Марк Хименес
Всички екстри (20)

19

Същата седмица в местния вестник не се споменаваше за нападението на Слейд срещу Хулио Еспиноса, нито за предстоящото разглеждане на делото му. Така че когато в девет часа онзи петък сутринта Бек се изкачи по спираловидното стълбище до втория етаж на съдебната палата на окръг Гилеспи, залата беше почти празна.

Беше петият му ден на тази длъжност.

Седна зад съдийската маса. Окръжният прокурор беше зад масата на обвинението, а Бруно Стуц — на мястото на защитата. Слейд седеше до него с вид на екшън герой в костюм. Куентин Маккуейд беше точно зад тях на пейките за публиката; до него седеше някаква тийнейджърка.

Само шепа хора заемаха пейките за публика. На предния ред от другата страна на пътеката срещу Куентин Маккуейд седеше млада жена с тефтерче в едната ръка и химикалка в другата, несъмнено репортерка. Някъде по средата Бек разпозна Хулио Еспиноса; до него седеше възрастен белокос латинос, бившият конгресмен Феликс Делгадо, а зад тях — трима други латиноси, чийто вид ясно казваше: La raza Unida. Облегнат на стената до входа, стоеше шериф Грейди Гюнтер.

Бек се обърна наляво: в ложата на съдебните заседатели нямаше никой — разглеждането на делото се провеждаше пред съдията, а не пред заседателите — но мястото на съдебния стенограф също беше празно. Той се обърна надясно.

— Мейвис, къде е съдебният стенограф?

Окръжният прокурор се изправи.

— Ваша Светлост, информирах Бърнис, че няма да имаме нужда от услугите й днес.

— Вие сте я информирали?

— Да, сър. Както знаете, господин съдия, това е неофициално разглеждане, така че съдия Стуц и аз се съгласихме, че няма нужда от стенограма на заседанието.

Бек се обърна към Мейвис.

— Обади се на Бърнис и й кажи да дойде.

— Господин съдия — отново се обади окръжният прокурор, — днес тя е извън града. Замина на дълъг уикенд в Сан Антонио.

Бек отново се обърна към Мейвис.

— Обади се на Бърнис и й кажи, че е уволнена. Наеми нов съдийски стенограф, който да е наясно, че работи за съдията, а не за окръжния прокурор.

— Господин съдия, ако предпочитате, може да отложим заседанието.

— Не, ще продължим. Законът ми позволява да обобщя показанията на всеки свидетел.

— Много добре, Ваша Светлост.

Бек видя, че окръжният прокурор смигва на Стуц.

— Освен това ще направим аудиозапис на заседанието. Мейвис, слез долу и донеси един касетофон.

Мейвис се изправи и изчезна зад Бек. Окръжният прокурор вече нямаше повод да намига.

— Ваша Светлост, наказателнопроцесуалният кодекс не допуска записването на подобни заседания.

— Но и не го забранява. Добре ще е да имаме запис, за да бъде точен докладът ми.

Окръжният прокурор отиде до масата на защитата; заедно със Стуц, Слейд и Куентин Маккуейд те се скупчиха като футболен отбор, който се готви да разиграе заучена комбинация. Мейвис се върна и постави касетофона на свидетелската скамейка и натисна бутона „Запис“. Седна на мястото си и обяви:

— Дело номер четирийсет и три шейсет и едно, „Щатът Тексас срещу Слейд Маккуейд“. Нападение с тежка телесна повреда. Заседание по разглеждане на делото.

— Господа, моля, представете се — каза Бек.

Окръжният прокурор се изправи.

— Нилс Айхман-младши, прокурор на окръг Гилеспи, представляващ щата.

Стуц се изправи на свой ред.

— Съдия Бруно Стуц, защитник.

След тях думата взе Бек.

— Настоящото разглеждане има за цел да се установи дали съществува основателна причина да се отнесе делото към съдебните заседатели. Няма да определяме наличие на вина или липса на такава. Слейд Маккуейд, имате право да направите изявление по отношение на обвиненията срещу вас, но не сте длъжен да го правите. Всичко, което кажете, може да се използва като доказателство срещу вас. Разбирате ли това?

Стуц кимна на Слейд, който каза:

— Да, сър.

— И ако все пак решите да направите изявление, то трябва да предхожда показанията на свидетелите. Искате ли да направите изявление?

— Не, сър.

— Много добре. Мистър Айхман, представете позицията на щата.

— Ваша Светлост, щатът призовава Хулио Еспиноса.

