Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sqnka (2022)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Всички екстри

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-180-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590

История

  1. — Добавяне

8

Политическите облаги в Тексас отдавна бяха поделени по равно между републиканци и демократи. Двупартийната система много улеснява живота на лобистите; те винаги знаят точно кого да подкупят с кампанийни средства, партита, пътувания, вечери, голф и момичета.

Независимите кандидати объркват лобистите — което трябваше да се избягва на всяка цена — и затова както републиканците, така и демократите, в изблик на двояка партизанщина, прокарваха избирателни закони, при които беше изключително трудно (и дори невъзможно) един независим кандидат да види името си на избирателна бюлетина в Тексас. Основната пречка беше самото изискване за кандидатиране.

За да се запише в бюлетината за губернатор на Тексас на изборите през 2006 година, Кинки Фридман трябваше да събере подписите на регистрирани гласоподаватели, чийто брой да бъде равен на един процент от общите гласове в предишните губернаторски избори; в неговия случай — 45 540 подписа. Тези гласоподаватели не би трябвало да са гласували нито за Републиканската, нито за Демократическата партия на предварителните избори същата година; а всички 45 540 подписа трябваше да бъдат събрани през шейсетте дни след първичните избори. Той ги събра.

Естествено, Кинки загуби.

Съгласно избирателния закон Бек трябваше да събере „най-малко 500, или пет процента от общия брой гласове, получени в областта, окръга или съответния избирателен район, от всички кандидати за губернатор в последните губернаторски избори“. Гласовете за губернатор в окръг Гилеспи на предишните избори бяха 8403, така че кандидатурата му трябваше да бъде подкрепена от подписите на 420 гласоподаватели.

Шансовете не му вдъхваха надежда.

Но след като един евреин и кънтри певец, чийто най-голям хит беше „Никой няма да накара евреите да обичат Исус“, можеше да убеди 45 540 тексасци да подпишат кандидатурата му, то със сигурност местната футболна легенда, отличникът на Юридическия факултет в „Нотр Дам“, можеше да убеди 420 гласоподаватели от окръг Гилеспи да подпишат неговата кандидатура. И той го направи. Или по-скоро Джоди и Джанел.

Бек Хардин беше решил да се кандидатира за съдия.

Беше специализирал в сложни граждански съдебни процеси в адвокатска кантора със седемстотин адвокати в Кук Каунти, щата Илинойс. Най-сложните граждански дела в окръг Гилеспи, щата Тексас, бяха разводите, при които трябваше да се отсъди дали съпругът или съпругата ще получи ловния билет. Което означаваше, че един съдебен адвокат, получаващ по 800 долара на час, беше толкова полезен във Фредериксбърг, колкото един скотовъдец на кози в Чикаго. Той имаше нужда от работа, но не се кандидатираше заради работата. Кандидатираше се, защото не искаше децата му да се страхуват от закона, защото никой не биваше да се страхува от закона. Кандидатираше се, защото Мигел Сервантес се беше страхувал от закона.

И така, в 16:45 часа на 15 август Бек стоеше пред гишето на чиновничката в съдебната палата на окръг Гилеспи на Мейн стрийт и попълваше формуляра за независим кандидат. Крайният срок за попълване на формулярите беше 17:00 часа.

Бек подаде формуляра на чиновничката. Мейвис Муни беше приятна и закръглена, с прическа, която приличаше на пчелен кошер. Тя докосна косата си и извади химикалка, точно като фокусник, който вади зайче от шапката си. Огледа се и прошепна:

— Джоди ме помоли да подпиша кандидатурата ви. Бих го направила, но самата аз съм избрана. — Тя прегледа формуляра и каза: — Моля, положете клетвата.

Бек изрецитира от формуляра:

— „Аз, Джон Бек Хардин-младши, от окръг Гилеспи, Тексас, кандидат за длъжността съдия на 216-и областен съд, се заклевам, че ще спазвам и защитавам Конституцията и законите на Съединените щати и на щата Тексас. Гражданин съм на Съединените щати и отговарям на изискванията за тази длъжност съгласно Конституцията и законите на този щат. Не съм бил осъждан за престъпление, не съм бил помилван, пълните ми граждански права не са били възстановявани чрез други официални действия, нито съм обявяван за страдащ от психически отклонения чрез постановление на съда.“

— Ако си мислиш, че можеш да спечелиш, то със сигурност имаш психически отклонения.

