Марк Хименес
Всички екстри (8)

7

Бек повърна в канавката.

Беше десети август и горещините се бяха спуснали над Хил Кънтри. Термометърът на сградата на банката показваше 36 градуса — в осем часа сутринта. Ходилата му бяха набити, коленете го боляха, а тялото му беше подгизнало от пот. Беше избрал този ден, за да започне да тича отново.

Беше приготвил закуската на децата и ги беше завел във винарната. След това беше пробягал петте километра до града. Когато стигна до Мейн стрийт, пресече от северната страна и затича по тротоара на изток. Магазините отваряха в десет и наоколо почти нямаше хора, освен клиентите на пекарна „Диц“, които се редяха отпред на опашка за пресни питки с наденички. Изтича покрай тях и пресече от южната страна на Мейн стрийт на светофара пред „Нимиц“.

Продължи да тича на запад. Беше петък, но туристите за през почивните дни започваха да идват едва по обяд, така че покрай бордюрите вместо лексуси бяха паркирани пикапи, а покрай скъпите ресторанти и модните бутици на Мейн стрийт минаваха трактори, земеделски машини и камиони. Бек стигна до пресечката с Лано стрийт, но трябваше да спре и да пропусне една каруца, която теглеше ремарке за добитък. Лекият ветрец запрати миризмата право в лицето му и той повърна.

— Мисля, че това е незаконно. Да се замърсява Мейн стрийт.

Бек се подпираше с ръце на колене. Вдигна поглед и видя червен джип „Ранглър“ 4×4, който спря до тротоара; джипът нямаше врати и покрив. Зад волана седеше Джоди Лий със слънчеви очила и широка усмивка на уста. Червената й коса се носеше на вятъра.

— Внимавай да не те сгази някой местен. Не пазят спортуващите.

— Защо?

— Защото според тях само либералите тичат за здраве. Освен това смятат, че ако Господ е искал да тичаме нанякъде, нямаше да изобрети пикапите. Чак от ранчото ли тичаш?

Той кимна.

— Няма да можеш да се върнеш. Качвай се.

Права беше. Той се качи в джипа. Джоди се протегна към хладилната чанта зад себе си и подаде на Бек бутилка студена вода.

— В тази жега губиш много течности.

Джоди включи на скорост и обърна на запад по Мейн стрийт.

Бек изпи половината бутилка и каза:

— Благодаря.

Вятърът беше единственият климатик, който джипът предлагаше, но тялото на Бек скоро се охлади.

— Не съм тичал, откакто Ани… Трябва да вляза във форма.

— Ще ти бъде трудно в тази жега. Пробвай в спортния клуб срещу „Уолмарт“. — Джоди отново смени предавката и попита: — Взе ли решение?

— За спортния клуб ли?

— Да се кандидатираш за съдия.

— Не.

— Хората тук се страхуват.

— От какво? Та тук е като Дисниленд.

— Това е само фасадата, Бек. Всичко е фалшиво, като декори за филм… като Дисниленд. Всичко е едно шоу, за туристите. Но хората, които живеят тук, се страхуват.

— От какво?

— От градския съвет, от полицаите, от съдията. Случиха се разни неща.

— Какви неща?

— Този град се управлява с желязна ръка, Бек. Старите немци много държат на реда и закона — повече на реда. Ако стъпиш накриво, по-добре да напуснеш града, иначе ще те принудят. Някои бяха застреляни, пребивани, в къщите им се тършува без заповед, но няма последствия, защото хората ги е страх.

— Имаш предвид латиносите ли?

— Това е Тексас, така че те опират пешкира. Но освен това е Фредериксбърг, така че всеки, който не е богаташ от стар немски род, бива прегазен, ако застане на пътя им. Познавам търговци по Мейн стрийт, които не биха извикали полиция дори за да си спасят живота.

— Ако полицията ги тормози, защо не подадат граждански искове?

— И да търсят справедливост от Стуц?

Пак това име.

Завиха на юг по Адамс стрийт и минаха покрай съда. Бек погледна към втория етаж, където се намираше съдебната зала. Спомни си онзи ден преди двайсет и четири години, когато беше станал свидетел на правораздаването на съдия Стуц.

— Би могъл да промениш това, Бек — каза Джоди. — Един добър съдия ще накара хората да се чувстват в безопасност.

— В безопасност от какво?

— От закона.

Адамс стрийт се вля с Ранч Роуд 16 и Джоди натисна педала на газта. Шумът от вятъра беше прекалено силен, за да говорят, и Бек се облегна назад и се замисли. За закона и за справедливостта.

А и за Мигел Сервантес.