Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Саванти (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Summer Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Джос Стърлинг

Заглавие: Самър

Преводач: Елка Виденова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Егмонт България ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 24.06.2017

Редактор: Ваня Петкова

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-1862-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10294

История

  1. — Добавяне

Глава 18

— Трябва ми още един лечител. — Ротджи се опитваше да приложи дарбата си върху Ксав от пет минути, но освен че бе успял да намали кръвоизлива, нямаше друго подобрение. — Не мога да се справя сам. — Той вдигна очи към братята на Ксав с пълното съзнание, че разчитаха само на него.

— Единственият друг лечител на острова е в ръцете ви, сър — отвърна Зед и по бузата му нервно затрепка някакво мускулче.

Ротджи се залюля на пети.

— Това не е добре. Дори брат ви да беше в съзнание, никой от нас не може да използва дарбата си върху себе си. Съжалявам.

По телепатичния канал, който свързваше всички от семейство Бенедикт, премина ужасена, отчаяна тръпка. Кристал, освободена от дарбата на Феникс, чакаше в командната зала на пристанището и шепнеше нежни слова на съпруга си. Женени бяха едва от месец. Сол беше при нея, прегърнал я бе силно, макар с мъка да овладяваше собствената си болка.

Виктор притисна с пръсти слепоочията си.

— Ще повикам хеликоптер. Може би, ако се добере до санитарен кораб навреме…

Всички знаехме, че няма време.

Уриел дори не се опитваше да прикрие сълзите си. Ръката му машинално галеше косата на Ксав.

— Господи, а аз не можех да разбера защо Тарин така упорито се опитваше да ме разубеди от тази мисия. — Сродната му душа виждаше каква смърт очаква хората около нея.

Не, това нямаше да се случи! Внезапно осъзнах колко съм ядосана, бясна бях на Чонг, задето ме въвлече в тази ситуация, а покрай мен и приятелите ми, та сега Ксав, нашето весело, състрадателно момче, душата на компанията, бе на ръба на смъртта. Отказвах да се предам.

— Но лечебната енергия все пак е налице, нали, точно под пръстите ви?

Ротджи кимна.

— Тогава… тогава дали не мога да поема контрол над съзнанието му и да я използвам? В такъв случай аз ще съм лечителят. Може би ще успеем да заблудим тялото му да освободи енергията.

Ротджи се намръщи.

— Звучи ми твърде неортодоксално. Не знам дали е редно човек, който не е лечител, да борави с такава сила.

— Какво искате да кажете, сър? — обади се Хал.

— Лечебната енергия е като огън. Сбъркаш ли, нищо чудно да те убие.

При обикновени обстоятелства аз самата бях от хората, които внимателно четяха листовката към лекарствата и разучаваха възможните странични ефекти, ала днес смятах да се хвърля с главата надолу в дълбокото.

— Е, мисля, че по-страшно от това не може да стане, така че давайте да опитаме.

— Направи го — Зед обгърна лицето ми с длани и допря чело в моето, сякаш искаше да ми предаде силите си. — Моля те.

Хал се приближи до мен и ме притисна към гърдите си.

— Самър, сигурна ли си?

— Да.

— Тогава нека те придружа. Ако ти трябва защита от савантска дарба, то аз съм човекът.

— Но не бива да я блокираш, Хал, дори да ти се струва, че ми причинява болка.

— Знам, но все пак бих могъл отчасти да те предпазя.

— Да ми бъдеш бронежилетка, така ли?

— Точно така.

Приклекнах до Ротджи и го потупах по ръката.

— Извинете, но ще трябва отново да посетя съзнанието ви, за да разбера какво е необходимо да сторя.

— Заповядайте — този път сам ви пускам. — Той ми се усмихна окуражително.

Побързах да надникна в мислите му, за да преценя как действа лечебната му сила. Както повечето савантски дарби, и тази бе инстинктивна, но не и безкрайна. Енергията, която можеше да изразходва, беше ограничено количество, след което започваше да вреди. Трябваше да внимавам да не нараня Ксав в опитите си да го излекувам.

Благодаря ви. Оттеглих се на пръсти.

— Влизам — обявих на останалите.

— Направи каквото можеш, Самър — обади се Виктор.

Проникнах в съзнанието на Ксав и установих, че е като сграда с изгасени лампи. В коридорите и по стълбите примигваха червени аварийни лампи. Под една от вратите в дъното на дълъг коридор се процеждаше бледа светлина.

Ето там! Виждаш ли?, попитах Хал.

Аха. Да проверим.

Но колкото повече приближавах, толкова повече се отдалечаваше светлината. Мозъкът му се дърпа.

Тогава да видим дали не мога да ни направя невидими.

Хайде, опитай.