Бек се обърна по посока на гласа и се озова лице в лице срещу прокурора на окръг Гилеспи, облечен в елегантен костюм. Беше по-млад и по-нисък от Бек; приличаше на младок от университетското братство, приготвил се за вечер в кънтри клуба.

— Значи сме само ние двамата — каза окръжният прокурор.

Бек протегна ръка и двамата се здрависаха.

— Бек Хардин.

— Нилс Айхман… младши. Значи футболната легенда иска да стане съдия?

— Това проблем ли е?

— Ще бъде проблем да бъдеш избран. — Той се усмихна. — Нямаше те цели двайсет и четири години, Бек, и градът се е променил, но не чак толкова. Магазините по Мейн стрийт може да не носят немски имена, но такива са имената на всички служители на изборни длъжности в района, от кмета до отговорника за бездомните кучета. Безсмислено е да се кандидатираш, щом нямаш германско потекло.

— Майка ми беше германка.

— Но баща ти не е. А обществените длъжности тук се предават от баща на син, а не от майка на дъщеря. Не избираме не-германци и жени.

— Освен Мейвис.

— Съдийското място е мое още от раждането ми.

— Баща ти беше окръжен прокурор, не съдия.

— Стуц няма син.

— И какво, да не те е осиновил?

— Би могло да се каже. Подкрепя ме. Както и всички немци.

— Е, аз имам подкрепата на треньора по футбол.

— Както и на градските лесбийки. Виж това е печеливш отбор.

— Четиристотин двайсет и двама гласоподаватели подписаха кандидатурата ми.

Окръжният прокурор изсумтя.

— Тълпата от Мейн стрийт. Демократи, които плюят срещу вятъра. Те никога не печелят. — Той поклати глава. — Хайде, Бек, ти си израснал тук, знаеш как стоят нещата. В окръг Гилеспи има само две политически партии — немците и всички останали. Немците контролират всичко в този град вече повече от сто и шейсет години, откакто баронът се установил тук. Все още ние имаме думата какво ще стане и какво не в този град, в областта и в училищата. Сигурно ще спечелиш гласовете на новодошлите, но немците ще се мобилизират да те победят, както са побеждавали всеки друг не-германец, който е бил достатъчно глупав да си хаби парите за обществен пост. Може и да си легенда, Бек, но никога няма да станеш съдия. — Той се засмя. — Но не се потискай, самият Исус Христос не би могъл да бъде избран тук… ха, особено той, нали е бил евреин.

Бек се обърна към чиновничката.

— Приключихме ли, Мейвис?

— Да. Поздравете Джей Би.

Бек тръгна да си върви, но се обърна към окръжния прокурор.

— Какво знаеш за Хайди Гизел?

— Защо питаш?

— С Обри се познаваме още от гимназията.

— И той иска да откриеш убиеца?

— Нещо такова.

— Такъв си е Обри. Е, имаш срок до Нова година да откриеш убиеца и да му предявиш обвинение, защото когато часовникът удари полунощ, онзи тип ще отърве затвора.

— Наистина ли смяташ, че някой нелегален мексиканец я е убил?

Окръжният прокурор сви рамене.

— Кой знае? Но е добър аргумент за политическа реч. Изплашените гласоподаватели гласуват.

— Пробутваш им расистки номера?

— Тук това печели. Нелегалните мексиканци са разчоплена рана и аз упорито бъркам в нея.

— Внимавай да не бръкнеш прекалено дълбоко.

— Бек Хардин!

Бек тъкмо излизаше през задния изход на съдебната палата, когато го извика един пълен мъж с дънки и карирана риза, облегнал се на пикапа си. Мъжът се приближи и протегна месестата си ръка. Здрависаха се. Ръката на мъжа не изтъняваше към китката, беше еднакво дебела от рамото до пръстите, като дънер. Миришеше на кози.

