Марк Хименес
Всички екстри (40)

39

Бек се беше провалил като съпруг и баща. Беше се провалил и като съдия на малка тексаска провинция. Беше провалил мечтите на Феликс Делгадо и Хулио Еспиноса и 839 мексиканци и техните деца. Беше провалил мечтите на Слейд.

— За всичко съм виновен аз — каза Обри.

— Не ти, аз съм виновен.

— Знаех, че взема стероиди.

— Аз също. И можех да го спра.

— Но аз му помагах.

Беше следобедът на следващия ден. Бек беше отишъл в града и беше минал покрай гимназията, където имаше паркиран сателитен микробус на спортен кабелен канал. Сега Обри седеше срещу него в кабинета му.

— За какво си му помагал?

Обри въздъхна.

— Слейд разкри на останалите момчетата чудесата на науката. Разбрах, че нещо става, когато половината ми играчи наддадоха по десетина килограма през лятото. Заплаших, че ще ги изритам от отбора, но те знаеха, че блъфирам — бащите им управляват този град и всичко в него. А на тях им харесваше как това нещо им действа. Бяха по-едри, по-силни, по-бързи. Стероидите наистина действат.

— И какво, да не стана лекарят на отбора?

— Опитвах се да ги образовам, за да не си навредят. Някакъв тип от клуба по бодибилдинг в Остин казваше на Слейд какво да прави, той казваше на останалите и всички вземаха свръхдози. В един момент на игрището ми имаше отбор луди. Тогава реших да им помогна.

— И какво направи?

— Обясних им как да влизат в цикъл, да не прекаляват. Проверявах стероидите, за да съм сигурен, че не са правени в Мексико от тестиси на бикове.

— Ти ли ги снабдяваше със стероиди?

— Не. Слейд ги доставяше. Купуваше ги в Остин.

— Господи, Обри. Не смятам, че си извършил престъпление, като си им предоставял информация, но е трябвало да ги спреш.

— Бек, те щяха да се друсат независимо дали ми харесваше, или не. Тези момчета искат да се измъкнат оттук, а футболната стипендия е билетът им за навън.

Бек се облегна.

— Какво да направя сега, Обри? Да си затворя очите ли? И двамата трябваше да постъпим правилно. Ние сме единствените хора в този малък град с достатъчно власт да говорят открито и да постъпят правилно — футболният треньор и съдията.

Обри си тръгна, а Бек взе вестника. Цяла рубрика беше посветена на Слейд Маккуейд: футболната му кариера беше проследена от осми клас, когато се беше преместил в града, до последния му сезон, който току-що беше приключил със спечелването на щатския шампионат. Страниците бяха изпълнени със снимки на Слейд; на деветнайсет лицето му беше като на екшън герой, изсечено от камък; на петнайсет той беше слаб, с детинско изражение… и някак познат. Къде ли беше виждал това лице?

И тогава Бек си спомни.

 

 

Ким Краузе отвори на почукването на Бек.

— Мога ли да видя видеото на Хайди още веднъж? — попита Бек.

Тя сви рамене, влезе вътре и се върна с лаптопа. Седнаха на стъпалата и отново пусна музикалното видео на Хайди. Бек гледаше внимателно.

— Спри. Точно тук. Лицето в огледалото. Това не си ти. Това е Слейд.

Тя кимна.

— Слейд е бил бащата на детето на Хайди — каза Бек.

Ким се загледа зад него.

— И двамата бяха на петнайсет, най-хубавата двойка в града. — Тя сви рамене. — Просто им беше писано да се съберат.

— Слейд знаеше ли за бебето?

Тя кимна.

— Баща му плати за аборта.

Бек се почувства безкрайно уморен.

— Някога била ли е щастлива?

— Щастлива? Кой е щастлив? — Ким натисна няколко клавиша на лаптопа. — Ето интервюто й за Опра.

— Била е при Опра?

— Просто се преструвахме. Тя се упражняваше.

Видеото започна. Образът на Хайди се появи на екрана. Беше в своята синьо-розова стая, по дънки, обувки с токчета и пуловер. Седна на стол до леглото си и погледна в камерата.

— Аз бях Опра — рече Ким.

Прозвуча нейният глас: „Моя специална гостенка днес е Хайди Фей, деветнайсетгодишната звезда от хитовия филм «Имало едно време». Хайди, това трябва да е като сбъднат сън“.

Хайди отговори с усмивка на звезда.

„О, Опра, наистина е така. Мечтата ми наистина се сбъдна. — Тя рязко спря. — Не трябваше да казвам «наистина» два пъти. Звучи селско. — Тя повтори сцената. — О, Опра, така е. Мечтата ми наистина се сбъдна.“

Ким в ролята на Опра каза: „Разкажи ни за детството си в Тексас“.

Хайди: „О, беше прекрасно, Опра. Израснах в малък тексаски град, прекрасен, старомоден град, типично американски. Детството ми беше прекрасно. Родителите ми са страхотни. Подкрепят ме и ме окуражават…“.

Усмивката изчезна от лицето й. Раменете й се отпуснаха. Тя изведнъж се натъжи.

„Баща ми е шибан пазач в затвора, майка ми няма търпение да стане мой мениджър, а в родния ми град живеят шибани скотовъдци, които се страхуват от външния свят. Като изключим всичко това, шибаното ми детство беше прекрасно, Опра.“

Тя погледна към камерата, към Ким. Поклати глава. „Господи, Ким, бих направила всичко, за да се измъкна от този град. А когато отида в Холивуд, ще бъдем само аз и ти, майка ми няма да дойде с нас.“

И тя остана така.

Най-накрая се чу гласът на Ким: „Не мисля, че можеш да използваш думата «шибано» пред Опра“.

Хайди погледна камерата, устните й се разтеглиха в широка усмивка, тя грабна възглавницата от леглото и я хвърли по камерата. Скочи и събори камерата; те се търкаляха по земята и се смееха като малки момичета.

Сега Бек погледна Ким. По лицето й се стичаха сълзи.

— Какво се случи с тях, с Хайди и Слейд?

— И двамата искаха да бъдат звезди. Сега и двамата са мъртви.

 

 

Според закона в Тексас съдебен лекар разследва всички самоубийства и ако е наложително за определяне причината за смъртта, извършва аутопсия. Тялото на Слейд лежеше на метална маса в кабинета на съдебния лекар на община Травис. Бек се върна в кабинета си и се обади на доктор Янофски, който го увери, че ще извърши аутопсията и ще бъде готов с кръвните резултати на следващия ден.