Джеймс Дашнър
Невъзможно бягство (26)

26

Томас седеше неподвижно на стола, стомахът му бе свит сякаш парализиран от инфекция. За краткото време след пристигането си в Езерото бе преживял цял куп ужасяващи неща. Страх, самота, отчаяние, тъга, дори радост. Но това бе нещо ново — да чуеш, че някой те мрази и иска да те убие.

„Гали е луд — рече си той. — Съвсем се е побъркал.“

Но тази мисъл само увеличи безпокойството му. Побърканите хора наистина са способни на всичко.

Членовете на съвета бяха потънали в мълчание и изглеждаха също тъй шокирани, както и Томас. Нют и Уинстън най-сетне пуснаха Миньо, тримата мълчаливо се върнаха при столовете си и седнаха.

— Е, тоя тип съвсем изперка — обяви Миньо почти шепнешком. Томас не знаеше дали държи другите да го чуят.

— Ти също не си светец — укори го Нют. — Какво си мислеше? Не смяташ ли, че малко прекали?

Миньо присви очи, сякаш да прецени по-добре въпроса на Нют.

— Не ми ги приказвай тия. Всички вие нямахте нищо против, докато този побърканяк се перчеше така, и си го знаете. Време беше някой да му го каже в лицето.

— Той не без причина е член на събора — възрази Нют.

— Човече, той заплаши да ми строши врата и да убие Томас! Казвам ви, че нещо не е наред с него. Най-добре пратете хора да го приберат в пандиза. Опасен е.

Томас бе напълно съгласен, но си напомни, че тук никой не се интересува от мнението му. Не искаше да си навлича по-големи неприятности от тези, които вече имаше, но и не знаеше още колко дълго ще изтърпи.

— Може би е прав — промърмори под носа си Уинстън.

— Какво? — попита Миньо рязко и изведе Томас от унеса му.

Уинстън изглеждаше изненадан от думите си. Очите му се стрелкаха тревожно из помещението.

— Ами… той е преживял Промяната… един скръбник го ужили посред бял ден малко зад Западната врата. Това означава, че има спомени, а каза, че новакът му изглеждал познат. Защо ще го измисля?

Томас се замисли за Промяната и за това, че връща част от спомените. Досега не му бе хрумвало, но може би си заслужаваше да те ужили скръбник и да преминеш през този ужасен процес, за да си спомниш нещо? Сети се как Бен се гърчеше в леглото, а после и за виковете на Алби. „Няма начин“ — рече си.

— Уинстън, не видя ли какво се случи преди малко? — попита учудено Пържитиган. — Гали е побъркан. Не можеш да смяташ за разумни брътвежите му. Какво, да не мислиш, че Томас е преобразен скръбник?

Правила или не, Томас реши, че повече не може да издържа. Не можеше да запази мълчание и секунда повече.

— Мога ли да кажа нещо? — попита той с глас, в който се долавяше нарастващо негодувание. — Писна ми, момчета, да ви слушам как говорите за мен сякаш не съм тук.

Нют го погледна и кимна.

— Давай. И без това всичко се обърка.

Томас си пое дъх и се опита да събере мислите си.

— Не зная защо Гали ме мрази. Не ме е грижа. И наистина ми изглежда налудничав. Колкото до това кой съм, вие знаете точно толкова, колкото и аз. Но ако правилно си спомням, събрахме се тук заради направеното от мен в Лабиринта, а не защото някакъв идиот мисли, че съм зъл.

Някой се изкиска и Томас млъкна, надявайки се, че е бил достатъчно убедителен.

Нют кимна с доволен вид.

— Разбрах. Да приключваме с тази среща, после ще се безпокоим за Гали.

— Не можем да гласуваме, ако не присъстват всички членове — настоя Уинстън. — Освен ако не са болни като Алби.

— За бога, Уинстън — сопна се Нют. — Ако питаш мен, Гали е далеч по-болен от него, така че ще се справим и в отсъствието му. Томас, да чуем какво има да кажеш в своя защита, а после ще гласуваме какво да правим с теб.

Томас едва сега осъзна, че е стиснал ръце в юмруци. Отпусна ги и ги положи върху коленете си. След това започна да говори, макар да не беше сигурен какво ще каже.

— Не съм сторил нищо лошо. Видях двама души да се опитват да се приберат в Езерото, но нямаше начин да успеят. Не можех да ги зарежа там, това би означавало, че съм страхливец, егоист и дори… глупак. Ако искате да ме хвърлите в затвора, защото съм спасил нечий живот, направете го. Следващия път, обещавам, ще ги посоча с пръст и ще се изсмея, а сетне ще ида при Пържитиган да поискам нещо за вечеря.

Томас се опитваше да се пошегува. Все още не знаеше каква тактика да избере.

— Ето какво предлагам аз — заговори Нют. — Ти наруши шибаното първо правило, така че ще прекараш един ден в пандиза. Това е твоето наказание. Освен това предлагам да те изберем за бегач и това да влезе в сила след приключването на тази среща. За една нощ показа, че умееш неща, които хората не знаят и след седмици обучение. Но не се надявай да станеш блюстител. — Той погледна към Миньо. — Гали беше прав за това — глупава идея.

Томас се почувства малко обиден от последните му думи, макар че не можеше да им възрази. Той погледна към Миньо.

Блюстителят изглеждаше изненадан, но въпреки това готов да спори.

— Защо? Той е най-доброто, което имаме — кълна се. Най-добрите трябва да бъдат блюстители.

— Чудесно — кимна Нют. — Ако това е истина, ще го променим по-късно. Да му дадем месец да се докаже.

— Съгласен — повдигна рамене Миньо.

Томас въздъхна облекчено. Все още искаше да е бегач — това го изненадваше, като се имаше предвид какво бе преживял в Лабиринта, — но идеята да стане блюстител му се струваше нелепа.

Нют огледа събралите се.

— Добре, имаме няколко предложения, така че да се захващаме с…

— О, стига — прекъсна го Пържитиган. — Хайде да гласуваме. Аз подкрепям предложението ти.

— Аз също — обади се Миньо.

Всички останали също одобриха идеята на Нют и Томас се изпълни с гордост. Уинстън бе единственият, който бе против.

Нют го погледна.

— Не ни трябва твоят глас, но все пак ни кажи какво те измъчва.

Уинстън погледна предпазливо Томас, после се обърна към Нют.

— Мисля, че не бива да пренебрегваме напълно думите на Гали. Има нещо, което не ми харесва. И е истина, че откакто Томас се появи, всичко тръгна с краката нагоре.

— Добре казано — потвърди Нют. — Нека всички помислят над това и на следващия събор ще го обсъдим. Съгласни?

Уинстън кимна.

Томас изстена при мисълта, че отново е станал невидим за тях.

— Обичам, момчета, когато говорите така за мен.

— Виж, Томи — каза Нют. — Току-що те избрахме за бегач. Престани да се оплакваш и си дигай задника оттук. Миньо ще има доста работа с теб.

Едва сега Томас осъзна напълно какво е станало. Той ще бъде бегач, ще изучава Лабиринта. Потрепери от вълнение при тази мисъл, макар че би дал мило и драго да не се налага да прекарва втора нощ отвън.

— Ами наказанието?

— Утре — отвърна Нют. — От зори до мрак.

„Един ден — помисли си Томас. — Няма да е чак толкова зле.“