Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Саванти (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Summer Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Джос Стърлинг

Заглавие: Самър

Преводач: Елка Виденова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Егмонт България ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 24.06.2017

Редактор: Ваня Петкова

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-1862-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10294

История

  1. — Добавяне

Глава 17

След няколко часа Смит ми донесе малко храна, отмъкната от общата маса, наредена във вътрешния двор за по-незначителните затворници. Тяхната групичка бе прекарала нощта в старите си спални, докато водачите им се наслаждаваха на далеч по-добрите условия на яхтата и на офицерските квартири. Докато хапвах от ориза с боб, Смит се зае да ми докладва.

— Чонг е изискал откуп.

— Това го знам.

— Но предполагам не знаеш, че условието е Виктор Бенедикт да се предаде в замяна на освобождаването ти. — Той се втренчи в лицето ми, за да проследи как ще реагирам. — Мислиш ли, че ще го направи?

Свих рамене. Какво можех да кажа? Напълно бе възможно Виктор да се съгласи на подобна безразсъдна, героична саможертва, ако смята, че това е единственият начин да ме спаси. Щеше да се предаде, да изчака да се оттегля на безопасно място и едва тогава да даде знак за контранападение.

— Чонг, естествено, няма никакво намерение да те пусне — Смит се зае да изтупва прашните си оранжеви панталони. Отнякъде бе намерил униформена риза на надзирател и я бе надянал върху тениската си, тъй като на никого не бе хрумнало да му даде чисти дрехи — тази привилегия се полагаше само на малцина избраници. — Силно е впечатлен от уменията ти. Смята да те използва, за да проникне в някои от най-строго охраняваните музеи в света.

— Фантазьор. Никога не бих сторила такова нещо.

Смит сви рамене и заразмахва нечия мека сива шапка вместо ветрило.

— Възможно е да се съгласиш. Чонг може да е изключително убедителен. Ще се изненадаш на какви неща са склонни хората, а той държи на колекцията си.

— Не е зле да преразгледа живота си.

Смит се подсмихна, сякаш бях казала нещо смешно.

— Ами то на него това му е животът. Направо е опиянен от мисълта за бъдещите си успехи. Мисли си, че предстоящата конфронтация е просто предястие. Аз лично вярвам, че греши.

Явно щеше да се окаже по-прозорлив от останалите. Колкото и да бе прогнила душата му, очевидно в затвора се бе научил на предпазливост. Човекът насреща ми бе доста по-мъдър от онзи, когото Виктор бе надвил в Лондон.

— Откъде знаеш всичко това?

Той размърда рамене и шевовете на новата му риза се изопнаха застрашително.

— Сериозно ли очакваш да ти разкрия източниците си?

Надникнах в гнусното му съзнание. Добрал се бе до един от по-слабите саванти, някакъв от хората на Джим Доре, и подслушваше мислите му. Онзи му предаваше всякакви важни сведения, без дори да разбере, което ми напомняше, че не бива да подценявам стария си познайник. Възможно бе в момента интересите ни да съвпадаха, но нямаше да се поколебае да ме хвърли на вълците, щом вятърът задухаше от друга посока.

— Не ме интересуват тайните ти, Смит. Няма значение.

— Виктор трябва да се предаде до залез-слънце. Охо, май идват да те вземат. Извинявай — и той забърза към банята.

Действително, Чонг приближаваше насам, разпънал шарено чадърче над главата си, за да се пази от силното слънце — досущ като източен владетел, излязъл на разходка из владенията си. Уайнър го следваше по петите, стиснал пушка под мишница.

— Госпожице Уилан, надявам се, че добре да сте си отпочинали? — поздрави ме Чонг дружелюбно.

— Съвсем добре — бутнах чинията си настрани. Съдържанието й мигновено беше превзето от цял рояк мравки.

— Искам да дойдете с мен. Очакваме специален гост.

Замислих се какво да отговоря. Ако наистина бях прекарала деня в карцера, беше логично да попитам кой е гостът.

— Кого?

Чонг избърса потното си чело с копринена кърпичка.

