Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лабиринтът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Scorch Tials, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Ripcho (2017)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Джеймс Дашнър

Заглавие: В Обгорените земи

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2013

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-507-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/746

История

  1. — Добавяне

9

Неспокоен сън. Вода от банята. Обратно в леглото. Пак неспокоен сън — този път без спомени. Един ужасен цикъл, нарушаван от тревогата за Тереза, за суровите думи, с които го прогони. Тя бе едничката надежда, в която се вкопчваше след лабиринта и смъртта на Чък. А ето че сега я нямаше, нямаше храна и бяха изминали три дълги дни.

Глад. Нещастие.

Спря да поглежда часовника си — това само го изтощаваше още повече. Но трябва да беше привечер на третия ден, когато откъм голямото помещение се чу бръмчене.

Той извърна очи към вратата, давайки си сметка, че трябва да стане и да отиде да провери. Но умът му бе потънал в една от онези мъгляви полудремки, които забулваха света в пелена.

Може пък да си въобразяваше. Но тогава го чу отново.

Каза си, че трябва да стане.

Вместо това заспа.

— Томас.

Беше гласът на Миньо. Слаб, но по-силен от последния път, когато го бе чул.

— Томас. Събуди се, приятелче.

Той отвори очи, учуден, че все още е жив. В началото погледът му бе замъглен и той не повярва, че това, което вижда пред лицето си, е истина. Но постепенно картината дойде на фокус — голяма червена топка с малко зелено по края. Изглеждаше като паднала право от рая.

Ябълка.

— Откъде… — не довърши, нямаше сили да продължи.

— Просто я изяж — рече Миньо.

Томас вдигна глава и откри, че Миньо също яде. После като събра последните останки от сила, той се подпря на лакът и сграбчи червения плод. Приближи го до устата си и отхапа. Освежителен сок потече в гърлото му.

Стенейки от удоволствие, той захрупа ябълката и изяде дори огризката още преди Миньо да е приключил със своята.

— Не бързай толкова, да не я повърнеш — предупреди го Миньо. — Постарай се да дъвчеш повече.

Подаде му втора ябълка и Томас я взе, като този път се сдържа да не я погълне на две хапки. Още докато я дъвчеше, усети, че енергията му се възвръща.

— Ама че вкусно — рече с пълна уста. — Ама че вкусно нещо.

— Все още се държиш като идиот — скастри го Миньо, но без да спира да хрупа.

Томас не обърна внимание на упрека.

— Откъде се взеха?

Миньо се поколеба за миг, сетне продължи да яде.

— Намерихме ги в голямото помещение. Заедно с… още нещо. Момчетата, които надзърнаха там, се кълняха, че допреди няколко минути нямало нищо. Не че ми пука особено.

— И какво друго са открили? — попита Томас.

Миньо кимна към вратата.

— Иди сам да видиш.

Томас завъртя очи, отхапа от ябълката и се надигна. Противната слабост все още не си бе отишла, сякаш му бяха измъкнали червата и му бяха оставили само няколко кости и сухожилия, колкото да може да стои прав. Но той събра сетни сили, чувствайки с всяка секунда, че е по-добре, отколкото предишния път, когато бе поел към банята.

Веднага щом се увери, че вече може да пази равновесие, Томас отиде в голямото помещение. Само допреди три дни тук бе пълно с висящи трупове — сега езерните се бяха събрали около купчина храна и грабеха от нея лакомо, без да подбират. Плодове, зеленчуци, малки пакети.

Но в този момент нещо далеч по-странно привлече вниманието му в другия край на помещението. Той протегна ръка и се подпря на стената.

Голяма дървена маса бе поставена точно срещу вратата на спалнята.

На стол зад нея седеше мършав човечец с бял костюм, вдигнал крака на плота й и кръстосал глезени.

Човекът четеше книга.