Марк Хименес
Всички екстри (26)

25

На следващата сутрин Бек вече беше успял да се отърси от мисълта за Слейд Маккуейд. Документите бяха подписани, парите платени, случаят — приключен. Хулио Еспиноса беше получил справедливост, или поне такава, каквато законът можеше да му осигури. На ред беше Хайди Фей Гизел. Разполагаше само със седемдесет и шест дни да намери справедливост и за нея.

Вече не му излизаше от ума.

Заради дълга към баща й? Или заради страха му, че няма да успее да възпита добре Меги и тя също може да свърши в канавката? Или защото не можа да намери справедливост за Ани, защото ракът не спазва законите на хората, нито на природата, и сега той искаше да открие някаква справедливост в живота си? Макар да не бе наясно с причината, Хайди Фей Гизел вече се беше превърнала в част от живота му.

Бек шофираше към Остин, за да се види с Ранди Барнс. Караше по Мейн стрийт, която беше безлюдна в осем и трийсет сутринта, и увеличи скоростта, когато Мейн стрийт се вля в магистрала 290 на изток и пресече Барънс Крийк, но изведнъж натисна спирачки и отби до табелата за излизане от града. Обри вече беше оставил свежи цветя до белия кръст.

Бек излезе от колата.

Спусна се до плитката канавка, където беше открито тялото на Хайди. Приклекна и прокара ръка по тревата. Преди четири години, девет месеца и шестнайсет дни тук беше умряло едно момиче. Но тревата под тялото й не беше умряла. Тревата беше продължила да расте, слънцето продължаваше да изгрява и залязва, а светът да се върти. Животът продължаваше без нея, точно както продължаваше без Ани. Той знаеше как беше свършил животът на Ани, но как беше свършил животът на Хайди Гизел?

Отново разигра възможния сценарий от онази нощ в главата си. Хайди и Ким отиват в бирарията. (Грейди беше разпитал персонала, но никой не си спомняше да ги беше виждал.) Ким си тръгва и Хайди се хваща с първия тип. След това се среща с втория мъж, вероятно колежанин от Остин, дошъл за новогодишното парти. Пият, смъркат кокаин и правят секс в колата му. Тя припада, той се опитва да я събуди, но разбира, че е мъртва. Изпада в паника. Иска бързо да се измъкне от града и тръгва по магистрала 290 към Остин. В колата му има мъртво момиче, от което трябва да се отърве. Вече е късно и вали силно. Стига до първия безлюден участък от магистралата и отбива. Заобикаля откъм нейната страна. Проверява за минаващи коли и после измъква Хайди от колата. Прекатурва я в канавката и скача обратно в колата.

Бек се качи в навигатора, запали двигателя и отново се отправи на изток.

Опита се да мисли като мъжа от онази нощ: можеха ли полицаите да я свържат с него? Някой в бирарията би ли си спомнил, че ги е виждал заедно? Било претъпкано и той е платил в брой, така че не можеха да го проследят по кредитната карта. Не, нямаше как да я свържат с него. Спокойно продължава нататък. Усмихва се, протяга се да пусне радиото и… вижда чантата и обувките й на пода. Доказателства, които поставят нея в колата му, а него — в затвора, доказателства, които ги свързват.

Той отново изпада в паника.

До Остин остават малко повече от сто километра; щатски полицаи патрулират за пияни шофьори в новогодишната нощ. Ами ако го спрат? Ще го накарат да даде проба за алкохол, която ще отчете, че е пил. Ще го арестуват и ще претърсят колата. Ще открият чантата и обувките й. После и тялото. Ще го обвинят в убийството на момичето. Той отново отбива.

Бек спря за втори път.

