Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Параграф 22 (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Closing Time, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Джоузеф Хелър

Заглавие: Залезът

Преводач: Божидар Стойков

Година на превод: 1997

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Лъчезар Минчев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: октомври 1997 г.

Редактор: Емилия Л. Масларова

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Грета Петрова; Евгения Джамбазова

ISBN: 954-412-031-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/371

История

  1. — Добавяне

19
БАССОП

— И как изглежда летателното крило?

— Като другите летателни крила — вметна находчиво Уинтъргрийн, а Майлоу изгуби ума и дума, защото не беше очаквал такъв въпрос.

— А как изглеждат другите летателни крила?

— Като нашето летателно крило — отвърна Майлоу, възвърнал самообладанието си.

— Да не изглеждат като крилото на стария „Стелт“? — поинтересува се един майор.

— Не. Само на външен вид.

— Безспорно, нали, полковник Пикъринг?

— Несъмнено, майор Боус.

След първото обсъждане на дефанзивно офанзивния щурмови бомбардировач за втори удар „М и М“ полковник Пикъринг бе предпочел да се пенсионира рано, та хем да получава пълния размер на пенсията, хем да се възползва от възможността за по-доходна, пък било то и не толкова престижна служба в Авиационния отдел на „М и М, предприемачи и съдружници“, където първоначалният му годишен доход бе точно петдесет пъти по-голям от парите, които бе получавал като държавен служител. По молба на Майлоу генерал Бърнард Бингам отлагаше подобен ход с надеждата да го повишат в чин и може би да го издигнат до член на Съвета на началник-щабовете, а след това, при най-малката възможност за добра война, да влезе и в Белия дом.

Добре, че присъстваше Пикъринг, за да помага, защото това последно обсъждане на бомбардировача на Майндърбайндър се оказа много по-костеливо от предишните. Още щом най-неочаквано се бяха появили дебелият от Държавния департамент и слабият от Съвета за национална сигурност, бе проличало, че ще има трудности. Вече не беше тайна, че и двамата подкрепят конкурентния проект на Стрейнджлъв — седнаха един срещу друг на извитата маса, за да създават впечатлението, че говорят отделно, с независими гласове.

И двамата бяха дипломати от кариерата и редовно отделяха част от времето си, за да работят като съдружници на Стрейнджлъв и да подсилват с новопридобити запаси влиянието втора употреба и висококачествените връзки, които наред с високопарността бяха основната стока за продан на империята Стрейнджлъв. Друга причина Майлоу да е угрижен бе отсъствието на един съюзник, на когото той бе разчитал, С. Портър Лъвджой, който бил зает — според опасенията на Майлоу, с подобно обсъждане на самолета на Стрейнджлъв в БАССОП, като съюзник на противника.

Генерал Бингам очевидно се радваше на възможността да се поперчи със способностите си пред офицери от други родове войски, при това по-старши от него, и пред експерти по ядрените въпроси и свързаните с тях неразгадаеми научни области. Бингам умееше да се възползва от своите предимства, стига да ги имаше. В тази подбрана привилегирована група влизаха още трийсет и двама души и всички се надпреварваха да говорят, макар че нямаше телевизионни камери.

— Майлоу, кажи им за технологията — подкани генерал Бингам, за да придвижи нещата в благоприятна посока.

— Нека първо да раздам тези рисунки — отвърна Майлоу, сякаш бе репетирал, — за да виждаме как изглеждат нашите самолети.

— Чудесни са — обади се един очилат генерал-лейтенант с опит в дизайна. — Кой ги нарисува?

— Един художник, Йосарян.

— Йосарян ли?

— Майкъл Йосарян. Специалист е в баталната живопис и работи само за нас.

Следвайки указанията, Майлоу и Уинтъргрийн бяха слезли от сутерена на БАССОП при входа на подземие А и там бяха посрещнати от трима въоръжени мъже с униформи на БАССОП, каквито не бяха виждали дотогава — червени бойни куртки, зелени панталони и черни кожени десантни обуща, значки с имената, изписани с вишневочервени букви върху лъскава копринена материя със седефен цвят. Бяха проверени по списък, казаха и паролата: „Бебето на Бингам“. Получиха кръгли картонени пропуски с номера върху синя ивица с къс бял шнур, които да закачат на врата си, и бяха пратени право в заседателната зала „Бебето на Бингам“ в подземие А, овалното помещение, където рисунките на Майкъл сега правеха такова благоприятно впечатление.