— Станли Джобст.

— Станли…

— Джобст. Ожених се за Мери Джо.

— А, да, Станли. Радвам се да те видя.

— Видях те да влизаш в съда и реших да те изчакам. Мери Джо ми каза, че си се върнал.

Бек се усмихна.

— Да, видяхме се в „Уолмарт“. Опитвах се да купя дрехи за децата и…

Станли не се усмихваше.

— Ще говоря направо, Бек. Знам, че вие с Мери Джо ходехте в гимназията. Но аз я обичам, тя е щастлива и аз…

Бек вдигна ръце, за да го накара да спре.

— Хей, Станли, чакай малко. Онова отдавна приключи.

— Тъй ли?

— Аз обичам жена си.

— Мислех, че е починала.

— Така е.

— А, разбирам. Значи няма от какво да се притеснявам?

— Само от това, че може да те арестуват, че носиш тази риза на обществени места.

Бек се засмя. Станли — не.

— Не, Станли, няма за какво да се притесняваш от моя страна.

Станли, изглежда, се поуспокои.

— Е, радвам се да го чуя, Бек, защото, ако разбера, че отново чукаш Мери Джо, съдия или не, ще те убия и ще те погреба, където и най-доброто куче преследвач няма да те открие.

Бек не отмести поглед от очите на Станли цяла минута, като се надяваше той да се разсмее. Накрая Станли се усмихна, след което го плесна по рамото с такава сила, че Бек се олюля.

— Мамка му, Бек, шегувам се. За убиването, не за чукането.

— Няма да се случи, Станли.

— Просто исках да сме наясно, това е.

— Смятай, че сме се изяснили.

— Добре тогава. Приятен ден. — Станли Джобст заобиколи пикапа си и каза през рамо: — Поздрави Джей Би.

 

 

Бек се отърси от случката, пресече асфалтовия паркинг и влезе в полицейското управление на окръг Гилеспи, едноетажна сграда с тухлена фасада с цвят на ко̀зи фъшкии. В нея се помещаваше окръжният затвор и кабинетът на шерифа. Млада жена седеше зад гишето. Беше навела глава и пишеше нещо. Мина доста време, преди да вдигне поглед.

— Аз съм Бек Хардин. Мога ли да се видя с шерифа?

Тя погледна часовника на стената.

— Минава пет.

— Това „да“ ли означава, или „не“?

— Дорийн така ви казва „елате утре“. Но тя не знае дали не разговаря със следващия ни съдия.

Пред него стоеше шерифът на окръг Гилеспи. Грейди Гюнтер беше заместник-шериф още по времето, когато Бек учеше в гимназията; сега трябваше да е на петдесет и няколко. Тялото му подсказваше, че е любител на бирата и наденичките. Той дъвчеше клечка за зъби и си играеше с джобно ножче. Крачолите на панталоните му бяха напъхани в каубойски ботуши. В зелено-кафявата си униформа той изглеждаше точно като Род Стайгър в „В горещината на нощта“. Шериф от тексаско градче, подобно на баща си преди него, възрастният мъж беше вдъхвал страх у хлапетата по времето, когато Бек беше в гимназията. Очевидно шерифът беше наследил поста от баща си, подобно на окръжния прокурор. Бек се ръкува с него.

— Грейди Гюнтер.

— Шерифе… Бек Хардин.

— Да зарежем официалностите, просто Грейди. Значи се кандидатираш?

— Току-що подадох документите.

— Е, нямаш абсолютно никакъв шанс да спечелиш, но все пак ще гласувам за теб.

— Защо би гласувал за мен?

— Срещал ли си окръжния прокурор?

— Преди малко, в съдебната палата.

— И?

— Малко помъдряване ще му е от полза.

— Ако някой му срита задника, ще му е от по-голяма полза. — Грейди се усмихна на шегата си. — Наследи поста от баща си. Много амбициозно момче, иска му се да стане губернатор някой ден. Разбира се, толкова много амбиции само вредят на един окръжен прокурор. Е, какво мога да направя за теб?

— Хайди Гизел.

Грейди кимна, все едно беше очаквал да го чуе.

