Ромен Гари
Нощта ще бъде спокойна

И тук, като в „Обетът на зората“ Ромен Гари говори за видяното, преживяното и обичаното. От Вишински до Гручо Маркс, от Чърчил до Де Гол, от героите на Свободна франция до посланиците и Холивуд — поредица от срещи, портрети и събития, галопът на един търсач на приключения, който създава усещането, че е преживял няколко живота: пилот, дипломат, писател, режисьор и сценарист… и винаги отдаден, винаги влюбен във вечното женско начало.

Из предговора на „Галимар“

„Нямах никакъв избор с име като Ромен: моя специалност щеше да бъде романът. За 36 години публикувах трийсетина книги… Не се хваля. Човек никога няма с какво да се похвали… Поглъщах и близките си, поемах живота им и безскрупулно го превръщах в литература…

Да, взимах. Но и давах книга след книга, хиляди страници, предоставени на света — взимайте, слушайте, мечтайте, смейте се, плачете, размишлявайте — оставете ми да ви дам още повече!… Но така и не можах да повярвам, че литературата откупва страданието. Собственото ми незаконно дете. Нарекох го Емил Ажар. Пак от руски.

Гари: Гори!

Ажар: Жар.

Ромен Гари на 70, 80, 90? Гротескно. Немислимо. Да си пръснеш черепа. Куршум в гърлото…“

Из „Ромен Гари: въпросник за пред Страшния съд.“