Кипарисовата лодка (Из „Книга на песните“ — „Шъдзин“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
Karel (2022)
Допълнителна редакция
Лина Бакалова (2022)

Издание:

Заглавие: Кулата на жълтия жерав

Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова

Година на превод: 2005; 2006; 2019

Език, от който е преведено: английски; руски

Издание: второ

Издател: Читанка

Година на издаване: 2022

Тип: сборник; поезия

Редактор: Лина Бакалова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17348

История

  1. — Добавяне

Безцелно кипарисовата лодка плава —

насам-натам се блъска из потока,

без сън съм аз и безпокоен,

като че страдам от кървяща рана.

И то не е, защото не достига вино,

а че не мога аз спокойно да се шляя.

 

Умът ми, знайте, не е огледало —

да отразява всичко по еднакъв начин!

Аз имам много братя — туй е вярно:

готови да ме утешат, да дават в заем;

ала от тях не искам да завися

и затова се сблъсквам често със гнева им.

 

Умът ми, знаете ли, не е камък

да го търкаляш — вляво или вдясно.

Умът ми и рогозка не е даже:

да я навиеш на руло — натясно.

Осанката ми е белязана — ще кажеш —

с достойнство, непознаващо порока.

 

Сърцето безпокойно предусеща,

че мразен съм от стадо злобни твари.

Аз срещам не едно злочестие и удари —

измислени да помрачават дните.

Без звук премислям моя тежък случай,

в съня се сепвам и се бия във гърдите…

 

Луна и Слънце — нощ и ден — се сменят:

защо ли Слънцето така е намаляло?

Скръбта раздра сърцето ми смутено —

то сякаш е захвърлена непрана дреха.

Без звук премислям моя тежък случай —

да отлетя не мога — няма ми крилете…

Край