— Обри иска да разрешиш случая, нали?

— Нещо такова.

— Преди няколко години се опита да уреди предаването „Издирва се“ да направи шоу за нея. Когато прочетох във вестника, че си се върнал, разбрах, че скоро ще се намесиш. Старите дългове не се изплащат лесно, а? Дорийн, донеси ми папката на Хайди.

Той махна с джобното ножче и Бек го последва. Минаха по един коридор и влязоха в кабинета на шерифа.

— Ще ми олекне, ако се заемеш.

Бек седна на един посетителски стол. Грейди остана прав, докато му донесат дебелата папка, която шумно стовари на бюрото. След това седна.

— Направихме всичко, което можахме — каза Грейди. — Извикахме хора от Управлението за обществена сигурност да обработят местопрестъплението, да набележат всички улики. За последните трийсет години в Гилеспи сме имали само едно убийство и то беше психиатричен случай, затова използваме криминолози от Управлението за обществена сигурност. Не откриха нищо. Съдебният лекар от Травис Каунти направи аутопсията, взе проби за ДНК, но не се откриха съвпадения в базата данни на ФБР, нито с пробите от местните жители.

— Обри смята, че криеш нещо от него.

— Прав е.

— Но защо?

— Защото не би искал да знае това, което знам аз.

— А какво знаеш ти?

— Познавам Обри.

— Грейди, аз съм негов адвокат.

Грейди огледа предметите в кабинета си — две препарирани еленски глави на стената, ловджийски снимки в рамки и шкаф със стъклени витрини, съдържащ ловджийски пушки. Той издиша и погледна Бек.

— Намериха две различни ДНК по тялото й.

— Искаш да кажеш от сперма?

Грейди кимна.

— От двама различни мъже.

— От онази нощ?

Още едно кимване.

— Едната проба беше от влагалището й, предполагам, че е от нашия човек. Другата е от блузата й. Според мен е правила орален секс с първия, а онзи, който я е убил, е бил втори… така да се каже.

— А защо да не е обратното?

— Според аутопсията тя е починала петнайсет до двайсет минути след вдишването на кокаина. Масиран сърдечен инфаркт. Очевидно е пиела хапчета за отслабване, които са стимуланти, така че ефектът от кокаина е бил подсилен. Щом е вдъхнала дрогата, все едно си е срязала китките и е чакала кръвта да изтече. Ако онзи тип не си е падал да чука мъртви момичета, според мен е била жива, докато са правили секс. В доклада от аутопсията пише, че от количеството сперма във влагалището й може да се заключи, че не е стояла изправена дълго време след сексуалния контакт. Гравитация. Затова предполагам, че вторият тип й е дал алкохола и кокаина, правили са секс и после тя е умряла. Вероятно й е било за пръв път. Кокаинът, не сексът.

— Защо мислиш така?

— Колко девственици ще започнат с двама мъже едновременно?

— Не, питах за кокаина.

— Ааа. Големият ми син беше в класа на Хайди. Ако беше пристрастена, всички щяха да знаят. Градът е малък. Синът ми казва, че била маниачка на тема външност, дори бира не пиела, защото можело да я загрози.

— А беше ли хубава?

— Убийствено. Беше кралица на красотата. — Грейди поклати глава. — Не се шегувам, Бек, всеки път, когато минеше по Мейн стрийт, ставаха по три катастрофи. Никой тук не е виждал толкова хубаво момиче. Всички смятахме, че един ден ще стане Мис Америка.

— Тогава как се е озовала в канавката?

Грейди сви рамене и обърна ръце с дланите нагоре.

— Де да знаех.

— Имаше ли гадже?

— Не. Не искаше да има нищо общо с местните момчета. Носеше се слух, че харесва момичета, като нашите лесбийки от книжарницата. Често ходеше там. Но най-добрата й приятелка твърди, че не е такава, просто била прекалено зряла за момчетата от гимназията.

— Значи този тип може да е бил студент?

— Може.

— Двама по едно и също време?

— Криминалистите твърдят, че спермата по блузата й е била втвърдена, преди дъждът да я намокри. Следователно между двата полови акта е минало известно време.