Точно пред него се простираше мостът над река Педерналес, на два-три километра на изток от канавката, където бяха открили Хайди, и Барънс Крийк, където хората на Грейди бяха претърсвали и не бяха открили нищо, най-вероятно защото нямаше какво да открият. Онзи тип не беше хвърлил чантата и обувките на Хайди в Барънс Крийк, беше ги хвърлил в река Педерналес. Не е бил местен и нямало как да знае за сушата. Заради дъжда най-вероятно бе решил, че реката е дълбока и течението силно. Но по време на суша беше нужна повече от една дъждовна нощ, за да напълни коритото на Педерналес.

Бек изключи двигателя и излезе. Слезе до брега. Освен една тясна ивица вода, която се носеше на десетина метра под моста по средата на речното корито, бреговете бяха сухи и спечени, корави като пустиня.

Беше постъпил добре, че обу дънки и ботуши вместо костюм. Брегът беше стръмен и той на два пъти се подхлъзна и падна, докато се спускаше към коритото. Изтупа праха от дънките си и се ориентира по моста, опитвайки се да прецени на какво разстояние онзи тип би могъл да хвърли чантата и обувките. Придвижи се на юг до предполагаемото място и се обърна. Бавно тръгна към моста по западния бряг, оглеждайки всеки сантиметър.

Не намери нищо.

Продължи търсенето от източната страна. Пак нищо. Мина под моста и започна да търси на север. Чантата и обувките може би бяха отнесени надолу по реката; тя сигурно беше текла по-бурно след онази нощ. Тръгна по западния бряг на двестатина метра по реката. Нищо. Пресече тясната река и тръгна назад към моста по източния бряг. Изведнъж спря.

Заплетена в купчина отломки той зърна една черна обувка.

Той разчисти боклуците. Обувката беше с висок ток. Черна кожа. Мръсна. Вдигна обувката с химикалката си и я понесе пред себе си както беше занесъл мокрите дрехи на Меги до пералнята тази сутрин. Стигна до моста и се изкачи по брега. Постави обувката върху капака на колата и намери една найлонова торбичка за боклук в жабката. Сложи обувката в нея и затегна връзките. Влезе в колата и сложи торбичката на мястото до шофьора. Запали двигателя и потегли по магистралата на изток към Остин. Погледна найлоновата торбичка. Дали това беше обувката на Хайди?

* * *

Сградата от розов гранит на Капитолия на Конгрес авеню и Единайсета улица бележи северната граница на центъра на Остин. Десет пресечки на юг река Колорадо представлява южната граница; в града реката се нарича Лейк Остин. Седем пресечки на изток междущатската магистрала 35 пресича града от север на юг. Бедните живеят на изток от магистралата; богатите — на запад. Най-богатите обитават огромни имения, гледащи към Лейк Остин.

Ранди Барнс живееше в едно такова имение с изглед към водата, на Лейкшор Драйв. Това ли беше бившата Ранди Барнс Гизел? Бек зави по алеята. Паркира зад сребрист мерцедес-бенц купе, последен модел, под нещо като тунел към вътрешния двор. Излезе от колата и взе найлоновата торбичка. Беше 11:00 ч. сутринта. Срещата му с експерта по съдебна медицина на окръг Травис беше насрочена за един часа и той беше решил да се види с Ранди преди това. Не се беше обадил предварително. Не знаеше защо.

Къщата приличаше на вила в средиземноморски стил, с бяла гипсова мазилка и червен керемиден покрив, палмови дръвчета и пищни тропически растения от двете страни на покритата с плочи пътека към входната врата.

Бек натисна звънеца. Вратата се отвори и пред него застана ниска испанка на средна възраст, облечена в черна униформа с бяла престилка.

— Здравейте, Ранди тук ли е?

— Сеньора още е в леглото. Може да дойде по-късно?

Жената понечи да затвори вратата.

— Бихте ли й предали, че Бек Хардин я търси?

— Сеньора не обича будят я.

Отвътре се чу познат глас:

— Кой е, Лупе?

Лупе почти затвори вратата, но Бек я чу да казва: „Бек Хардин“.