Латино момчето стана и мина през вратичката, отделяща съдията от подсъдимите. Вървейки към центъра на съдебната зала, той приличаше на жертвено агне. Смуглата му кожа рязко се открояваше на бялата му риза. Беше стройно, красиво момче. Освен счупения нос и няколко пресни белега по лицето му, по него нямаше физически доказателства за жестокия побой, който му беше нанесен само преди четири седмици. Мейвис го накара да се закълне.

— Кълнете ли се да казвате истината, цялата истина и нищо освен истината в името на Бога?

Хулио отговори:

— А!

— Мистър Еспиноса, бихте ли повторили по-силно, моля? — каза Бек.

— А!

Бек внимателно се вгледа в момчето.

— Мистър Еспиноса, челюстта ви още ли е с шини?

— А!

Хулио разтегна устни, сякаш се опитваше да се засмее; Бек видя телчетата, поддържащи малки скоби, захванати за челюстите му, и тънките ластици, прихванати за долната и горната скоба, които придържаха челюстите една към друга. Бек се обърна към окръжния прокурор.

— Как ще свидетелства с тези шини на челюстта?

Окръжният прокурор сви рамене.

— Затова исках разглеждането да се насрочи за януари, Ваша Светлост, за да може челюстта му да заздравее.

Окръжният прокурор погледна Бек, сякаш искаше да каже: „А сега какво ще направите, господин съдия?“. Хулио извади от задния си джоб тефтерче и химикалка и направи знак, сякаш пише нещо.

— Ще дадете показанията си писмено?

— А!

Мейвис подръпна Бек за тогата, след което посочи документа върху бюрото му. Писмените показания на Хулио под клетва.

— Тъй като целта на заседанието е да се определи дали това дело да се отнесе до съдебните заседатели, а не за да се определи вина или липсата на такава, ще приема писмените показания на мистър Еспиноса, дадени под клетва и подписани от него в нощта на предполагаемото нападение.

— Възразявам — изправи се Стуц. — Така се отнема правото на клиента ми да оспори думите на свидетеля.

— Той седи точно пред вас, мистър Стуц. Възражението се отхвърля. — Бек се обърна към Мейвис. — Съгласно процедурата, моля, прочетете клетвените показания на мистър Еспиноса.

— Защитата оттегля възражението си, Ваша Светлост — каза Стуц.

Стуц не искаше клетвените показания да бъдат прочетени пред съда. Бек тъкмо щеше да накара Мейвис да прочете показанията, но долови погледа на Грейди. Той почука часовника на ръката си и кимна към мексиканските активисти. Заложената бомба със закъснител. Бек се обърна към Хулио.

— Мистър Еспиноса, клетвените ви показания отразяват ли точно и вярно случилото се през онази нощ?

— А!

— Това „да“ ли означава?

Хулио кимна.

— Мистър Еспиноса отговори утвърдително. Клетвените показания на Хулио Еспиноса са включени в доказателствата. Някакви въпроси, мистър Айхман?

— Не, Ваша Светлост, вие се справихте със случая ми доста добре.

— Благодаря. Мистър Стуц, свидетелят е ваш.

— Нямам въпроси, Ваша Светлост.

Окръжният прокурор извика четиримата заместник-шерифи, арестували Слейд в нощта на нападението. Всеки от тях даде показания, че когато пристигнали в киното, Слейд биел Хулио и крещял, че е мексиканска маймуна и неграмотен испанец. Стуц не разпита заместник-шерифите. Окръжният прокурор също се отказа от по-нататъшни въпроси и Стуц повика първия си и единствен свидетел.

— Защитата призовава Ники Ърнст.

Тийнейджърката, която седеше до Куентин Маккуейд, стана, приближи се до свидетелската скамейка и се закле пред Мейвис. Беше руса, със сини очи, истинска немска девойка. Стуц се приближи към нея.

— Мис Ърнст — каза той, — на колко години сте?

— На осемнайсет.

— И сте в последния клас на гимназията?

— Да, сър.

— Мис Ърнст, бяхте ли в кино „Стейджкоуч“ в събота вечерта, осемнайсети септември?

— Да, сър.

— И сте разговаряли с Хулио Еспиноса?

— Да, сър, в снекбара.

— Познавахте ли мистър Еспиноса преди това?

— Да, сър, и двамата сме в последния клас. Посещаваме някои от допълнителните часове заедно. Мислех, че е приятно момче.

— А сега не мислите така?

— Да, сър.

— И кога променихте мнението си?

— Същата вечер.

