Джос Стърлинг
Кристал (12)

Дванайсета глава

Мълчахме по пътя обратно до базата ни в курортното градче Малчезине на брега на езерото. С кратки изречения Сол съобщи отвън пред портата смайващите новини и предупреди синовете си да не показват емоциите си, тъй като без съмнение контесата ни наблюдаваше с удоволствие. Камерата избухна начаса. Помислих, че това беше работа на избухливия Зед, но тогава видях мрачната усмивка на Айвс. Уговорихме се да потеглим и да обмислим плана си, където никой нямаше нито да ни види, нито да ни чуе.

Бях забравила колко красиво е езерото Гарда: водите бяха дълбоки, тъмносиво-сини, от бреговете му се издигаха стоманеносиви планински склонове, а по краищата му, обградени от кипариси, се бяха сгушили малките градчета. Бях идвала тук само веднъж през лятото. Сега леденият вятър от Алпите къдреше повърхността на езерото, а въздухът беше кристален — качество, което му липсваше в горещата омара през август.

— Какво ще предприемем най-напред? Ще съобщим в полицията ли? — попитах, след като паркирахме пред вилата — бледолимонова къща на два етажа с тераса на покрива. Една лоза се виеше около беседката и шепа жълти листа още се държаха здраво въпреки острия бриз. Сол духна върху премръзналите си пръсти.

— Бюрокрацията винаги отнема повече време, отколкото човек си мисли, че е възможно. Сега не съм склонен да поема по този път. — Той изрече последните думи с тежка заплаха. Не, сега беше склонен да пролее кръв. Като всички нас.

Виктор вдигна поглед към планинските склонове, където върху скалата можеше да се види черният силует на малката крепост. Оттук изглеждаше толкова невинна.

— Ще ни трябва… Знам ли… може би хеликоптер или нещо, с което да проникнем вътре. Никога преди не съм опитвал да нахлуя в подобно място. Може и да успеем да взривим портите и да вкараме вътре колите, но така ще е лесно да блокират отстъплението ни. Трейс?

— От всички неподходящи възможности, въздухът е най-добрата — съгласи се Трейс.

— Ще трябва да приспя момичетата, за да можем да ги изведем оттам. Така ще е най-добре. Изглежда, не биха тръгнали доброволно.

— Боя се, че не — потвърдих аз.

— След това ние ще трябва да се вмъкнем вътре. Ще наемем пилот, тъй като бюрокрацията в полицията ще отнеме много време. Няма да ги чакам да си променят решението — обади се Зед.

— Да, но откъде можем да намерим пилот, който да направи такъв каскадьорски номер, че да кацне на онова парче земя от планината, без да има време да се подготви? — попита Уил.

Каскадьорски номер ли?

— Всъщност, момчета, сетих се откъде.

Хав дойде до мен.

— Ако имаш отговора, ние ще бъдем твои смирени слуги до края на живота си.

— Помни си думите. Снимачният екип. Нали видяхме, че са пристигнали в планината, за да подготвят екшън епизода за филма на Стив Хю. Фотографът на снимачната площадка ми каза, че имали опасни сцени с хеликоптери, които трябвало да заснемат. Познавам бегло режисьора.

— А и Стив, според международните медии, ти е „гадже“ — изръмжа Хав.

— По-скоро приятел. Ще уредя да се срещнете с тях, а оттам вие поемате нещата.

— Няма проблем — обади се Виктор. — Мога да бъда много убедителен, ако се наложи.

Първо се обадих на Лили, чийто номер имах. Тя много се зарадва да ме чуе.

— О, отбий се при нас, Кристал. Отегчена съм до смърт, а и тук е толкова студено!

— Ще имаш ли нещо против, ако доведа с мен един-двама приятели?

— Ни най-малко. Кои са те?

— Помниш ли Хав?

— И още как! Красивият американец!

Сложил глава на рамото ми, Хав слушаше и при тези думи повдигна вежди.

— Да, той сега ми е нещо като гадже.

Хав поклати глава, после посочи сърцата ни и свърза пръстите си един с друг. Почти изпуснах следващите думи на Лили.

— О, млъкни! Ревнувам!