— И е била само на шестнайсет?

— Тъжно, нали? — кимна Грейди. — И е играла на руска ролетка, секс без презерватив. Хлапетата си въобразяват, че са недосегаеми.

— Значи тя или е познавала този тип достатъчно добре, за да не се притеснява, че може да я зарази с някоя болест, или…

— … е била прекалено пияна и дрогирана, за да се притеснява. Имаме неговата ДНК. Просто не сме го хванали.

— Във вестника пише, че имаш проби от всички мъже в града.

— Да, дори успяхме да вземем проби от всички колежанчета, които си бяха дошли за ваканцията.

— И всички дойдоха доброволно?

— Беше като кампания за даряване на кръв. Всички се дебнеха един друг. Беше убита дъщерята на треньора, целият град искаше да открия онзи тип. Наложи се да използваме фонда за спешни случаи, за да платим за тестовете. Бяха повече от хиляда.

— Само толкова?

— Всички мъже между петнайсет и шейсет и пет. Мамка му, половината население е над шейсет и пет. Градът вече е пенсионерски, като Флорида, но без ураганите.

— И океана.

— Да, и океана. Резултатите започнаха да идват след няколко месеца. Обри чакаше камиона на „ФедЕкс“ както навремето са чакали пощальонът да им донесе чека за социалните осигуровки. Но не се откри съвпадение, така че човекът не е местен. Което е единственото хубаво нещо в тая проклета история, поне не го е извършил някой от нашите.

— Обри каза, че нелегалните мексиканци не са дали проба.

— Страх ги е да не ги депортират. Обещах да не давам имената им на федералните, но те пак отказаха.

— Окръжният прокурор смята, че го е направил някой нелегален.

— Това е просто политическа пропаганда. Мексиканските момчета ги е страх дори да погледнат някое германско момиче. А ако Хайди ходеше с мексиканец, целият град щеше да знае.

— Докладът от аутопсията в папката ли е?

— Да. Причина за смъртта е остра кокаинова интоксикация.

Грейди чистеше ноктите си с джобното ножче.

— Проверили ли са под ноктите й?

Грейди се втренчи в ръцете си за момент, след което погледна Бек.

— Под ноктите й не е имало тъкан, по гениталиите й не е имало нараняване, никакви драскотини, нито следи от съпротива. Съдебният лекар твърди, че сексуалният контакт е бил по взаимно съгласие. Открил е няколко влакна, вероятно от кърпа, от вътрешната страна на бельото й. Предполага, че онзи тип я е избърсал.

— Защо?

— Сигурно е смятал, че всичко е изтекло от влагалището й и че може да заличи своята ДНК. — Той сви рамене. — Ето на това му викат тъпотия. Което подсказва, че не е мексиканец.

— Защото я е избърсал?

— Защото се е сетил. Сигурно е гледал онези сериали „От местопрестъплението“.

— И?

— Ами повечето мексиканци тук дори не говорят английски. Гледат испанските канали и мексикански футбол по сателита. Не гледат „От местопрестъплението“.

Бек кимна.

— Няма ли други улики?

— Не, нито отпечатъци, нито каквото и да било друго. Същата нощ валя дъжд, така че всякакви отпечатъци са били отмити.

— И каква е твоята теория?

— Не съм сигурен, че може да се нарече теория, но според мен е била на някакво парти, смъркала е кокаин и е правила секс с две момчета от Тексаския университет. Влязла е в колата с второто момче и е умряла от свръхдоза. Той се е паникьосал, захвърлил я е и е отпрашил към Остин.

— Била е само на шестнайсет, Грейди. По закон това е изнасилване.

