Джеймс Дашнър
В обгорените земи (21)

21

Мина известно време, преди краката да спрат да го болят, когато Миньо ги вдигна отново да вървят. Луната в небето едва се виждаше и сиянието й не бе много по-ярко от това на звездите. Но не им трябваше повече, за да се придвижват през тази равна и пустинна местност. Освен това виждаха трепкащите светлини на града. Вероятно бяха огньове. В това имаше логика — откъде ще се вземе електричество в тези пущинаци?

Не знаеше точно как стана, но изведнъж постройките, към които тичаха, се приближиха доста бързо. Бяха повече, отколкото Томас предполагаше в началото. И по-високи. Подредени в редове, съвсем като в нормален град. Нищо чудно това да бе някое доста голямо селище, по-точно останките му след поразяването на този район. Дали слънчевите изригвания наистина можеха да предизвикват подобни поражения? Или бе станало след това?

До Томас крачеше Арис и той реши отново да го заговори.

— Разкажи ми за вашия лабиринт.

Арис дишаше равномерно, също като него бе в добра форма.

— За нашия лабиринт? Какво означава това?

— Ами ти така и не сподели с нас подробности. Как беше там? Колко време изкара? Как се измъкнахте?

Стъпките на Арис хрущяха в пясъка.

— Разговарях с някои от твоите приятели и смятам, че е било почти същото. Само че имаше момичета вместо момчета. Някои от тях бяха прекарали там две години, други месеци или седмици. После дошла Рейчъл, на следващия ден аз, в кома. Почти не помня нищо от дните след това, беше истинска лудница.

Той продължи с разказа, който в голяма степен повтаряше случилото се с Томас и езерните. Направо не беше за вярване.

Арис излязъл от кома, произнесъл нещо за края, стените престанали да се затварят през нощта, било прекъснато и снабдяването през Кутията и така нататък до момента на бягството. Почти същото като при тях, само по-малко момичета загинали — Томас не беше учуден, ако са били жилави като Тереза.

В края на краищата Арис и групата му се озовали в последното помещение и едно момиче на име Бет — която изчезнала няколко дни по-рано, също като Гали — убила Рейчъл точно преди да се появят спасителите и да ги измъкнат навън. После ги откарали там, където езерните откриха Арис — в стаята, предназначена за Тереза.

Ако това изобщо се беше случило. Кой би могъл да е сигурен след всичко, на което бяха станали свидетели през последните дни. Без да се споменават тухлените зидове и смяната на табелката пред вратата на Арис.

От напрежение Томас усети, че започва да го боли глава.

Непрестанно се питаше какво ли може да е предназначението на тази група Б и по какъв начин Арис замества Тереза в нейната роля. Фактът, че в края на краищата вместо него загина Чък, бе единственото съществено различие. Дали целта на изследователите от ЗЛО бе да се предизвика конфликт, или да се провокират определени реакции?

— Всичко това е много странно, нали? — подхвърли Арис, след като остави Томас да обмисли известно време цялата тази история.

— Не зная дали това е най-точната дума. Но наистина е чудно как тези две групи са преминали през успоредно провеждан експеримент. Или тест, изпитания, наречи го както щеш. Защото, ако са наблюдавали реакциите ни, предполагам, че е логично да ни прекарат през едни и същи трудности. Странна работа.

Томас тъкмо бе млъкнал, когато момичето в мрака нададе още по-силен вик, който предизвика нова вълна на ужас в душата му.

— Мисля, че знам — рече Арис. Томас не беше сигурен дали е чул правилно.

— Какво?

— Защо групите са били две. Защо са две.

— Така ли? Ами кажи ми.

— Всъщност — поде малко колебливо Арис, — имам две теории. Едната е, че тези хора от ЗЛО, които и да са, се опитват да пресеят най-добрите от двете групи, за да ги използват за каквото им е нужно. Може би дори да ни кръстосат или нещо подобно.

— Какво? — Томас бе толкова изненадан, че забрави напълно крещящото момиче. — Да ни кръстосват? Я стига.

— Нима се съмняваш, след всичко, което преживя в лабиринта и през последните дни?

— Имаш право — призна замислено Томас. — Добре, а каква е другата теория?

— Тя е в противоположна посока. Вместо да очакват оцелели от двете групи вероятно искат само едната да стигне до края. Така че или подбират оцелели от момчетата или момичетата, или цяла една група. И в двата случая това е единственото обяснение, което ми хрумва.

Преди да отговори, Томас доста дълго обмисля чутото.

— Но какво ще кажеш за онова, което ни разправяше Плъха? Че подлагат на изпитание реакциите ни, създават нещо като схема? Може би това е експеримент? Може би очакват от нас да оцелеем? Може би изучават мозъците ни и нашите реакции, гените и прочее? И когато приключат, ние ще сме мъртви, а те ще разполагат с огромна информация.

— Хм — изпръхтя Арис. — Възможно е. Питам се защо са поставили по един представител на противоположния пол във всяка група.

— Може би, за да видят какви проблеми или кавги ще възникнат? Да изучат реакциите на хората в по-особена среда. — Томас едва не се разсмя. — Как спокойно го обсъждаме — сякаш се чудим къде да спрем, за да пуснем по едно цопло.

Арис се разсмя, суховат кикот, от който на Томас му стана по-добре.

— Човече, не го казвай. От един час се стискам.

Сега вече и Томас се изхили, а някъде наблизо Миньо се провикна да спрат за кратко, сякаш бе дочул разговора им.

— Време за клякане — разпореди той. — Пуснете по едно цопло и действайте бързо, без да се раздалечавате. След петнайсетина минути ще спрем за по-дълга почивка. Зная, че вие, сбръчканяци такива, не можете да издържите на темпото на бегачи като мен и Томас.