Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein kleiner Junge kreiselt, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Ерих Кестнер

Заглавие: Стъкленият човек

Преводач: Венцеслав Константинов

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Книгомания

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: сборник разкази

Националност: немска

Печатница: Милтипринт ООД

Художник: Мая Стайкова-Митова

Художник на илюстрациите: Мая Стайкова-Митова

Коректор: Мила Белчева

ISBN: 978-619-195-088-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12978

История

  1. — Добавяне

Момченце играе на пумпал. Улиците са тесни и мръсни. Сградите са сиви и навъсени.

Момченце играе на пумпал.

С малкия си камшик шиба пъстрия пумпал, сякаш не съществува глад, нито училище, нито баща му, който понякога е пиян и никога не носи достатъчно пари.

Момченцето е препасало престилчица. А на шията му виси торбичка за закуска. Всъщност тя му пречи. Но не я хвърля, а само я премята на гърба си, без да се ядосва.

Щом някой от минувачите се приближи повече до въртящата се играчка, момченцето спира пумпала, пъха го в джоба си и търпеливо изчаква, докато големият натрапник отмине.

После отново кляка, за да завърти пумпала, хваща камшика и играта продължава.

Понякога вдига очи, поглежда някой уморен файтонджийски кон или съседските деца, които се крият и гонят.

Неочаквано по бедняшката улица минават две изискани дами.

Само небето знае как са попаднали в този мрачен краен квартал! Приближават към момченцето, гледат го как играе и снизходително се усмихват. То сигурно ги е забелязало. Защото изведнъж посяга с мръсната си ръка към пъстрия въртящ се предмет, пъха го в джоба на престилката си и чака, докато те дойдат при него. Бързо приглажда кестенявата си коса, изправя се пред дамите, прави малък изкусен поклон и казва:

— Бихте ли купили боя за обувки?

Дамите се споглеждат, поглеждат и момченцето. И се усмихват. Тогава по-възрастната казва:

— Но, детенце, нали играеш на пумпал!

— Бихте ли купили боя за обувки? — повтаря то, след като прави втори поклон.

При това пъхва малкия си камшик под мишницата, премества торбичката за закуска от гърба си и я отваря: Наистина! Малкият мъж има в торбичката си боя за обувки!

По-младата от двете дами отваря чантичката си и дава на малкия една монета. Той упорито й подава кутия боя за обувки. Но те просто желаят да му подарят паричката!

Така че само се усмихват и продължават по пътя си.

А когато още веднъж се обръщат, виждат как момченцето усърдно шиба пъстрия пумпал, който бързо се движи покрай тротоара. Дамите се споглеждат и се усмихват.

Момченце играе на пумпал.

Край