Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал

Пет трупа.

Една улика.

Нито следа от убиеца.

Пригответе се за наситения с действие и напрежение трилър на Бари Лансет, достоен за Елмор Ленард и Бари Айслър. Следите водят устремно от Токио до Ню Йорк и неизбежно се връщат към Японския квартал в Сан Франциско, където антикварят и частен детектив Джим Броуди прекрачва опасна граница, за да влезе в сенчестия свят на сблъскващи се култури.

Една нощ цяло семейство е убито в оживения Японски квартал на Сан Франциско и полицията се обръща към Броуди да разчете единствената улика, останала на местопрестъплението — уникален японски символ, изрисуван върху пропит с кръв лист хартия. Броуди не може да разчете символа. Но може би го е виждал и преди — четири години по-рано, на друго местопроизшествие. В къщата, в която е загинала жена му.

С многото си връзки в Азия и перфектния си японски Броуди се заема да разреши едно на пръв поглед съвършено престъпление и в същото време да научи дали трагичната смърт на жена му е нещо повече от злополука. Докато разплита интригата, продължаваща векове наред и свързана с убийците в Сан Франциско, убиецът от Японския квартал се насочва към следващата си цел — дъщерята на Броуди.

Бари Лансет е живял в Япония повече от двайсет и пет години. Опитът му като редактор в една от най-големите издателски къщи в страната му дава достъп до затворени по принцип кръгове и възможност да пише като човек от „кухнята“.

В началото на престоя си в Япония Лансет е привикан от полицията на Токио за „доброволно интервю“. Разпитват го три часа във връзка с дребно нарушение, което всъщност не е престъпление. Строгият полицейски разпит се превръща в една от най-свирепите психологически битки и игра на котка и мишка, с които се е сблъсквал по време на пребиваването си в Азия, и го подтиква да започне да гледа на целия си опит, както минал, така и бъдещ, в съвсем нова светлина. Случаят изиграва и основна роля в пренасочването на писателските амбиции на Лансет и създаването на първия му японски трилър.

Тази книга е художествена измислица. Всяко споменаване на исторически събития, реални хора или места е направено за целите на повествованието. Другите имена, герои, места и събития са плод на въображението на автора и всяко сходство с действителни събития или личности, живи или мъртви, е напълно случайно.