Усетих как хладната вълна на дарбата му ме залива. Изчаках още малко и пак поех към светлината. Този път коридорът не бягаше от мен. Заставих вратата да се отвори и се озовах пред нажежена до бяло пещ. Все едно бях намерила ядрен реактор в мазето. Еха!

Силата му е невероятно могъща.

Мислиш ли, че ще ме изгори? Чувствах опасността. Усещах също и как Уил и Сол се надвикват да предупредят Виктор, че съм в смъртна опасност.

Май има само един начин да разбереш. Хал никак не беше съгласен с намеренията ми, но разбираше каква е ситуацията, налагаше се да изпълня дълга си.

Добре тогава. Протегнах ръка и притеглих част от енергията към себе си. Беше като да хванеш блокче лед — студът ме прогаряше. Не мога да го държа.

Хал се пресегна и постави длани върху моите. А сега?

Нямах представа какво точно прави, но определено подейства. Ама че откачена работа. Имах чувството, че нося цял рояк сърдити бели пчели.

И аз това ти повтарям. Ние, савантите, сме напълно откачени. Хал ме целуна по ухото.

Не виждам какво правя. Напълно съсредоточена в мисловния пейзаж, бях стиснала очи и не смеех да ги отворя, за да не изгубя концентрация.

Дай на мен. Хал насочи ръцете ми към шията на Ксав. Долових как Ротджи слага топлата си длан върху моята, която бе съвсем ледена.

— Вкарай енергията в него — нареди ми той спокойно.

Пуснах студения огън. В мига, в който премина от моята кожа в кожата на Ксав, ръката ми започна да се затопля, а след миг и да се поти от горещината.

— Лечителите се научават да контролират температурата — заяви Ротджи. — Не се оставяй да те изгори.

Лесно бе да се каже, но невъзможно да се изпълни, когато си се превърнал в магистрала за енергийни пчели. Издържах, доколкото можах, а сетне извиках Хал.

Той мигом пъхна длан под моята, за да мога да се съвзема.

— Как се справям?

— Чудесно се справяш, миличка — обади се Уриел. — Раната се затвори.

— Трябва да възстановим изгубената кръв, понеже нямаме възможност да направим кръвопреливане — обясни Ротджи.

— Как?

— Дай на тялото му енергията, която му е нужна, за да ускори производството на кръвни клетки.

Усетил, че ръката ми се е охладила достатъчно, Хал се дръпна назад и аз внимателно придумах пчелите да се завърнат в Ксав и да намерят костния мозък, сякаш именно там бе кошерът им.

Няма да е зле да провериш дали не си взела твърде много енергия, напомни ми Хал.

Надникнах обратно в стаята и забелязах, че пещта гасне.

— Трябва да спра.

— Трябва му още малко, за да се стабилизира. В противен случай можем да го изгубим — Ротджи вече беше напълно изчерпан, дал беше всичко, което можеше.

— Но така е възможно да го убия, да изчерпя жизнените му сили. — Измъкнах се внимателно от съзнанието на Ксав, тъй като нищо друго не ми оставаше.

— Нека помогна — върху главата ми се появи нов чифт ръце. Зед. — Нали съм седмият син, наследил съм по малко от дарбите на всичките си братя. Влез в мен и намери лечебната енергия. — Той пъргаво смъкна бариерите, сякаш събличаше дрехите си в лекарски кабинет.

Сега вече знаех какво търся, така че бързо намерих източника на лечебна енергия — малко спретнато огнище. Огънят беше съвсем мъничък в сравнение с пещта на Ксав, но може би щеше да стигне. Почти бяхме успели. Извинявай, ще се наложи да поема контрол.

Няма нужда да ти се извиняваш, цветенце. Нали го правиш заради брат ми.

Май не беше сега моментът да го мъмря, задето използва обръщението на Хал. Поех колкото се може повече енергия от огнището на Зед, без, разбира се, да задушавам пламъка, и я изпратих в Ксав. Почти веднага бяхме възнаградени от дълбоката му въздишка.

— Дявол го взел! — прохърка той. — Да не би да ме е сгазил танк?

Благодаря, Зед, казах и напуснах съзнанието му.

Аз съм този, който трябва да ти благодари. Долових възторга на Скай, явно през цялото време се бе спотаявала в главите ни и бе подкрепяла Зед със собствената си енергия.

Отворих очи. Виеше ми се свят. Определено бях прекалила, но си струваше — Ксав беше в съзнание и кожата му вече не беше така бледа. Облегнах се на леглото, но подът внезапно се надигна и ме цапардоса по главата.

 

 

Свестих се след няколко минути и забелязах, че някой услужливо бе тикнал възглавница под главата ми.

— Добре ли си? — Хал отметна косата от челото ми.

О, да можех да се разтопя в шоколадовите му очи и да не излизам оттам!

— Горе-долу.