— Няма смисъл да си тревожите хубавата главица. Просто правете каквото ви казвам и съвсем скоро ще се завърнете в удобната си каюта.

— Нямам търпение — снизходителният му тон ме вбесяваше, но може би означаваше, че ме подценява, което щеше да е в моя изгода.

— Преди всичко бих искал да се погрижите за външния си вид — той посочи дрехите ми и намазаното ми с черна боя лице. Забравила бях, че още съм със снощната маскировка. — В този вид и родната ви майка не би ви познала. — А той, естествено, държеше Виктор да ме разпознае, когато пристигне, та ефектът да е още по-драматичен, съзирах го в мислите му. Целият сценарий бе замислен така, че да окаже максимално въздействие.

Чонг ме поведе през тълпата бивши затворници. За разлика от преди, когато се бяха скупчили безредно, сега стояха в спретнати редици, разделени на бойни отряди под предводителството на някои от по-важните саванти. До момента не бях осъзнала колко са много. Многократно превъзхождаха спасителния ми отряд. Чонг се канеше да ги разпрати из целия терен — на пристанището, в помещенията на офицерите, по скалите. Незабелязано откраднах плановете му. Дано не доловеше, че съм ровила из главата му, защото иначе щеше да промени стратегията. А сега трябваше някак да предам информацията на приятелите си.

Хал, не знам дали ме чуваш, но тук има около седемдесет саванти. Изпратих му разположението на вражеските сили. Както и по-рано, съобщението ми не стигна доникъде, погълнато от затъмнението или може би отклонено от щита на самия Хал — нямаше как да разбера. Въпреки това продължих да се опитвам да го изпратя — първо на Виктор, след това и на Сол, Трейс и Уил, в случай че някой от тях бе имал успеха да проникне през периметъра. Моля ви, послушайте ме. Заловили са ви капан. Оттеглете се и си осигурете подкрепление.

Отговор не получих.

— Госпожице Уилан, банята е на ваше разположение. Обещавам, че никой няма да ви притеснява — Чонг отвори вратата към едно от спалните помещения. — На онова легло ще намерите всичко, което ви е нужно.

Влязох в стаята и грабнах купчината дрехи. И понеже ни най-малко не му вярвах, се ослушах дали наоколо няма някого. Както бе обещал, бях сама. Пъхнах се в банята — неприветливо местенце с напукани бели плочки, лъхащо на белина. Един тлъст паяк бе изпънал паяжина в ъгъла, но тъй като не прояви никакъв интерес към мен, се постарах да не се замислям за охраненото му тяло и косматите му крака. В общи линии дълбоко вярвах в равенството между половете, ала в този момент бях готова да преглътна гордостта си и да помоля Хал да го разкара. Понякога и от момчетата има полза.

Стига да не се окажеше, че и Хал се страхува от паяци. А това сериозно би застрашило отношенията ни. Неволно се усмихнах на мисълта как Хал хуква с викове надалеч от косматия паяк. Абсурд!

Някой бе оставил миниатюрни шишенца с шампоан и балсам за коса върху купчината с дрехите, сякаш бях отседнала в луксозен хотел. Едва не се разсмях — колко абсурдно да глезят заложницата при така създалата се ситуация. А после припряно се изкъпах с хладката вода, да не би някой да дойде, преди да приключа. Едва тогава разгледах дрехите, които Чонг ми бе приготвил, за да засили ефекта върху Виктор — розовата туника с бродираните птици, крайно неподходяща за прашната сцена, на която щеше да се разиграе представлението. Някой се бе погрижил да я изпере и уханието й бе особено приятно, след като в продължение на толкова часове се бях потила в черния си екип. Сритах мръсните дрехи в ъгъла и побързах да облека чистата туника. Сресах се пред облицованата с неръждаема стомана стена, на която бе закачена мивката и която очевидно служеше за огледало. Изглеждах безкрайно нелепо — като някоя източна принцеса от „Хиляда и една нощ“, озовала се във филм за затворници и полицаи. Вместо обувки ми бяха приготвили пантофки, обшити с камъчета. Но поне ми бяха по мярка и носовете им не бяха абсурдно извити нагоре — и на това трябваше да съм благодарна.

