Джоузеф Хелър
Залезът (8)

7
АКАКАММА

Йосарян прекоси града с такси до музея за изобразително изкуство „Метрополитън“ за месечната сбирка на АКАКАММА и пристигна навреме за четенето на едно анонимно предложение да бъде създаден фонд за разрушаване с цел да се намалят фарсовите размери, до които музеят безсмислено се е разраснал. Чу как предложението отпада от дневния ред, видя, че Оливия Максън се обръща, за да впие строго искрящите си черни очи в него, докато той поглежда със сподавена усмивка Франсес Бийч, която вдигна възхитено и недоумяващо вежди към Патрик Бийч, а той се взря в ноктите си, без да обръща внимание на Кристофър Максън, който при целия брътвеж и кикот наоколо започна да мачка въображаема пура между пръстите си, а после навлажни въображаемото й връхче, вдъхна от въображаемия аромат, тикна въображаемата пура в устата си, която бе истинска, и запуфка издълбоко в сънено опиянение.

АКАКАММА, или Асоциираният комитет за активна координация на авангардните мероприятия и междуведомствените акции към музея за изобразително изкуство „Метрополитън“, бе подбрано общество със седемдесет-осемдесет членове, от които този ден присъстваха едва трийсет-четирийсет, за да се занимаят с вечния наболял въпрос — дали и как да повишат приходите чрез използване на помещенията за светски прояви като сватби, годежи, курсове по бридж, модни ревюта, рождени дни, или пък тези неуместни церемонии да се прекратят като пълна глупост.

Както винаги имаше крещяща нужда от пари.

За по-подробно обсъждане на бъдещи сбирки бяха предложени и включени теми като изкуството да се набират средства, изкуството на сделката, изкуството на рекламата, изкуството да се издигаш в обществото, изкуството на модния дизайн, изкуството на костюма, изкуството да даваш приеми и изкуството да ръководиш без разногласия и да приключиш навреме двучасова сбирка, която е приятна, спокойна, скучна и излишна.

Всички възникнали разногласия бяха умело изгладени.

Едно последно анонимно предложение да не се разглеждат дори бегло никакви анонимни предложения бе препратено за разглеждане в Изпълнителния комитет.

В бара на близкия хотел, където след сбирката Йосарян избяга заедно с Патрик и Франсес Бийч, Франсес си поръча джин с тоник, а Патрик Бийч изглеждаше отегчен.

— Естествено, че съм отегчен — осведоми той жена си със сприхаво достойнство. — Вече съм намразил живописта точно толкова, колкото и разговорите за нея. О, Франсес — въздишката му бе капризно оплакване на мъченик, — защо трябва постоянно да набутваш и двама ни в подобно обкръжение?

— Има ли нещо по-добро, с което да се занимаваме? — попита тя нежно съпруга си. — Така ни канят на толкова други места, където е още по-зле, нали? Пък и по този начин имената ни не слизат от вестниците и хората знаят кои сме ние.

— Така самите ние научаваме кои сме.

— Мисля, че това е божествено.

— Обещал съм да я убия, ако употребява тази дума.

— Нека говорим по същество — каза сериозно Франсес.

— Той едва ли е имал предвид това.

— Напротив. Джон, това ли имаше предвид, когато предложи сватба на онази автогара?

— Разбира се — излъга Йосарян.

— И смяташ, че е възможно? Голяма сватба?

— Не се и съмнявам — излъга повторно той.

— Оливия Максън. — Франсес направи кисела физиономия. — Ще вдига сватба на някаква далечна племенница или нещо подобно и търси свежи идеи за оригинален сборен пункт. Точно така се изрази. Музеят не бил подходящо място, откакто ония двама евреи организирали там прием, а другите двама евреи станали членове на управата. Пак я цитирам дословно. Клетата Оливия, просто не се сеща, че и аз може да съм еврейка.

— Защо не й го напомниш? — попита Йосарян.

— Не искам да научава.

И тримата се изкискаха.

— Но определено искаше аз да науча — смъмри я нежно Патрик. — И всички от моето семейство.

— Тогава бях бедна и гневна актриса — отвърна тя, — която живееше от драматични конфликти. Сега, когато съм омъжена за богат човек, аз съм вярна на неговата класа.

— С талант за високопарни остроумия — каза Патрик. — Двамата с Франсес сме най-щастливи заедно, когато аз замина сам с яхтата.

— Това, което винаги ми се е струвало невероятно в светската комедия, е, че хората говорят смешни неща, а останалите не се смеят — отсъди Йосарян. — Дори не подозират, че са част от комедия.

— Като нас — каза Патрик.

— Да се върнем на темата — разпореди се Франсес. — Интересно ми е да видя тази сватба на вашата автогара — заради Оливия. Колкото до мен, иска ми се това да е катастрофата на века.

— Мога да помогна за сборния пункт — рече Йосарян. — За катастрофата не гарантирам.

— Оливия ще има грижата. Убедена е, че може да привлече най-новия ни президент. Кристофър е готов на всичко, понеже получи по-малка присъда и избегна общественополезния труд.

— Това е добро начало.

— Ще дойде кметът.

— И това ще помогне.

— И кардиналът ще се натиска.

— У нас са всички козове — каза Йосарян. — Ако наистина държите, ще опипам почвата.

— Кого познаваш там? — полюбопитства Франсес.

— Макмахън и Макбрайд, ченгето и един шеф. Макбрайд е бил детектив в тамошния полицейски участък…

— Там има полицейски участък? — възкликна Патрик.

— Би било оригинално — отбеляза Франсес. — Ще имаме кой да ни пази.