На всички присъстващи бе припомнено, че самолетът е оръжие за втори удар, предназначено да пробива отбранителните линии и да унищожава въоръжението и командните постове, оцелели след първия удар.

— И така, всичко, което виждате на тези рисунки, е съвсем точно — продължи Майлоу, — освен онова, което е погрешно. Не искаме да показваме неща, които ще позволят на други да противодействат на технологията или да я прекопират. Разумно е, нали, генерал Бингам?

— Безспорно, Майлоу.

— Но ние тук откъде да разберем — възрази дебелият от Държавния департамент — как всъщност изглежда самолетът?

— За какво ви е да разбирате, дявол да го вземе? — възропта Уинтъргрийн.

— Той е невидим — добави Майлоу. — Защо ви е да го виждате?

— Според мен изобщо не ни трябва да разбираме, нали? — отстъпи генерал-лейтенантът и погледна един адмирал.

— Защо ни е да знаем? — зачуди се адмиралът.

— Рано или късно пресата ще иска да научи — разпали се хилавият поддръжник на Стрейнджлъв.

— Майната й на пресата — отсече Уинтъргрийн. — Покажете им рисунките.

— Правдоподобни ли са?

— Какво значение има, дявол го взел, дали са правдоподобни, или не? — рече Уинтъргрийн. — Когато журналистите разберат, че сме ги лъгали, тъкмо ще имат за какво да пишат.

— Вие май възприехте скапания ми език, сър — каза адютантът на командващия флота.

— Приветствам скапаната ви откровеност — обади се един полковник. — Адмирале?

— Е, ще го преживея. Къде е скапаната пилотска кабина?

— Вътре в скапаното крило, заедно с всичко останало.

— Екипаж от двама ще върши ли работа добре, както скапан екипаж от четирима? — попита някой.

— Още по-добре — рече Майлоу.

— И какво значение има, по дяволите, дали ще върши скапаната работа? — попита Уинтъргрийн.

— Разбирам за какво намеквате, сър — каза майор Боус.

— Аз — не.

— Е, ще преживея скапаните ви намеци.

— Не съм сигурен, че разбирам за какво намеквате.

— Майлоу, каква е твоята гледна точка?

Нямало точки. Летателното крило позволявало самолетът да бъде произведен със заоблени краища от материал, който е невъзможно да бъде засечен от радар. Всъщност предлагали, дявол го взел — обясни Уинтъргрийн — скапан самолет с голям обхват, който да кръжи над скапаната вражеска територия само с двама пилоти скапаняци. Да лети оттук до Сан Франциско с пълно натоварване, дори без да презарежда във въздуха.

— Означава ли това, че можем да бомбардираме Сан Франциско оттук и да се върнем, без да зареждаме?

— На връщане можем да бомбардираме и Ню Йорк.

— Хайде, момчета, по-сериозно — нареди генерал-майорът. — Това тук е война, а не социално планиране. Колко пъти трябва да презарежда до Китай или до Съветския съюз?

— Два-три пъти натам, на връщане може и без зареждане, ако не сте сантиментални.

Само един бомбардировач „М и М“ можел да пренася същия бомбен товар, както всичките тринайсет щурмови бомбардировача, които Роналд Рейгън използвал при въздушното нападение в Либия през… през… април 1986 година.

— Сякаш беше вчера — размечта се възрастен военен от авиацията.

— Можем да ви предложим самолет, който наистина ще го направи вчера — обеща Уинтъргрийн.

— „Шшшшшт!“ — каза Майлоу.

— „Шшшшшт!“ ли? — рече експертът по военно оборудване. — Чудесно име за безшумен бомбардировач.

— Значи „Шшшшшт!“ е името на нашия самолет. Лети по-бързо от звука.

— Лети по-бързо от светлината.

— Можете да бомбардирате някого още преди да сте решили. Решавате го днес, а сте го направили… вчера!

— Едва ли имаме нужда от самолет, който може да бомбардира някого вчера — подметна някой.

— Я си помислете за възможностите — възрази Уинтъргрийн. — Някой напада Пърл Харбър. Вие го сваляте предишния ден.

— Е, ще го преживея. Колко още…

— Я чакайте — примоли се някой измежду неколцината разбунтували се. — Как е възможно? Арти, може ли нещо да се движи по-бързо от светлината?

— Разбира се, Марти. Светлината може да се движи по-бързо от светлината.

— Четете онзи скапаняк Айнщайн — ревна Уинтъргрийн.

— Нашият пръв боен самолет може да бъде напълно готов през 2000 година и това ще бъде истински повод за празник.

— А какво ще стане, ако преди това участваме в ядрена война?

