Джос Стърлинг
Кристал (8)

Осма глава

Мъдростта на новото утро не ми донесе никаква утеха. Изпълзях от апартамента, без да закусвам и без да направя сутрешното си тичане, и се скрих в ателието на магазина.

— Как мина срещата ти вчера? — попита ме синьора Кариера, докато сравняваше фактурите с банково извлечение.

— Хмм — отвърнах аз с пълна с топлийки уста.

— Чак толкова добре? — Тя се усмихна. — Винаги съм ненавиждала откриването на изложбите. Много по-добре е човек да отиде и да разгледа произведенията, когато няма толкова посетители, за да може да ги оцениш по достойнство. Ами придружителят ти? Със сигурност е направил вечерта специална, нали?

Извадих топлийките от устата си.

— Беше мил, но радарът му почти не ме засече, ако разбираш какво искам да кажа.

Синьората се засмя под мустак.

— Дано си излязла добре на снимките. Нали това беше целта ти?

Това ли е била? Вече не бях сигурна. Вгледах се в мотивите си и ми се стори, че повече приличах на човек, който се дави и размахва ръце, за да стигне въжето и да се измъкне от опасността. Не се бях запитала дали наистина искам да стана модел, да позирам, да се глася, че и да платя високата цена за славата. Не изпитвах ли повече удовлетворение от това да създавам сама нещо с двете си ръце, отколкото да се превръщам в материал за друг артист, който той да моделира? Стив беше прав за това. Смесих това с чувството за непълноценност и желанието да докажа, че съм нещо повече от грозната сестра на Даймънд, но това не стигаше за основа, върху която да съградя живота си?

Заключението: бях направила огромна грешка. За първи път в живота ми се чувствах красива, а не като мутант, и това беше приятно, но не стигаше да направя кариера. Сигурно много хора на моята възраст не знаеха какво да правят с живота си, но аз май бях направила експеримента си по един злощастно публичен маниер. Е, ще си науча урока от случилото се, ще запазя хубавите снимки, които Джо ми направи за внуците ми, и ще се моля вестниците да отидат на боклука, преди някой от близките ми да е забелязал присъствието ми в тях. А после трябваше сериозно да се захвана с амбицията си да изработвам дизайн на платове. Ще се явя на изпитите отново, ще отида в колеж — ето върху това трябва да се съсредоточа сега.

Но ако се сдобиех със световна слава, можех да стана като Кейт Мос и тогава да се захвана с дизайн.

На какво приличах? На махало? Не можех да се придържам към едно решение: модел насам, модел натам. Защо не знаех какво искам?

Външната врата на магазина се отвори с трясък.

— Кристал!

По дяволите, по дяволите, по дяволите! Беше Хав. Скрих главата си. Когато камбанката иззвъня, синьора Кариера се беше изправила да посрещне клиента. Сега тя повдигна вежди.

— Това е твоето момче, нали?

Не е точно моето момче.

— Моето ли? — изграчих аз дрезгаво.

— Кристал, знам, че си тук — изрева Хав.

Синьората погледна часовника си.

— Защо не си вземеш обедната почивка сега? Изглежда, нещо му тежи на сърцето и иска да го сподели, за да му олекне.

— Но нали сме претрупани с работа? — Моля те, кажи, че сме претрупани.

— Кристал. — Синьората изглеждаше разочарована от мен. — Ако той е решил да вдига шум, предпочитам това да стане вън от магазина. Аз трябва да се грижа за бизнеса си.

Въздъхнах и се изправих. Не можех да й откажа. До края на деня синьора Кариера може да се окаже единственият ми приятел във Венеция.

Влязох в салона на магазина.

Здрасти, Хав.

— Какво, за бога, е това? — Той заби пръст в снимката, на която Стив ме целуваше. Палтото се беше отворило и творението на Джулиън Макдоналд се виждаше отлично. Изобщо не личеше, че роклята е сцепена. Пфу! Бяха заложили на страстната целувка вместо на премеждието с роклята. Може би палтото ме беше покрило навреме?