— Бихте ли казали на съда какво направи Хулио Еспиноса, за да ви накара да промените мнението си?

Тя сведе глава, сякаш се срамуваше.

— Той ми отправи неприлични предложения… със сексуален подтекст.

Стуц придоби изражението на дядо, който разговаря с внучката си.

— Знам, че ви е трудно, мис Ърнст, но, моля ви, повторете пред съда какво точно ви каза мистър Еспиноса.

— Отидох до бара да си взема пуканки и когато ми ги подаде, той каза, че изглеждам секси.

— Секси. Е, мис Ърнст, доста момичета на вашата възраст биха сметнали това за комплимент, нали така?

— Да, сър, но той каза още нещо.

— Още нещо? Моля, продължете, мис Ърнст.

— Той каза, че иска да… ъъъ, да прави секс с мен.

— И това ли бяха думите, които използва?

— Ами не точно, сър.

— Какви точно бяха думите му?

— Използва неприлична дума.

— Неприлична ли?

— Да, сър.

— Моля, повторете пред съдията какво точно ви каза Хулио.

Ники си пое дълбоко дъх, все едно думите, които предстоеше да произнесе, отвращаваха всяка фибра в тялото й.

— Хулио каза „искам да те чукам“.

Откъм публиката се чу изръмжаване. Хулио стоеше прав, с широко разперени ръце и тревожно изражение. Ники сведе очи.

— Моля ви, седнете, мистър Еспиноса.

Феликс Делгадо дръпна Хулио на мястото му и Стуц продължи:

— Слейд Маккуейд чу ли го да казва това?

— Да, сър. Слейд тъкмо се приближаваше. Предполагам, че Хулио не го видя.

— И Слейд се вбеси?

— Да, сър. Много.

— Значи изказването на мистър Еспиноса провокира действията на Слейд?

— Да, сър.

— Нямам повече въпроси, Ваша Светлост.

Ники хвърли поглед към Слейд, той й намигна. Бек беше изслушал стотици часове свидетелски показания под клетва; знаеше кога даден свидетел е бил подготвен. Ники Ърнст беше подготвена.

— Мистър Айхман.

— Нямам въпроси, Ваша Светлост.

— Щатът няма ли да разпита единствения свидетел на защитата?

— Не, Ваша Светлост. Показанията на мис Ърнст изглеждат достатъчно достоверни, за да се усъмним, че тук съществува зла умисъл.

Окръжният прокурор погледна Бек, сякаш искаше да му каже: Не разбираш ли? Това е начинът да се измъкнем. Бек се обърна към свидетелката.

— Мис Ърнст, защо не споменахте за това пред заместник-шерифите онази вечер?

— Ваша Светлост — прекъсна го окръжният прокурор, — позволете да се приближим.

Бек махна с ръка и двамата пристъпиха напред.

— Господин съдия — прошепна окръжният прокурор, — това е начин всички да се измъкнем.

— Не и Хулио.

— Но целият град.

Бек им махна да се върнат на местата си. Бруно Стуц го изгледа свирепо.

— Запомнете думите ми, господин съдия, ако продължите да разпитвате този свидетел, мексиканското момче ще съжалява.

— Седнете. — Бек се обърна към Ники. — Мис Ърнст, защо не споменахте за това пред заместник-шерифите онази нощ?

— Предполагам, защото бях много разстроена.

— Мис Ърнст, обсъждали ли сте показанията си преди това заседание с мистър Маккуейд или мистър Стуц? Или със Слейд? Или с адвоката му?

Момичето погледна към Слейд и Стуц.

— Мис Ърнст, не чакайте отговор от обвиняемия или от адвоката му.

— Ами… може и да сме поговорили… малко.

— Някой намекна ли ви да свидетелствате, че мистър Еспиноса ви е провокирал?

— Да ми е намекнал? Ами не знам…

— Мис Ърнст, тази година ли завършвате гимназия?

— Да, сър.

— И какви са плановете ви? Да отидете в колеж?

— Да, сър, в Тексаския университет.

— Приета ли сте?

— Да, сър, сред първите десет процента.

— Вие сте сред най-добрите ученици в класа си?

— Да, сър.

— Значи сте умно момиче?

— Предполагам.

— Какви са плановете ви за кариера?

— Искам да стана лекар.

— Значи колеж и след това медицински институт?

— Да, сър.

Бек взе Наказателния кодекс и прелисти няколко страници.

— Мис Ърнст, вие сте на осемнайсет, нали?

— Да, сър.

— Значи разбирате, че макар да сте още ученичка, според закона вие сте пълнолетен гражданин?