— Братята и баща му пристигнаха тук от Щатите. Искат да видят какво правите.

— Не много тук долу. Снимките се правят на ски пистите. Може би ще успея да ви осигуря пропуски за утре. Колко общо са?

— Осем.

— Осем!

— Проблем ли ще бъде?

— Не, не. След прекрасните снимки във Венеция Джеймс ми дължи услуга. Или по-скоро осем.

— Веднага идвам при теб. Има нещо, което трябва да ти кажа.

Хотелът на Лили беше на две преки от базата ни и бързо го открихме. Лили беше свършила цялата си работа до началото на същинските снимки и много се зарадва да ме види, при все че остана малко изненадана, когато се появих, повлякла целия клан Бенедикт след себе си.

— Леле, момиче! Откъде намери тези мъжаги? — сръга ме тя с лакът. — Всичките ли са заети?

— Почти. Без онези тримата. — Посочих Виктор, Уриел и Уил. Опитах се да се престоря, че просто се отбивахме да я видим как е, и за да не се уплаши, подех и аз флирта.

Тя въздъхна.

— Срамота е, че съм прекалено стара за тях. — Въпреки това забелязах, че докато взимаше поръчките за питиетата, се позабави повечко, за да побъбри с Уриел.

— Лили, къде точно се намира площадката? — попита я Хав.

— Нагоре по Монте Балдо има резерват — превъзходни девствени склонове, покрити вече от сняг. Малко е далечко. Ако искате да дойдете, ще ви трябват четири по четири, тъй като пътищата нагоре са доста опасни.

— Не се тревожете, госпожице Джордж, наехме две коли още преди да дойдем — рече Сол. — Живеем в Скалистите планини и сме запознати с тези условия. Малко по-рано днес вече се качихме до горе и колите ни се справиха отлично.

— Чудесно. В момента снимат един епизод, в който каскадьорът, дублиращ Стив, се спуска от хеликоптера, а после се пуска надолу по пистата със ски и по пътя стреля лошите наред.

— Колко хеликоптера използват? — попита я Виктор.

— Три, струва ми се. Един за каскадьора и два за камерите. Улучихме с времето. Ако излезе силен вятър, няма да могат да летят.

На вратата се почука.

— Влез! — провикна се Лили.

В стаята влезе Стив Хю. Усетих как Хав замръзна до мен.

— Ей, Лили, искаш ли да излезем да пийнем по нещо? О, ти имаш компания. Надявам се, че не ви прекъсвам. — Той ги дари със стоватовата си усмивка на филмова звезда, без да се притесни, че стои сред група мъже, които до един бяха по-високи от него. Стоях най-отзад, но той ме забеляза. — Здрасти, ти беше Кристал, нали така? Как си, миличка? — Гласът му слезе в карамеловия регистър, както го наричах, запазен само за нежния пол.

Беше мило от негова страна, че е запомнил името ми.

— О, добре, Стив. Лекувам разбитото си сърце според клюкарските списания.

Стив не усети чувството ми за хумор и дори се разтревожи, че говоря сериозно.

— Ти нали разбра, че това беше само среща? — Той хвърли поглед към вратата и се замисли дали да не остави на Лили да се оправя със заплетените емоционални проблеми.

— А аз, горката, си мислех, че след вечерта, която прекарах с теб, ще дойде ред на голяма холивудска сватба и стотина бебенца.

Той се намръщи. Стотината бебенца беше достатъчно ясен намек, че да разбере.

— Шегуваш се, нали?

Горкият мегаактьор — без грам чувство за хумор.

— Точно така, Стив. Запознай се с приятеля ми — истинския ми приятел, Хав. Останалите тук са негови братя, а това е баща му. Те са от Колорадо.

Хав не му подаде ръка, а собственически обви раменете ми в прегръдка.

— Приятно ми е. — Тонът му говореше обратното — щеше да му е приятно, ако се срещнеха призори и носеха револвери.

Стив изглеждаше наистина обезпокоен. Беше си извадил погрешно заключение за причините да дойда в хотела с цялото семейство на приятеля ми след мен.

— Не съм я докосвал. Всичко това в пресата са само спекулации.

— Но си я целунал! — Хав го прикова с остър поглед.