— О, това ли. Харесва ли ти роклята? Според Лили струвала цяло състояние.

— Остави роклята. Виж какво пише тук.

Пръстът му още малко щеше да пробие дупка в оскърбителната статия. Никога не бях го виждала така разпален от гняв. Винаги пускаше шеги и разсейваше напрежението, никога не го нагнетяваше. Обзета от ужас, прочетох думите, срещу които роптаеше:

„Стив Хю и новата му приятелка, моделът Кристал Брук (19), не могат да се наситят един на друг. Може би актьорът най-сетне е срещнал истинската си любов? Източници, близки до звездата ни съобщиха, че той се е запознал с Кристал във Венеция, където снима последния си филм.“

— Ха-ха! — смехът ми беше жалък. — Това само показва как на вестниците изобщо не може да им се вярва.

— Това ти ли си? — Хав скръсти ръце и ме прониза със смъртоносния поглед на кафявите си очи.

— Ами, да.

— Ти ли си приятелката на Стив Хю?

— Излязох на среща с него за един час. Лили организира всичко, така че да не е сам през вечерта.

— От всички безмозъчни глупости точно това ли избра да направиш…!

Синьора Кариера реши, че вече бяхме нанесли достатъчно щети на бизнеса й.

— А, Хав, толкова се радвам да те видя. — Той успя да кимне. — Тъкмо предложих на Кристал да я изведеш на обяд. — Тя отвори вратата пред нас. — Хайде, вървете.

Тръгнах напред, а Хав ме следваше по петите като надзирател от затвора и внимаваше да не избягам. Мисълта ме съблазняваше: лесно можех да му се изплъзна в тези улички. Мълчанието беше красноречиво. Започнах да се ядосвам: какво право имаше да връхлита така бурно в магазина и да ми се кара за проклетата фотография? Това е свободна страна, доколкото ми е известно. Нищо незаконно не бях сторила, нито бях наранила някого. С помощта на собствения ми гняв се почувствах по-уверена да се изправя срещу него, докато обядвахме сандвичи.

Купихме си два сандвича с шунка и сирене и седнахме на една закътана масичка в ъгъла на местния ресторант за сандвичи. Единствените други посетители бяха двама гондолиери с раирани блузи, които не бяха на работа. Отпих голяма глътка от лимонадата си.

— Не мога да повярвам, че си толкова глупава! — изсъска той.

Оставих чашата на масата и тя издрънча.

— Отидох на изложба със Стив — това е всичко. Край. На. Историята. А теб кой те е назначил да ми бъдеш съдия?

— Не е краят, Кристал. Тези снимки са навсякъде по света. Аз ти показах само една.

Преглътнах. Много, много се надявах палтото да е скрило цепката.

— Изобщо не разбираш защо съм разстроен, нали? — Той раздели сандвича на две и отхапа.

Допусках, че може би изпитва някаква необяснима ревност. През по-голямата част от снимките за филма двамата се целувахме и сега, когато тази снимка се появява във вестника, а аз съм стисната в ръцете на друг мъж, той вероятно се е почувствал малко объркан. Но това не обясняваше гневният му изблик.

— Ни най-малко. Повече няма да излизам на среща с него, ако това те тревожи. Просто направих услуга на Лили.

— Ти знаеш ли колко врагове има сестра ти и моето семейство?

Това беше нова тактика.

— Не. Мисля, че Даймънд няма никакви врагове. Всички я обичат.

— Повярвай ми, това не е така. В кръговете на савантите й се носи лоша слава, както и на семейството ми, защото сме от страната на добрите. Светът е пълен със саванти, които биха предпочели нас да ни няма, защото стоим на пътя им и не им позволяваме да използват парите си, за да натрупат планини от злато за себе си.

Какво общо имам аз с това?

— Преди две вечери се опитахме да ти обясним. Оцеляваме благодарение на това че живеем скромно, избягваме публичността и така се защитаваме. Лицата и личните ни данни не се появяват в международните новини, за да може всеки, който ни има зъб, да ни открие.