Внезапно вратата се отвори широко. На белия мраморен под, загърната в дебела бяла хавлия, стоеше Ранди Барнс — същата Ранди Барнс, макар да личеше, че са минали доста години от последната им среща. И все пак беше очевидно от кого Хайди беше наследила красотата си; Ранди имаше сините очи и русата коса на дъщеря си, но четирийсетте й години й личаха. Беше понапълняла леко, но изглеждаше точно толкова здрава, колкото дъщерята на скотовъдеца, която беше преди двайсет и четири години. Тя протегна ръце да го прегърне.

— Бек!

Той също я прегърна.

— Влизай. — Тя погледна черната торбичка. — Това боклук ли е?

Лупе затвори вратата и те влязоха в просторна, окъпана в слънце стая с бели стени, бял сводест таван и бели мебели. Множество прозорци гледаха към басейн, чиято вода проблясваше на сутрешните лъчи, а отвъд него се виждаше Лейк Остин. Ранди го поведе към меко канапе до прозорците. Седнаха в двата му края.

— Мина доста време, Бек.

— Двайсет и четири години.

— На гости ли си, или за постоянно?

— За постоянно. Във Фредериксбърг.

— Мислех, че никога няма да се върнеш.

— Съпругата ми почина.

— О, Бек, съжалявам.

— Имам две деца. На пет и на десет. Имах нужда от помощ.

— От Джей Би? Още ли е жив?

Бек кимна.

— Променил се е.

— Двамата говорите ли си?

— Навремето дума не обелваше, а сега не мога да му затворя устата.

— Това е хубаво. Как е Обри?

— Не е много добре.

— Не съм го виждала от развода, но продължавам да следя във вестниците дали печели. Не знам защо.

— Отборът му е фаворит за щатския шампионат.

Ранди взе пакет цигари, извади една, почука я по опакото на ръката си и я запали. Дръпна дълбоко, издиша облак дим и каза:

— Предполагам, че си тук заради Хайди.

Бек кимна.

— Обри ме помоли да разследвам случая.

— Изплащаш стари дългове?

— Може би. Сега съм съдията.

Тя се усмихна.

— Стуц да не е умрял?

— За съжаление, не. Намерил си е по-добре платена работа.

— Той и в гроба си ще рови за мръсотия. Как стана така, че те избраха?

— Поради липса на друг кандидат.

Тя посочи дънките на Бек.

— Като си говорим за мръсотия…

Бек беше пренесъл калта от реката върху бялото канапе на Ранди. Той скочи и започна да изтупва праха.

— Не се притеснявай, Бек — каза Ранди. — Да не си играл в калта?

— Край реката. Намерих това.

Бек постави торбичката върху канапето и я отвори.

— Ранди, това обувката на Хайди ли е?

— Какво?

Ранди се наведе и протегна ръка, сякаш да я докосне.

— Недей — спря я Бек. — Може да има отпечатъци.

Ранди внимателно огледа обувката.

— Къде я намери?

— Край реката, където се пресича с магистрала 290. Обувките й така и не са били намерени, затова реших, че онзи тип сигурно ги е хвърлил в реката.

— Там ли я откри?

— Надолу по течението, на около стотина метра. Нейна ли е?

— Мисля, че да.

Ранди се изправи и отиде до прозореца.

— Тя беше толкова красива, Бек… Обри показа ли ти снимките й в къщата?

Бек кимна.

— Тя можеше да бъде звезда.

— Тогава как свърши в тази канавка?

Ранди направи крачка към едно растение в саксия и забучи фаса в пръстта. Махна към Бек да я последва. Изкачиха се по мраморно стълбище с парапет от ковано желязо и влязоха в мебелирана изцяло в бяло стая. Стените бяха покрити със снимки на Хайди: лицето на Хайди; Хайди наведена, за да се вижда цепката между гърдите й; Хайди с вид на секси двайсет и пет годишна жена; Хайди като зашеметяваща сексбомба; Хайди полуголата бъдеща звезда на „Плейбой“.