— Ъъъ… да, сър.

— Мис Ърнст, знаете ли какво е лъжесвидетелстване?

— Не точно.

— Това е да излъжете под клетва на съдебно заседание. Както направихте днес.

— О!

Тя захапа нокътя на палеца си.

— Мис Ърнст, според Наказателния кодекс дадено лице лъжесвидетелства, ако даде фалшиви показания под клетва. Вината на свидетеля се утежнява, ако фалшивите му показания са от съществено значение, което означава, че показанията ще определят изхода от заседанието. Утежняващо вината лъжесвидетелстване е престъпление от трета степен, наказуемо със затвор от две до десет години. Разбирате ли, че ако впоследствие се докаже, че сте излъгали, цитирайки думите, отправени от Хулио към вас онази нощ, може да бъдете обвинена в лъжесвидетелстване?

— Ъъъ… не, сър… искам да кажа, да, сър.

Сега и двете й ръце бяха пред устата й и Бек чуваше звука от всеки прегризан нокът.

— И ако бъдете призната за виновна, ще бъдете осъдена на две до десет години затвор.

Момичето отпусна ръце.

— Затвор?

— Да, мис Ърнст. Женският затвор в Хънтсвил.

Лицето й стана пепелявосиво.

— Никой не спомена затвор.

— Мис Ърнст, това не е игра. Не става въпрос да изпълнявате онова, което Слейд иска от вас. Става въпрос за бъдещето ви. Вие сте умно момиче, помислете си, преди да захвърлите бъдещето си, като излъжете пред този съд. Осъденият за лъжесвидетелстване не постъпва в колеж. Отива в затвора.

Ники гледаше втренчено Слейд. Когато се обърна към Бек, в очите й имаше сълзи.

— Мис Ърнст, знаете ли какво означава думата „оттеглям“?

— Да, сър. Да вземете нещо обратно.

— Именно. Кодексът също така гласи, че ако свидетел, дал фалшиви показания, ги оттегли и каже истината, преди да е приключил с показанията си, той не е извършил престъплението лъжесвидетелстване. Разбирате ли какво означава това?

— Ако кажа истината сега, няма да отида в затвора? — прошепна Ники едва чуто.

— Да, точно така. А сега, мис Ърнст, преди да ви освободя, има ли нещо, което бихте искали да промените в показанията си?

Ники отново беше започнала да гризе ноктите си. Беше свела глава, сякаш се молеше.

— Мис Ърнст?

Най-накрая тя вдигна глава и хвърли поглед към Слейд. После се обърна към Бек.

— Да, сър, бих искала да променя нещо.

— И какво е то?

— Хулио не ми каза тези думи. Той е добро момче. Ние сме приятели. — Тя погледна към Хулио. — Или по-скоро бяхме. Но Слейд, той е маниакално ревнив. Отначало това ми харесваше, но после стана… малко плашещо. Нали разбирате?

— Кучка такава!

Ники се отдръпна на свидетелската скамейка и ръцете й политнаха нагоре, все едно да се предпази от удар. Слейд беше скочил до масата на обвиняемия.

— Мистър Маккуейд, седнете!

Слейд свирепо изгледа Бек, но когато Грейди се приближи до масата на обвиняемия, Слейд седна. Бек се обърна към Ники.

— Мис Ърнст, как да разбирам твърдението ви, че ревността на Слейд станала плашеща?

— Ъъъ, нищо.

— Погледнете ме, мис Ърнст.

Момичето се обърна на свидетелския стол, докато застана лице в лице с Бек. Той придърпа стола си възможно най-близо до нея и се приведе напред. Бяха на не повече от метър един от друг.

— Откога ходите със Слейд?

— От около година.

— Удрял ли ви е някога?

— О, не, сър. Той никога не би ме ударил.

— Виждали ли сте го да удря някой друг, други ученици?

— Удря стени.

— Стени?

— Да. Пробива дупки в стените, когато е в лошо настроение.

— Слейд често ли изпада в лошо настроение?

— Ами… нали знаете… понякога.

— Мислите ли, че Слейд преби Хулио, защото е латинос?

— О, не, господин съдия, Слейд не е такъв. Неговите идоли са тъмнокожи спортисти.

— Чухте ли Слейд да нарича Хулио мексиканска маймуна и неграмотен испанец онази нощ?

— Да, сър, но всички им викат така.

— В училище ли?

— В града.

— Значи Слейд преби Хулио без никаква причина?

— Вината не беше негова.

— На Хулио ли?