— Освен това е и удобно — каза Йосарян. — Могат да взимат отпечатъци от пръстите на всички гости още щом пристигнат. Макбрайд сигурно знае дали може да се уреди. Станахме много близки, след като арестуваха там сина ми Майкъл.

— За какво? — попита Патрик.

— Слязъл от метрото, а после се върнал, защото бил сбъркал спирката. А те му турили белезниците.

— Мили Боже! — реагира гневно Патрик. — Сигурно е било ужасно.

— Почти ни довърши и двамата — отвърна Йосарян с нервен измъчен смях. — Хайде с мен, Патрик. Смятам да отскоча, за да видя нещо ново. Ще ти покажа още една страна на съвременния живот. Той не се свежда само до музея.

— По-добре да изкарам яхтата.

Патрик Бийч, с четири години по-възрастен и от двамата, се бе родил богат, интелигентен и още от малък бе станал мързелив, защото бе осъзнал собствената си безполезност. Във Великобритания, беше подметнал той пред Йосарян, в Италия или в някое от малкото останали републикански общества с истинска аристократична традиция той би могъл да опита да се изяви в академичното поприще. Но тук, където интелектуалните усилия обикновено се оценяваха като слугински, по рождение бе орисан да бъде или дилетант, или дипломат от кариерата, което му се струваше почти едно и също. След три кратки повърхностни брака с три повърхностни жени накрая се спря окончателно на Франсес Розенбаум, чийто сценичен псевдоним бе Франсес Ролф и която бързо преглътна периодичните му увлечения по самотата и работния кабинет.

— Наследил съм парите си — обичаше да повтаря той с пресилена любезност на новите си познати, с които се чувстваше длъжен да бъде учтив. — Не ми се е налагало да работя много, за да съм тук с вас.

Не се притесняваше, че мнозина не го харесват. Но патрицианското му лице се вледеняваше, а изящните му устни потреперваха от безсилно разочарование при срещи с хора, прекалено глупави да различат обидата в неговата снизходителност или прекалено груби, за да й обръщат внимание.

— Оливия Максън — обобщи Франсес — ще се съгласи с всичко, което поискам, ако я оставя да си мисли, че инициативата е нейна.

— А Кристофър Максън винаги е съгласен — гарантира Патрик, — стига да му предлагаш нещо, с което да се съгласява. Често обядваме заедно, когато искам да се нахраня сам.

Когато искаше да се нахрани с някого, той често се сещаше за Йосарян, който на драго сърце бъбреше пренебрежително с него за почти всичко от днешния живот, и двамата си припомняха своите преживелици през Втората световна война, Йосарян като награден с медал командир на самолет на остров край Италия, а Патрик — в Бюрото за оперативна информация във Вашингтон. Патрик бе все така почтително възхитен от разговорите с мъж, когото харесва и който знае как да чете вестник скептично като него, който е бил ранен в битка, бил е наръган с нож в ребрата от местна проститутка, противопоставил се е на преките си командири и ги е принудил в края на краищата да го върнат у дома.

Франсес продължи в добро настроение:

— Оливия ще бъде очарована, като научи, че ще ни помагаш. Проявява любопитство към теб, Джон — добави лукаво тя. — Вече цяла година си разделен с жена си, а още не си си намерил друга. И аз се учудвам. Казваш, че те е страх да живееш сам.

— Още повече ме е страх да живея с някого. Просто знам, че и следващата ще обича филми и телевизионни новини! Пък и не съм убеден, че ще мога да се влюбя отново — каза той с копнеж. — Боя се, че подобни чудеса вече са минало.

— А как мислиш, че се чувства една жена на моята възраст?

— А какво би отговорила — подразни я Йосарян, — ако ти кажа, че съм влюбен в една медицинска сестра на име Мелиса Макинтош?

Франсес прие играта с удоволствие.

— Бих ти напомнила, че на нашата възраст любовта рядко оцелява до втория уикенд.

— Освен това ме привлича една руса австралийка със страхотно тяло, нейна съквартирантка и приятелка — Анджела Кур.

— И аз бих могъл да се влюбя в нея — престраши се Патрик. — Наистина ли се казва така? Кур?

— Мур.

— Стори ми се, че каза Кур.

— Казах Мур, Питър.

— Той наистина каза Кур — рече Франсес с упрек. — Освен това бих те обвинила, че използваш безмилостно невинни млади работещи момичета за перверзни сексуални цели.

— Нито е невинна, нито е толкова млада.

— Тогава защо не се хванеш с някоя от нашите вдовици или разведени? Тях можеш да ги будалкаш, но не и да ги използваш. Те имат адвокати и финансови съветници, които няма да позволят с тях да злоупотребява някой друг освен те самите.

Патрик направи физиономия.

— Джон, как говореше тя, преди да се качи на сцената?

— Като мен сега. Някои биха казали, Патрик, че си щастлив със съпруга, която винаги говори с афоризми.

— И ни кара да говорим по същия начин.

— Това е божествено.

— О, майната ти, скъпа — рече Патрик.

— Това е неприлично, миличък, Джон никога не би се изразил така пред нас.

— Той ми говори мръсотии.

— И на мен. Но никога пред двама ни.

Патрик зяпна изненадано Йосарян.

— Вярно ли е?

— Можеш да заложиш сладкия си задник — засмя се Йосарян.

— Нали ще поразучиш? За сватбата на автогарата.

— Смятай, че съм започнал.

Пред хотела нямаше таксита. На следващата пряка бе погребално бюро „Франк Камбъл“, зловеща морга, която обслужваше мнозина видни покойници на града. Отпред двама мъже — единият в строго облекло на служител, другият с плебейски външен вид, с раница и туристически бастун — стояха настръхнали един срещу друг в мълчалив спор и не обърнаха внимание на Йосарян, когато той вдигна ръка и спря едно такси.