роман от американския писател Реймънд Чандлър. Издаден е през 1940 година от издателската къща на Алфред А. Нопф. Книгата е базирана върху разказите на автора: Мъжът, който обичаше кучета (1936), Изпробвай момичето (1937) и Mandarin's Jade (1937).

Новелата е истинска експлозия от метафори и алюзии. Филип Марлоу е заобиколен от една от най-богатите сбирки на гротескови герои в американската литература.[1]

Въпреки че е написан след Големият сън, това е първият филмиран роман на Чандлър. Сюжетът му е използван за база на третия филм The Falcon Takes Over (1942) от поредицата за Гай Станхоп – Сокола. През 1944 година е заснет втори филм по романа – „Убийство, скъпа моя“, режисиран от Едуард Дмитрик. Тридесет години по-късно през 1975 година, излиза и третата екранизация с участието на Робърт Мичъм в ролята на Марлоу.

Първото издание на Сбогом, моя красавице на български език е през 1981 година от „Издателство Георги Бакалов“ в поредицата „Библиотека Галактика“.[2]

Бележки и Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

14

Отговори сух, дрезгав глас на чужденка:

— Ало.

— Може ли да говоря с господин Амтор?

— Ах, не. Съжалявам. Много, много съжалявам. Амтор никога не говори по телефон. Аз съм секретарката му. Да му предам нещо?

— Какъв му е адресът? Искам да го видя.

— Аа, вие иска да се консултира с господин Амтор? Много шъ съ радва. Но той много зает. Когато желаете да видите него?

— Веднага. По някое време днес.

— Ах — изказа съжаление гласът, — това не може. Следната седмица може би. Шъ погледна в книгата.

— Вижте, оставете на мира книгата. Имате ли молив?

— Разбира се, че имам молив. Аз…

— Запишете си следното. Името ми е Филип Марлоу. Адресът ми е Кахуенга билдинг № 615, Холивуд. Това е на бул. „Холивуд“, близко да Айвър. Телефонът ми е Гленвю 7537. — Продиктувах й цифрите една по една и зачаках.

— Да, гос’ин Марлоу. Записах.

— Искам да видя господин Амтор във връзка с един човек на име Мариот.

Продиктувах и това буква по буква.

— Много е спешно. Въпрос на живот и смърт, искам да го видя бързо. Б-ъ-р-з-о. Веднага, с други думи. Ясно ли е?

— Говорите много странно — каза чуждестранният глас.

— Не. — Сграбчих поставката на телефона и я разтресох. — Нищо ми няма. Винаги говоря така. Работата е доста подозрителна. Господин Амтор положително ще иска да ме види. Аз съм частен детектив. Но не желая да ходя в полицията, преди да съм го видял.

— Ах — рече гласът, студен като обяд в закусвалня. — Значи сте от полицията, да?

— Слушайте. Аз не съм от полицията. Аз съм частен детектив. Таен. Но въпреки това е много спешно. Ще ми се обадите ли? Имате телефонния ми номер, нали?

— Си. Имам телефонния ви номер. Гос’ин Мариот… той болен?

— Е, не е цъфнал, та вързал. Значи го познавате?

— О, не. Казвате въпрос на живот и смърт. Амтор той лекува много хора…

— Този път сигурно не ще успее. Ще чакам да ми се обадите.

Окачих слушалката и се хвърлих към служебната бутилка. Чувствувах се, сякаш бях прекаран през машинка за месо. Минаха десет минути. Телефонът иззвъня. Гласът каза:

— Амтор той шъ ви приеме в шест.

— Това е чудесно. Какъв е адресът?

— Той шъ прати кола.

— Аз си имам кола. Кажете ми само…

— Той шъ прати кола — рече гласът студено и телефонът изщрака в ухото ми.

Погледнах пак часовника си. Отдавна бе време за обяд.

Стомахът ми гореше от последната глътка. Не бях гладен. Запалих цигара. Имаше вкус на носната кърпичка на водопроводчик. Кимнах насреща на господин Рембранд, после се пресегнах за шапката си и излязох. Бях изминал половината път до асансьора, когато ми хрумна идеята. Хрумна ми без причина и смисъл, просто като падаща тухла. Спрях и се облегнах о мраморната стена, завъртях шапката около главата си и изведнъж прихнах.

Едно момиче на път от асансьора за службата си се извърна и ме изгледа с един от тези погледи, който няма начин да не ти пусне бримка на чорапа. Махнах й с ръка, върнах се в бюрото и сграбчих телефона. Звъннах на един познат, който завеждаше списъците на парцелите в една компания за недвижими имоти.

— Можеш ли да намериш една собственост само по адреса? — запитах го аз.

— Разбира се. Имаме смесен индекс. Кажи го.

— 1644 Западна, дом 54. Бих искал да науча нещо за състоянието на собствеността.

— По-добре аз да ти звънна. Какъв ти е номерът?

Обади се след три минути.

— Извади си молива и пиши. Това е парцел 8 от блок 11 на окръгление Карадей към дела Мейпълууд, номер 4. Зарегистрираният собственик при известни условия е Джеси Пиърс Флориан, вдовица.

— Хо-хо. При какви условия?

— Подялба на данъка, две десетгодишни облигации за подобрение на уличната канализация, нито един просрочен, а също така и неплатен заем за ремонт за 2600 долара.

— Да нямаш предвид една от тия дяволии, с помощта на които могат да те разпродадат заедно с имота ти за десет минути?

— Не чак толкова бързо, но много по-бързо от ипотека. Нищо необикновено освен сумата. Висока е за този квартал, освен ако къщата не е нова.

— Много стара къща в лошо състояние. За хиляда и петстотин според мен можеш да я купиш.

— Тогава е наистина необичайно, защото повторното финансиране е било извършено само преди четири години.

— Добре, чие дело е? На някоя инвестиционна компания?

— Не, на един индивид. Мъж на име Линдзи Марио, ерген. Ясно?

Не си спомням как изразих благодарността си. Надявам се да е било с думи. Седях на мястото си, втренчен в стената.

Изведнъж стомахът ми се почувствува отлично. Бях гладен. Слязох до кафенето на „Меншън Хауз“, обядвах и изкарах колата си от паркинга до бюрото.

Поех на юг, после на изток, към дом 54 на Западна Този път не бях взел никакъв алкохол.