Книги
Произведения
Предговор
- Сваляне на всички:
Повест
-
-
Госпожа Регел Амрайн и най-малкият й син 0
- Frau Regel Amrain und ihr Jüngster, 1856
-
-
-
Дрехите правят човека 0
- Kleider machen Leute, 1856
-
-
-
Изчезналата усмивка 0
- Das verlorne Lachen, 1856
-
-
-
Ковач на щастието си 0
- Der Schmied seines Glückes, 1856
-
-
-
Любовните писма 0
- Die mißbrauchten Liebesbriefe, 1856
-
-
-
Нацупеният Панкрац 0
- Pankraz, der Schmoller, 1856
-
-
-
Ромео и Жулиета на село 0
- Romeo und Julia auf dem Dorfe, 1856
-
-
-
Тримата праведни гребенари 0
- Die drei gerechten Kammmacher, 1856
-
- Сваляне на всички:
Поезия
- Сваляне на всички:
Приказка
-
-
Котенцето Шпигел 5
- Spiegel, das Kätzchen, 1856
-
Биография
По-долу е показана статията за Готфрид Келер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Готфрид Келер Gottfried Keller | |
| швейцарски писател | |
 1885 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Цюрих, Швейцария |
| Етнос | Швейцарци[1] |
| Учил в | Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен Хайделбергски университет |
| Литература | |
| Период | от 1846 г. |
| Жанрове | роман, повест, лирика, пейзажна живопис |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Готфрид Келер в Общомедия | |
Готфрид Келер (1819 – 1890) е швейцарски поет и майстор на новелите.
Биография
Роден е в семейството на стругар в Цюрих на 19 юли 1819. Любовта към конкретния свят на действителността го довежда до рисуването. Келер има известен талант в тази област, но няма голям успех и се отказва, за да се посвети на литературата. Келер прекарва много години в Германия, но през 1861 става общински секретар в Цюрих, за да си осигури стабилно положение в обществото. Умира в родния си град на 15 юли 1890.
Оценка
В ранните години от своя живот Келер захвърля всички традиционни вярвания и така дълбоката любов и жизнерадостната вяра в целия живот става неговата религия.
Въпреки че в много отношения Келер е определено прозаичен, един спокоен и обективен наблюдател със склонност към утилитарните идеали (той има всички простички добродетели на своите прадеди), той въпреки това се наслаждава на удоволствието да създава митични измислици. По това прилича на сънародника си Арнолд Бьоклин, когото немците почитат като един от най-големите техни съвременни художници.
Произведения
- „Зеленият Хайнрих“ (1854)
- „Хора от Зелдвил“ (1856)
- „Дрехите правят човека“ (1866)
- „Седем легенди“ (1872)
- „Цюрихски новели“ (1877)
- „Мартин Заландер“ (1886)