— Ким ми показа портфолиото й.

Ранди не трепна.

— Аз я снимах. Тялото й беше перфектно. Можеше да стане плеймейт на годината.

— Искала си да позира за „Плейбой“.

— Не бъди толкова шокиран, Бек. Това щеше да я изстреля право в Холивуд. Щяхме да отидем заедно. — Очите й се насълзиха. Тя се обърна, отиде до леглото и седна. — Аз умрях с нея.

Ранди скри лице в ръцете си и заплака. Бек се поколеба, после отиде и седна до нея. Обгърна раменете й и тя се облегна на него.

Навремето Ранди и Обри винаги излизаха заедно с Бек и Мери Джо. Но Ранди винаги докосваше Бек или се отъркваше в него и го гледаше по начин, който го караше да се чувства неловко. Сега тя вдигна лице към него и отново го погледна така. След това застана пред него и свали халата си. Беше гола. Седна в скута му и го целуна настойчиво. Той долови парфюма й и усети дъха от последната й цигара. Тя се притисна в него и го повали на леглото. Той я отблъсна и се изправи.

— Ранди, не мога.

— Не можеш или не искаш?

— Както и да е. Ще те чакам долу.

Бек слезе на долния етаж и оттам в покрития двор пред басейна. Застана на ръба на верандата и вдъхна хладния въздух. Насред езерото по посока на течението гребяха спортисти, а няколко платноходки се плъзгаха в далечината; белите им платна подхващаха вятъра и слънцето.

— Съжалявам, Бек.

Ранди беше облякла дънки и тениска.

— Хайди не ти ли се обади онази нощ?

— Не. Предположих, че е останала в дома на Ким.

— Защо не се обади да провериш?

Тя въздъхна.

— Беше новогодишната нощ, Бек. Бях пила и съм заспала на канапето. Събуди ме обаждането.

— Според показанията ти тя е била облечена с дънки. Но са я открили облечена с пола.

— Преоблякла се е.

— И ти си знаела?

— Предположих. Правех същото, когато бях на нейната възраст. Както и Мери Джо, не помниш ли?

Бек кимна.

— Обри иска да намери онзи тип.

— Той трябва да си намери нов живот.

— Иска да се върнеш при него.

— Никога няма да се върна.

— Той ще дойде тук.

Тя се изсмя.

— Обри в Остин? Не ми се вярва.

Бек не беше забелязал следи от мъжко присъствие в къщата, затова се опита да разбере.

— Какво правиш тези дни?

Но истинският въпрос беше: Откъде можеш да си позволиш тази къща?

Ранди не отговори.

* * *

Центърът по съдебна медицина на окръг Травис се намира на ъгъла на Дванайсета улица и Сабин стрийт, на няколко пресечки на изток от Капитолия; триетажната бяла сграда граничи с междущатската магистрала, която разделя Остин на район с нулева престъпност и на район с висока престъпност.

— По-близо до базата ни с клиенти — каза заместник-директорът на центъра доктор Ленард Янофски, което очевидно беше някаква шега от моргата. Той беше дипломиран патолог криминалист, облечен с ръждивооранжевия екип на тексаския отбор „Лонгхорн“ и маратонки „Ню Балънс“. Имаше посивяла коса и мършавия вид на бегач. — Досега тук не е идвал съдия. В провинцията явно действате различно.

— Определено е различно — отвърна Бек.

— Не открихте ли онзи тип?

— Още не.

— Колко време ви остава?

— Седемдесет и пет дни.

— Точно така. На Нова година беше. Е, запазили сме тъкан и кръв от жертвата, в случай че го откриете.

— Защо?

— ДНК анализите стават все по-точни с всяка изминала година. Разрешили сме доста замразени случаи със старо ДНК и нови тестове.

— Разкажете ми за Хайди.

