Джеймс Дашнър
В обгорените земи (11)

11

Томас погледна към непознатия — Плъха, както го беше кръстил Миньо — и откри, че е спуснал крака на пода и е поставил книгата на масата. После отвори едно чекмедже, наведе се и зарови вътре. По някое време извади дебела папка, пълна със смачкани листа, някои от които сгънати под различни ъгли.

— Ето къде били — обяви с носовия си глас Плъха, постави папката на масата, разтвори я и погледна момчетата. — Благодаря ви, че се събрахте, както ви бях… инструктирал. А сега, ако обичате, слушайте ме внимателно.

— Защо ви е нужна стена? — извика Миньо.

Нют се пресегна и го дръпна за ръката.

— Млъкни!

Човекът продължи, сякаш не бе чул вика.

— Всички вие сте тук, защото притежавате невероятна воля да оцелявате въпреки всички изчисления… което е странно, разбира се. Около шейсет души бяха пратени да живеят в Езерото. Говоря за вашето Езеро. И още шейсет в група Б, но засега ги забравете.

Мъжът погледна за миг Арис, сетне огледа бавно присъстващите. На Томас му се стори, че долавя в този поглед нещо като привързаност. Какво ли можеше да означава това…?

— От всички тези хора оцеляха само шепа, това сте вие. Предполагам, вече сте се досетили, че много от нещата, които ви се случват, имат за цел да се оценят и анализират вашите реакции. И все пак това не е толкова експеримент, колкото създаване на… опитен образец. Стимулиране на гибелната зона и изучаване на модела на поведение. Събрано, всичко това ще помогне да се направи най-великото откритие в историята на науката и медицината. Ситуациите, в които попадате, се наричат променливи и всяка една е щателно обмислена. Ще ви обясня скоро. И макар че на този етап не мога да ви кажа всичко, за вас е от жизнено значение да знаете следното: изпитанията, на които сте подложени, са в името на много важна кауза. Продължавайте да реагирате правилно на променливите, продължавайте да оцелявате и ще разберете, че играете съществена роля в спасяването на човешката раса. И във вашето собствено, разбира се.

Плъха направи драматична пауза. Томас погледна към Миньо и повдигна вежди.

— Този тип съвсем се е смахнал — прошепна приятелят му. — Как може бягството от гадния лабиринт да допринесе за спасяването на човешката раса?

— Аз представлявам една група, която се нарича ЗЛО — продължи Плъха. — Може да ви звучи заплашително, но всъщност е краткото название на Земна лига за отбрана, отдел за експериментиране на гибелната зона. Няма нищо страшно, каквото и да си мислите. Целта ни е една-единствена — да спасим света от катастрофа. Присъствието ви тук, в тази стая, е жизненоважна част от нашите планове. Разполагаме с възможности, непознати досега на нито една група в цялата история на човешката цивилизация. Почти неограничени финансови ресурси, неограничен човешки капитал и технология, надминаваща и най-смелите човешки желания. Докато напредвате в процеса на изпитанията, вие ще станете свидетели на тази технология и на стоящите зад нея ресурси. Ако трябва да запомните нещо от мен днес, то е, че никога не бива да вярвате на очите си. Или на умовете си. Това е и причината за нашата малка демонстрация с увесените трупове и тухлените стени. Искам да кажа само, че не всичко, което виждате, е реално, а понякога това, което не виждате, е тъкмо такова. Можем да въздействаме на умовете ви и на нервните рецептори, ако това се налага. Зная, че може да ви прозвучи объркващо и дори малко страшно.

Томас си помисли, че човекът срещу тях не би могъл повече да омаловажи нещата. Фразата „гибелна зона“ не спираше да ечи в съзнанието му. Спомни си, че за пръв път я бе зърнал на една метална табелка в лабиринта, заедно с надписа ЗЛО.

Мъжът бавно прекара поглед през смълчаната групичка. На горната му устна лъщеше капка пот.

