Иван Вазов
Там в солунския край…

Там в солунския край, по голите хълмйща,

развяват кървав стяг веч битите пълчища,

 

що Запад ни пратй. Там варварите нови,

носачи на „дум-дум“, на срам и на окови,

 

разпънали са стан, герои но позора,

очаквайки във страх на наший гняв напора!

 

Европо, на духа човечен жрице дивна,

о как си в тоя вид зловеща и противна!

 

На моя слух звънтят словата ти прекрасни,

делата ти са пък по грозота ужасни!

 

На всяка вяра, блян крилата ти пресече!…

Във кой кумир, в кой бог да веруваме вече?

 

Януари 1916 г.