Карел Чапек
Делото на господин Хавлена

— Като стана дума за вестниците — обади се господин Беран, — нека разкажа и аз нещо: повечето от читателите търсят във вестниците преди всичко колонката „От съдебната зала“. И никой не може да каже дали четат така усърдно тези съобщения поради скрити престъпни наклонности или за задоволяване на чувството си за нравственост и справедливост: така или иначе, факт е, че всички са страстни читатели на тая рубрика. Ето защо всеки вестник трябва да осигурява ежедневно по някоя новина от съдебната зала. Но представете си, че е ваканционен период; съдилищата не работят, обаче рубриката „От съдебната зала“ не бива да липсва в нито един брой на вестника. Или пък се случи така, че в съдилищата няма нито един интересен случай, а съдебният репортьор трябва да намери на всяка цена някое интересно дело. В такива случаи значи на съдебния репортьор не му остава нищо друго, освен да си изсмуче делото от пръстите. Репортьорите организират помежду си борса за такива измислени случаи и ги купуват, продават, заемат си ги или пък си ги разменят срещу кутия цигари и прочие. Аз съм запознат добре с тия неща, защото у хазайката ми живееше един такъв репортьор; той беше един къркач, а и голям лентяй беше, което си е право, но иначе беше даровит и зле платен ергенин.

По едно време значи в кафенето, където се събираха съдебните репортьори, се появил един такъв странен, овехтял, мръсен и подпухнал тип, той се казвал Хавлена и бил юрист с незавършено образование, едно съвсем загубено съществование; никой, дори и самият той, не знаел от какво живее. Та тоя Хавлена, тоя безделник, имал особен престъпен или юридически талант; когато някой от репортьорите му давал една виржинка и му поръчвал бира, той си затварял очите, пускал няколко кълба дим и започвал да разказва най-хубавия и най-странния криминален случай, какъвто изобщо би могъл да бъде измислен; след това набелязвал основните точки на защитата, подхвърлял подходяща реплика от страна на прокурора, след което от името на републиката произнасял присъдата. После отварял очи, сякаш се събуждал от сън, и измърморвал:

— Дайте ми назаем пет крони.

Веднъж направили такъв опит: на един сеанс той измислил двайсет и един наказателни случая кой от кой по-интересни; едва при двайсет и първия се сепнал и казал:

— Чакайте, тоя случай не е нито за мировия, нито за окръжния съд, той би трябвало да се гледа от съдебните заседатели; аз не съм по тая част.

По принцип той бил против института на съдебните заседатели. Но което си е право, право е, присъдите му били строги наистина, но винаги образцови в юридическо отношение; на юридическата страна той държал особено много.

След като журналистите открили това чудо Хавлена и видели, че казусите, които той им доставя, не са така банални и жалки като тия, които в действителност се разигравали на Карлака, те основали картел: за всеки измислен казус Хавлена получавал така наречената съдебна такса, с други думи, десет крони и виржинка, а освен това за всеки месец наказание, което налагал, по две крони в повече; то си е така, колкото по-голямо е наказанието, толкова по-тежък е казусът. Читателите на вестниците никога досега не били чели с такъв интерес колонката „От съдебната зала“: откакто Хавлена започнал да доставя фиктивните си казуси, това станало за тях истинско удоволствие. Днешните вестници какво представляват, и сравнение не може да става с едновремешните; днес освен политика и съобщения за заведени дела срещу различни вестници заради публикуването на съобщения, неблагоприятни за властта, в тях нищо друго няма — кой да чете тоя брътвеж.

Един път значи Хавлена си измислил следния казус — той бил измислял и далеч по-добри, но никой от тях нямал някакви особени последици, а при този работата завършила с провал. Казусът вкратце бил следният: някакъв стар ерген се скарва с една почтена вдовица, която живее в същия двор отсреща; и той взема, че си доставя отнякъде един папагал, научава го, колчем вдовицата се покаже на балкона, да крещи с всичка сила: „Ей ти, курва с курва недна!“ Вдовицата подава жалба за обида срещу съответния господин. Околийският съд признава, че обвиняемият с помощта на своя папагал е изложил на публична обида тъжителката и в името на републиката осъжда условно стария ерген на две седмици затвор и да заплати разноските по делото. — Следва да получа десет крони и една виржинка — с това Хавлена приключил делото.