— Лабиринтът беше част от изпитанията. Всяка една от променливите, които ви пращахме, целеше да обогати колекцията ни от пътища в гибелната зона. Вашето бягство бе част от изпитанието. Битката ви със скръбниците. Убийството на момчето на име Чък. Спасяването ви и последвалото пътуване с автобуса. Всичко това е част от изпитанията.

При споменаването на Чък Томас усети, че в гърдите му се разпалва гняв. Той понечи да се изправи, но Нют се пресегна и го дръпна.

Сякаш подтикнат от това, Плъха стана рязко от стола и го блъсна назад към стената. Сетне положи длани на масата и изгледа езерните.

— Всичко това беше част от изпитанията, ясно ли ви е? Първи етап, ако трябва да съм точен. И все още сме опасно далече от това, което искаме. Така че ще се наложи да повиша залога. Време е да започне вторият етап. Време е нещата да станат наистина трудни.

Стаята потъна в мълчание. Томас едва се сдържа да не подхвърли, че и досега животът не е бил никак лесен за тях. Изявлението на дребния човек би трябвало най-малкото да го изплаши. А също и думите му, че им бърникат в мозъците. Но вместо това той с изненада установи, че няма търпение да чуе какво още ще им съобщи непознатият. Сякаш думите му бяха преминали през съзнанието на Томас, без да оставят следа.

Плъха мълча доста дълго време, почти цяла вечност, после бавно се наведе, дръпна стола и се настани зад масата.

— Навярно си мислите, че изпробваме само способността ви да оцелявате. Погледнато повърхностно, Лабиринтното изпитание може да се класифицира и така. Но ви уверявам, че не става въпрос само за оцеляване и воля за живот. Това е само част от експеримента. Общата картина е нещо, което няма да схванете почти до края. Слънчевите изригвания опустошиха обширни региони от Земята. След тях се появи болест, непозната досега за човечеството — нарекоха я изблик. За пръв път правителствата от всички страни — поне тези, които оцеляха — се събраха да работят заедно. Те съсредоточиха своите сили в създаването на ЗЛО — Земната лига за отбрана, организация, предназначена да се бори с новите проблеми на този свят. Вие сте важна част от тази борба. Имате и подтик да работите с нас, защото — колкото и да ми е тъжно да го кажа — всеки от вас вече е заразен с вируса.

Той побърза да вдигне ръка, за да успокои възгласите.

— Моля, моля! Няма нужда да се безпокоите — на изблика му е нужно известно време, за да се развие и да прояви първите си симптоми. Но в края на това изпитание наградата ще е вашето изцеление и никога няма да доживеете до… видиотяващите последствия. Не са много тези, които могат да си позволят лечение.

Томас посегна инстинктивно с ръка към шията си, сякаш леката болка в гърлото бе първият симптом на ужасната болест. Помнеше добре какво им бе разказала жената в автобуса. Как избликът унищожава мозъка и те лишава от способността да изпитваш и най-обикновени човешки чувства, като състрадание и съчувствие. Как те превръща в животно.

Помисли си за побърканяците, които бе зърнал зад прозореца, и потърка ръце сякаш се опитваше да ги измие от невидима зараза. Човекът беше прав — нямаха нужда от друг подтик, за да направят каквото се иска от тях.

— Но стига сме си губили времето с история — продължи Плъха. — Вече ви познаваме добре. Всеки от вас. Няма значение какво ще кажа, нито какво се крие зад тази мисия. Сигурен съм, че ще направите каквото е необходимо. Не се съмнявам дори за миг в това. И по такъв начин ще спасите не само себе си, но и безброй други хора, които отчаяно се нуждаят от лечение.

Томас чу Миньо да стене тихо до него и се изплаши да не направи някой от своите номера. Обърна се и му изшътка да мълчи.

Плъха погледна към събраните в папката документи, измъкна един лист, обърна го и прочете написаното отзад. Сетне се покашля.