— Защото шлейфът на роклята й се скъса, а не искахме това да излезе на първа страница. Направих й услуга.

Този път Хав наистина изръмжа.

— Но и за мен целувката беше доста приятна, разбира се — Стив отстъпи назад. Беше разбрал, че това прозвуча смъртно оскърбително. — Но втори път няма да я целувам. Никога вече.

— Остави горкия човек на мира, Хав — намеси се Уил. — Всичко е наред, господин Хю. Не сме дошли тук заради тази случка.

— Така ли? — Стив видимо си отдъхна.

— Не. Имаме сериозен проблем. — Виктор пристъпи напред гладко като кънки на лед. — Виктор Бенедикт. Аз съм от ФБР.

Стив се ръкува с него.

— Не сте ли малко далеч от юрисдикцията ви?

Останах впечатлена от това, че Стив не се уплаши веднага от Виктор. Аз бих се разтреперила като лист, ако най-студеният от братята ме беше взел на мушка.

— Тук съм в качеството си на частно лице. Това важи за всички ни. Историята е необикновена даже и за филм, затова подгответе се. — При тези думи Виктор се обърна и към Лили. — Ще ви разкрия една тайна, защото имаме нужда от помощта ви. — След това очерта набързо събитията, след като Трейс се запозна с Даймънд в Денвър. Забелязах, че той не прибягна до дарбата си, а се опита да ги убеди, като им представи неподправената истина. Предполагам, че да подчиниш някого на волята си без основателна причина, беше нарушение на човешките права. Именно това поставяше Виктор от страната на ангелите, а не на дяволите като контесата. Тя не би се поколебала.

Когато Виктор свърши, Стив седна на канапето и тежко изпъшка.

— Извинявайте, момчета, но това просто не е за вярване. Да не би всичко да е някакъв номер? — Той хвърли поглед през рамо, сякаш очакваше отгоре му да скочи екипът на скрита камера. — Или един наистина необичаен план да привлечете интереса ми към следващия ви филм?

Сол седна до него, а мъдрото му лице вдъхваше увереност след дозата неправдоподобни новини.

— Господин Хю, по-сериозни не можем да бъдем. Не всичко в този живот се върти около филмите.

— Опитайте вие да поживеете в моя свят — Стив се изсмя със самосъжаление.

Лили скръсти ръце.

— Добре. Току-що ни оплетохте една невероятна приказка, но все пак да си савант не е вид религия — не трябва да приемаме думите ви на вяра. Ако притежавате тези дарби, защо не ни го докажете? Тогава ще решим дали да ви помогнем.

Виктор мигна веднъж, после се усмихна.

— Харесва ми приятелката ти, Кристал. Не може лесно да я преметне човек. Така, кой иска да бъде първи?

С вдигната ръка Айвс излезе напред.

— Добра идея. Само недей да причиняваш повече щети, отколкото можем да платим. — Виктор отстъпи назад.

— О, нищо подобно нямах наум. — Айвс допря ръцете си като чашки и затвори очи. Когато ги отвори, между тях имаше въртяща се огнена топка.

— Какво, по…! — възкликна Стив и прескочи облегалката на канапето.

— Кристал! — изпищя Лили.

Потупах я по ръката.

— Ще ти хареса, Лили. Само гледай.

— Не ми харесва! Та това е мутантски огромна огнена топка!

Вярно беше. При все това ми хареса да наблюдавам Айвс, докато работи. Никога преди не бях виждала дарбата му. Той се усмихна на Лили, а в черните му очи блестеше дяволит пламък. Огнената топка взе формата на цвете — тънко и високо, с фуния, която плюеше малки искри. Огнена лилия.

— За теб — рече той и като й поднесе лилията, остави я да се зарее над ръцете му.

— Убедена съм! Убедена съм! — Лили се скри зад мен.

Айвс се засмя и остави огъня да угасне. След него остана единствено лекият мирис на дим, както след фойерверки.

Стив поклати глава.

— Как го направи? Никога не съм виждал подобен специален ефект.