Този казус на Хавлена излязъл в около шест вестника, в различна литературна обработка, разбира се. В единия вестник заглавието било: „В тихия дом“. В друг ежедневник казусът носел надслов: „Хазаинът и бедната вдовица“. Трето издание нарекло казуса: „Обвиняемият папагал“. И така нататък. Но неочаквано в редакциите на всички тези вестници се получило писмо от Министерството на правосъдието: подписаното министерство настоявало да му се съобщи в кой околийски съд се е гледало делото за лична обида, информация, за което била поместена в еди-кой си брой на вестника; решението на съда за виновността на обвиняемия, както и присъдата, били неправомерни и незаконни, тъй като инкриминираната фраза не е била произнесена от обвиняемия, ами от папагала; не можело да се смята за доказано, че фразата, повтаряна от споменатия папагал, несъмнено се е отнасяла до тъжителката; и следователно споменатата фраза не можела да се смята за лична обида, а най-много за груба непристойност и нарушение на обществения ред, срещу което следвало да бъдат взети административно полицейски мерки: бележка, глоба или нареждане да се отстрани поменатата птица. Ето защо министерството на правосъдието настоявало да му се съобщи кой околийски съд се е занимавал с въпросното дело, за да направи съответното разследване и така нататък; с една дума, бюрократична афера.

— Хубаво ни наредихте вие, господин Хавлена — нахвърлили се след това съдебните репортьори върху своя доставчик. — Я гледайте тука, вашата присъда по делото с папагала била неправомерна и незаконна.

Оня ми ти Хавлена пребледнял като платно.

— Какво — викнал той, — Моята присъда незаконна? Дявол да го вземе, на мене ли ще ги разправя тия министерството? На мене, Хавлена?

Журналистите никога не били виждали толкова обиден и възмутен човек — така разправяха те след това.

— Ще ги науча аз — развикал се Хавлена вън от себе си. — Ще им покажа аз законна ли е моята присъда или не е! Няма да го оставя това аз така. Ще имат да вземат!

От мъка и от яд той се насвяткал здравата; след което взел листове за заявление и написал до министерството на правосъдието обширно писмо с всестранен юридически разбор в защита на произнесената присъда; изтъкнал, че когато въпросният господин учел папагала си да ругае съседката му, с това той давал израз на явното си намерение да я обиди и оскърби; вината тук била очевидна; освен това папагалът не бил субект, а само оръдие на въпросното престъпление и така нататък; с една дума, това бил най-блестящият и тънък юридически анализ, какъвто били срещали журналистите. Накрая той се подписал: Вацлав Хавлена, юрист — полувисшист, безработен — и го изпратил в Министерството на правосъдието.

— Така — казал той — и докато не се уреди тоя въпрос, никакви дела не чакайте от мене; аз трябва да получа удовлетворение.

Както може да се очаква, министерството на правосъдието изобщо не реагирало на писмото на Хавлена; през това време обаче Хавлена ходел като отровен, съвсем огорчен, запуснал се още повече и дори отслабнал. Когато разбрал, че няма да дочака отговор от министерството, той станал мрачен, мълчаливо плюел наляво и надясно или пък водел противодържавни разговори, отправял нападки против министерството и официалните власти, а накрая заявил:

— Почакайте, ще видят те кой крив, кой прав!

Два месеца никой не го видял; след това се появил сияещ и ухилен:

— Жалбата значи против мене е вече подадена! Ама и тая баба, пуста опустяла, голям зор видях, докато я кандърдисам! Как се случи пък такава миролюбива, просто да не очакваш такова нещо от стара жена; трябваше да й подпиша документ, че какъвто и да бъде изходът от делото, ще й заплатя разноските. Та така, момчета, сега тая работа ще се разгледа в съда.

— Ама за какво става дума? — попитали журналистите.

— Ами за делото с папагала — казал Хавлена. — Нали ви казах, че няма да я оставя така тая работа. Ето, купих си папагал и го научих да казва: „Курва с курва недна! Бабище безсрамно!“ Леле какъв зор видях! Месец и половина не съм си показал носа от къщи и не съм проговарял, нито пък съм чувал човешка дума. „Курва с курва недна!“ През цялото време това ни беше разговорът. Сега вече папагалът го изговаря много хубаво; само че, гадината му мръсна, повтаря това непрекъснато от сутрин до вечер; не може да свикне да го изкрещи само на съседката от отсрещната сграда. Тя е една бабка, учителка по музика, от културно семейство, много добър човек; но тъй като не се намери друга по-подходяща, трябваше да избера нея за обект на престъплението. Ей, лесно е да се измисли такова престъпление, но да го извършиш, дявол да го вземе, това е малко по-друга работа. Не можах да го науча тоя папагал да ругае само нея. Кара наред де кого свари. Струва ми се, че го прави от келешлък, гадината му недна.