— На Слейд.

— Мис Ърнст, Хулио има счупен нос, мозъчно сътресение, два избити зъба, три счупени ребра и разбита челюст, която все още е с шини, и той дори не може да свидетелства днес. По чия вина?

— Исках да кажа…

— Какво искахте да кажете?

Тя сви рамене.

— Мис Ърнст, Слейд преби ли Хулио?

— Да, сър.

— Значи вината е негова?

— Ами да, но…

— Но какво?

— Той…

— Мис Ърнст! Трябва да разбера истината, иначе ще анулирам споразумението и ще вкарам Слейд в затвора още днес!

Изведнъж тя изпадна в паника.

— В затвора? Не можете да го направите! Той има мач довечера!

— Футболните мачове нямат никакво значение в съда, мис Ърнст.

— Но, господин съдия, вината не е негова! Той не може да се контролира, когато е в цикъл.

— В цикъл?

Окръжният прокурор скочи.

— Господин съдия, мисля, че, ъъъ, мис Ърнст се поизмори… Може би има нужда от почивка.

— Тишина. — Бек се обърна към Ники. — Мис Ърнст, какво искате да кажете „в цикъл“?

Лицето на Ники изглеждаше измъчено. Очите й умоляваха Слейд за помощ и тя отново гризеше ноктите си. Куентин Маккуейд ръгаше Стуц от мястото си на първия ред. Стуц се изправи.

— Ваша Светлост, тормозите свидетеля ми. Мисля, че получихте показанията, които да послужат за целите на това заседание.

Бек не му обърна внимание.

— Мис Ърнст, погледнете ме.

Тя се обърна към Бек.

— Мис Ърнст, какво имате предвид под „в цикъл“?

— Когато е напомпан — прошепна тя, без да вдига глава.

— Имате предвид стероиди?

Тя кимна.

— Слейд беше ли взел стероиди онази нощ?

Тя кимна отново.

— Моля, отговорете на глас.

— Да.

— Откъде знаете?

— Аз му ги бих.

— Инжектирали сте го?

Тя кимна.

— Страх го е от игли. Преди караше другите момчета в залите в Остин да му ги бият, но след като ще ставам лекар…

— Къде го инжектирахте?

— В дома му.

— Не, по тялото му?

— Отзад.

— Значи е бил в стероиден цикъл онази нощ?

Тя кимна.

— В цикъл е всеки месец… като менструален цикъл, аз така го наричам. По този начин тялото му няма да стане зависимо от стероидите, иначе тестисите му ще се смалят като грахови зърна. Поне така твърди той.

— Откога Слейд е на стероиди?

— Откакто ходим.

— И когато е инжектиран, става агресивен?

— Абсолютно, особено когато е в период на натрупване.

— Натрупване?

— Когато взема няколко вида по едно и също време. Би трябвало да действа по-добре. Разбирате ли, пирамидите…

— Пирамиди?

— Да, започва един цикъл с малка доза, след което я увеличава, докато стигне върха. След това спира. Когато е на върха, тогава изпада в лошо настроение. Полудява. Нарича го „стероидна лудост“. Тогава не се виждам с него по, да речем, два-три дни. Затова отидох на кино без него. Става много злобен… и блъска в стените. И става маниакално ревнив. Обикновено тренира с големи тежести през тези дни, защото тогава може да натрупа маса. Но когато ефектът се изпари, много затъва.

— В смисъл че става депресиран?

— Да, сър. Когато действието отмине, той е добре, но дните на върха са като влакче на ужасите.

— И този ден той е бил на върха?

— Да, сър. Много висока доза.

— Добре, мис Ърнст, значи сте инжектирали Слейд със стероиди онази събота сутрин. Видяхте ли се през деня?

— Не и до момента в киното. Както ви казах, не се виждам с него в такива дни.

— В киното онази нощ вие говорехте с Хулио на бара и Слейд просто го сграбчи, прехвърли го през бара и започна да го бие?

— Беше побеснял.

— Мис Ърнст, откъде Слейд се снабдява със стероиди?

— От спортните зали в Остин, където ходят откачалките.

— Откачалките?

— Онези културисти. Слейд ги нарича откачени.

 

 

— Знаех си, че момичето е слабото звено.

Час по-късно Куентин Маккуейд стоеше на вратата към кабинета на Бек с навито на руло списание, все едно търсеше куче, което да удари.

— Нещо против да вляза, господин съдия?