— Това не е специален ефект. — Зед излезе напред. — Това е силата на съзнанието над природната енергия. — Фруктиерата се надигна от масата и започна да се върти като летяща чиния. Зед я насочи към Стив. Портокалите и бананите изплуваха вън от нея и започнаха да кръжат около купата като планети около Слънцето. Стив се взираше усилено в демонстрацията и се опитваше да разбере как става номерът.

— Истина е, не е трик — потвърди Сол. — Остави купата, Зед.

По лицето на Зед личеше, че много му се искаше да удари Стив по главата с плодовете, докато накрая бъде убеден. Всичко в него крещеше да бърза, за да спаси Скай, но нещата трябваше да се направят стъпка по стъпка. Трябваше ни хеликоптер и надеждите ни бяха да спечелим Стив на наша страна. Той по-добре от всеки друг щеше да убеди екипа. Купата кацна обратно на масата, а плодовете, един по един, лекичко влязоха вътре.

Стив вдигна купата, а после я остави на масата.

— Няма жици. Уха! Добре. Сега вярвам. Имате невероятни способности.

— Нали разбирате защо не ги разкриваме пред всеки? Все едно вие да публикувате телефонния си номер, за да може всеки фен да ви звъни ден и нощ — каза Виктор.

— Да, разбирам ви. Та, значи, тази стара вещица е затворила жените ви в крепостта, направила е нещо като хипноза на умовете им, а на вас ви трябва хеликоптер, така ли?

— Да, съвсем точно казано.

Стив се обърна към Лили.

— Полудявам ли? Обмислям да помогна на тези лунатици.

— Аз им вярвам, Стив. — Лили потри ръце. — И за мен това е непозната територия, но съм съгласна, че трябва да направим всичко по силите си.

— Ще сме ви много благодарни. — Развълнувана от пробива, аз стиснах ръката на Хав. Той отвърна на жеста ми — Не можем да губим време, като минем през официалните канали — контесата вече ни напакости толкова много.

Стив ме погледна преценяващо.

— Кристал, а ти какво правиш с твоята сила на мисълта?

— Аз… ъ… намирам разни неща.

Той не остана особено впечатлен от това. Мисля си, че би предпочел да научи, че макар и за кратко е бил свързан с жена, която взривява предмети или ги кара да летят във въздуха.

— Ами приятелят ти?

— Аз лекувам.

— Това е полезно. Искам да науча повече за тази работа. Струва ми се, че е добре човек да има сръчни приятели като вас на своя страна.

— Но сега вие трябва да застанете на наша — напомни му Виктор. — Хеликоптерът?

Стив извади телефона от джоба на сакото си.

— Считайте въпроса за решен.

— Ще успеете ли да убедите пилота?

— Няма да е проблем.

Виктор се изправи.

— Аз мога да помогна, ако срещнете затруднения.

— Няма. Вижте, вие разговаряте с пилота. Имам разрешително и петгодишен опит. — Той ми смигна. Уморих се да не отговарям на образа на екшън героя, затова реших да го направим наистина.

Един банан изскочи от купата и пое курс за сблъсък с тила на Стив.

— Хав! — предупреди го Уил.

Бананът се преметна и се намести в ръката на Хав като пистолет.

— Той ме дразни. Ама наистина много — прошепна ми той, а аз взех банана, обелих го и го бутнах в устата му.

— Само че в този момент той е новият ни най-добър приятел, затова дръж се възпитано.

— Е, какъв е планът? — Стив се наведе над картата на местността, която Виктор беше извадил.

— Работим чрез догадки, тъй като информацията ни от вътрешността на крепостта идва само от онова, което баща ми и Кристал са видели днес — призна Виктор. — Тя държи момичетата ни, но те не са заключени, тъй като не знаят, че са пленници.

— Значи планът е да проникнем вътре, да ги вземем и бързо да се омитаме — рече Стив, докато изучаваше терена.

— Да, но укреплението й е доста здраво и непробиваемо.

— Да, виждам. На какво разстояние искате да се приближа с хеликоптера? Шумът ще ни издаде.

Уил почука по картата.

— Мисля, че приятелите ти, които създават магията на филма, ни правят услуга в това отношение. Пазачите й трябва да са привикнали с прелитането на хеликоптерите, които подготвят каскадьорския номер. Можем да разчитаме, че ще помислят, че това е просто поредната проба. Няма да се разтревожат, докато ти не кацнеш пред входната им врата.

