Джеймс Дашнър
В обгорените земи (61)

61

Томас знаеше, че не бива да губят повече време. Никакви въпроси, никакъв страх, нито капка колебание. Само действие.

— Хайде! — извика той и дръпна Бренда за ръката, докато излизаше от саркофага. Подхлъзна се и цопна с плясък в една локва. Изправи се, като бършеше калта и водата от очите и лицето си. Пороят продължаваше, от всички страни ечаха гръмотевици, светкавици цепеха въздуха в ярки проблясъци.

Хорхе и Тереза вече бяха излезли от саркофага. Томас погледна към берга — до него имаше около петдесет крачки. Вратата на товарния отсек бе отворена напълно, вътре сияеше примамлива светлина. Мяркаха се приведени сенки, стиснали в ръцете си оръжия. Очевидно нямаха намерение да излязат навън и да помогнат на когото и да било от оцелелите да достигне безопасното място. Истинското безопасно място.

— Бягайте! — извика той и за всеки случай стисна здраво ножа. Не знаеше как ще ги посрещнат там.

Тереза и останалите го последваха. Дъждът бе размекнал почвата и не бе никак лесно да се задържат — Томас се подхлъзна още няколко пъти. Тереза го сграбчи за ризата и го задържа, сетне двамата се затичаха отново. Около тях се чуваше шляпането и на други оцелели. Мракът от бурята и ярките светкавици пречеха да види кой кой е. Но сега не бе моментът да мисли за това.

Отдясно, заобикаляйки опашката на приземилия се летателен апарат, се появиха десетина чудовища и се устремиха да отрежат пътя на Томас и останалите към разтворената врата. Остриетата им лъщяха от дъжда, някои бяха обагрени в червено. Поне половината от сияещите им крушки бяха изпотрошени, движенията им бяха неритмични. Но изглеждаха все така застрашителни. И все още хората в берга не предприемаха нищо, само гледаха.

— Ще минем през тях — извика решително Томас. Изведнъж до него се появиха Миньо и Нют и още неколцина езерни, присъединили се към атаката. Видя Хариет и момичета от група Б. Всички бяха съгласни с плана, а и не им оставаше друго.

Може би за пръв път, откакто се бе появил в Езерото, Томас не изпитваше никакъв страх. Не знаеше дали някога пак ще е способен да се бои. Беше се променил. Вятърът продължаваше да ги шиба в лицата, хвърляйки пясък и дребни камъчета. Чудовищата размахваха остриета и огласяха околностите със свирепия си рев. Томас тичаше право към тях, вдигнал нож над главата си.

Без никакъв страх.

На три крачки от най-близкото чудовище той скочи във въздуха и се завъртя напред, събирайки крака. Стовари ги право върху една от светещите крушки, щръкнала от гърдите на механичната твар. Тя се строши със съскане, чудовището изрева още по-оглушително и падна назад на земята.

Томас също тупна в калта и се претърколи. Веднага скочи, заобиколи противника, посегна рязко и попадна право в целта.

Тряс, тряс, тряс.

Отново отскочи назад и пак се хвърли в атака. Дръпна се, удари. Тряс, тряс, тряс. Оставаха само три светещи крушки, чудовището едва помръдваше. Томас скочи отново, яхна го през раменете и го довърши с няколко бързи удара.

Последната крушка изтрещя и чудовището рухна мъртво на земята.

Томас се изправи и се огледа, за да види дали някой не се нуждае от помощ. Тереза се бе справила със своя противник. Миньо и Хорхе също. Нют накуцваше, Бренда му помагаше да счупи последната крушка на техния нападател.

Само след броени секунди всичко приключи. Нито една твар не помръдваше. Не блестяха оранжеви светлини. Това беше.

Дишайки тежко, Томас вдигна поглед към входа на берга, вече само на двайсетина крачки от тях. Внезапно от дюзите му бликнаха нови пламъци и той започна да се издига нагоре.

— Тръгват си! — изкрещя Томас и посочи единствения им път за спасение. — Побързайте!

Едва извикал тези думи, Тереза го сграбчи за ръката и хукна към кораба. Томас се спъна, но се изправи и я последва, шляпайки в калните локви. Чуваше зад себе си трещенето на гръмотевиците, виждаше ярките отблясъци на мълниите. Още един болезнен вик. Останалите също тичаха с все сили. Нют накуцваше, Миньо бе до него и му помагаше.

Бергът се бе извисил на около три стъпки над земята и продължаваше бавно да се издига, като същевременно се извърташе, готов във всеки момент да добави тяга в соплата и да се стрелне нагоре. Неколцина езерни и три момичета го стигнаха първи и се хвърлиха на платформата пред отворената врата. Корабът продължаваше да се възнася. И други се добраха до него, изкатериха се и изчезнаха вътре.

