Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sqnka (2022)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Всички екстри

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-180-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590

История

  1. — Добавяне

30

Седмица по-късно в съдебната палата за съдия Бек се получи колет, който съдържаше найлонов плик с цигара и бележка, която гласеше: „Бек, цяла седмица ходихме на снимачната площадка, но Зики не се появи. Когато най-накрая дойде, се скъсахме да крещим, за да се приближи до нас. Пушеше. Хвърли цигарата си на земята и аз я взех (с пинцетите). Това е фасът на Зики! Сигурно бих могла да го продам за 1000 долара в eBay, така че си ми длъжник. Рут“.

Рут беше незаменима съпруга в офиса.

Бек грабна плика и отиде до офиса на Грейди. Дорийн му махна да влезе.

— Сля закуската с обяда.

Бек мина по коридора и влезе в кабинета на Грейди, където замръзна на място. Шерифът на окръг Гилеспи Грейди Гюнтер наистина ядеше, но не се тъпчеше с мазен хотдог. Хранеше се със сребърни прибори върху колосана покривка. Под брадичката му беше пъхната бяла кърпа.

— Грейди, да не ядеш киш?

Грейди кимна.

— Откъде го взе?

— От готвача.

— В затвора има готвач?

Грейди отново кимна.

— От трийсетина дни. — Той се провикна: — Дорийн, кажи на Лестър да донесе още една порция за съдията!

След това каза на Бек:

— Носи си собствени чинии и сребърни прибори. И тенджерите, и тиганите.

След миг на вратата се появи закръглен младеж с раирана затворническа униформа с надпис ЗАТВОР ОКРЪГ ГИЛЕСПИ, черни чехли и бяла готварска шапка. Държеше чиния с киш.

Oui, monsieur?

Грейди посочи с вилицата и ги запозна с пълна уста:

— Бек, това е Лестър Фриц. Лестър, запознай се със съдия Хардин.

Лестър леко кимна на Бек и му поднесе чинията с пая. Бек остави найлоновия плик на бюрото.

— Благодаря, Лестър.

— Какво има за вечеря, Лестър? — попита Грейди.

— Пиле кордон бльо, ризото и шоколадово суфле.

— Мамка му, звучи страхотно. Може ли за утре да направиш от онези понички?

Oui, monsieur.

Лестър се поклони и излезе.

Грейди каза:

— Не е французин, но на гей ми прилича. Собственик е на френския ресторант на „Лано“. Баща му е животновъд, но Лестър не се погаждаше със старите немци от търга, така че баща му използва парите от мохера и го изпрати в готварското училище в Ню Йорк. Върна се преди пет години и откри ресторанта. Винаги е пълно, макар да се изръсваш по сто долара, за да се нахраниш там. Лестър малко прекалява с тези приказки на френски, но наистина умее да готви. Пускам го нощно време, за да не се налага да затвори ресторанта. И не казвам на надзорника му.

— Защо е в затвора?

— Синя гаранция.

— Какво означава това?

— Нарушил е гаранцията си за условна присъда. Наричаме ги „сини“, защото навремето бяха със сини якета. Ако надзорникът обвини свой подопечен в нарушаване на условията на гаранцията, законът постановява да го арестуваме и задържим в окръжния затвор.

— Какво е направил Лестър?

— Нищо. Под гаранция е по обвинение за злоупотреба с наркотици, но е в затвора, защото надзорникът му прилага затворническа терапия два пъти годишно.

— Затворническа терапия?

— Праща го да постои в затвора, за да се увери, че не кривва от правия път.

— А той кривва ли?

— Съмнявам се, особено откакто отвори ресторанта. Но ако надзорникът го опандизи, аз не мога да направя нищо. Комисията за пускане под гаранция не отменя гаранцията, защото „не е направил нищо“, но въпреки това законът постановява да излежи трийсет дни в затвора. Хубавото е, че готви за всички — и за пазачите, и за затворниците. Много е добър. Прави ми списък с продуктите, а аз пращам някой от заместник-шерифите до магазина. Ползваме средствата от фонд „Вътрешна сигурност“.

Дорийн надникна в стаята.

— Шерифе, Морис Лейки е на телефона, пита дали може да дойде и да излежи синята си гаранция. Чул, че Лестър е в затвора.

— Кажи му, че е добре дошъл.

Дорийн изчезна и Бек попита:

— Хора под гаранция се обаждат, за да се предадат?

Грейди кимна.

— Случва се всеки път, когато Лестър е вътре.