Стив кимна.

— Може би ще е добра идея да прелетя няколко пъти пробно над тях, така че ако първия път погледнат, да мога да им помахам „хей, аз съм филмова звезда“ и после да продължа по пътя си. Може да ги поядоса, но освен да се обадят на режисьора, няма да направят нищо.

Сол потърка брадичката си. Виждах, че използваше дарбата си, за да почувства до каква степен излагахме Стив на опасност.

— Отлична идея, господин Хю. Къде е хеликоптерът ви?

— На снимачната площадка. Едва утре трябва да се кача на него за снимките в близък план. Имат лагер, изграден върху едно парче равна земя близо до горната част на пътя. В сцената аз държа управлението, но после го предавам на Джеси, екранната ми партньорка, и накрая скачам през вратата. Аз правя всичко, без скока.

— А после какво става? — попита Хав. Нещо в думите на Стив беше привлякло вниманието му.

— После аз се спускам със ските надолу по склона и се бия срещу злодеите. Това също го прави каскадьорът. Ще снимаме следващата седмица.

— Татко… — подхвана Хав.

— Не, Хав — Сол поклати глава. — Много е опасно.

Изглежда, всички без мен разбираха какво има наум Хав.

— Какво става?

— Проблемът е, че дори да проникнем на територията на крепостта, пак ще трябва да се приближим още, за да влезем зад стените. — Хав посочи сателитното изображение на укреплението. — Виждате ли този сладък, малък склон тук: той слиза чак до подножието на скалата.

— Кой? Имаш предвид градината ли?

— През лятото е градина. А сега, както ти каза, това е ски писта с препятствия — статуи, дървета, езера. И тя свършва в… е, просто свършва.

— Да, с отвесно падане — няма да е толкова страшно, колкото горе при укреплението, признавам, но скокът е самоубийствен.

— Няма страшно: имам предостатъчно време да спра, преди да стигна до там. Мога да се скрия в тази горичка, после да заобиколя обратно и да ви помогна.

— Ако все още си жив — Зед тупна брат си по главата.

— И защо ти е да правиш всичко това? — попитах поразена аз.

— Той ще превърне себе си в примамка. Ако привлече след себе си достатъчно охранители, ние ще можем да се вмъкнем през задната врата.

— Стига крепостта да има задна врата — вметна Стив. Трябваше да се съглася — изглеждаше малко вероятно.

— Ще има, защото ние ще я направим — едно въже през стената в някой тъмен ъгъл — Трейс посочи към североизточната бойна кула.

За нищо на света не исках Хав да става плячка на шепа въоръжени пазачи.

— Не може ли да измислим нещо друго, което да им отвлече вниманието? Да взривим нещо? — погледнах към Айвс.

— Да, бих могъл, но не бих искал да рискувам да нараня момичетата. Не знаем къде точно се намират, нито как ще посрещнат в замъгленото си състояние една критична ситуация. А и така ще предупредим контесата, че сме дошли да ги отмъкнем.

Хав потри лицето си в главата ми.

— Не се тревожи, скъпа. На ските съм бърз — нямат никакъв шанс да ме заловят.

— По-бърз от куршум? Не вярвам.

— Няма да им дам възможност да стрелят. Освен това си мислех да се представя в ролята на идиот, който иска да им полази по нервите — пиян приятел на нашия филмов актьор тук, пуснал се през градината заради предизвикателството. Надявам се, че просто ще поискат да ме понатупат, а не да ме застрелят.

— Като гледам как се държиш обикновено, бих казал, че си довел до съвършенство този образ — изръмжа Виктор.

— Може би ще се получи — съгласи се Стив, запален по идеята. — Ако се провесиш от хеликоптера, докато аз бръмча над покрива им, можеш да им се подиграваш и да крещиш — разбираш какво имам предвид. А аз мога без проблем да карам пиян. — Той сигурно видя лицето ми. — Тоест да се престоря, че съм пиян, скъпа — никога не карам пил.

— И докато вие, лудетини, изпълнявате този номер, какво ще правят останалите от нас? — попита Лили.