Свих рамене.

— Но аз не съм важна клечка. Кой дава пет пари с какво се занимавам?

— Ти не разбираш нищо, нали?

— Откажи се от този снизходителен тон. Не, не разбирам какъв страшен грях съм извършила с това, че за една вечер съм излязла на среща. — Бутнах сандвича си настрани. Не можех да поема и хапка. Но възможността да го натикам в гърлото му много ме примамваше. Защо отношенията ни с Хав бяха такива: огън и вода беше меко описание, повече ни отиваше експлозивен газ и клечка кибрит.

— През лятото, с помощта на Феникс и Айвс, успяхме да заловим огромна, международна престъпна шайка саванти. Всичко стана в Лондон, където се бяха събрали, за да измъдрят как да си поделят международната престъпна мрежа. Сега всички те са в затвора в родните си държави и чакат съдебното дело.

— Браво на вас. — Искаше ми се тонът ми да не е толкова саркастичен. Аз наистина се възхищавах от тях, но беше трудно да го убедя в това, след като отношението му беше ме раздразнило като оголен нерв.

— Можеш ли да си представиш колко щастливи ще бъдат хората им, ако успеят да си го върнат?

— От тона ти на пророк, вещаещ гибел, предполагам, че верният отговор е „много“.

— За да може бракът между Трейс и сестра ти да бъде законен, той трябва да бъде регистриран и така той става предмет на обществения архив. Може да се обзаложим, че първото нещо, което всеки савант, който ни има зъб, би направил, е да открие всяка възможна информация за нея, а също и слабостите й. Но не щеше ли точно тогава, слава тебе, алилуя, те удрят джакпота, защото виждат сестрата идиот, пльосната на първа страница на всички вестници да им казва къде могат да открият Даймънд. Спокойно можеше да нарисуваш едно кръгче за мишена на челото й. Колкото повече показваш себе си с тези щуротии да ставаш модел, толкова повече нещата ще се влошават.

Станах. Този разговор беше безсмислен. Той беше решен да ме държи отговорна за чужди действия. Дори не беше ме попитал дали смятам да продължавам по пътя към модните подиуми, а просто беше приел, че продължавам. Един съвет, малко съчувствие щяха да ми помогнат много, защото се чувствах толкова объркана.

— Благодаря, че ме изслуша, Хав. Много мило от твоя страна, че не подминаваш чувствата ми. Все пак, вчера брах доста страх, докато се мъчех да се измъкна от глутницата репортери. Толкова е мило от твоя страна, че очакваш да живея живота си така, че ти и семейството ти да не бъдете обезпокоявани от нищо. — Хвърлих няколко евро на масата. — Трябва да се връщам.

Хав се изправи на крака.

— Кристал, това още не е свършило.

Погледнах го дълго и проклех чувството на привличане, което не можех да спра в негово присъствие. Положението беше безнадеждно, защото усещах, че се привързвам емоционално към него.

— Всъщност, струва ми се, че свърши.

През следващите няколко дни се чувствах напълно изолирана в дома си, като дете, което бяха наказали в ъгъла, затова че е посмяло да наруши неписаните правила на савантите. Никак не ми помагаше и това, че собственото ми семейство не беше впечатлено от дебюта ми в пресата. Сестрите ми, включително и бъдещата булка, ме нарекоха безотговорна, казаха, че съм заплашила сватбата и сигурността им. За първи път от доста време майка ми си вдигна телефона, за да ми се накара едно хубаво. Оплакванията й се съсредоточиха върху това как съм накърнила семейната репутация. Оказа се, че семейството ни се славело с дискретността си сред савантските кръгове. Единствено братята ми Стийл и Питър бяха разтревожени, че съм била подлъгана от по-възрастен мъж. Не се разсърдих, когато ми се скараха, защото бяха на моя страна и малко се интересуваха от общественото внимание, което бях привлякла върху себе си. Е, наложи се два пъти да избягам от репортерите, които се мотаеха покрай магазина с надеждата да уловят още една снимка с мен и предполагаемия ми приятел. Но те добре знаеха каква беше действителността в този свят и когато Стив не се появи, решиха, че следващата гледна точка към историята трябва да бъде „бурната раздяла“ и останаха доволни от няколкото снимки, които щракнаха, докато си криех лицето зад слънчевите очила и пазарските чанти, минавайки край тях.