— Имаш огромен късмет, че сродната ти душа има бързи рефлекси. За малко да се проснеш по лице. За съжаление, пропусна романтичния миг, в който те улових и те вдигнах на ръце.

— Ще трябва да ми покажеш, когато се съвзема. Някаква промяна?

— Виктор всеки момент ще се срещне с Чонг. Алекс ще го придружи. Ще се свърже с Мисти и ще се опита да накара Чонг да каже истината.

Надигнах се на лакът.

— Мога да му прочета мислите, без да разбере.

— Цветенце, вече направи достатъчно. Дай възможност и на другите да помогнат.

Отпуснах се обратно върху възглавницата. Прав беше… за пореден път. Не бях сама в тази битка. Имах си цял екип.

— Този глупав прякор започва да се чува все по-често.

— Знам — ухили се Хал.

— Не си мисли, че няма да си отмъстя.

— Охо, нямам търпение.

От съседното легло Ксав протегна ръка към мен. Изглеждаше доста зле — като герой от филм за зомбита.

— Самър, Кристал казва, че е готова да ти изпълни всичките желания — гласът му звучеше глухо и дрезгаво, но чувството му за хумор май се беше завърнало. — Предложих й да кръстим първото ни дете на теб.

— А тя какво каза?

— Че вече си има едно голямо бебе вкъщи и още не е готова да стане майка, но смятам, че ще успея да я убедя.

Щом вече се шегуваше, значи, щеше да оцелее, но при условие че успеехме да се измъкнем от острова без повече катаклизми.

— Хал, може ли да излезем навън и да видим какво се случва?

— Можеш ли да станеш?

— Стига да нямаш нищо против да ме пазиш да не се просна по лице.

Хал ме притисна към гърдите си и ме вдигна от леглото.

— Боже, на какви неща съм готов за теб!

— Не му вярвай, Самър. Обожава да се перчи — подвикна Ксав след нас.

Виктор и Чонг стояха от двете страни на подиума. Алекс беше зад Виктор и не откъсваше поглед от Уайнър, който бе дошъл на срещата въоръжен с пистолет, което реално беше в разрез с правилата.

— Да видим дали съм разбрал добре: съгласен сте да вземем Самър и да се оттеглим, при положение че ви оставим да си тръгнете с яхта и с онези от затворниците, които пожелаят да отпътуват с вас?

— Точно така — Чонг продължаваше да се усмихва, макар да беше наясно, че планът му се беше провалил.

— И ни давате думата си, че няма да ни нападнете, докато се изтегляме? Както и че ще можем да се присъединим към другата половина от групата ни в командната зала? Без хитруване и без игрички?

— Точно така.

— Алекс? — Виктор кимна към него и Алекс се остави на дарбата на Мисти.

— Господин Чонг, сигурен ли сте, че не криете нещо от нас? — попита го Алекс с възможно най-убедителния си тон. Всеки, който го слушаше, би се почувствал като котка под нежни ласки, готова да се претърколи по гръб и да замърка.

Чонг отвори уста да отрече, но за негова огромна изненада отвътре излязоха съвсем други думи.

— Наблизо чака друга моя яхта, екипирана с оръдия и минохвъргачки. Резервният ми план бе да ви елиминирам, докато се оттегляте. — Той запуши устата си с ръка.

— Нарушихте правилата — изръмжа Уайнър. — Използвахте савантски сили.

— Технически погледнато, не е точно така, тъй като не сме ги впрегнали, за да ви нападнем — възрази Виктор. — Благодаря за откровеността, Иван. А сега ще ти върна комплимента. Смяташ, че съм изпаднал в немилост, ето защо никак няма да се зарадваш, като чуеш, че благодарение на приятелите ми Робинзон, мисията ни беше одобрена на най-високо равнище и един американски самолетоносач ще пристигне тук след точно — той погледна часовника си — десет минути. И ако приятелчетата ти се объркат да стрелят по нас, първата ракета ще ги накъса на парчета. Всеки момент на острова ще нахлуят специалните сили, които лично аз съм обучавал как да отбиват атаки от саванти. Превъзхождаме ви във всяко едно отношение. Предлагам следващите ти думи да бъдат „Предавам се“ и се надявам да си намериш добър адвокат, защото вероятно съвсем скоро ще се присъединиш към тукашните си приятели.

Уайнър изпъшка гневно и вдигна пистолета, но моментално бе съборен от кинетичната атака на Зед и мисловната мълния, запратена от Виктор.

— Може да се каже, че примирието приключи — заяви Хал. — Тия типове ще хукнат да се крият като зайци. — И с тези думи той побърза да ме отнесе по-далеч от бъркотията, която мигновено се установи на плаца. Сложи ме в голф количката, която по чудо бе оцеляла. — Искаш ли да погледаш?

— О, да, моля!

