Марк Хименес
Всички екстри (22)

21

— Господин съдия, ако изправите Слейд пред съдебните заседатели, все едно връщате мексиканците в Мексико.

В понеделник сутринта Бек завари Бруно Стуц, Куентин Маккуейд и окръжния прокурор в кабинета си.

— Онези мексиканци — започна Стуц — никога няма да стигнат до Мейн стрийт. СИМК ще организират внезапна проверка на фабриката за пуйки преди Деня на благодарността.

— СИМК?

— Службата за имиграционен и митнически контрол — обясни окръжният прокурор. — Преименуваха се, когато минаха под шапката на Министерството на вътрешната сигурност.

— Ще извикате федералните, за да депортират тези хора?

— Ще настане голяма веселба покрай арестуването и депортирането на мексиканците. Хулио ще бъде на топа на устата.

— Делгадо все още може да организира протеста.

Стуц се изсмя.

— В града няма да останат и шепа мексиканци… а градската полиция ще се справи с тях, ако стъпят на Мейн стрийт. Ха, предполагам, че Хулио дори няма да е тук. Ще вземе братята и сестрите си и ще последва родителите си в Мексико. Проблемът с Хулио се изпарява — в буквален смисъл.

— И вие ще организирате депортирането на тези бедни хора само за да опазите кариерата на Слейд?

— Само? — повтори Куентин Маккуейд. — Слейд ще направи повече пари през първата си година в Националната футболна лига, отколкото всички мексиканци в този град, взети заедно, ще направят през целия си живот.

— Ако депортирате мексиканците, все едно затваряте фабриката за пуйки. А и много други фабрики. Немски фабрики.

Стуц сви рамене.

— Косвени щети.

— Ето сделката, господин съдия. Предложението ми към момчето все още е в сила. Един милион долара, за да уредим всички граждански искове срещу Слейд, а вие и окръжният прокурор сваляте всички криминални обвинения. Сделката е добра. Да я сключим.

Окръжният прокурор кимаше като кукла на конци.

— Онова са граждански искове, а това е криминално дело.

— А, господин съдия, ако углавното дело не бъде анулирано, няма да има и гражданско обезщетение. Ще има внезапна проверка на СИМК. Парите ми могат да купят и това.

Стуц каза:

— Ще ви донеса писмена молба да отложите произнасянето веднага след като съобщя на Делгадо добрата новина.

Тримата мъже се изправиха.

— Щом се обадим на СИМК — заяви Куентин, — няма как да спрем този влак. Федералните ще дойдат в града и мексиканците си заминават.

— Хулио изяде боя, а родителите му ще бъдат депортирани. Това ли наричате справедливост?

Куентин сви рамене.

— Животът не е справедлив.

 

 

— Кучи син!

Бек току-що беше провалил обяда с хотдог на шериф Грейди Гюнтер.

— Това е работа на Стуц. Той иска полицейската проверка повече, отколкото Джордж У. Буш искаше Саддам Хюсеин. Съжалявам, че те забърках в тая гадост, Бек. Трябваше да оставя нещата така, както са ставали сто и шейсет години. Човек просто иска поне веднъж всичко да стане както е редно.

Грейди забучи клечка за зъби в устата си.

— Грейди, мексиканците вършат цялата физическа работа в този град. Без тях немците ще трябва да плащат много по-високи надници.

— Така е. Белите няма да работят за мексиканска надница.

— Наистина ли мислиш, че ще депортират тези хора, ако това им струва пари?

— Досега точно парите ги спираха. Но както ти казах, няма да е за пръв път немците да стрелят, преди да мислят. Нали знаеш как стоят нещата, когато става дума за американци срещу мексиканци в Тексас? Здравият разум не участва в уравнението.

— Мислиш ли, че Стуц и Куентин блъфират?

— Не знам за Куентин, но Бруно определено не блъфира. Той е опасно копеле, защото никога не блъфира. Наистина ще се обади на СИМК и после няма връщане назад. Мексиканците ще си заминат за Мексико.

— Единственият начин да спра това е да сваля обвиненията. — Но в главата на Бек се въртяха само две думи: „убийствена ярост“. — Ами ако Слейд нарани някой друг?

— Кълна се, Бек, ще го арестувам и собственоръчно ще му счупя ръката, с която хвърля. — Грейди изплю клечката в кошчето за боклук. — Погледни на нещата по този начин, Бек. След два месеца Слейд ще се запише в Тексаския университет. Тогава ще е техен проблем. Ако пребие някого в Остин, дори парите на Куентин няма да стигнат да купи онези луди либерали. Ще го разпънат на кръст.

— Той преби Хулио, а сега ще се разхожда на свобода, защото баща му има двеста милиона долара.

 

 

— Куентин е истински глупак, ако плати и цент на онова мексиканче — заяви Бруно Стуц. — Ако бях на негово място, щях да извикам СИМК и да приключа с цялата сган. Но Куентин е бизнесмен. Обича договорите за обезщетение с клаузи за конфиденциалност.

Стуц се беше върнал с молбата за отлагане на делото.

— Какво каза Делгадо? — попита Бек.

Стуц се изхили.

— Не остана особено доволен.

— Той заплашва с протести, а вие с Маккуейд заплашвате с проверки на СИМК.

— Човек не трябва да отправя заплахи, които противникът може да осуети.

— Бруно, една полицейска проверка ще съсипе този град.

— Чудесно. И без това този град вече не ми харесва.

— Тогава се премести да живееш другаде.