Това не беше най-добрата атмосфера, в която да продължа да организирам моминската вечер. Контеса Николета беше изключително щедра: беше наела първокласна група, за да може да потанцуваме след вечерята, а готвачът, явно, й беше гений. Бях опитала мострите, които сам донесе в магазина: просто се топяха в устата и караха вкусовите рецептори да танцуват румба. Венецианските украшения за коса и деликатните маски, които бяхме нарисували със синьора Кариера, също бяха готови. Идеята ни беше да направим изключение и да не носим обичайните шантави рокли, а вместо късите булчински воали, розовите тиари и крилцата на феи, които често момичетата носят на своите момински вечери, ние направихме фантастични ангелски маски с изкуствени скъпоценни камъни, бижута и специална корона за Даймънд с водопад от бяла дантела. Щяхме да изглеждаме прекрасно с вечерните рокли, съвсем на нивото на заобикалящата ни обстановка на най-елитния остров в лагуната.

Гостите отвъд океана бяха пристигнали още преди две вечери. Бяхме запазили хотел „Калцина“ на брега близо до нашия апартамент, защото вкъщи нямаше място за всички. Отдъхнах си, когато Хав и Трейс се преместиха в хотела при братята си и освободиха гостната стая на Скай. Майката на Трейс, Карла, и Феникс, естествено, останаха със съпрузите си в хотела, но прекарваха по-голямата част от деня си с нас, докато момчетата замисляха как да се забавляват в нощта на партито. Майка ни и по-големите сестри не можаха да пристигнат за партито заради училището на децата и задълженията на бабата, но ги очаквахме няколко дни преди сватбата. Така групата за партито, освен от американския контингент, се състоеше от италианските приятели на Даймънд, които бяха доста. Даймънд винаги е била много популярна.

— Така. — Сложих папката с плана на масата пред Скай и Феникс. Карла и Даймънд бяха излезли да направят някои покупки в последния момент. Двете по-млади момичета мистериозно се бяха отказали от това пътешествие, като измърмориха нещо за това, че не искали да рискуват, когато вече си имали чудесни рокли в куфарите. — Ще ми помогнете ли да строим всички на местата им довечера?

— Разбира се — Скай се прозина и потърка очи. Тя още беше по пижама, а русата й къдрава коса стърчеше на всички страни. Беше очарователна, деликатна, на седемнайсет години и когато бяха заедно се виждаше, че Зед знае добре, че е голям късметлия. — Но няма ли да ни разкажеш клюките, докато другите ги няма?

Аз прелистих плана си.

— Клюки ли?

Феникс се изсмя — за момиче, което приличаше на елф, звукът беше необичайно дрезгав. Остро подстриганата й кестенява коса стърчеше като бодлички около лицето й, а после се спускаше на раменете й. Виждах я като Камбанка — рокаджийка. Беше женена за интелектуален гений в семейство Бенедикт — онзи, когото беше описала като Кларк Кент. Знаех какво искаше да каже с това: за всяко момиче с вкус, Кларк беше много по-привлекателен, отколкото Суперменът по гащи, в който се превръщаше. На Айвс му отиваше да изглежда като учен гений — правеше го секси. — Не се опитвай да се измъкнеш от въпроса, Кристал. Говорим за историята между теб и Стив Хю.

— Ако искате да ме кастрите, моля — наредете се на опашката.

Феникс изпръхтя.

— Да те кастрим ли? Сигурно се шегуваш.

