Гробищен танц

Луната светеше толкова ярко, че без труд се ориентирахме из гробищния парк. Бяхме изпълнени с трепетно очакване, като че ли щяхме да изнесем най-големия си концерт. Бавната магическа музика засия около нас. Водеше ни тромбонът на стария. Тресна гръм. Ние свирехме и свирехме, а гръмовете набиваха тътен след тътен в земята… от нея изригна пръст като гейзер. Тя падна настрани и от гроба се надигна пожълтял скелет, от който падаха бучки пръст, камъчета, части от ковчега, изгнили парцали. Сиянието се спусна и се съедини със скелета, бавно угасна и вътре в дупката се виждаше красива гола жена. Старецът спря да свири. Тя му се усмихна сладко и пъргаво изскочи от гроба.