И той влезе, без да изчака покана. Куентин Маккуейд изглеждаше точно като богат предприемач и излъчваше самочувствие и състоятелност. Беше висок над метър и осемдесет, но нямаше телесната маса на сина си. Тъй като се занимаваше с недвижими имоти, надали вземаше стероиди.

— Не искахме заседанието да се документира, решихме, че като разкараме стенографа, въпросът е приключен. Това с касетофона беше добър ход.

Каза го, все едно поздравяваше треньора на противниковия отбор за добрата игра.

— Бих могъл да ви обвиня в подбуждане към лъжесвидетелстване — рече Бек.

Маккуейд се изхили.

— Извадихте късмет. Да не би никога да не сте инструктирали свидетел?

— Но не съм ги карал да лъжат — защити се Бек.

— Инструктиране, лъгане… — Той сви рамене. — Начин на изразяване.

— Мистър Маккуейд…

— Куентин. Нещо против да ви наричам Бек?

— Да. Аз съм съдия Хардин.

— Съдия Хардин тогава. Може ли да поговорим?

— Защо не? Ex parte явно няма особено голямо значение тук.

— Ex parte? Това нещо като бивша съпруга ли е? — Маккуейд отново се изхили и седна в един от посетителските столове. — Е, кога ще се произнесете?

— Законът изисква от мен да се произнеса в рамките на четирийсет и осем часа. Така че, след като Слейд не е задържан, ще го направя в понеделник сутринта.

— Някакъв шанс да отложите произнасянето?

— Ако защитникът поиска отлагане.

— Ще поиска.

— Мистър Маккуейд, не виждам причина да отлагам произнасянето на решението си. Очевидно е, че има основателна причина Слейд да бъде изправен пред съдебните заседатели.

Маккуейд въздъхна, сякаш Бек току-що беше казал на корпоративен клиент, че сделката е осуетена.

— Да. Проблемът е, че съдебните заседатели са дванайсет души. Девет от тях немци, така че надали ще му повдигнат обвинение, макар че не изключвам и тази вероятност. Разбирате ли, колкото повече хора бъдат замесени, толкова по-трудно ще можем да контролираме нещата. Никога не се знае кога ще проговори нечия съвест. Не, този риск не ми харесва.

— Такива са шансовете пред всеки американски гражданин, когато извърши престъпление.

Маккуейд леко се усмихна.

— Аз не съм всеки американски гражданин, господин съдия. А Слейд е мой син.

— Мистър Маккуейд, дори срещу Слейд да бъде повдигнато обвинение, какви са шансовете да бъде осъден от съдебни заседатели, мнозинството от които са немци?

— Почти никакви.

— Защото, когато сте дошли тук, сте купили влиянието на местните жители.

— Не мога да купя нещо, ако то не се продава. — Той се усмихна. — Повечето длъжностни лица и бизнесмени в окръга са облагодетелствани от моя бизнес, господин съдия, така е. Но това е просто добър бизнес, същият бизнес, който се прави в Далас или Хюстън, или където и да било в този щат и тази държава. Не е трудно да купиш длъжностно лице, единственият проблем е, че ще се отметне.

— Не бих могъл да знам.

— Разбира се, че знаете. Адвокатите най-добре знаят как се купуват съдии. Тръгнат ли да съдят някоя моя компания, първото нещо, което прави адвокатът ми в Остин, е да разбере кой е съдията и кой адвокат е бил ковчежник при последната му кампания. След това наема този адвокат. Няма значение дали онзи пише завещания, той иска този адвокат да седи на нашата маса пред съдията по време на процеса. Не аз съм измислил тази схема. Адвокатът ми я измисли. А навремето е бил председател на адвокатската колегия. Не се съмнявам, че адвокатската ви кантора е правела същото в Чикаго.

Самата истина.

— Та какво целите, мистър Маккуейд?

— Целта ми е следната: не мога да позволя на съдебните заседатели да отправят обвинения срещу Слейд, защото това би сложило край на футболната му кариера. Репортерите от кабелните телевизии ще се втурнат като мухи на мед — на живо от стълбите пред съдебната палата. От Тексаския университет ще го изхвърлят като пресни конски фъшкии. А без университета няма Национална футболна лига, няма и договор за петдесет милиона, нито допълнителни клаузи. Това не е добра инвестиция.

— Добра инвестиция?

— През последните десет години съм инвестирал половин милион долара в кариерата на момчето.

— Кариера? Та той още не е завършил гимназия.

— Но ще играе професионален футбол след две години.

— Значи той е ваша инвестиция?