— Аз ще те поскастря — намеси се Скай, — но ето така: Браво, момиче! Не мога да повярвам, че някой, когото познавам, е излязъл на среща с най-страхотния актьор на планетата!

Развълнувах се и едва не се разплаках — беше толкова приятно да не ме съдят, да не ми се карат близките ми хора.

— Той не е чак толкова страхотен — измърморих аз и потърсих кърпичка.

— О, цветовете ти са толкова тъжни — рече Скай и ме прегърна. — Не се разстройвай, Кристал. Какво ти е причинил Стив?

Опитах да се засмея, но смехът заседна в гърлото ми като рибена кост.

— Не е Стив. С него всичко мина добре — просто е малко самовлюбен. Но кой може да го вини? Славата му стига до небето, а аз, аз съм си просто аз.

Феникс доля кафе в чашата ми.

— Значи някой от нас те е огорчил, така ли?

— Не някой — всички!

За миг очите на Феникс се замъглиха — използваше дарбата си, за да пресее мислите ми и така по-бързо да разбере какво се беше случило през изминалите няколко дни. Ако продължеше още нататък, можеше да замрази мислите ми, сякаш времето е спряло, но сега не това беше целта й — Хавиер Бенедикт: ти си идиот!

Скай присви сините си очи.

— Какво е направил този път този шегаджия?

Покашлях се.

— Не мисля, че тогава се шегуваше. Нахока ме, че съм била изложила семейството на опасност.

— Нищо не проумявам. Разбирам, ако семейството ти е имало какво да каже по въпроса, но Хав? Връзката между вас е далечна — той е брат на твоя бъдещ зет.

Взех да чопля кроасана.

— Ами, аз и той… сложно е.

Лицето на Скай се озари от дяволита усмивка.

— Сложно ли? С Феникс много обичаме сложните неща.

— Миналата неделя двамата се целувахме.

— Какво! — изпищя Скай.

— Не, не, не така. Беше за пред камерата. Бяхме статисти във филма на Стив Хю.

— Аха. Връзката очевидно не е толкова далечна — Феникс ми се усмихна.

Време беше за изповед.

— Беше необяснимо, но много хубаво. Станахме нещо като приятели и тогава той се обиди заради срещата със Стив Хю.

— Сега вече случаят е ясен. — Скай скръсти ръце и размени поглед с Феникс. — Хав не би понесъл да види момичето си в прегръдка с момче, което го засенчва.

— О, Стив изобщо не засенчва Хав. Като за начало не притежава неговото чувство за хумор.

— Така ли? — Феникс едва се сдържаше да не се разсмее. — Хав е по-добър от един първокласен актьор? А той знае ли ти какво мислиш? Защото това може да го поуспокои малко и да го накара да спре да се държи като идиот заради няколко снимки.

— Ти… да не мислиш, че ревнува?

— За бога, сладкишче! И още как! — Тя възпроизведе провлачения говор на Хав и аз се усмихнах.

— Но ние не сме сродни души или нещо подобно. Аз не мога да общувам с телепатия, затова никога няма да намеря своята.

— О, Кристал, това е ужасно. — Скай изглеждаше наистина разстроена заради мен. — Знаехме, че се чувстваш зле, и затова не използваме телепатия, когато ти си наоколо, но нямах представа, че е толкова лошо.

— Боя се, че е така. Аз съм некадърен савант.

В очите на Феникс проблесна гняв.

— Кристал Брук, ти не си некадърна! Никога вече не наричай себе си така!

— Добре, добре — засмях се и вдигнах ръце, за да се предпазя от нея. — Разбрах. Но все още не работя с пълна пара. Хав мисли, че има нещо нередно. Ако след сватбата още ми говори, може да опита да оправи нещата.

Новината ободри Скай.

— Искам да ти кажа, че дори да сипе обиди отгоре ти, той иска да те излекува. Той е лечител до мозъка на костите си!

Уха, ето това вече е нещо.

Феникс дръпна списъка с плана от ръцете ми.

— Хайде да се залавяме за работа. Какво искаш да свършим за теб?