Марк Хименес
Всички екстри (30)

29

ФАБРИКА ЗА ПУЙКИ

Внезапна проверка

Част от национална кампания за строг контрол върху имиграцията

от Мери Алис Мюлър

член на редколегията

 

Агенти на СИМК — Службата за имиграционен и митнически контрол, направиха внезапна проверка на фабрика за пуйки в петък. Те заявиха, че в резултат на операция „Връщане на подателя“ са заловени 839 нелегално пребиваващи мексикански граждани. Задържаните са били откарани в Сан Антонио и след това в Нуево Ларедо за „доброволно депортиране“.

От Агенцията за защита на децата са направили опити да открият всички деца на задържаните, за които се предполага, че са около 2000 на брой. На малолетните ще бъде предоставен транспорт до Нуево Ларедо, за да се върнат при родителите си. Най-малко 600 деца не са били намерени по време на проверката.

Местните жители Джоди Лий и Джанел Джоунс са ходили от врата на врата в испанския квартал в петък вечер, събота и неделя, за да наглеждат децата и да им носят храна. Мисис Лий казва: „Това е срамота. Да отнемат родителите от децата и да не оставят никой да се грижи за тях — и това е Америка? Как може правителството просто да откара тези хора без предупреждение?“.

Други жители изразиха подкрепата си за проверката. „Крайно време беше — заяви един скотовъдец на търга във вторник. — Трябваше да направят тази проверка още преди двайсет години. Мексиканците бяха тук незаконно, получаваха безплатни купони за храна и медицинско обслужване в нашата болница, а децата им се учеха безплатно в училищата ни. Ние работим, за да си изкарваме хляба. А те чакаха от правителството. Определено няма да ми липсват.“

Чиновник от хюстънския офис на фабриката „Пуйки Фредериксбърг“ заяви, че са „шокирани“ от разкритието, че работниците им са в страната нелегално. Чиновникът не направи друг коментар, освен че фабриката и по-специално клонът във Фредериксбърг, който съществува от петдесет години, най-вероятно ще бъде затворен и собствеността продадена на неназован купувач. Запитан дали последните заплати на работниците ще бъдат изплатени на техните деца, чиновникът отказа коментар. От СИМК обявиха, че за момента не се предвиждат съдебни действия срещу собственика на фабриката.

Мърл Фукс, член на Камарата на представителите от Фредериксбърг, каза по мобилния си телефон от Вашингтон на път за акция за набиране на средства: „Законите ни трябва да бъдат прилагани и онези, които ги нарушават, трябва да поемат последствията. А незаконно пребиваващите определено източват обществените ресурси“. Мистър Фукс добави, че работи „усърдно“, за да възобнови дотациите за производителите на вълна мохер в следващия бюджет на Министерството на земеделието.

Икономическото въздействие на проверката във Фредериксбърг не е изчислено. Собствениците на два мексикански ресторанта са били принудени да закрият бизнеса си, защото целият им персонал е бил депортиран. Очаква се местните строители да повишат цените, тъй като ще трябва да плащат по-големи надници на законните работници.

Единствената добра новина е, че от СИМК са направили проверката в деня преди откриването на ловния сезон, така че не се очакват неблагоприятни икономически последици за ловците.

Ед Хюбер от Асоциацията на производителите на пуйки каза, че закриването на фабриката най-вероятно ще извади от бизнеса десетина ферми за пуйки. И цените на пуйките за Деня на благодарността със сигурност ще се повишат.

В началното училище обичайните разговори на испански днес не се чуваха. „Повечето ми ученици просто изчезнаха — каза двуезичната учителка в детската градина Гретхен Йънг. — Борех се за тях всеки ден, но как се бори човек срещу федералното правителство?“

 

 

Пет дни по-късно Бек вдигна поглед от вестника и видя Кеунтин Маккуейд да стои на прага на вратата. Беше дошъл да злорадства.

— Добро утро, господин съдия.

— Гледахте ме право в очите и ме излъгахте.

— Ръката ми не беше върху Библията. — Той се изхили. — Господин съдия, наистина ли мислехте, че можете да ме принудите да похарча три милиона долара, за да направя подобрения в испанския квартал заради шепа мексиканци?