— Няма да разполагате с нашето изделие. Налага се да изчакате.

— Значи вашият бомбардировач е проводник на мира?

— Да. Освен това имаме човек, когото ще включим — довери Майлоу. — Ще ви произвежда вътрешно тежка вода.

— Искам го този човек! На всяка цена!

— Безспорно, нали, доктор Телър?

— Несъмнено, адмирал Риковър.

— Нашият проводник на мира може да се използва и за да пуска тежки бомбени товари над градове.

— Не обичам да бомбардираме цивилни.

— Напротив, обичаме. По-икономично е. Можем да въоръжим нашия „Шшшшшт!“ и с конвенционални бомби — за изненадващи нападения. Най-изненадващото ще е, че няма да има ядрен взрив. Можем да ги използваме срещу приятелски държави, за да няма радиация. Стрейнджлъв ще го направи ли?

— Какво казва Портър Лъвджой?

— Че е невинен.

— Имах предвид, преди да бъде изправен пред съда.

— Да купим и двата самолета.

— Има ли пари и за двата?

— Няма значение.

— Не бих искал да го съобщавам на президента.

— Имаме човек, който ще говори с президента — обади се Майлоу. — Казва се Йосарян.

— Йосарян ли? Чувал съм това име.

— Той е много известен художник, Бърни.

— Разбира се, познавам творчеството му — каза генерал Бингам.

— Този е друг Йосарян.

— Не е ли време за почивка?

— Йосарян може да ми трябва — измърмори Майлоу, прикрил уста с длан, — за да говори с Нудълс Кук. И къде, по дяволите, е този скапан военен свещеник?

— Непрекъснато го местят — прошепна полковник Пикъринг. — Не знаем къде, по дяволите, се намира.

Десетминутната почивка се оказа петминутна и през нея шестима души от охраната на БАССОП тържествено донесоха торта с черници по случай рождения ден на генерал Бърнард Бингам и документите, с които го повишаваха от бригаден генерал в генерал-майор. Бингам духна свещите от първия път и попита развеселено:

— Има ли още нещо?

— Има! Разбира се, че има! — викна дебелият от Държавния департамент.

— Има, как да няма! — викна не по-малко гръмогласно слабият от Съвета за национална сигурност.

Шишкото и Хърбата се надпреварваха да доказват, че някои от характеристиките на „Шшшшшт!“ на „М и М“ са съвсем същите като тези на стария „Стелт“.

— Вашите проклети катапултиращи седалки съществуваха първоначално и в проектите на скапания стар „Стелт“. От сведенията ни личи, че по време на изпитания тия скапани седалки са разкъсвали манекените.

— Можем да ви осигурим необходимия брой манекени — каза Майлоу.

Шишкото падна и си разрани лицето.

— Сигурно се е разтревожил — намеси се заместник-ректорът на хуманитарните науки и обществената дейност във Военния колеж, — за хората, не за скапаните манекени.

— Можем да ви осигурим и необходимия брой хора.

Хърбата бе объркан, Шишкото бе изгубил дар слово.

— Питаме за тяхната безопасност, сър. Твърдите, че вашите машини могат да изкарат във въздуха продължително време, цели години. Нашите машини с хора на борда трябва да могат да се връщат на земята.

— Защо?

— Защо?

— Ами да, защо?

— Защо, по дяволите, трябва да се връщат на земята?

— Какво, по дяволите, ви става на всички, идиоти скапани? — попита Уинтъргрийн и поклати невярващо глава. — Нашият самолет е за втори удар. Полковник Пикъринг, защо не поговорите с тия скапани мухльовци и не им обясните?

— Разбира се, господин Уинтъргрийн. Господа, не е ли все тая, дявол го взел, дали скапаните самолети се връщат, или не?

— Все тая е, полковник Пикъринг.

— Благодаря, майор Боус, скапаняк такъв.

— Няма защо, боклук такъв.

— Господа — каза Хърбата. — Искам да бъде отразено в протокола, че никога през живота си не съм бил наричан мухльо, никога освен като дете.

— Не водим протокол.

— Мухльо.

— Лайнар.

— Негодник, къде ще избягат? — попита Уинтъргрийн. — Нали почти всичко също ще е отишло по дяволите.

— Разрешете — изръмжа Хърбата, за да не остави съмнение, че е бесен. — Твърдите, че вашите скапани бомбардировачи пренасят ядрени бомби, които ще проникнат в скапаната земя, преди да се взривят, така ли?

— Вашите скапани ракети не могат да го правят.