— В Чикаго никой не се предава доброволно, независимо колко добра е храната.

— Да ядеш ястията на Лестър три пъти на ден и да гледаш сапунките по цял ден, това му дай на Морис. Щом се разчуе, че Лестър е в затвора, ще се събере опашка от желаещи.

— Предават се доброволно заради затворническата храна?

— Мамка му, Бек, и аз бих лежал трийсет дни, за да ям ястията на Лестър. Далеч по-добри са от тези на жена ми. Ела утре да хапнеш понички, страшни са. — Грейди посочи найлоновия плик с вилицата си. — Какво носиш?

— Фасът на Зики.

— И?

— Искам ДНК анализ на слюнката по този фас, за да разбера дали съвпада с пробите от тялото на Хайди.

— Ти сериозно си се заел да хванеш този тип.

— Да, сериозно съм се заел.

— Добре. Ти си съдията. — И след това добави: — Лестър ще дойде след малко с прясно кафе. И пържени филийки.

 

 

Уес пиеше кафе на един плаж в Малибу.

Уес Уагнър беше човекът за мръсната работа. Търсенето на мръсотия беше негов специалитет. Заравяше се в кофите за боклук и бърникаше из пликовете с мръсотия. Чакаше пред хотелски стаи и евтини къщи под наем с фотоапарат. Представяше се за човек от поддръжката или телефонен техник, или човек, който търси изгубени кучета. По цели нощи преследваше евтини проститутки и залавяше по някой съпруг или изпълнителен директор, пъхнал пениса си не където трябва. Правеше каквото беше необходимо, но винаги изравяше нещо мръсно.

Знаеше как да върши работата си.

Освен това знаеше за човешката ДНК: можеш да получиш ДНК от кръв (течна или засъхнала), кожа, слюнка (от облизани пликове, цигари и пури), семенна течност (течна или засъхнала), косми (с фоликули), нокти, кости, зъби, урина и екскременти (Уес не пипаше това); не можеше да се извлече ДНК от косми без фоликули, кръв без бели кръвни телца или изсъхнала урина.

Тази сутрин той щеше да вземе ДНК проба от Джо Рейнс.

Стоеше зад едно въже, опънато между барикади. Снимаха високобюджетен филм и Уес не беше сам. Край него се тълпяха стотина оскъдно облечени групита с надеждата да привлекат погледа на Джо, докато отиваше от снимачната площадка до климатизираната си каравана след снимките на сцената. Прекрасни момичета, надяващи се да се превърнат в последната избраница на Джо. Трябваше само да смигне, да посочи някое или да изпрати личната си охрана да му го доведе.

Виковете на момичетата заглушиха мислите му: Джо! Джо!

Джо Рейнс крачеше към тях. Беше само по бански. Доколкото Уес беше подразбрал, във филма той играеше спасител. Беше едва на трийсет и тялото му беше загоряло от слънцето и добре оформено с помощта на личен треньор. Той забави крачка, когато приближи момичетата. Погледът му зашари по тълпата; момичетата се блъскаха да застанат отпред, където можеше да ги види и да оцени телата им. Уес забеляза погледът на Джо да се спира на една червенокоса девойка. Странно, но дори да имаше стотина страхотни блондинки и една-единствена червенокоса, звездите винаги избираха нея. Защо ли?

Джо отиде до караваната, изкачи стъпалата и влезе, но не затвори вратата. Охраната се върна по същия път и се отправи директно към червенокосата.

Уес поклати глава. Знаех си.

Червенокосата изчезна в караваната и групитата вкупом въздъхнаха. Днес късметът им беше изневерил. Дори Джо Рейнс не можеше да го вдига след всяка сцена.

Останалите момичета бавно се разпръснаха, мърморейки, че ще опитат отново на следващия ден. Уес зачака. Беше наясно с филмовия бизнес и знаеше, че Джо има само трийсетминутна почивка преди следващата сцена. Щом режисьорът и екипът му приготвеха камерите на нужното разстояние и ъгъл, Джо щеше да бъде повикан да си каже репликите. Които в момента би трябвало да разучава, вместо да се занимава с някаква червенокоса. Но Джо Рейнс беше звезда. Можеше да прави каквото си поиска.

Както и предположи, трийсет минути по-късно охраната се появи и почука на вратата на караваната. След малко Джо излезе и се отправи към снимачната площадка. Уес го чу да казва: „Побързай“.

Голяма благодарност.