Бяха в кабинета на заместник-директора. Бек седеше в стола за посетители, а доктор Янофски — зад бюрото си, разгърнал папка с доклада си от аутопсията.

— Да видим. Тялото е докарано на 1 януари 2003 година в 1:17 часа следобед и е било идентифицирано от Обри Гизел, баща на жертвата, и Ранди Гизел, нейна майка.

Бек беше виждал мъртвото тяло на жена си, но не можеше да си представи да влезе в моргата и да идентифицира тялото на дъщеря си.

— Външен преглед… Мъртвата е облечена в бяла блуза, черна пола, черно бельо. Ръцете и краката са увити в торбички. Бижута… сребърни халки на ушите, гривна на глезена. Тялото е на нормално развита жена. Височина 1,70 метра, тегло 55 килограма. Няма видими рани, драскотини, синини. Няма белези от самозащита по ръцете й. Гениталии… няма белези от охлузване или удари. Окосмяването по пубиса е обръснато.

— Открихте ли някакви косми от онзи?

— Не. Открих няколко памучни влакна от кърпа. Тя се е избърсала или той я е избърсал.

— Опитал ли се е да скрие уликите?

— Защо да се мъчи? Оставил е достатъчно във влагалището й. — Той отново погледна доклада си. — Вътрешен преглед… няма наранявания по органите. Няма перфорация на назалния септум.

— Какво означава това? — попита Бек.

— Означава, че не е употребявала наркотици или поне не редовно. Назалните й пътища не са увредени, което би било признак за редовно вдишване на кокаин.

— Вдишване?

— Смъркане. Може да й е било за пръв път.

— Защо мислите така?

— Прашинки кокаин бяха открити вътре и около ноздрите й, по гърдите й и от вътрешната страна на блузата й.

— Което означава?

— Че е кихала. Наркоманите не кихат, когато смъркат. За да не хабят дрогата. Но в ноздрите й не бяха открити следи от прах.

— А това какво означава?

— Че не е вдишала прах. Била е мъртва, преди да я хвърлят в канавката.

— Възможно ли е сама да е отишла до мястото, където е открито тялото й?

— По ходилата й няма кал. До тялото й не е имало обувки.

— Причина за смъртта?

— Сърдечен удар, причинен от остра кокаинова интоксикация. Сърцето й е спряло. Вдишаното количество кокаин е било достатъчно, за да причини внезапна смърт.

— По какво съдите?

— Изследвахме черния й дроб. Както знаете, функцията на черния дроб е да пречиства тялото от токсини, така че той ни казва какво е било в тялото преди смъртта. Открихме високи нива на бензоилекгонин.

— Което е?

— Вещество, до което кокаинът се разгражда, когато попадне в черния дроб.

— Следователно, ако нивото на това бензо вещество е високо, значи е смръкнала голямо количество кокаин?

— Точно така. Черният й дроб се е опитвал да го пречисти, когато е умряла.

— Как може човек да умре от кокаин?

— Когато човек смръкне кокаин, ефектът от действието му се усеща в рамките на пет минути и е в най-силната си фаза след около трийсет минути. Кокаинът блокира отделянето с катехоламин, а това причинява симпатомиметичен синдром. Централната нервна система и сърдечно-съдовата система са чувствително раздразнени. Появява се тахикардия. Сърдечен удар. А следователите са открили диетични таблетки в стаята й. Стимуланти. Те са усилили ефекта.

— Мъчила ли се е?

Лекарят поклати глава.

— Интервалът между вдишването и смъртта е много кратък. Припаднала е, преди да получи затруднения в дишането. Просто е заспала.

— Кога?

— Часът на настъпване на смъртта е между десет и полунощ.

— И какво е официалното ви заключение относно причината за смъртта й?

— Свръхдоза по невнимание.

Бек шумно издиша.

— Мамка му.

— При мен постоянно пристигат такива случаи — каза лекарят. — Кокаин, хероин, а сега и метамфетамини.

— Да се сещате нещо друго?