Естествено, оказа се прав. Бившите затворници се вкопчиха в последната си надежда — бягството. С бутане и блъскане те се втурнаха към пристанището, последвани от други, тъй като всички дружно изоставяха постовете си. Поехме след тях по пътеката към пристанището. Лукас и Скот ги следваха и подкарваха затворниците, заклеймени като твърде незначителни, за да си спечелят място на яхтата. Такива имаше много — хора, които чудесно съзнаваха, че играта е приключила, и бяха решили, че ще е най-разумно тихичко да се завърнат по местата си. Вкараха ги в офицерските помещения, откъдето вече освобождаваха пазачите.

Загледах как десантната лодка на Чонг, в която се бяха натоварили той, Даниел, Шон Кели и Джим Доре, стига до яхтата.

— Действително ли смятат, че ще успеят да изпреварят самолетоносач?

— Може би се надяват да сме ги излъгали.

— А излъгахме ли ги?

Хал сви рамене.

— Нямам представа. Не умея да чета мисли. Това е по твоята част.

— Не мога да преглътна идеята, че ще се измъкнат.

— Тогава гледай внимателно.

Скоро ни наобиколиха и останалите от командната зала. Ейнджъл и Мисти ме нападнаха като двойка малки кученца, забелязали любимата си гумена играчка. Ако имаха опашки, то със сигурност щяха да махат с всички сили.

— Самър, здравата си загазила, да знаеш — от къде накъде ще заминаваш на приключения без нас?! — възкликна Мисти.

Ейнджъл закима енергично. И двете изглеждаха страхотно в бойните си униформи.

— Можеше поне да имаш приличието да срещнеш сродната си душа в наше присъствие, както се случи с мен, така че да се чувстваш подобаващо неудобно. Извини ме за момент — тя ме погали нежно по ръката и тръгна към Ив, който чакаше край пристанището.

— Охо! — пристигна и Феникс. Изглеждаше доста по-страховито от приятелките ми, облечена беше в строг екип в кафеникави цветове, с пригладена назад коса… човек не би могъл да забрави, че бе израснала сред престъпници.

В същия момент Ив замахна с ръка така, сякаш хвърляше копие. Кърмата на яхтата избухна в пламъци. Лодката започна да потъва, а носът й щръкна нагоре. Наблюдавахме как екипажът скача във водата и плува към другите лодки, които тъкмо се насочваха към тях.

Ив направи жест, като да бършеше ръце, и се обърна към Феникс.

— Страхотно усещане.

Тя се надигна на пръсти и го целуна.

— Истински маниак. Или по-скоро истински Тор. Много си готин, да знаеш!

Той се разсмя.

— Направо съм непобедим.

— Мой ред ли е? — обади се Ейнджъл със злорадо хихикане.

— Заповядай — Ив махна великодушно с ръка, тъй като и без това бе твърде зает да целува жена си.

Морето сякаш кипна и една огромна вълна се въздигна и се затъркаля към яхтата. После заля палубата и изгаси огъня.

— Ах, ти, всичко развали — измърмори Феникс.

— Иска да предпази хората във водата — защити я Ив. — Едва ли им е приятно да плуват във врящо масло.

Ейнджъл притисна длани една в друга, а после ги разпери със свистящо движение. Водата нахлу под палубата и яхтата започна да потъва още по-бързо. Маркъс я грабна на ръце и я завъртя в кръг.

— Истински ангел унищожител!

— Надявам се Чонг да е казал истината за херметичната каюта — отбелязах, докато гледахме как скъпата яхта изчезва под водата. — Иначе никога няма да успеем да изчистим името на Атуса.

Усетих прилив на признателност, задето всичките ми приятели ми се бяха притекли на помощ. Липсваха единствено Тарин, която бе останала, за да се грижи за бременната Диамант и да успокоява Карла, докато момчетата и съпругът й си рискуваха живота, и Марго, която помагаше с логистиката и държеше пресата на разстояние. Извън това присъстващите тук бяха впечатляваща бройка.

Появи се и Атуса, стиснала Виктор за ръката. Почти всички се бяха събрали на пристанището, с изключение на Кристал и Сол, които бяха отишли да вземат Ксав с голф количката.

— Наистина ли короната ми е в яхтата? — възкликна Атуса. — О, Виктор!

Той целуна ръката й.

— Не се тревожи, любима, ще пратим някой да я извади.

Ейнджъл я потупа по рамото.

— Аз мога да ти я извадя, ако тия момчета помогнат с мръсната работа — тя направи жест към Хал, братята Бенедикт, Маркъс и Алекс.

— Ето, виждате ли, от нас се иска само грубата сила, а дамите се изявяват с финес — възропта Хал.

— Свиквай — отвърнах и го целунах. Естествено, Мисти и Ейнджъл не пропуснаха да нададат одобрителни викове.