Джеймс Дашнър
Невъзможно бягство (39)

39

Очите на Гали блуждаеха безумно, дрехите му бяха разкъсани и изцапани. Той падна на колене и остана така, дишайки дълбоко и неравно. Приличаше на бясно куче, което търси кого да ухапе. Никой не проговори. Сякаш всички си мислеха същото, което и Томас — че Гали е плод на въображението им.

— Те ще ви избият! — изпищя Гали и от устата му се разлетя слюнка. — Скръбниците ще ви изтребят до крак — по един всяка нощ, докато се приключи.

Той се изправи с олюляване и пристъпи напред, влачейки десния си крак по пода. Никой в стаята не смееше да помръдне. Дори Нют го гледаше зяпнал. Томас толкова се бе изплашил от неочаквания посетител, че дори забрави за скръбниците отвън.

Гали направи още няколко крачки и посочи Томас с окървавен пръст.

— Ти — произнесе с ехидна усмивка. — Ти си виновен за всичко! — Без предупреждение сви лявата си ръка в пестник, замахна и го удари в ухото. Томас извика и падна на пода, по-скоро от уплаха, отколкото от болка. Скочи на крака още в мига, когато се строполи.

Нют едва сега се осъзна и избута назад Гали, който се олюля отново, препъна се и се блъсна в масата до прозореца. Лампата отхвърча настрани и се разби на парчета. Томас предполагаше, че Гали ще отвърне на удара, но той се изправи и огледа всички с безумен поглед.

— Няма изход — промълви с тих, унесен глас. — Проклетият Лабиринт ще избие всички ви… Скръбниците ще ви видят сметката… по един всяка нощ, докато се свърши… а аз… Но така е по-добре. — Той сведе поглед към пода. — Ще ви убиват по един всяка нощ… техните глупави променливи…

Томас го слушаше ужасен, но се стараеше да запомни всяка дума.

Нют пристъпи напред.

— Гали, затвори си мръсната уста. Точно под прозореца има скръбник. Сядай си на задника и мълчи… може и да си тръгне.

Гали вдигна глава и го погледна с присвити очи.

— Нищо не разбираш, Нют. Твърде глупав си, за да разбереш — никога не ти е достигал акъл. Няма изход оттук — няма начин да спечелите! Те ще ви избият, всичките ще ви избият — един по един!

Той почти изкрещя последната дума, после се хвърли към прозореца и се зае да разковава дъските, досущ подивяло животно, опитващо се да избяга от клетка. Преди Томас или някой от останалите да реагира, вече беше махнал една от дъските и я хвърли на пода.

— Не! — изрева Нют и се втурна напред. Томас го последва, готов да помогне и същевременно слисан от случващото се.

Гали изтръгна втората дъска тъкмо когато Нют стигна до него. Замахна, стиснал я с две ръце, и я стовари върху главата на Нют, който падна назад. Томас спря в нерешителност.

— Гали! — извика той. — Какво правиш?

Младежът плю на пода, дишаше като разпенено куче.

— Млъквай, Томас! Затваряй си устата! Зная кой си, но вече не ми пука. Ще направя каквото трябва.

Томас изпита чувството, че сякаш краката му са се сраснали с пода. Беше напълно объркан от думите на Гали. Обезумялото момче се завъртя и изтръгна последната дъска. В мига, когато тя тупна на пода, прозорецът се разби на хиляди парченца. Томас прикри лицето си с длани и се хвърли долу, ритайки с крака, за да се отдръпне към вътрешността на помещението. Когато гърбът му се удари в крака на леглото, той събра сили и погледна, готов да види края на света.

Едно пулсиращо закръглено туловище се бе провряло наполовина през разбития прозорец, метални ръце с щипки се размахваха във всички посоки. Томас бе толкова изплашен, че в първия миг дори не забеляза, че всички останали бяха избягали в коридора — всички, с изключение на Нют, който лежеше в безсъзнание до леглото.

Пред ужасения му поглед скръбникът протегна една от металическите си ръце към проснатото тяло. Но това бе достатъчно, за да изведе Томас от вцепенението. Той скочи на крака и огледа пода за оръжия. Видя само няколко ножа — те едва ли биха му помогнали. Завладя го паника, която бързо набираше сила.

В този момент се чу гласът на Гали и скръбникът отдръпна ръка, сякаш му трябваше, за да може да наблюдава и чува. Но тялото му продължаваше да се гърчи и да се провира навътре.

— Никой не разбра! — крещеше безумецът, надмогвайки ужасяващите звуци, които издаваше чудовището, докато разтрошаваше с тялото си стената на Чифлика. — Никой не разбра какво съм видял, какво направи с мен Промяната! Томас, не се връщай в истинския свят! Ти не би… не би искал… да си припомниш!

И като изгледа Томас продължително с хлътналите си, изпълнени с ужас очи, обърна се и се хвърли право върху трептящото тяло на скръбника. Томас извика, когато ръцете на чудовището го уловиха за крайниците и го приковаха, за да не може да избяга. Тялото на Гали потъна в податливото туловище с ужасяващ жвакащ звук. После с изненадваща бързина скръбникът се промуши обратно през разбитата рамка на прозореца и започна да се спуска към земята.

Томас изтича при нащърбената зейнала дупка и погледна надолу тъкмо навреме, за да види как скръбникът се приземява и после започва да пълзи през Езерото, а тялото на Гали ту се появяваше, ту изчезваше, докато туловището се въртеше светлините на чудовището грееха ярко, хвърляха зловещи отблясъци по каменните плочи към Западната врата, където не след дълго то потъна в мрака на Лабиринта. После, секунди след това, още няколко чудовища последваха своя събрат с механични, тракащи звуци, сякаш в чест на тяхната победа.

Томас бе толкова отвратен, че едва не повърна. Отдръпна се от прозореца, но нещо привлече вниманието му. Една самотна сянка се носеше през Езерото право към вратата, през която бяха отвлекли Гали.

Въпреки недостатъчната светлина Томас веднага позна кой е. Той извика — изкрещя му да спре, — но беше твърде късно.

Миньо, тичащ с пълна сила, изчезна в Лабиринта.