На вратата се почука.

— Госпожице Уилан, налага се да ви подканя да побързате. Гостът ни всеки момент ще пристигне.

С болезнено свито сърце протегнах сетива през тунела към пристанището. И наистина, веднага усетих присъствието на Виктор, който приближаваше острова с малка моторница. Като че ли беше сам, понеже не долових никой друг. Затършувах за някого с по-удобна позиция и се вмъкнах в нечие съзнание — на един от часовоите, заел позиция откъм пристанището, и надникнах през очите му. Начело на моторната лодка стоеше висок мъж с развяна на вятъра коса и тъмни очила, в които се отразяваше залязващото слънце. Изглеждаше напълно спокоен и уверен.

Виктор, недей. Помисли за Атуса.

Добре ли си? Явно нямаше намерение да реагира на молбите ми.

Не, не съм, защото се каниш да влезеш в устата на лъва. Побързах да му изпратя схемата на Чонг. Възможно е да има хора и другаде.

Благодаря ти. Усетих, че препредава съобщението ми. Явно и останалите бяха някъде наблизо. Всичко ще е наред. Имай ми доверие.

Не забравяй, че ти чета мислите, Виктор. Съвсем не си толкова уверен, колкото си даваш вид. Тук има поне седемдесет затворници и всичките са насочили оръжия срещу теб. Не че всички до един имаха оръжия. Но нали бяха саванти, силите им бяха точно толкова опасни.

По-добре срещу мен, отколкото срещу теб, миличка.

Чонг няма никакво намерение да ме пусне. Иска да ме ползва като касоразбивач.

Ще видим тази работа.

— Госпожице Уилан? — Чонг започваше да губи търпение.

— Идвам. — Каквото и да се разиграеше от тук нататък, не можех да направя нищо, освен да се надявам, че Виктор има и нещо друго предвид, а не просто да се жертва заради мен.

Излязох навън. Уайнър се стрелна зад мен и ми надяна чифт белезници.

— Ще ме извините, но е необходимо да взема предпазни мерки — рече Чонг. — Заведи я на мястото й.

До този момент не бях обърнала внимание какво се случва в двора на бившия затвор, но сега забелязах, че по средата бе издигнат подиум, сякаш се канеха да раздават медали. Уайнър ме преметна на рамо, отнесе ме до него и ме стовари отгоре.

— Мога и сама да вървя — изсъсках.

— Млъквай. Само да си мръднала, моментално ще те застрелям — тросна ми се той, сетне се върна да се присъедини към оределите редици на савантите. Поне половината вече бяха заели позициите си в други части на острова.

След няколко шеги и закачки по адрес на примамката, която бяха заложили, савантите насочиха вниманието си към вратата, която водеше към тунела.

Виктор, надявам се да знаеш какво правиш. Изпратих му картина на ситуацията. В сегашната си позиция не разполагах с никакво прикритие, ако започнеше стрелба, а на Уайнър му трябваше много малко.

Винаги знам. Вече беше съвсем близо.

Вратата се отвори и Виктор се показа на фона на косите лъчи на залязващото слънце, които нахлуха зад него и направо ни заслепиха.

— Добър вечер, господа. Дойдох да си прибера нещо, което имахте неблагоразумието да откраднете от нас — заяви той спокойно.

Не забелязвах някой да го придружава. Враговете му щяха да го изядат с парцалите.

Господин Чонг направи няколко крачки напред, придружен от Даниел Кели и Джим Доре. Двамата зяпаха Виктор така, сякаш всеки миг щяха да го разкъсат с голи ръце.

— Господин Бенедикт — подхвана Чонг с обичайната си престорена усмивка, — както чудесно знаете, договорката е за размяна на пленници.

