Джеймс Дашнър
В обгорените земи (13)

13

Продължиха да обсъждат нещата, научени от непознатия. За слънчевите изригвания, болестта, колко различно щеше да е всичко, ако знаеха, че ги подлагат на изпитание. За вируса и неизказаните им досега страхове. Накрая се възцари тишина.

— Скоро ще разберем всичко — въздъхна Нют. — Трябва да се запасим добре с храна. Имам предчувствието, че ще ни е нужна.

Томас не се бе замислял над това.

— Прав си. Хората отвън продължават ли да се тъпчат?

Нют поклати глава.

— Не. Пържитиган взе мерки. Този сбръчканяк е почти вманиачен на тема храна, трябва да се радваме, че го имаме.

— О, я стига — завъртя глава Миньо. — Момчетата, които стигнаха тук, не са случайни. Всички глупаци вече са мъртви. — Той погледна с крайчеца на окото Томас, сякаш се страхуваше да не се обиди заради Чък. И дори за Тереза.

— Може би — кимна Нют. — Но се надявам, че не си прав. Както и да е, смятам, че е време да се организираме. Да се държим, както го правехме в проклетото Езеро. Последните няколко дни бяха истинска бъркотия и сега всички хленчат и се оплакват. Това направо ме подлудява.

— А какво очакваш от нас? — попита Миньо. — Да се подредим в редица и да правим лицеви опори? Намираме се в затвор, ако не си забелязал.

Нют махна с ръка, сякаш думите на Миньо бяха досадни мухи.

— Каквото и да приказваме, утре всичко ще се промени. Трябва да сме готови за това.

— Накъде биеш всъщност? — попита Томас.

Нют ги изгледа продължително.

— Трябва да сме сигурни, че имаме водач, когато дойде утрото. Не бива да има никакво съмнение кой командва.

— Това е най-глупавото нещо, което съм чувал — промърмори Миньо. — Ти си водачът и го знаеш. Всички го знаем.

Нют поклати глава.

— От глад ли забрави проклетите татуировки? Или смяташ, че са за украса?

— О, я стига — изсумтя Миньо. — Наистина ли смяташ, че това може да има значение? Просто си играят с главите ни!

Вместо да отговори Нют пристъпи към него и дръпна яката на ризата му надолу. Томас знаеше какво пише там. Че е водач.

Миньо сви рамене и отново се зае да ги обсипва с подигравателни забележки, но Томас вече не го слушаше. Единственото, за което можеше да мисли в момента, бе татуировката на неговия врат.

Там пишеше, че ще го убият.

Томас знаеше, че тази нощ трябва да се наспят и да са готови за очакващото ги утре. Той и още неколцина езерни направиха груби вързопи от чаршафите и събраха в тях остатъците от храната, както и допълнителните дрехи, които откриха в гардеробите. Част от храната бе пакетирана и те използваха празните пликове, за да попълнят запасите си от вода. Никой не очакваше тези импровизирани манерки да издържат дълго, без да пропускат, но това бе най-добрата идея, която им хрумна.

Нют най-сетне успя да убеди Миньо, че той трябва да е техният водач. Томас знаеше не по-зле от всеки друг, че се нуждаеха от човек, който да командва и да взема решения, затова почувства облекчение, когато Миньо, макар и неохотно, се съгласи.

Някъде към девет Томас си легна и отново втренчи поглед в горната койка. В помещението се бе възцарила странна тишина, макар че повечето момчета все още не бяха заспали. Страхът бе сковал умовете и душите им. Бяха оцелели от лабиринта и неговите ужаси. Бяха видели с очите си на какво са способни Създателите на ЗЛО. Ако Плъха не ги мамеше, всичко случило се досега бе част от някакъв важен план. Включително и убийството на Чък от Гали, и хората, които ги бяха спасили, и така нататък.

Но най-страшна му се стори идеята за онази ужасяваща болест, чието изцеление бе стръвта, с която ги подмамваха да продължат. Кой би могъл да знае със сигурност дали това е истина или не? Освен това Томас вече не се съмняваше, че по някаква причина вниманието им е приковано върху него. Убийството на Чък, после и изчезването на Тереза, отнемането на най-близките му хора…

Животът му кой знае защо му изглеждаше като черна дупка. Нямаше представа какво ги очаква на сутринта. Какво са им приготвили онези от ЗЛО. Но бе твърдо решен да се справи и този път — и не само заради лечението. Не можеше да спре, особено сега. Не и след всичко, което бяха сторили с него и приятелите му. Ако единственият начин да им отмъсти, е като премине през техните изпитания, като оцелее, то нека бъде така.

Да бъде така.

С успокояващата мисъл за възмездие той най-накрая се унесе в сън.