— Не! Искам пришълците да се махнат, мексиканците и калифорнийците, и онези навлеци от Остин по Мейн стрийт. Те са само шепа проклети либерали, които носят политиката си и татуировките си в града ми. А немците им продават земите си, за да си купят тъпи лексуси.

Стуц стана.

— Мамка му, опитвам се да се отърва от мексиканците вече трийсет години, но всички останали искат да оставим нещата така, защото са пристрастени към евтиния мексикански труд. На моята възраст не давам и пет пари какво искат всички останали. Аз искам мексиканците да изчезнат. Туристите също. Искам този град отново да стане немски.

— Бруно, обичаш ли мексиканска храна?

Той повдигна рамене.

— Енчиладас. И онези малки пържени ролца с пълнеж от пиле…

— Flautas?

— Да, точно тези. И sopapillas. Харесвам храната им, Бек, но тях ги мразя. Мразя това, което направиха с моя град.

— Какво? Че правят покриви на немските къщи? Че колят немските пуйки? Че берат немските праскови?

— И убиват немските момичета. Чуй какво ти казвам, някой мексиканец я е изнасилил и убил.

— Хайди ли? Тя не е била изнасилена. Сексът е бил по взаимно съгласие.

— Той я е упоил, а това не е съгласие. Хлапетата тук пиеха бира… няма нужда да ти припомням. После дойдоха мексиканците и сега хлапетата пушат марихуана, смъркат кокаин, вземат метамфетамини, затова пращах всички мексиканци в затвора.

— Като Мигел Сервантес?

Стуц се изхили.

— Да, спомням си те в съдебната зала онзи ден, звездата куотърбек плаче за испанската маймуна. Знаеш ли къде свърши? Умря в Далас. Сделката с наркотици се беше оплескала.

— Може би това, че на осемнайсет го прати в затвора за пушене на джойнт, го вкара в този път.

— Това, че се е родил мексиканец, го е вкарало в този път.

— А как постъпваше с немските хлапета?

— Пращах ги вкъщи при татковците им. Бащите им се разправяха с тях в кошарите и много им се искаше да ги бях пратил в затвора. Като Мърл Фукс. Местният конгресмен.

— Значи според теб няма нищо лошо Слейд да пребие от бой онова момче?

— Не и публично. — Стуц се ухили. — Винаги ги водехме извън града. — Той посочи с пръст. — Онова момченце е флиртувало с малката Ники, викат му machismo. Виждал ли си колко копелета в испанския квартал са се народили? До един американски граждани, които сучат от държавната цица.

— Немските скотовъдци смучеха от държавата цели четирийсет години.

— Това беше различно. Ние сме американски граждани.

— Тези мексикански хлапета също са граждани. Родени са в САЩ.

Стуц изсумтя.

— Също като баща си, човек на принципите.

— Благодаря.

— Не беше комплимент.

— Шефът ти наистина ли иска полицейска проверка?

— Иска момчето му да играе в Националната футболна лига. — Той поклати глава. — Не съм срещал друг, който така да е луднал по футбола. Но, честно казано, Бек, не харесвам и Маккуейд. Дойде в града и купи всичко с въшливите си пари.

— Но ти вземаш парите му.

Той повдигна рамене.

— Аз съм практичен.

— Ти си подлец.

— Представа нямаш колко съм подъл. Предизвикай ме, и ще разбереш. Както и онези испански маймуни.

 

 

След като съдът затвори за деня, Бек отиде право във винарната, за да вземе децата. Мина през залата за дегустация и влезе в залата за съхранение. Люк работеше с Хектор.

— Люк, къде е Меги?

— В лозето с Джозефина и Буч.

— Джей Би горе ли е?

— Зад къщата е — рече Хектор, — яхнал е булдозера. Джей Би обича да строи разни неща. Бек, може ли да поговоря с теб?

Хектор поведе Бек към отворените врати на някогашната кошара. Оттам се виждаха петдесетте акра лозя. Момичетата си играеха под зоркото око на Буч.

— Бек, мълвата за момчето на Еспиноса е стигнала до цялата мексиканска общност. Мексиканците имат вяра, че ще постъпиш правилно.

— Проблемът е, че не знам кое е правилно, Хектор.

— Чуват се слухове за полицейска проверка. Хората се притесняват.

— Няма да позволя да се случи, Хектор. Ще намеря начин. Ще открия справедливо решение.

— Ти си съдията, Бек, ти решаваш какъв е законът. Но само Бог решава кое е справедливо.

— Е, Хектор, може и да си прав, но ако СИМК решат да нападнат този град, мексиканците ще бъдат депортирани. И дори Господ не може да спре федералното правителство.

 

 

Децата спяха и мъжете от семейство Хардин седяха в люлеещите столове на задната веранда.

— Какво ще правиш? — попита Джей Би.

— Не знам. Едно споразумение би помогнало на Хулио и на семейството му и би държало СИМК далеч от града. Но ако Слейд нарани някого, аз ще бъда отговорен.

Убийствена ярост.

— Ще бъде наистина жалко, ако депортират мексиканците.

— Ами Хектор?

— Той е законно пребиваващ. Изкарахме му зелена карта, после гражданство.

— Как?

— Ако мексиканец има половин милион долара, за да инвестира в бизнес, правителството му дава шанс.

— Хектор има половин милион долара?

— Не, но аз имах. От продажбата на козите. Заех му една част, а приятелите от родния му град събраха останалата. Хектор праща половината от печалбата в Матаморос.

— Един мексиканец с пари може да си купи гражданство, но един мексиканец, който просто иска да работи, е принуден да се крие. Политиците би трябвало да видят колко е глупаво.