— Чонг, изтрий тая нелепа усмивка от лицето си. Договорка не е имало и няма и да има, понеже не възнамеряваш да пуснеш Самър. Така че ще се наложи да променим правилата. Върнете се по стаите си, докато освободим войниците и офицерите, а след това можем да преговаряме. Склонен съм да ходатайствам за по-поносими условия на пребиваване. Но искам да е ясно — никой от вас няма да напусне острова.

— Струва ми се, че не разбираш кой командва парада, Бенедикт — озъби му се Кели.

— О, напротив, чудесно схващам.

Чонг продължаваше да се хили.

— Отказвам да преговарям с дезертирали агенти. За разлика от мен, не можеш да изпълниш заплахите си. Жалко, че си толкова твърдоглав. Явно ще се наложи да ти покажа, че не се шегувам. Сбогувай се с госпожица Уилан.

В този миг се случиха няколко неща едновременно. Чонг кимна на Уайнър да ме застреля. А тримата братя Робинзон изскочиха от тунела.

— Залегни! — викна Хал.

Хвърлих се от подиума, без да чакам повторна подкана. Виктор атакува с поредица мозъчни мълнии, които поразиха едновременно и Чонг, и Уайнър. Уайнър стреля напосоки и уцели спотаилия се Смит в крака. Лукас се хвърли върху Уайнър, за да му измъкне пистолета. Аз се приземих тежко на земята и Хал светкавично ме издърпа на крака.

— Бягай!

Ако можех да говоря, вероятно щях да отбележа, че няма накъде да бягам, но не ми стигаше въздухът. Освен това копнеех да го прегърна. Именно неговата дарба бе прикрила факта, че Виктор съвсем не е сам. Чонг не бе очаквал такова развитие, подведен от сведенията на подчинените си.

Развихри се истинска битка. Затворниците побързаха да заемат отбранителни позиции. В същия миг Уриел, Ксав, Зед и Алекс, опасани с въжета за катерене, дотичаха от противоположния край на площадката и ги нападнаха в гръб. Някак бяха успели да изкатерят скалите, които смятах за непревземаеми. Забравила бях, че са израснали в Скалистите планини и в Кейп Таун и до един бяха опитни алпинисти. Около нас се разлетяха всякакви предмети — савантите с телекинетични способности се опитваха да ни обезвредят. Прозорците на сградата зад гърбовете ни се разбиха с трясък — един от затворниците бе изсмукал въздуха от помещението. Хал се хвърли върху мен и захлупи тялото ми със своето. Този път не възразих, понеже твърде скоро установих, че под дрехите си има бронежилетка. Жестът му обаче се оказа излишен, защото Зед побърза да впрегне невероятните си телекинетични способности, за да възпре разлетелите се отломки, приличащи на ято стършели, а после ги пренасочи към онзи, който ги бе запратил към нас. Смъртоносната стрела се устреми към него и миг по-късно писъците му рязко заглъхнаха.

Господи, тук май наистина щяха да умрат хора. Или сериозно да пострадат. Нямах никаква бойна подготовка, но бях решена сред пострадалите да няма мои приятели.

— Пусни ме да стана. Искам да направя нещо.

Хал ми помогна да се изправя, после смъкна пушката от рамото си и зае позиция зад една бетонна стена. Зед изчака да се увери, че съм добре, кимна ми и хукна към братята си, които се бяха пръснали из двора, за да приклещят бандитите по средата.

— Колко души успя да скриеш? — приклекнах тромаво до Хал, понеже ръцете ми все още бяха закопчани зад гърба ми.

— Братята ми, всичките Бенедикт, твоите приятели, въобще почти всички познати на Виктор. Дори не очаквах, че ще се справя. — Очевидно бе ужасно доволен, задето дарбата му бе се бе оказала толкова силна, при положение че доскоро дори не знаеше, че е савант.

Откъм пристанището се разнесе тътен и във въздуха се издигна огнена топка.

— Ив май нещо се е разсърдил на хората на Чонг там долу — отбеляза Хал с палава усмивка. — С Трейс, Уил и Сол трябва да превземат командната зала. Справят ли се, ще можем да вкараме и въздушните сили в действие.

Аз мълчах, стараейки се да смеля информацията.

— Чакай. Всички ли са тук?