— Само ако момчето е било три години по-голямо от нея. Ако е бил студент, може и да не е изнасилване. — Грейди вдиша и издиша тежко. — Виж, знам, че Обри иска да хванем този тип и да го вкараме в затвора, но Хайди изглеждаше като двайсет и пет годишна, смъркала е кокаин като двайсет и пет годишна и се е чукала като двайсет и пет годишна. Сега ще я изкараме Дева Мария и ще тикнем някакво хлапе в затвора за двайсет години, защото е смятало, че се чука с някоя двайсет и пет годишна. Това справедливост ли е? Когато са прокарвали закона за секса с малолетни, шестнайсетгодишните са били девствени. В днешно време по-скоро ще спечелиш от лотарията, отколкото да намериш шестнайсетгодишна девственица. — Грейди посочи прозореца с джобното ножче. — Разхождал ли си се по Мейн стрийт, когато градът е пълен с туристи? Прилича на парад на проститутките.

— Забелязах.

— Вече не сме изолирани, Бек. Имаме кабелна телевизия, имаме интернет, хлапетата се регистрират в „Май Спейс“, „Мръсни танци“ нищо не е…

— Това пък какво значи?

— Колко големи са децата ти?

— На десет и на пет.

— Тогава не ти трябва да знаеш.

— Грейди, как възпитавате децата с всичко това наоколо?

— Не е лесно. Не е както когато ние растяхме. Най-големите ни бели бяха да пием бира и да се къпем голи в реката. Коката беше нещо, което пиехме от бутилка, и от чукането не се умираше. — Той въздъхна. — Сега светът е по-различен.

— Имам момиче.

— С момичетата е двойно по-трудно. Те са различна порода, Бек. Моята не мога да я разбера. Ако не беше жената… — Грейди направи гримаса. — Извинявай.

— Няма нищо. А ти откъде знаеш толкова много за децата?

— От преки двубои. — Той се усмихна. — Имам четири, двама тийнейджъри. Освен това съм шериф. Ако станеш съдия, ще знаеш много повече за хората в града, отколкото би искал.

Бек вдигна папката на Хайди.

— Имаш ли нещо против да я взема?

Грейди размаха джобното ножче.

— Давай, не ти завиждам. — Затвори ножчето и го пъхна в джоба на панталона си. — Бек, така и не ми даде сърце да кажа на Обри за двете ДНК проби. Той много се гордееше с Хайди. Реших така да си остане. Всяка сутрин като идвам на работа, го виждам да слага свежи цветя до табелата за влизане в града на магистрала 290, до онзи бял кръст. Всеки ден вече близо пет години.

— Четири години, седем месеца и петнайсет дни. Той си отбелязва в календара. Сутринта ми се обади да разбере дали съм говорил с теб.

Грейди поклати глава.

— Остана му само футболът и надеждата да открие онзи тип.

Бек се изправи. Взе папката и се обърна към вратата.

— Предполагам, сега ти можеш да вземеш решение.

Бек се обърна.

— Какво решение?

— Дали да кажеш на Обри какво има в тази папка.

— Благодаря.

— Ти го поиска.

— Да.

— Успех на изборите. Поздрави Джей Би.

 

 

Джей Би Хардин стоеше до отворените врати на обора в задната част на винарната и гледаше лозята. Двамата с Люк цял ден бяха брали грозде и бяха пълнили пресата, за да помогнат на Хектор. Сега той извика на внука си:

— Люк, да огледаме за последно лозето.

Момчето посрещна Джей Би пред двуместния „Гейтър“. Джей Би седна зад волана, а Люк скочи на мястото до шофьора.

— Сложи си колана.

Джей Би включи специалния открит джип „Джон Диър“ на скорост и тръгна през лозята.

— Днес работи наравно с мен, Люк.

Момчето не говореше особено, точно като Джей Би. Не дрънкаше само за да слуша собствения си глас.

— Ще играеш ли бейзбол тази година?

— Не.

— Няма да играеш любимия си спорт?

— Отказах се.

— А, значи не можеш да удряш?

— Още мога да удрям.

— А какво, не можеш да хващаш ли?

— Мога да хващам.

— Тогава да хвърляш?

— Имах най-силната ръка в отбора миналата година.

— Тогава защо се отказа?

— Заради мама.

— Тя ли искаше да се откажеш?

— Тя умря.

— Отказваш се от бейзбола, защото майка ти е умряла?

— Не е честно да играя, когато тя е мъртва.

— Разбирам. Наказваш се.

— Бог.

— Наказваш Бог?