— Я обяснете защо, по дяволите, ни е да го правят.

— Слушайте, скапаняци такива, в скапаните си мнения все натяквате, че врагът имал подземни бункери за скапаните си политици и военни.

— Ама наистина ли го натякваме?

— Президентът играе ли „Triage“?

— Четете каквото сте написали.

— Не обичаме да четем.

— Мразим да четем.

— Не можем да четем това, което пишем.

— Имаме бомби, които ще проникнат на сто и петдесет километра, преди да се взривят. Според сегашните ви планове смятате да живеете на седемдесет километра под земята. Можем да настроим бомбите така, че да избухнат преди седемдесетия и да не навредят на никого от наша и тяхна страна. Можете да водите ядрена война, която да не отнема човешки живот и да не предизвиква разрушения. Хуманно е, нали? Дори ужасно хуманно.

— Точно така, ужасно хуманно.

— Нека ви кажа нещо направо, дяволите да ви вземат. Ей, Хърба, позволи ми само една дума. За втори удар ли ще ги използваме тия проклетии?

— Ще преследват оцелелите вражески части, които не са използвани при първия им удар.

— А защо няма да ги използват при първия си удар?

— Отде да знам, по дяволите?

— Гарантирате ли, че вашите самолети ще летят?

— Те летят повече от две години. От две години имаме модели, които прехвърчат насам-натам. Сега ни кажете дали искате да продължим. Ако не, ще предложим другаде скапания „Шшшшшт!“.

— И дума да не става — каза Шишкото. — Извинявай, Хърба, но нека продължа.

— Мой ред е, Шишко. Това е противозаконно.

Майлоу се засмя добродушно.

— Как ще разберете? Самолетите са невидими и безшумни.

— Майната ви, направо не мога да повярвам, че задавате такива въпроси — рече Уинтъргрийн. — Не е ли все тая дали летят, или не? Главното им достойнство е, че възпират. Докато влязат в действие — и вече са се издънили.

— Имам още един въпрос. Остави ме да се изкажа, Шишко.

— Мой ред е, хилав негодник.

— Не, не е твой ред, лайно дебело.

— Не му обръщайте внимание на тоя мухльо — настоя Шишкото. — Щом е невидим и безшумен, какво ще ви попречи да го продадете на врага?

— Нашият патриотизъм.

След тези думи Бингам обяви последна почивка.

— Уинтъргрийн — прошепна Майлоу в паузата, преди да приключат, — имаме ли наистина бомба, която ще проникне на сто и петдесет километра, преди да се взриви?

— Трябва да проверим. Какво ще кажеш за стария „Стелт“? Мислиш ли, че ще разберат?

— Те не са съвсем същите. „Стелт“ така и не бе направен. Значи нашият „Шшшшшт!“ е по-нов.

— И аз твърдя същото.

Някои от комисията искаха още време, а други като Шишкото и Хърбата настояваха за контролна съпоставка със самолета на Стрейнджлъв. Пак ще опрем до Йосарян, изсумтя унило Майлоу, докато тримата висши военни се съвещаваха шепнешком. Бингам чакаше напрегнато. Уинтъргрийн не прикриваше гнева си. Майлоу го посъветва да престане, понеже никой не го гледал. Накрая контраадмиралът вдигна поглед.

— Господа. — Говореше съвсем бавно. — Създаваме оръжието на идния век, което ще направи всички останали оръжия излишни и маловажни.

— Няма да има нужда от нищо друго — обеща обнадежден Майлоу.

— Лично аз — продължи адмиралът, сякаш не бе чул нищо — съм склонен да взема страната на генерал Бингам. Бърни, още един повод да си вириш носа. Смятам да препоръчам вашия „Шшшшшт!“! Но преди думите ми да бъдат записани в протокола, имам един важен въпрос. — Той се наведе към тях, опрял лакти на масата и забил брадичка върху стиснатите си ръце. — Вашият самолет, господин Майндърбайндър. Кажете ми честно. Ако бъде използван масирано, може ли да унищожи света?

Майлоу се спогледа трескаво с Уинтъргрийн. И двамата предпочетоха да не увъртат. Уинтъргрийн сведе очи, а Майлоу отвърна плахо:

— Боя се, че не — призна той изчервен. — Можем да направим света необитаем, но не и да го унищожим.

— Е, ще го преживея.

— Безспорно, адмирал Дюи?

— Несъмнено, генерал Грант.

— Прощавай, че те нарекох хилав негодник — извини се смирено дипломатът от Държавния департамент.

— Няма нищо, лайно дебело.