— Стив изчаква сигнала, че сме взели момичетата, после каца на обръщалото и оттам ги откарва на снимачната площадка — каза Трейс. — В това време ние се придвижваме до автомобилите. Най-важното е да се измъкнем безпрепятствено. Ще ни трябват шофьори, може би две коли със запалени двигатели на площадката, където държите хеликоптера. Трябва да действаме бързо и да се ометем оттук, тъй като местните власти няма да се зарадват на нашествието ни, а аз не бих искал да изкарам нощта, като им обяснявам защо сме нахлули в крепостта.

— Аз ще карам. Мога да се справя — Лили потърка ръцете си нервно.

— Сигурна ли си? Можеш да останеш тук и да не се замесваш.

— Искам да помогна. По-зле ще се чувствам, ако стоя и чакам да чуя сирените. Освен това с вас трябва да има и човек от екипа, в случай че охранителите поискат да знаят защо сте там.

— Страхотно. Благодаря.

— Аз ще остана с Лили — предложи Сол, макар и със съжаление. — Мисля, че отдавна съм оставил назад дните, когато можех да се катеря по стени, и знам, че мога да ви имам доверие да измъкнете майка ви оттам.

Свих се до Хав, докато те продължиха да подмятат напред-назад плановете — чувствах се непълно безполезна.

— Това е лудост — прошепнах аз. — Всички сте полудели. Приличате на хора, които чертаят сюжета на един от филмите на Стив, а не спасителна операция в реалния свят. Не искам да се спускаш през градината със ските.

Той помълча за миг — явно претегляше как да ми отговори, без да предизвика нова кавга помежду ни.

— Тревожиш се за мен, така ли?

— Естествено! За теб и за всички ви!

— Нали сама каза — това е реалният свят, а не филмов екшън. Пазачите не биха открили огън с истински куршуми заради такава малка провокация. Ще се ядосат, може би ще се втурнат по петите ми, но аз съм много добър скиор — ще се изпаря, преди те да успеят да си закопчаят ските. Колкото до останалите, които ще се вмъкнат в крепостта — ако ги заловят, много по-вероятно е да ги арестуват, отколкото да пострадат.

— Но дарбата на контесата е много силна. Какво би я спряло да я насочи срещу тях?

— Те са подготвени. Ще включат мисловните си щитове — нещо, което вие, момичета, не смогнахте да направите.

— Аз включих моя — мисля, че затова не ми подейства. Припаднах, но тя така и не нахълта в ума ми. Щитовете ми винаги са вдигнати — част от оцеляването ми в семейство на саванти, които общуват чрез телепатия, без моето участие.

— А аз съм им безкрайно благодарен. — Той склони главата си в извивката между врата и рамото ми и се отпусна, като вдишваше аромата на коса и кожа.

— А аз какво да правя, докато всички вие прониквате там? Не мога да карам кола, нито ски.

— Предполагам, че няма изглед да те убедя да останеш тук, а?

— Как ли не!

— Добре, и аз така си мислех.

Искам да бъда близо до теб.

— Можеш да правиш компания на Стив в хеликоптера, а това ще позволи на един от нас да се присъедини към спасителната операция. Трейс, Зед и Айвс ще вземат своите момичета, Уриел ще носи мама, а Виктор и Уил ще им пазят гърбовете. По този начин ти ще бъдеш свръзката ни — мога да ти изпращам съобщения от другите чрез връзката между нас и така ще знаеш как се развиват нещата.

Това ми хареса — щях да бъда достатъчно близо, че да им помогна, ако срещнат трудности.

— Става. Планът е приемлив.

— Ей, момчета, Кристал ще се качи в хеликоптера и ще държи Стив в течение.

Господин Бенедикт имаше вид, сякаш предпочита да ме държи настрана от опасната зона, но останалите бързо се съгласиха с плана.

— Има ли нещо, което да сме забравили? — попита Айвс, а в това време Уриел и Уил тръгнаха напред да вземат палтата и екипировката си от вилата.

— Сигурно — потвърди Зед, но без видимо да е притеснен. Беше толкова отчаян, че суетенето покрай дребните подробности само го ядосваше. — Но хайде да спрем с приказките и да се залавяме на работа.