— Една от тях. И ще трябва да се изплати. Агентът ни вече е сключил договор за реклама на „Гаторейд“, спортните напитки…

— Той има агент?

— Естествено. Не може да му плащат, докато играе футбол в колежа, така че тази реклама е безплатна, просто подготвяме пазара, запознаваме хората с хубавата му физиономия. Преговаряме за сделка с „Найки“, която ще влезе в сила в деня, когато започне да играе професионален футбол. Ще се превърне в златна мина.

Маккуейд подхвърли на бюрото списанието, което държеше: „Спортс Илюстрейтид“. Слейд беше на корицата, с голи гърди и топка в ръка; заглавието гласеше „Естественият“.

— Подложили сте момчето на огромно натоварване, мистър Маккуейд.

— Натоварването е част от играта. Той може да се справи.

— И вие го подготвяте за професионалния футбол още от деветгодишен?

— Луда работа, нали? Но сега нещата са такива. Лични треньори, пасове, тичане, треньори по сила и издръжливост, диетолози — и те не са евтини. Наех най-добрия треньор на куотърбекове да работи с него, откакто навърши дванайсет, по четирийсет часа на седмица извън сезона, за да се научи как да разпознава защитите, да нахъсва отбора, да гледа записи…

— Кога е бил просто момче?

— Това не се изплаща. С парите, които в днешно време се правят от спорт, няма време да бъде дете. Спортът е за младите и силните, затова трябва да го експлоатираш, докато можеш.

— А вие някога експлоатирали ли сте го, мистър Маккуейд? Играли ли сте някога?

Той поклати глава.

— Не бях достатъчно добър.

— Значи изживявате мечтата си чрез Слейд?

— Изживявам я и още как. Той е мой син. Но това е и негова мечта.

— Може да не е чак толкова добър, след като му се налага да взема стероиди. — Бек посочи списанието. — Той не е естествен. Напомпан е.

— Говорим неофициално, нали, господин съдия. — Той отново не изчака отговора. — Слейд имаше същия удар и когато тежеше деветдесет и пет килограма. Но той не може да играе професионален футбол с тези килограми, защото няма да издържи на ударите. Ето това се промени в играта: куотърбековете трябва да са едри, много едри, за да понасят ударите. Защото момчетата, които ги удрят, са по-едри. Мамка му, та Намат и Стаубах биха могли да хвърлят топката с всеки отбор. Но не биха издържали цял мач при ударите на тези сто и петдесет килограмови играчи. Намат тежеше деветдесет и пет, Стаубах почти сто. А вие колко тежахте?

— Деветдесет.

— Момчетата, които разнасят напитките, тежат повече. Какво беше средното тегло на защитата ви в „Нотр Дам“?

— Сто и двайсет.

— Сега куотърбековете от Националната футболна лига тежат толкова. Футболът се играе от гиганти. Да не би човешката раса изведнъж да е пораснала? Или само спортистите?

— Мистър Маккуейд, преди двайсет години в „Нотр Дам“ ни водеха лекции за стероидите. Наистина действат, но страничните ефекти са много опасни — стероидната лудост е реалност. Непосредствено след инжектирането нивото на тестостерона се повишава като това на горила и човекът се превръща в горила. А когато действието отмине, често следва депресия. Това е цикъл на ярост и депресия, точно както каза Ники. Някои спортисти дори са се самоубивали. Но и да не страдат от страничните действия, стероидите увреждат здравето.

— Мамка му — изсмя се Маккуейд, — ако онези огромни кучи синове те размажат на тревата, пак няма да е добре за здравето ти. Но това е сделката, която сключваш с футбола, жертваш тялото си за слава и пари. Докато Слейд стане на трийсет, ще има поне сто милиона. Аз ги направих чак на петдесет.

— Имате сто милиона долара?

— Двеста. Вече съм на петдесет и пет.

— Мистър Маккуейд, вие сте му баща. Би трябвало да не му позволявате да взема стероиди.

— Господин съдия, кажете на един гимназист, че има магическа отвара, която ще сбъдне всичките му мечти, и какво мислите, че ще направи той? Стероидите са американският начин — използваме науката, за да направим телата си по-добри. Не е по-различно от мъжете, които използват лекарства, за да им стават пенисите, или пък от жените, които си имплантират изкуствени гърди.

— Не съм чувал за жена с имплантанти да изпадне в ярост и да пребие някого до смърт.

— Значи не сте срещали първата ми жена. — Той се усмихна. Бек не. — Вижте, господин съдия. Това е злополука, но може да се поправи. Платих лечението на момчето и Стуц преговаря с Делгадо и семейството на момчето за обезщетение.