Доктор Янофски погледна доклада си.

— Проби, които смятахме за семенна течност, са взети от блузата и косата й. По гениталиите й стигнахме до извода за скорошен сексуален контакт. Запазили сме проби от вагиналния секрет. Има доказателства за предишен В и К и…

— В и К?

— Вакуум и кюртаж.

— Какво значи това?

— Правила е аборт.

 

 

Във Фредериксбърг, щата Тексас, можеш да си купиш пистолети и пушки от всякакъв вид и калибър, но не можеш да си купиш студено макиато с карамел в кафене на „Старбъкс“.

Можеш да си купиш ръчно бродирани дънки „Ливайс 501“ за 300 долара, оригинално ръчно изработено колие от племето зунис с тюркоази и сребро за 5000 долара, ръчно издялана статуя в цял ръст на Дева Мария и Исус за 14 129 долара, ръчно изработена маса за билярд от мескит с ръждивооранжевата емблема на „Лонгхорн“ за 22 000 долара и двайсет и пет къщи за над един милион долара, но на никаква цена не можеш да си купиш чуждестранен автомобил.

Можеш да откриеш двайсет и осем църкви — южно баптистка, библейска, католическа, на петдесетниците харизматици, църквата Христова, мормонска, евангелистка, лутеранска, методистка, презвитерианска, църква на адвентистите от седмия ден и дори Нова църква на виното — но не можеш да намериш синагога.

Можеш да подковеш коня си, да обслужат кравата ти и да накълцат елена, който си отстрелял, на наденички, а главата му да бъде препарирана и окачена на стената ти, но не можеш да си направиш пиърсинг или татуировка.

Можеш да си направиш микродермабразио, да си инжектираш ботокс, да си оперираш разширените вени, да си направиш липосукция, лифтинг на лицето и да си имплантираш бюст, но не можеш да направиш аборт. За аборт трябва да отидеш в Остин. И точно това беше направила Хайди Фей Гизел на петнайсетгодишна възраст.

— Майка й я заведе — каза Ким. — Нямало да позволи на Хайди да опропасти живота си, както тя била опропастила своя.

Ким седеше зад бюрото в бензиностанцията и пишеше чекове, за да плати месечните сметки. Фалшифицираше подписа на баща си с негово позволение.

— След това започна да пие противозачатъчни хапчета. Майка й я водеше в Остин, за да й ги изписват. Лекарите тук не ги изписват, докато не навършиш осемнайсет. Почитайте Бога и пазете момичетата девствени.

— Хайди безразборен секс ли правеше?

Ким вдигна глава от чека, който попълваше, и се изсмя.

— Безразборен? На колко години сте?

— Това „да“ ли означава?

— Правехме секс… не една с друга, с момчета.

— Много ли?

— Чукахме се, не е кой знае какво.

— От кога?

— Откакто сме живи.

— Двете с Хайди безопасен секс ли практикувахте?

— Момчетата мразят да ползват гуми.

— Не сте ли чували за СПИН?

Тя поклати глава, сякаш отново искаше да каже: „Господи, колко сте стар“.

— И кой беше бащата на бебето й?

— Не знам.

Той я погледна и тя отвърна очи. Отново лъжеше.

— Според показанията ти тя е била облечена с дънки и маратонки, но е била намерена с пола.

— Сигурно се е преоблякла.

— Често ли го правеше?

— Постоянно. Треньорът никога не би й позволил да излезе с дрехите, които обикновено носеше навън.

— Носила ли е тази обувка?

Бек извади обувката, но Ким не можа да я разпознае.

— Може да е на някой от видеоклиповете — предположи тя.

— Какви видеоклипове?

— За прослушването й.

Тя се протегна под бюрото и извади лаптопа си. Отвори капака, натисна няколко клавиша и лицето на Хайди изпълни екрана над надписа „Хайди Фей“.

— Това е музикалното й видео.

