Син Ди
Отплаване

Платната са вдигнати

и лодката тръгва към залеза.

Прозрачни и призрачни,

платната целуват

мъждивата гръд на водата,

като пеперуди,

черни и бели.

 

Луната сияе отгоре —

зелени змии

със сребърни перли играят.

От мачтата долита глас —

моряците питат попътния вятър

за времето и за звездите…

* * *

От сутрин до вечер,

от вечер до сутрин,

не можем отплава

отвъд хоризонта.

Нещата от вчера,

повтаряме днес,

без край, без начало

в един вечен цикъл…

 

Така и животът,

поток мимолетен,

се слива с безкрая —

мъгла и вода…

 

август 1934 г., в морето