След това Хавлена пил продължително и продължил:

— Но аз иначе нагласих работата; щом се покажеше старата госпожа на прозореца или на улицата, аз веднага отварях прозореца, за да изкрещи папагалът само на нея „Курва с курва недна! Бабище безсрамно!“ И можете ли да си представите: бабката започна да се смее и ми вика: „Гледай каква мила птичка сте имали, господин Хавлена!“ Пустата му баба — мърмореше господин Хавлена. — Цели две седмици трябваше да я навивам да подаде жалба против мене; добре че поне свидетели има достатъчно в къщата. Та така, сега вече работата ще се реши по съдебен ред — доволно потриваше ръце господин Хавлена. — Ха да видим сега могат ли да не ме осъдят за лична обида! Ще им натрия носа аз на тия службаши от министерството!

До самия ден на делото господин Хавлена пи като смок, тръпен и нетърпелив. Пред съда се държал със смайващо достойнство; произнесъл сам против себе си остра обвинителна реч, позовал се на всички обитатели на къщата, като доказвал, че обидата била възмутителна и публична, и предложил най-строгото наказание. Съдията, един спокоен стар съветник, се почесал по брадата и заявил, че би искал да чуе папагала, и отложил делото, за да може обвиняемият идния път да донесе поменатата птица в качеството на веществено доказателство, евентуално в качеството на свидетел.

На следващото заседание господин Хавлена донесъл кафеза с птицата. Папагалът втренчил очи в уплашената секретарка и се разкрещял: „Курва с курва недна! Бабище безсрамно!“

— Е, това е достатъчно — казал съветникът. — От показанията на папагала Лори е видно, че изказването му не се е отнасяло по един пряк и безспорен начин към тъжителката.

Папагалът го погледнал и изкрещял: „Курва с курва недна!“

— Видно е също така — продължил съдията, — че с поменатата фраза папагалът си служил по отношение на всички лица без разлика на пол. Преднамерено нанасяне на лична обида тук не е налице, господин Хавлена.

Хавлена подскочил като ужилен.

— Господин съветник — запротестирал той високо, — преднамереността на деянието тук може да се види в това, че аз отварях прозореца, когато се появеше тъжителката, с единственото намерение папагалът да я обругае!

— Трудно е да се каже — възразил господин съветникът. — В отварянето на прозореца може да се види наистина някаква вина, но само по себе си това не е обидно деяние. Аз не мога да ви осъдя за това, че от време на време сте отваряли прозореца. Вие не можете да докажете, че папагалът ви е имал предвид тъжителката с ругатните си.

— Но аз я имах предвид — защищаваше се Хавлена.

— Нямаме никакви свидетели за това — възразил съдията. — От вас никой не е чул инкриминирания израз. Няма какво да се прави, господин Хавлена, принуден съм да ви оправдая. — След това той си сложил баретата и произнесъл оправдателна присъда.

— Аз протестирам против оправдателната присъда и ще я обжалвам — избухнал Хавлена, грабнал кафеза с птицата и хукнал навън толкова разярен, че едва не се разплакал.

След това го срещали от време на време пиян и обезверен.

— Кажете, господине — хленчел той, — справедливост ли е това? И има ли на тоя свят още някакво право? Но аз няма да я оставя така тая работа. Ще се отнеса до най-висшата инстанция! Каква неправда! Аз трябва да бъда реабилитиран! Та дори и да бъда принуден до края на живота си да водя това дело… Аз не воювам за лична кауза, аз се боря за каузата на справедливостта!

Как са се развили нещата в по-горната инстанция, не ми е известно, зная само, че съответният съдебен институт просто отхвърлил жалбата на господин Хавлена против оправдателната присъда. Оттогава Хавлена изчезнал, като че ли в земята потънал; казват, че някои го виждали да се мъкне като сянка по улиците и да си мърмори нещо; чувах също така, че и до ден-днешен в министерството няколко пъти в годината се получават обширни и пламенни протести по въпроса: обида, нанесена от папагал. Но казуси господин Хавлена окончателно престана да доставя на съдебните репортьори най-вероятно затова защото бе разколебана вярата му в справедливостта и правовия ред.