— Подписахте споразумение, което изрично изисква да поставите паваж, тротоари и канавки на определени улици в квартала. Маккуейд, ако не изпълните задълженията си по договора, ще ви изправя пред съда.

— По-полека, съдия. Тези тротоари и канализация ще бъдат направени.

— Но току-що казахте…

— Казах, че няма да похарча три милиона долара в испанския квартал заради шепа мексиканци. — Той се усмихна. — Разбирате ли, господин съдия, испанският квартал е самото олицетворение на разруха. Порутени къщи, каравани и бараки — виждали ли сте как живеят тези хора? По улиците се разхождат кози и кокошки, нарушенията на закона нямат чет и брой. Адвокатът ми в Остин казва, че законът разрешава даден град да продаде занемарените парцели на предприемач, който може да ги застрои наново.

— На предприемач като вас?

— Точно като мен. Всъщност на самия мен.

— Значи парите за испанския квартал ще бъдат похарчени за…

— За благоустройство. Земята в испанския квартал ще бъде обявена за неизползваема, сградите разрушени и всичко продадено на мен. Тези улици — „Буена Виста“, „Санта Роса“, „Света Мария“, „Света Герелда“ — ще бъдат асфалтирани и ще имат тротоари и канализация, според изискванията. Просто това вече няма да е испански квартал. Ще бъдат вили на богаташи от Хюстън и Далас. Обмислям да ги построя в стил хасиенда. Какво ще кажете?

Маккуейд искрено се забавляваше.

— Кой ще плати огромна сума пари, за да живее до фабриката за пуйки?

— О, тази фабрика е вече в историята. Никога няма да бъде отворена отново. Прекалено много нарушения на законите за безопасност на труда, остарели съоръжения, замърсяване… в момента водя преговори да я купя. Тя също ще бъде разрушена.

— В съда ще оспорят обявяването на земята за занемарена.

— Не се надявайте. Повечето от бараките са собственост на мексиканците, които бяха депортирани. Няма да са тук, за да водят съдебни битки. Освен това адвокатът ме увери, че един щатски съдия като вас не може да направи абсолютно нищо по въпроса, защото Върховният съд на САЩ го смята за напълно законно.

Той се усмихна.

— Странно как действа законът, нали, господин съдия? Вие използвахте политическото и юридическото си влияние, за да освободите родителите на момчето, мексиканци, които са тук незаконно. Аз използвах моето влияние, за да обявя дома им за неизползваем, законно. — Маккуейд поклати глава. — Не е ли Америка велика страна?

— Затова ли извикахте агентите на проверка, за да откраднете домовете на тези хора?

— Да. И всичко е заради вас.

— Заради мен ли?

Той кимна.

— Никога не бих се сетил, ако не бяхте се опитали да ме изнудвате. Мамка му, та аз дори не знаех къде живеят мексиканците. Когато включихте тротоарите и канавките в споразумението, реших да мина през испанския квартал и тогава видях тази възможност — огромен парцел само на няколко пресечки от магазините по Мейн стрийт. Така че ви дължа голяма благодарност, господин съдия.

Маккуейд тръгна да си ходи, но на вратата се спря и се обърна.

— Разбирате ли, съдия, всичко това е ваше дело. Вие предизвикахте проверката на фабриката за пуйки, вие вкарахте мексиканците в автобусите, вие ги депортирахте и обявихте домовете им за негодни за живеене. Вие направихте всичко това, когато се опитахте да използвате съдебната си власт, за да направите живота им по-добър. Мислехте си, че можете да го постигнете, но всъщност сте безсилен. — Той въздъхна. — Само ако бяхте ме оставили да платя онзи милион на момчето, можехме отдавна да приключим и всичко това нямаше да се случи.

— Маккуейд… и вашият ден ще настъпи.

Маккуейд поклати глава.

— Не мисля, господин съдия. Между мен и този ден стоят двеста милиона долара.

* * *

Феликс Делгадо беше седял срещу Бек в неговия кабинет точно преди месец и тогава той смяташе, че има една година живот. Но нямаше. Оставаше му само един месец.