— Втори етап. Изпитание в Обгорените земи. Започва утре сутринта в шест. Ще влезете в тази стая и на стената зад мен ще откриете равнотранспорт. От ваша гледна точка равнотранспортът ще изглежда като блещукаща сива стена. Всеки от вас трябва да пристъпи през него пет минути преди кръглия час. Той ще се отвори в шест без пет. Разбрахте ли?

Томас се взираше като хипнотизиран в Плъха. Имаше чувството, че гледа запис — сякаш непознатият въобще не беше там. Вероятно и останалите езерни се чувстваха по същия начин, защото никой не отговори на въпроса. И какво, за бога, беше равнотранспорт?

— Сигурен съм, че ме чувате — повтори натъртено Плъха. — Питам… разбрахте… ли… ме?

Томас кимна, няколко момчета около него отвърнаха полугласно.

— Добре — рече Плъха и вдигна друг лист. — В този момент ще започне изпитанието в Обгорените земи. Правилата са съвсем прости. Трябва да излезете под открито небе, сетне да се отправите на север и да вървите около стотина мили. Успеете ли да стигнете за две седмици безопасното място, смятайте, че сте преминали втори етап. В този момент — и само в този момент — ще бъдете излекувани от изблика. Двете седмици започват да се броят от мига, в който прекрачите в транспорта. Ако не успеете, ще изгубите живота си.

В помещението трябваше да избухне глъчка — въпроси, гневни викове, възклицания. Но никой не промълви нито дума. Томас имаше чувството, че езикът му е залепнал за небцето.

Човекът затвори папката и я напъха безцеремонно в чекмеджето. Изправи се и бутна стола назад. Скръсти ръце и огледа бавно езерните.

— Всичко е съвсем просто — рече с нехаен глас, сякаш им обясняваше как се борави с душа в банята. — Няма правила. Няма инструкции. Ще разполагате с ограничени припаси и никаква помощ по пътя. Ще прекрачите равнотранспорта в указаното време. Както казах — излизате под открито небе.

Стотина мили право на север, там ще стигнете безопасното място. Или ще успеете, или ще умрете.

Последните думи сякаш накараха всички да излязат от вцепенението и сега се чуха едновременно множество гласове.

— Какво е равнотранспорт?

— Кога сме се заразили с изблика?

— Кога ще се появят първите симптоми?

— Какво има на другия край на тези сто мили?

— Какво стана с труповете?

Въпрос след въпрос, цял хор от думи, превръщащи се в общ израз на тяхното объркване. Томас не си направи труда да се присъедини. Непознатият и без това нямаше да им каже нищо. Не разбираха ли?

Плъха изчака търпеливо да се успокоят, като стрелкаше поглед по лицата им. Очите му се спряха на Томас, който го разглеждаше с нескрита омраза. Омраза към ЗЛО. Към света.

— Ей, сбръчканяци, млъкнете! — провикна се Миньо. Въпросите секнаха мигновено. — Не виждате ли, че този тип няма да ни отговори. Безсмислено е да си губим времето.

Плъха кимна към Миньо, сякаш му благодареше. Може би оценяваше мъдрата му постъпка.

— Сто мили. На север. Дано да успеете. Помнете — вече всички сте болни. Заразихме ви, за да имате подтик да действате. Стигнете ли на безопасното място, ще получите лечение. — Той се обърна и тръгна към стената зад него, сякаш възнамеряваше да се разходи по нея. Но после спря и отново се обърна към тях.

— И още нещо — добави. — Не смятайте, че ще се измъкнете от изпитанието в Обгорените земи, ако не пристъпите през равнотранспорта. Тези, които останат, ще бъдат екзекутирани незабавно по крайно неприятен начин. По-добре да си опитате късмета във външния свят. Успех на всички.

След което той се обърна отново и продължи да крачи към стената. Преди Томас да види какво става, преградата пред тях започна да се замъглява и скоро стана непроницаема. После изчезна, разкривайки липсващата част от помещението.