Томас и Тереза също се приближиха. Разтворената врата сега бе на височината на пояса. Томас скочи и се пльосна върху хладния метал. Преметна през ръба десния си крак, улови се и се претърколи отгоре. Корабът продължаваше да се издига. И други се покатериха, напъваха мишци да се задържат. Сред тях бе Тереза, която като че ли не можеше да се хване здраво.

Томас улови ръката й и я дръпна. Тя се строполи на платформата до него и му отправи кратък триумфиращ поглед.

После и двамата се надвесиха над ръба, за да видят дали има и други, нуждаещи се от помощ.

Бергът сега вече бе на шест-седем стъпки над земята и започваше да се накланя. Трима души висяха от ръба на платформата. Хариет и Нют издърпаха едно момиче. Миньо помагаше на Арис. Бренда се държеше с две ръце и тялото й се люшкаше неконтролируемо.

Томас се хвърли по корем, протегна ръка и я улови за дясната китка. Тереза я хвана за другата ръка. Подът на металната платформа бе студен, мокър и хлъзгав, когато Томас задърпа Бренда, тялото му започна да се плъзга към ръба, но после неочаквано намери опора. Той погледна през рамо и установи, че Хорхе е запънал крака и ги държи и двамата с Тереза.

Томас отново започна да тегли Бренда нагоре. Тя най-сетне се прехвърли през ръба, успя да легне по корем и нататък вече бе лесно. Докато пълзеше покрай него, Томас надзърна отново долу. Не видя нищо, освен ужасните, безжизнени чудовища с угаснали туловища. И няколко трупа на момчета и момичета, които не можа да разпознае.

Той се дръпна назад, преизпълнен с облекчение. Бяха успели, почти всички. Бяха се преборили с побърканяците и с ужасните светещи чудовища. Бяха на кораба. Той се обърна, протегна ръце, взе Тереза в прегръдките си и я притисна към себе си, забравил случилото се между тях. Най-важното бе, че успяха.

— Кои са тези хора?

Томас се извърна да види кой пита — беше мъж с къса червеникава коса, насочил черен пистолет към Бренда и Хорхе, застанали един до друг, треперещи, измокрени и покрити с рани.

— Някой да ми отговори! — извика отново мъжът.

Томас заговори, преди още да е обмислил какво точно да каже:

— Те ни помогнаха да прекосим града — без тях сега нямаше да сме тук.

Мъжът извъртя рязко глава към Томас:

— Ти… си ги взел… по пътя?

Томас кимна, но не му хареса посоката, в която се развиваха събитията.

— Сключихме сделка. Обещах им, че те също ще бъдат излекувани. Пък и сега сме по-малко, отколкото тръгнахме.

— Няма значение — заяви мъжът. — Не сме ти позволявали да водиш други хора.

Бергът продължаваше да се издига, но вратата оставаше отворена. През отвора нахлуваше вятър, всеки момент можеше да събори някого от тях и да го хвърли навън.

Томас се надигна, твърдо решен да защитава дадената дума.

— Наредихте ни да стигнем до това място и ние го направихме!

Мъжът с оръжието мълчеше и изглежда, обмисляше ситуацията.

— Понякога забравям колко малко от ставащото разбирате вие, хора… Добре, можеш да задържиш един от тях. Другият заминава.

Томас едва не подскочи от изненада.

— Какво значи… другият заминава?

Мъжът щракна с пистолета и доближи цевта до главата на Бренда.

— Нямаме време за обяснения. Давам ти пет секунди да избереш един от двамата! Не избереш ли, умират и двамата. Едно.

— Чакай! — Томас погледна Бренда и Хорхе. И двамата бяха свели глави към земята и мълчаха. Лицата им бяха побелели от страх.

— Две.

Томас се помъчи да овладее надигащата се в душата му паника и затвори очи. Нищо ново. Не, всъщност бе наясно с някои неща. И знаеше какво да направи.

— Три.

Нямаше го вече страха. Нито неприятната изненада. Край и на въпросите. Приемай нещата такива, каквито са. Играй играта. Премини изпитанията.

— Четири! — лицето на мъжа се изопна. — Избирай още сега или и двамата умират!

Томас отвори очи и пристъпи напред. Посочи Бренда и произнесе двете най-гадни думи, излизали някога от устата му.

— Убий нея!

Томас знаеше какво ще се случи. Това бе поредната променлива и те щяха да му отнемат този, когото не бе посочил, но сгреши.

Мъжът напъха оръжието в колана си, сграбчи Бренда за ризата и я изправи с рязко дръпване. Без да каже нито дума повече, пристъпи към зеещия отвор, като я дърпаше със себе си.