— Аха. Наведи си главата — Хал изстреля един откос към група враждебно настроени саванти, които май бяха решили да се скрият зад нашата бетонна стена. Усещах колко силно се е съсредоточил, как безкрайно се наслаждава — на увереността, че се бори за справедлива кауза, на осъзнаването, че го бива точно в това. А аз се чувствах напълно безполезна… като овързано пиле, приготвено за фурната.

Много привлекателно пиле.

Хал отново стреля над стената.

— Идва подкрепление — измърмори той и миг по-късно Алекс прелетя над стената и се приземи до нас.

— Здравей, Самър. Нека ти помогна. — Едно от уменията му бе да увещава ключалките да се отключат, така че приклекна зад мен и се захвана с белезниците ми.

— Значи и ти си тук, а? — прегърнах го силно с изтръпнали ръце.

— Естествено. Пратиха ни военен самолет да ни вземе. Добре ли си? — той разроши закачливо косата ми и допирът ми подейства изненадващо успокоително въпреки целия адреналин в кръвта ми.

— Махай си ръцете от моето момиче, Алекс — смръщи му се Хал.

— Ако ми дадеш пушката, можем да се сменим.

— Не ме изкушавай! — Хал пак стреля. — Само че правилата забраняват да предам личното си оръжие на друг.

— Ти нали… нали не ги убиваш? — май едва в този миг проумявах какво се случва около мен и чак се разтреперих.

— Старая се да им го спестя, цветенце. Стрелям с гумени куршуми. Опитвам се да ги науча на уважение — просъска той и по гръбнака ми пролази студена тръпка.

Над плаца се надигна някакъв странен, пронизителен звук. Надникнах отстрани и видях Майуанд, застанал до Чонг с разкривено от усилие лице. Звукът дълбаеше в мозъците ни, заплашваше да ни парализира. Заглушаваше всичко друго и правеше телепатията невъзможна.

— Мога да го спра — предложих. Налагаше се да крещя. Нямаше да ми е трудно да превзема ума му, понеже вероятно и без това търсеше сгоден случай да мине на наша страна. Потребно бе само да му дам знак, че няма от какво да се страхува.

— Няма нужда. Маркъс ще се справи.

— Ама и той ли е тук? — възкликнах, но после млъкнах, защото във въздуха се надигна нов звук, който сякаш се вплете в първия и го неутрализира до поносимо, а после дори приятно жужене.

— Бива си го. Цяла нощ се упражнява, Атуса ни предупреди какво умее да прави чичо й — обясни Алекс.

Знаех, че Маркъс може да манипулира музиката, но никога не ми бе хрумвало, че дарбата му би могла да има приложение на бойното поле. Освен това тъкмо в този миг у мен се прокрадна друга идея: щом Алекс и Маркъс бяха тук…

— Алекс, не ми казвай, че Мисти и Ейнджъл също са дошли?

— Добре, няма да ти казвам — той ме погали с пръст по бузата. — Сериозно ли очакваше, че ще те оставим да се оправяш сама?

— Не мога да повярвам, че сте помъкнали сродните си души на бойното поле! — Момчетата от семейство Бенедикт бяха прочути със силния си закрилнически инстинкт, а и Алекс не падаше по-долу в това отношение.

— Наредено им е да стоят настрана от основния екшън — Алекс спря поредната ракета с телекинетична атака.

А, да, приятелките ми много се впечатляваха от чужди нареждания.

Откъм пристанището се надигна вой на сирена и облак дим.

— Струва ми се, че Ейнджъл е впрегнала водата, за да потуши огъня, запален от Ив — обади се Хал. Стреля още два пъти и отсреща се чу болезнен вик. — Много ми допадат приятелките ти. Познавам ги само от няколко часа, но мога да кажа, че са луди точно колкото трябва.

Разсмях се. Сега, като се замислех, Хал беше копие на Ейнджъл, поне що се отнасяше до безразсъдството и оптимизма. Докоснах ръката му и под пръстите ми буквално изскочиха искри.

Обичам те.