— Защото той я взе.

Джей Би спря джипа.

— Да, той наистина я е взел, Люк, и аз нямам представа защо. Но нещата стоят така и ние нищо не можем да направим. Бих се разменил с майка ти, ако можех, то така и стана май. Но животът е за живите, Люк. Майка ти ми писа много имейли, преди да умре, и ме помоли да ти кажа, че ще вика за теб от небето.

Сълзите се стичаха по лицето на Люк и той се протегна, придърпа момчето до себе си, както трябваше да постъпи със собствения си син преди двайсет и девет години. Джей Би остави момчето да се наплаче; понякога това беше най-доброто за душата. Джей Би беше стоял сред тези земи и беше плакал десетки пъти след смъртта на жена си и по-късно, когато единственият му син беше напуснал дома си, изпълнен с омраза към него. Той не искаше това момче да мрази баща си; и не искаше бащата на момчето да страда от омразата на сина си. След като сълзите на Люк пресъхнаха, Джей Би слезе от джипа, заобиколи от другата страна и каза на внука си:

— Мини на шофьорското място. Тук не е като в големия град. Време е да се научиш да караш.

Момчето хвана волана.

— Тя ми липсва.

Джей Би въздъхна и каза:

— Знам, че ти липсва.

* * *

Хайди Гизел може да е била кралица на красотата, но не беше красива в смъртта. Никога в живота си Бек не беше виждал снимки от местопрестъпление. Преживяването не беше никак приятно. Служителите от криминологичната лаборатория на Управлението за обществена сигурност бяха направили цветни снимки на тялото на Хайди, проснато в канавката: снимки, обозначаващи местоположението, снимки на цялото тяло и близки кадри на лицето и ръцете, на краката, на торса и на бедрата от всички възможни ъгли. Папката съдържаше и диск в пластмасова кутийка с още снимки.

Бяха я открили легнала по гръб до табелата за влизане в града. Русата й коса беше мръсна и мокра от дъжда. Оскъдните й дрехи бяха влажни и прилепнали към тялото. Спиралата беше набраздила лицето й с черни линии. Очите й бяха затворени, сякаш спеше спокойно.

Бек знаеше какво е да изгубиш съпругата си, но какво ли беше да изгубиш детето си? Да се събудиш рано сутрин и да чуеш, че детето ти е мъртво, че никога няма да го видиш или докоснеш, нито да го прегърнеш или да говориш с него?

Как бяха преживели Обри и Ранди това обаждане? И изобщо бяха ли го преживели?

И защо Хайде беше свършила в канавката?

Дебелата папка съдържаше снимки, доклада за престъплението, доклада за ДНК пробите, доклада от аутопсията, доклада за уликите и показания под клетва от семейството и приятелите. Докладът за престъплението съдържаше фактите около откриването на тялото: обаждането на шофьора на камиона; данни за екипите, изпратени на местопрестъплението; скицата на местопрестъплението, изявления на длъжностните лица. Но информацията не добавяше нищо към онова, което беше чел във вестниците.

Докладът за ДНК сочеше, че нито една от 1017-те проби, взети от местни мъже, не съвпада с откритата по тялото и дрехите на Хайди.

Докладът с уликите изброяваше личните вещи, открити по тялото на Хайди и на местопрестъплението: бяла блуза, черна пола, черно бельо, три сребърни обеци халки, сребърна гривна за глезен. И това е всичко? Бек прелистваше страниците и се замисли за Ани: какво носеше тя, когато излизаха? Очила, обеци, колие, гривна, венчалната халка и годежния пръстен, часовник; сутиен и бикини и понякога чорапогащник, рокля или блуза и панталони, обувки; чанта, ключове и мобилен телефон.

Хайди е била на шестнайсет, така че може да не е имала очила, нито годежен или венчален пръстен и може да не е носила сутиен и чорапогащник. Ами обувки и чанта? Всички тийнейджърки, които Бек беше виждал в Чикаго, бяха с мобилни телефони, залепени за ушите. Не беше ли логично Хайди също да има телефон? Бек затвори папката.

Къде бяха телефонът, чантата и обувките на Хайди?