Маккуейд си тръгна и Бек излезе да се разходи, за да събере мислите си. Купи си вестника от Сан Антонио и седна на една пейка до кръстовището на Мейн стрийт и „Лано“. Беше слънчев и топъл ноемврийски ден. Дебели мъже в камуфлажни ловни екипи се разхождаха по Мейн стрийт, един пикап с проснат на предния капак отстрелян елен мина надолу по улицата, отправил се без съмнение към кланицата, чието мото беше Елените отсядат тук.

Феликс Делгадо беше починал преди два дни. Съпругата му беше заявила пред репортера от вестника, че проверката на Службата за имиграционен и митнически контрол така е разстроила мъжа й, че той загубил всякакво желание за живот. Последните му думи към нея били: „Аз излъгах надеждите им“.

Бек също беше излъгал надеждите им.

 

 

— Добре ли сте, господин съдия? — попита Мейвис.

Бек кимна.

— Какво имаме за този следобед?

— Изслушвания за гаранции и искове. Наказателни и граждански.

Те се изкачиха по стръмното стълбище до съдебната зала на горния етаж. Бек седна зад бюрото си. Пред него стоеше Били Рей Бенкър. Бек прочете няколкото страници в червената папка.

— В първия ден от сезона за лов на елени ти си застрелял крава?

Били Рей беше взел кравата за елен и беше вкарал един тежък поразяващ куршум .30–06 право в главата на животното. Кравата беше собственост на съседа му.

— Заприлича ми на елен — смотолеви Били Рей.

— Беше ли пил?

— Бях буден.

— Стрелба под въздействие на алкохол.

Адвокат Полк — за кой ли път — застана пред съдийската маса:

— Господин съдия, ако вкарваме в затвора всеки пиян ловец в окръга, ще трябва да разширим затвора.

— Отказвам освобождаване под гаранция. Вие сте опасен за обществото. Ще останете в затвора, докато бъдете призован в съда или се признаете за виновен.

Заместник-шериф Клинт изведе Били Рей.

— Изслушване за пускане под гаранция — обяви Мейвис и подаде на Бек следващата червена папка: „Щатът Тексас срещу Игнасио Перес“. До адвокат Полк застанаха окръжният прокурор и един латиноамериканец с белезници.

— Нали ви казах, господин съдия — пръв се обади окръжният прокурор, — всички се връщат.

Игнасио Перес отново беше изправен пред съда по обвинение в притежание на неразрешени вещества с намерение за търговия. Беше арестуван с пет килограма метамфетамини.

Бек се обърна към адвокат Полк.

— Усвоихте ли испанския?

— Ами не, господин съдия.

— Тогава как ще разговаряме с мистър Перес?

— Май не толкова добре.

Мейвис се намеси:

— Мога да извикам библиотекарката Инес. Тя знае испански и английски.

Пет минути по-късно Инес Куинтанила стоеше до Игнасио Перес.

— Попитай го защо — помоли Бек.

Инес преведе въпроса на испански. Една дума в отговора на Игнасио привлече вниманието на Бек: coyote.

— Бил е арестуван — започна Инес — по време на проверката на СИМК и е бил депортиран до Нуево Ларедо. Страхувал се да остане там заради narcotraficantes. Затова на няколко пъти се опитал да дойде на север, но го спирали на границата. След това наел coyote да го преведе, но той му поискал хиляда долара, а Игнасио нямал толкова. И онзи му казал, че може да му плати, като пренесе малко метамфетамини.

— И какво е трябвало да прави с тях, когато стигне тук?

Инес и Игнасио отново заприказваха на испански. След малко тя обясни:

— Някой е трябвало да го потърси в испанския квартал и да вземе метамфетамините.

— Кой?

Отново испански.

— Не знае кой.

Бек погледна Игнасио Перес и усети как сърцето му се вкоравява. Обърна се към Инес:

— Кажи му следното. Дадох му шанс, но той ме направи на глупак. Мога да го преживея, но не мога да преглътна факта, че носи метамфетамини в града ни. Няма да получи повече шанс.

Инес повтори думите му на Игнасио и той се разплака. Но днес Бек не можеше да прояви съчувствие.