Невероятно — Хал се изчерви.

Не говори такива неща точно сега, принцесо. Опитват се да спася кожата ни. Пушката му отново прокънтя.

Според мен моментът си е идеален.

Тъмните му очи се впиха в мен.

Оставаш с мен, нали? Няма да решиш, че трябва да ме спасиш от самата теб, нали? Виждам, че ти се въртят такива мисли, и няма да го допусна.

Така като поставяш нещата, тогава… да, с теб съм.

Понеже, когато разбрах, че са те затворили на тоя остров с цяла глутница откачалки, установих, че не бих могъл да живея без теб и нищо не би имало смисъл, ако те загубя. Тоест, опитвам се да кажа, че аз също те обичам.

— Хал! Стреляй! — викна Алекс.

Хал автоматично изпълни заповедта, с което принуди Уайнър да се прикрие и да се откаже от намеренията си да превземе позицията ни.

— Съсредоточи се, Хал, иначе ще ни изтребят! — скара му се Алекс.

Без ни най-малко да се смути, Хал продължи да се прицелва внимателно.

— Със Самър тук искахме да си изясним отношенията.

— Няма какво да си изяснявате. Ясно е, че я обичаш. Самър всички я обичат.

— Но не като мен — възрази Хал.

Ракетите, които до този момент не спираха да свистят над главите ни, внезапно спряха, както си бяха във въздуха, а после тупнаха на земята.

Бихте желали временно да прекратим огъня, за да се погрижим за ранените — обади се Чонг. — Вече е ясно, че никоя от страните няма да напусне острова без сериозни поражения. Време е да поговорим.

Отворих нов телепатичен канал, та да може и Хал да слуша какво се случва, тъй като аз май бях единствената, чиито сили съумяваха да преодолеят щитовете му.

Браво, Сръчко. — Той бръсна някаква прашинка от носа ми. — Знаех си, че все за нещо ставаш.

В замяна искам да ме спасяваш от паяците.

Какво?

Ще ти обясня после.

Защо ни е да преговаряме с теб? Това беше Виктор.

Защото сте в патова ситуация. Откъснати сте от съюзниците си на пристанището, тъй като моите хора държат входа към тунела и сградата на офицерите. Можем да продължим да се бием, докато половината измрат, но съм убеден, че предпочиташ да защитим цивилните, вместо да ги излагаме на опасност. Същото важи и за семейството ти. Съмнявам се, че искаш да рискуваш някой от братята ти да умре. А съвсем скоро ще се стигне именно до това.

Виктор мълчеше. Долавях как го обзема отчаяние. Нещата не вървяха по план. Вероятно се консултираше с Лукас, който бе наясно с военните аспекти на ситуацията. Добре, Чонг, спираме огъня. Откарайте вашите ранени в пета сграда. Ние ще използваме втората.

Ранени ли? Кой беше ранен? Изпълнена с ужас, понечих да надникна над стената, но Хал ме дръпна обратно.

След трийсет минути искам да се срещнем, Чонг — продължи Виктор. — Само аз и ти, с по един човек охрана. При подиума, на открито, така че всички да видят, че не нарушаваме забраната.

Съгласен.

Последва сигналът за прекратяване на огъня. Хал се изправи пръв, огледа ситуацията и ни даде знак, че всичко е спокойно. Алекс мигом прескочи оградата и хукна към входа на тунела. Братята му се опитваха да превземат контрола върху това стратегическо място и именно там се вихреше най-ожесточената битка. Съзирах Зед, приведен над нечие тяло, също и Ив, намиращ се от другата страна. Заедно вдигнаха ранения. Алекс се втурна да им помогне. Тримата бързо изчезнаха в близката сграда.

В този миг в главите на всички приятели на Кристал отекнаха болезнените й вопли. Раненият бе Ксав. Сякаш и последният атом в телата ни изтръпна. Бедната Кристал не можеше да установи контакт с Ксав и беше на път да изгуби разсъдък.

Кристал, моля те! Виктор бе прав, ако продължаваше да страда така шумно, нямаше да сме в състояние да предприемем каквото и да било.