Червенокосото момиче се появи на вратата; косата й беше разрошена и тя нагласяваше блузката си. Охраната заключи караваната след нея. Тя тръгна към барикадите. Уес пристъпи напред и вдигна въжетата, за да мине.

— Давам сто долара за бикините ти.

Тя спря и го изгледа, като че ли беше някой перверзник.

— Ти си болен. Освен това съм с прашки.

— Давам сто долара за прашките ти.

Тя продължи напред.

— Двеста.

Тя спря.

— В брой?

Уес бръкна в джоба си и извади две новички стодоларови банкноти.

— Джо използва ли презерватив?

Тя се изсмя.

— Звездите никога не слагат презерватив.

— Подскочи няколко пъти — каза й Уес.

— Какво?

Уес посочи с ръка.

— Подскочи няколко пъти. За да може гравитацията да свърши работата си. Искам тези малки Джота.

— Ти наистина си болен.

— Триста долара.

Тя подскочи.

Той изчака петнайсетина секунди и каза.

— Достатъчно.

Извади още една стодоларова банкнота и подаде парите. Тя ги грабна от ръцете му. Той извади найлонова торбичка с цип от задния си джоб. Беше с размер на торбичка за фризер. Не искаше да докосва това нещо. Прашките.

— Подай ги.

Тя пъхна ръка под полата си и издърпа прашките. Уес й подаде торбичката.

— Сложи ги вътре.

Тя пусна прашките в торбичката, все едно правеше дарение на Армията на спасението по Коледа, след което се отдалечи. Той закопча торбичката и отиде до мустанга си нагоре по улицата. Постави торбичката в кутия на „ФедЕкс“ с адреса на Бек Хардин, написа „Джо Рейнс“ и „500 долара“ на гърба на визитката си и я пъхна в кутията. След това отиде до най-близкото представителство на „ФедЕкс“ и изпрати пробата от Джо Рейнс в Тексас.

* * *

Само две седмици по-рано агентите на Службата за имиграционен и митнически контрол към Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати бяха пристигнали във Фредериксбърг и бяха извършили внезапна проверка, при която бяха арестували осемстотин трийсет и девет мексикански граждани и ги бяха депортирали в Мексико. Бяха разделени семейства, съдби бяха объркани и бяха фалирали фирми. Но футболът в Тексас продължаваше.

Когато влязоха в стадиона „Галопин Гоутс“ за последния мач на сезона срещу основния съперник „Кервил“, Бек изпита чувството, че този мач ще бъде различен. Огромен плакат гласеше „Футболният мач на седмицата на гимназията с помощта на «Найки»“. Върху подвижни стойки из цялото игрище бяха поставени телевизионни камери. Игрището беше осветено, като че ли беше пладне.

Училищен футбол по националната телевизия.

От разговорите, които долавяше по пътя към местата им, националната публичност, която мачът щеше да донесе на Фредериксбърг, се смяташе за огромен успех: повече купувачи за уикенда след Деня на благодарността. Никой не споменаваше депортираните мексиканци.

Заеха местата си. Съдия Хардин отново беше приет член на местната общност, поздравяваха го с усмивки и ръкостискания. Джоди и Либи си размениха местата със съпругата на един от треньорите и седнаха до него.

Отборът на „Гоутс“ изпълни началния кик-оф. При първата атака Слейд затича по десния фланг и не спря, докато не прекоси головата линия след седемдесет и шест ярда. Отиде до страничната линия и изрита хладилника „Гаторейд“, след това застана сам на десетина метра от съотборниците си. Обри се обърна към Слейд, после погледна към Бек. Обърна ръцете си с дланите нагоре.

С всеки тъчдаун на Слейд, четири през първите две части, яростта му ескалираше и в съзнанието на Бек отекваха две думи: убийствена ярост. Когато Слейд отново отбеляза точка през третата част и отборът му поведе с 35:0, той застана на края на игрището и заудря гърдите си като Тарзан. Дадоха му картон за неспортсменско поведение. Мачът беше пълно поражение за противниковия отбор и Обри се опита да извади куотърбека от играта, но Слейд отказа да излезе. Отново отбеляза точка; този път хвърли топката по един противников играч. Изкараха го от играта. Той тръгна по страничната линия и с ритник събори пейката на отбора си. По националната телевизия.

Бек видя Куентин Маккуейд няколко реда над него. Синът му току-що беше отбелязал пет тъчдауна, но в изражението на баща му нямаше гордост. Куентин приличаше на инвеститор, който наблюдава сгромолясването на фондовата борса.