Хайди пееше и при това съвсем прилично. Гласът й беше остър и музиката пулсираше. Беше облечена с бюстие и минипола и правеше тласъци с бедрата си, все едно симулираше секс. Видеоклипът беше изпълнен с други кадри на сексапилната Хайди. Изглеждаше професионално, освен…

— Уловила си се в огледалото.

За части от секундата едно лице се бе появило в огледалото на стената зад Хайди.

— Искате ли да видите стриптийза й?

— Не. — Бек посочи екрана. — Обувките й са с високи токчета.

Ким стопира кадъра, на който се виждаха обувките. Изглеждаха точно като обувката в торбичката за боклук.

— Доста си добра с компютрите и снимането на видеоклипове, Ким. Не си ли мислила да работиш това?

— В колежа имат такива курсове.

— В Остин може да има работа за хора с подобни умения.

— Мислите ли?

 

 

Бек караше по Мейн стрийт и спря на червения светофар на кръстовището с Крокет стрийт. Някаква жена, която бягаше за здраве, изтича по тротоара пред градския съвет. Краката й бяха мускулести, а дупето й стегнато. Напоследък мислите на Бек непрекъснато се лутаха между закона и секса, все едно сърфираше по каналите на телевизора и всеки път той изпитваше чувство на вина: Как можеше един мъж да остане верен на мъртвата си съпруга? Светофарът светна зелено, той натисна газта и погледна към жената. Господи, това беше Джоди. Тя го видя и му махна. Той й махна в отговор.

Той тръсна глава. Да зяпа така една лесбийка.

Бек паркира зад съдебната палата и понесе торбичката с обувката към центъра за правоприлагане. Беше след работно време; Грейди си беше тръгнал. Бек написа бележка на шерифа и дежурният се подписа, че е получил обувката. След това Бек отиде до съдебната палата. Чистачката беше в кабинета му.

— Аз върна после — каза тя. — Няма проблем, тук цяла нощ.

— Не, няма нужда, Карлота, продължавай.

Карлота беше мексиканка на средна възраст. Бек седна в стола си, извади папката на Хайди от чекмеджето и я постави на бюрото. Отвори я и записа бележките си за деня. Загледа се в снимките от местопрестъплението и проснатото в канавката тяло.

— Muy bonita.

Бек вдигна поглед. Карлота сочеше снимките.

— Señorita от канавка. Беше много красива.

— Помниш ли я?

— Si. Старият съдия, той беше muy enojado. Луд. Казва, че я убил мексиканец. Но аз не мисля.

— Защо?

— Заради дълга черна кола.

Бек се сепна.

— Каква кола?

— На улица. Чистех кабинет онази нощ. Много късно. Отвън дъжд и много светкавици. Дълга черна кола спря на улица, точно там.

Тя посочи навън. Бек стана и отиде до прозореца, гледащ на север. Мейн стрийт беше на трийсетина метра от мястото, където стояха.

— Шофьорът, голям hombre с гола глава, той изтича отзад и влиза вътре. Но врата още отворена. Светлината вътре и коледни светлини, и светкавици, аз видяла него.

— Какво видя?

— Като по телевизията. Коленичи и натиска.

— Натиска?

— Si.

Тя доближи ръцете си една до друга и започна да ги движи нагоре-надолу, все едно тупкаше топка.

— Коленичил над някого и натискал… Той й е правил изкуствено дишане!

— След това излезе и изтича отпред. Обърна дълга черна кола точно там и направи, ъъъ… как се казва?

— Обратен завой?

— Si. Колата тръгна нататък.

Тя посочи на изток. Към Остин.

— Помниш ли колко часът беше?

— Si, часът, Uno.

— Един през нощта?

— Si.

— Но защо не си казала на никого?

— Аз нелегално тук. Старият съдия, той депортира мен.

— Но защо го разказваш на мен?

— Ти не като стар съдия. Не мразиш мексиканци. Ти добър съдия.