— Гаранцията се отказва. Поради риск от укриване.

Заместник-шерифът отведе Игнасио Перес. Окръжният прокурор понечи да си тръгне, но Бек го попита:

— Какво стана с Хесус Рамирес, „побойника с бурито“?

Окръжният прокурор се загледа за момент в обувките си и отвърна:

— Депортиран е.

— А жена му и децата?

— Макарена също е била депортирана. Католическата църква, онази, старата, в която литургията е на испански заради незаконно пребиваващите, е взела децата. Както и двеста други.

— Боже господи.

— Много точно казано. — Окръжният прокурор тръгна да си върви, но отново се обърна. — Не исках това… проверката.

И излезе от съдебната зала.

Бек постави лакти на масата и зарови глава в ръцете си. Беше предал всички тези деца. Плачеше му се и в същото време изпитваше нужда да удари някого. Яростта надделя: кръвното му се вдигна и той всеки момент щеше да избухне. Имаше нужда от свеж въздух. Вдигна глава и се изправи лице в лице с Мери Джо и Станли Джобст.

— Мери Джо… Станли… Какво има?

Те сведоха глави и затъпкаха на едно място. Двама адвокати ги представляваха. Мейвис потупа Бек по ръката с една папка. Златиста на цвят. Папка за развод. Мери Джо Джобст срещу Станли Джобст.

— Какво е това? Развод?

Те вдигнаха глави. Мери Джо плачеше, Станли също бе на ръба.

— Тя започна диета — рече той.

— Искате да се разведете, защото е започнала диета?

— Заради теб.

— Развеждате се заради мен?

— Започна диетата заради теб.

— Какво общо имам аз с количеството храна, което Мери Джо поема?

— Тя иска… иска отново да бъде слаба. За теб.

— За мен ли?

Е това вече беше прекалено. Бек се изправи.

— Не! Не вярвам на ушите си! Няма да го направя!

Той хвърли златистата папка над главите им и я запокити почти до пейките за публиката. След това посочи с пръст Мери Джо.

— Мери Джо, аз не те обичам. Обичам една мъртва жена. Имаш четири деца, които имат нужда от теб, и мъж, който те обича. Прибери се вкъщи и се грижи за тях. Разреши проблемите си, помири се със себе си, потърси помощ. Но се махай от съдебната ми зала! — Двамата стояха като замръзнали. Бек посочи вратата. — Махайте се!

Бек се промуши през прозореца и седна на градинския стол на задния балкон. Остана там с лице на изток, докато слънцето се спусна зад съдебната палата и сенките се източиха до Дървото на орела и след това достигнаха Мейн стрийт. Остана там, докато премисли петте седмици като съдия в този провинциален тексаски град и всичките си неуспехи. Остана там, докато Джоди не се провря през прозореца и не седна до него.

— Мейвис ми се обади. Добре ли си, Бек?

— Не.

Дълго мълчаха и накрая Бек каза:

— Бяхме на осемнайсет. Оставаха няколко дни, преди да замина за „Нотр Дам“, а той за Тексаския университет. Бях ядосан на целия свят и бях пил бира. Карах стария пикап. Не успях да взема завоя на Ранч Роуд 16, излязох от пътя и ударих едно дърво. От неговата страна. Избягах. Обри едва не загуби крака си. Повече не можеше да играе. Отнех всичките му мечти — за колеж, вероятно и за професионален футбол. Беше достатъчно добър. Но аз го лиших от всичко това.

— Предявиха ли ти обвинение?

Бек поклати глава.

— Дадоха ми шанс.

— И ти мислиш, че ще поправиш нещата, като откриеш убиеца на Хайди?

— Въобразявах си, че като се върна, ще поправя много неща. Но единственото, което правя, е да обърквам нещата още повече, за моите деца и за децата на мексиканците. Мястото ми не е тук.

— Какво ще правиш?

— Ще намеря този тип, заради Обри. Ще го намеря през следващите петдесет и четири дни и ще го изправя пред съда. След това ще се върна с децата в Чикаго. Мястото ми е там.

— Ани искаше всички да живеете тук.

— Ани е мъртва.