Иван Вазов
Сурваквание

Сурва весела година!

До година, до амина…

Нар. песен

Не сурва весела година,

не пълни житници с пшеница,

не златна ябълка в градина,

не много сватби и дечица,

 

не стадо вакло, угоено,

не куп трендафили през мая,

не с вино буренце налено

на вас сега ща пожелая;

 

не; туй труда си веч не чини…

да дрънкам старото не рача;

през всички минали години

и днес — го чухте от сурквача.

 

Това са думи веч изтрити,

звучат фалшиво на душата

и никой хорица честити

не са сторили под луната!

 

Тез пожеланья чудотворни

от люлки йоще сме слушали;

и в разни видове и форми

на наший слух са досаждали:

 

в писма и стихове ужасни,

и в проза дърта и противна

и дор Алексьев сладкогласний

ги пя на лирата си дивна.

 

Не, друго, друго пожеланье

на вас ща стора, о, роднини,

не е ви правено ни лани,

нито в по-прежните години!

 

А може би с горчива бръчка

да чуйте моя глас досаден

или във общий шум и глъчка

и той да мине неугаден.

 

Народу нека пея първен:

желая на теб, сган мъртвешка,

на теб, народе хладнокръвен,

по-жива кръв, душа по-жежка!

 

Желая ти да бъдеш вече

не мърша — гарвани да храни, —

не труп, кому кръвта изтече,

не сган от люди неразбрани —

 

ами народ с почтена роля,

със чувство, пламен във гърдите,

кой свойто бъдаще и воля

не връчва сляпо на слепците;

 

на депутатите желая

по-малко днес патриотизъм,

защото с него и в Китая

вдигнаха смях и укоризън.

 

На вестникарите — по-честно,

по-вежливо света да псуват,

че много е безинтересно

в журнала себе да рисуват.

 

На нашите службаши пресни —

по-много знанье във главите:

нам трябват хора умни, свестни,

а не любезни паразити!

 

На докторте — да уважават

и себе, и целта си свята,

да хвърлят настрана Уставът

и да прочитат Ипократа;

 

на нашто войнство… но дотука!

Далеч от него, млади музи!

Че страшен е за вази звука

от офицерските махмузи…

 

На наште момци — да зафанат

по-положителни да стават,

далеч да бягат от форханът

и книжките да приближават;

 

на наште жени — кожа бяла

и дрехи скъпи, грациозни,

и нивга техни огледала

да им не казват — че са грозни;

 

на наште деви — пеперуги —

по-много балове и моди:

на бъдащите си съпруги

да пръснат всичките доходи.

 

Ах, чорт! За тез създанья сладки

не мога строго да говора!

Със самите им недостатки

обичам ги — какво да стора?

 

Това е моя слабост стара:

към слабий пол да съм пристрастен;

па й музата ми ще се кара —

а знайте, аз съм ней подвластен!

 

Накрай — на мене си желая

по-малко стихове да драща,

че нито тука, нито в рая

със песен хляба се не плаща!

 

1882