Мъчителното усещане рязко ме напусна, но не защото Кристал се бе овладяла, а защото Феникс бе насочила дарбата си за спиране на времето към нея.

Мога да я удържа за известен период, Виктор, но трябва да побързаш!

Оставих Лукас и Скот да следят вражеските действия и хукнах към постройката. Ксав лежеше на едно легло, а от шията му, порязана дълбоко от шрапнел, бликаше кръв. Положението изглеждаше сериозно. Уриел вадеше стерилна марля от комплекта си за бърза помощ.

— Не може ли сам да се излекува? — приклекнах до Зед. Никога не го бях виждала толкова уплашен.

— Не, а и е загубил твърде много кръв. Казах му да стои назад и да се включва само ако някой пострада, но кой да ме чуе?

О, господи, Ксав щеше да умре, а за всичко бях виновна аз. Чувството ме захлупи с цялата си тежест.

Хал ме улови за рамото.

Не си виновна ти, принцесо.

Уриел притисна чиста марля към раната.

— Ако не направим нещо, кръвта му ще изтече. Няма време да го откараме в болница. Трябва ни лечител, незабавно!

При тези думи направо подскочих.

— Знам къде има лечител… главнокомандващият на лагера. Той е силен лечител, сама видях.

— Още не сме стигнали до офицерите — Виктор прокара смутено ръце през лицето си.

— Ще опитам да убедя Чонг да го пусне — предложи Алекс, който стоеше на входа заедно с Маркъс, та да държат враговете ни под око.

Но аз знаех точно какво трябва да се направи.

— Нямаме време. Ще доведа лечителя. Хал, можеш ли да ме прикриваш?

— Естествено. — Ето това беше моята сродна душа, готов да се хвърли в действие, без дори да знае какво смятам да предприема.

— Технически погледнато, това е в нарушение на споразумението за прекратяване на огъня — обади се Виктор. — Но изобщо не ми пука, след като животът на брат ми е в опасност. Действайте. Ще се постараем да ги разсеем.

Сграбчих Хал за ръката и го повлякох навън. Врагът бе поставил няколко души да пазят входа на тунела, но вече се стъмваше, така че вероятно разчитаха по-скоро на савантските си дарби, отколкото на зрението си. Прокрадвайки се в сенките, двамата с Хал се приближихме до тях.

Не ме пускай, нареди ми той.

Долових как силата му ме залива, сякаш потъвах в басейн и водата изместваше въздуха, докато накрая ме погълна цялата.

Няма ли да ни усетят?

Няма.

Виктор се показа от постройката заедно с Маркъс и Алекс.

— Хей, Майуанд, не мислиш ли, че е време да се запознаеш със сродната душа на племенницата си? — подвикна той. — Искам да ти представя момчето, което ти изви ръцете с музикалната си дарба.

Доверила се изцяло на Хал и неговото невидимо наметало, заобиколих на пръсти най-близкия часовой. И без това беше твърде заинтригуван от сценката, която се разиграваше на плаца. Преди да се осъзнае, двамата с Хал вече бяхме в тунела, скрити от погледите.

Стигнахме помещенията на офицерите, където заварихме още двама от мъжете на Чонг. До този момент не бях пробвала да елиминирам двама души наведнъж. Дори не бях сигурна, че ще имам успех.

Тогава недей да опитваш. Все пак не съм само за украса. Ще обезвредя левия. Ти се захвани с другия. Непоклатимата му увереност светкавично ми вдъхна кураж.

Добре. Ще се справя.

Естествено, че ще се справиш. Ако още не си разбрала, нека ти кажа, че вероятно си най-могъщият савант на този остров.

Ако действително бях толкова специална в очите му, може би беше време да престана да се съмнявам в себе си. С подновена увереност нахлух в съзнанието на мъжа, сякаш някой умишлено бе оставил всички врати отворени. Естествено, присъствието на Хал значително ми помогна, тъй като жертвата ми нямаше време да се защити срещу неочакваното ми нашествие. Вторият мъж се свлече на земята след не толкова деликатния си контакт с приклада на пушката.

