Алекс Болдин
Предговор

Пред вас е шестият ми сборник с разкази. Бих казал, че това са разкази от един вече зрял период. Преди десетина години не съм и мислил, че ще стигна дотук.

Когато избирах заглавието на сборника, оглеждайки съдържанието му, реших, че най-подходящо е името на оня „светкавично написан“ разказ „Влак по терлици“. Преди време той бе получил награда в литературния конкурс „Цветница“ — гр. Стара Загора.

Последваха няколко мои сюжетни експерименти, сред които са „Хроника на един объркан ден“ и мистичният „Зов за помощ“.

Наблюденията ми върху конкретни персонажи и ярки социални явления добиха реализация в разказите „Пауна“, „Цеко Сифоня“ и „Барабанчикът“. Има и разкази с много лични случки и изживявания като „Изповед“ и „Кардиология“.

Това, което ще прочетете, отразява реакциите ми към света, моето тълкуване на обществените процеси и личните ми нравствени критерии. Мога само да се надявам, че в тези разкази съм успял да предам всичко това достатъчно точно, така, както съм го видял.

Надявам се, че след много години, когато прочета отново разказите, ще успея да си отговоря на въпросите, на които така и не съм успял досега.

Благодаря на читателите, които харесват и обичат да четат написаното от мен. Много са ми го казвали. Ще се радвам, ако са били искрени.

Човек не познава пълния обхват и цялата стойност на Истината. През краткия си земен живот узнава обаче каква цена дава, за да опознае малка част от нея! И това ще му е достатъчно, за да каже, в края на земния си път, че не е живял напразно…