— Колко?

— Упълномощил съм Стуц да им предложи един милион.

— Един милион долара?

Маккуейд сви рамене.

— Бизнес разходи.

— Уговарят се гражданските дела, мистър Маккуейд, и вие нямате нужда от одобрението ми да се споразумеете по гражданско дело. Това обаче е криминално дело.

— Окръжният прокурор вече е готов да свали обвинението, ако Хулио приеме обезщетението.

— Окръжният прокурор не може да оттегли обвинение без одобрението на съда.

— Затова съм тук.

— Внимавайте, подкупването на длъжностно лице е престъпление.

Маккуейд се усмихна.

— В Капитолия в Остин го наричаме лобиране. Но аз не ви предлагам нищо, господин съдия. Предлагам да се споразумея с мексиканчето, за да може моят син да продължи да играе футбол.

— Как? След тази сутрин целият свят ще знае, че Слейд е на стероиди.

— Това няма да излезе извън залата.

— Ники свидетелства под клетва в открито заседание. Вестниците от Остин и Сан Антонио…

— Не бяха в залата.

— Но репортери от местния вестник присъстваха и те…

— Няма да направят абсолютно нищо.

— Защо?

— Защото Стуц вече заплаши, че ще ги съди за клевета, ако публикуват нещо за Слейд и стероиди.

— Не можете да спечелите подобно дело.

— Аз и вие, и Стуц го знаем, господин съдия, но те не го знаят. И не могат да си позволят да рискуват. Малък градски вестник, ще се разорят само докато се защитават. Така че сме се погрижили за тях.

— С парите си купувате всичко, което искате, така ли?

Куентин Маккуейд се усмихна.

— Почти всичко. Представете си какво биха означавали един милион долара за мексиканчето и семейството му.

— Както казах, това е гражданско споразумение, мистър Маккуейд. Няма нищо общо с криминалното дело срещу Слейд.

— Господин съдия, ако криминалното дело не се анулира, няма да има гражданско споразумение.

— Хулио може да ви съди.

— Може да съди Слейд, не мен. Слейд притежава един хамър, а той няма да покрие таксите на мексиканчето в колежа.

Маккуейд се изправи и тръгна към вратата; след това се обърна.

— Господин съдия, не ви трябва да знаете какво друго може да се купи с моите пари.

 

 

Бек влезе във фитнес клуба за втори път тази седмица. Не забеляза, че никой не му се усмихна или помаха, нито подвикна сърдечно „здравейте, съдия Хардин“, защото умът му беше фокусиран върху едно-единствено нещо — същото, което обсебва съзнанието на повечето деветнайсетгодишни момчета по двайсет и четири часа в денонощието.

Претърсваше с очи овалната зала за тренировки в опит да открие синята пеперуда. Зърна я и тръгна към нея. Пеперудата летеше надолу-нагоре, надолу-нагоре в бавни ритмични движения, крилете й грациозно се движеха над… това дупе. Гретхен Йънг правеше клякания върху една постелка пред огледалото на стената.

— Здравей, Гретхен.

Погледите им се срещнаха в огледалото пред нея; тя не се усмихна. Държеше щанга върху раменете си зад врата, в двата края на която бяха сложени метални тежести от по 25 килограма. Тя постави щангата на стойката и се пъхна под нея. Нагласи тежестите и прошепна, без да го поглежда:

— Бек, върви си. Не бива да говоря с теб.

— Но защо?

Тя посочи с глава към залата.

— Виждаш ли онези двама възрастни мъже на степерите? Те са от училищното настоятелство. Ако ме видят, че разговарям с теб, ще ме уволнят. Уволниха директорката, защото караше децата да рецитират клетвата на испански, а мен сигурно ще арестуват!

— Уволнили са мис Родригес?

— Да! А сега си върви, преди да са уволнили и мен!

— Но защо заради мен?

— Защото според тях ти ще провалиш футболния сезон. Мъжът на една от учителките работи в съдебната палата. Казах й, че ще излизаме в събота, и тя ме предупреди да не се занимавам с теб.

— Няма да те уволнят. Ходиш със съдията.

— Не, Бек. Съжалявам, но не искам да загубя работата си.

— Но нали имаш нужди.

Лицето й омекна и тя въздъхна.

— Не ми напомняй.

И тя си тръгна. Бек остана да гледа след нея невярващо.

— Толкова са непостоянни, нали?

Отново Джоди.

— Кой?

Тя кимна към Гретхен.

— Децата.