Нали нищо му няма?

Съсредоточи се в задачата си, Самър. Престани да се тревожиш за лошите. Нищо му няма. Малко ще го боли главата, като се събуди, но не го мисли — знам как да си върша работата.

Трябваше да престана да му се меся, бях като пътник, който непрестанно дава акъл на шофьора, най-дразнещото нещо на тоя свят.

Извинявай.

Няма нищо. Не ти е лесно да сдадеш властта. Но ще ти се наложи да свикнеш, понеже на такива притеснения още сега слагам край. Той изпя последните две думи и млъкна за миг. „Леденото кралство“? Не си го гледала!? За бога!

Закачките му определено ми действаха успокояващо. Побутнах пленника ни към помещенията на бившите пазачи и набързо се осведомих от мислите му къде държат главнокомандващия. Накарах го да отвори вратата. Чарли Ротджи стоеше до препречения с решетки прозорец и се мъчеше да види какво се случва отвън. При звука от влизането ни рязко се извъртя към вратата.

— Пак ли ти! — Цялото му тяло се напрегна, готово да се съпротивлява.

Заспивай, наредих на пленника си. Той послушно се отдалечи и легна на леглото.

Ротджи като че ли се канеше да ми се нахвърли и Хал мигновено вдигна пистолета.

— Почакайте, сър. Дошли сме да ви освободим. Имаме нужда от вас.

— Нямам никакво намерение да подпомагам врага — заяви твърдо Ротджи, стиснал юмруци. — Тази работи за тях.

— Не, беше тяхна пленница и им съдействаше по принуда. А сега ни помага да си възвърнем контрола върху затвора. Нека не губим време в спорове. Нужен сте ни, за да спасите човешки живот.

Самър, побързай, ще го изгубим! Това беше Уриел.

— Моля ви, сър. Съжалявам за случилото се, но Ксав Бенедикт умира. Ако не дойдете веднага, ще бъде твърде късно.

Ротджи поклати глава.

— Това е капан. — Очевидно не ми вярваше. Признавам, гордостта му сериозно бе пострадала. Искаш ли да го накарам да дойде? Хал кимна към пистолета си.

Не, знам какво трябва да направя.

— Вижте, сър, разбирам, че не ми вярвате, но ще ви докажа, че говоря истината. Можете да влезете в главата ми, да разгледате мислите ми, да се уверите сам. Няма да ви преча.

Ротджи отстъпи крачка назад. Продължаваше да се съмнява в искреността ми.

— Не умея да правя такива неща.

Самър, Ксав изпадна в шок. Уриел бе отчаян.

— Да, но аз умея и мога да обърна силите, или поне мисля, че е така. Винаги съм знаела, че ако умът, в който съм нахлула, се окаже по-силен от моя, би могъл да ме превземе, така че вероятно мога съзнателно да му го позволя, стига да не се съпротивлявам. — И без да му давам възможност да откаже, отключих всички врати в съзнанието си и влязох в неговото. Хайде, давайте.

Трябва да му призная на подполковник Ротджи: щом видя, че вратата действително е отворена, изобщо не се поколеба. Хал също се включи: усещах го някъде в периферията как наблюдава да не би Ротджи да стъпи накриво. Подполковникът бе в състояние спокойно да завладее съзнанието ми, да ми нареди да направя каквото си поиска, но не го стори. Вместо това бавно и методично прерови цялата информация, която му бях предоставила. Усещането беше отвратително, като че някой ме обискираше, при това не особено дискретно. Стиснах зъби.

— Видях достатъчно, благодаря. Ти си смело момиче. — Ротджи внимателно напусна съзнанието ми, като учтиво затвори вратата след себе си.

Залитнах, чувствайки се като парцалена кукла с изкормен пълнеж. Това ли изпитваха жертвите ми, когато напуснех съзнанието им? В бъдеще трябваше да внимавам повече.

Ротджи надяна куртката си.

— Заведете ме при пациента.

— Слушам, сър — отвърна Хал.

Браво, цвете мое!