Хокан Несер
Човек без куче (3) (Първият случай на инспектор Барбароти)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Инспектор Барбароти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Människa utan hund, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2019)
Корекция
sqnka (2019)
Форматиране
Silverkata (2022)

Издание:

Автор: Хокан Несер

Заглавие: Човек без куче

Преводач: Ева Кънева

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: шведска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.02.2015

ISBN: 978-954-357-275-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10205

История

  1. — Добавяне

2

Легнал в леглото си, Кристофер Грунт се бореше с необичайно желание: да прескочи следващите четири дни от живота си.

За други хора това желание вероятно изобщо не минава за необичайно, но на него за пръв път му се случваше да иска подобно нещо. И понеже беше на четиринайсет, сметна този неочакван порив като знак за начеваща зрелост.

Явно съзряването е свързано с усещането, че не издържаш.

Е, и досега се бе случвало да изтръпва, когато му предстои контролно по математика, час по физкултура в басейна или когато Оскар Сомерлат и Кени Лютен от 9В го притиснат в някой ъгъл.

Ала най-трудно понасяше пронизващия поглед на майка си, който сякаш разобличаваше от какво некачествено тесто е замесен, за разлика от брат си Хенрик. У Кристофер нещо беше сбъркано. Уж с брат си имаха еднакви гени, еднакви родители, еднакво блестящи изгледи за успех в живота. Не, грешката в характера на Кристофер не се дължеше нито на генетичен материал, нито на среда, а произхождаше от самата му същност. Кристофер Тобиас Грунт и неговият характер. Не, тъкмо напротив, Кристофер Тобиас Грунт и неговият отсъстващ характер. Докато нормалните хора притежават характер, Кристофер живееше с липсата му.

Да, нещата стояха точно така. Всичко изглеждаше отчайващо, ако го прозреш в цялата му сериозност.

Но да прескочи четири дни от живота си? Съзнателно да скъси отреденото му време с деветдесет и шест часа? Така обиждаше целия… смисъл в съществуването?

Кристофер погледна часовника: девет и половина в неделя. Ако се бе събудил направо в четвъртък, 22-ри декември, до Бъдни вечер щяха да остават само два дни. Обеща си, ако изобщо доживее до този ден и час, да си спомни как се е чувствал и да отправи мислена благодарност; сещайки се за изминалите дни, да обърне внимание, че времето, каквото и да мислим за него, все пак минава.

За жалост обаче понякога прекалено мудно и без скокове.

Кристофер нямаше как да избегне непоносимото пътуване с кола до Шумлинге, срещата с баба и дядо и останалите ужасни роднини, тържеството по случай общо сто и пет годишнината на майка му и на дядо му, а после връщането — непоносимо като идването.

Времето нямаше да му спести и друго — разговора с майка му.

— Разбирам — обади се тя от бездънния мрак във всекидневната точно когато Кристофер беше убеден, че е успял да се промъкне незабелязано вкъщи. — Явно за теб е нормално да се прибираш в два през нощта. Ела и ми дъхни.

Той се приближи и издуха тънка струя въздух в лицето й. Не виждаше добре очите й в тъмното, а и тя не изкоментира нищо повече, но Кристофер изобщо не си правеше илюзии.

— Утре преди обяд очаквам обяснение — отсече Ева. — Изморена съм, ще си лягам.

Той въздъхна. Обърна се в леглото и се замисли за Линда Гранберг.

Заради нея бе изпил шест бири и чаша червено вино и бе изпушил десет цигари. Заради нея се бе съгласил да отиде на така нареченото парти в дома на Йенс и Моне — близнаци от съседния осми клас с доста либерални родители. Често излизаха на купони в центъра и обещаваха на децата си да не се приберат преди три след полунощ. Родителите на Йенс и Моне не купуваха алкохол на синовете си, но затова пък им оставяха на разположение изба, пълна с вино и бира.

Първоначалните осем души на купона нараснаха на петнайсет, като постоянно се променяха: едни си отиваха, на тяхно място пристигаха други. Още преди да е изминал час, Кристофер обърна четири бири. От Ерик знаеше: започне ли със стабилна глътка, купонът ще върви с пълна сила. Настроението му наистина се повиши. Линда пиеше умерено. Той се осмели да седне до нея на дивана и я заговори със смелост, каквато досега така и не бе събрал. Тя се смееше на шегите му, а малко преди единайсет хвана ръката му и каза, че си пада по него. Само половин час по-късно, изгълтали по още една бира, двамата се целуваха. Досега Кристофер не се беше целувал с момиче. Устните на Линда имаха страхотен вкус: на бира, чипс, свеж тютюн и на нещо нежно, топло, вкусно, сякаш Кристофер опитваше от самата… как се казва?.. есенция на Линда Гранберг. И сега, десет часа по-късно, докато лежеше в леглото си, още усещаше, макар и бегло, вкуса й в устата си.

Ала споменът беше краткотраен и болезнен. Най-вече болезнен. След като се поцелуваха, двамата ядоха с пръсти пица направо от картонена кутия. Единият близнак почерпи гостите с кисело вино. Линда пи и й прилоша. Изправи се, олюля се наляво-надясно и обеща да се върне веднага. Насочи се към тоалетната. След половин час Кристофер я намери в друга стая, заспала в прегръдките на Криле Лундин от 9Б.

Кристофер изпи още една бира, изпуши още три цигари и се прибра. Като се замислеше, искаше да изличи не само предстоящите четири дни, а и вчерашния.

„Fuck you, Линда Гранберг“, изруга той наум, но всъщност, да си признае честно, искаше да осъществи заканата си съвсем буквално. Ако си бе изиграл по-добре картите, Линда щеше да спи в неговите обятия, а не до хокеиста Криле Лундин. Животът наистина е пълен със случайности, но не е за подценяване, че спортяга, когото дават по телевизията, има много по-големи шансове да забие гадже от… от кого?.. от един мърльо? От пълен смотаняк? От кръгла нула, нещастник, загубеняк? Езикът изобилства от подобни епитети.

Кристофер се сепна. Майка му стоеше на вратата.

— Ще отидем на пазар, а ти стани и си изяж закуската. Като се върнем, ще поговорим.

— Добре — отвърна той.

Искаше да прозвучи безгрижно и дружелюбно, но от гърлото му излезе звук като писък на животинче, попаднало пред косачка.

 

 

— В началото ще уточним за кого ще говорим — подхвана Ева.

— За мен — Кристофер безуспешно се мъчеше да не отмества пъстрите си зеленикави очи от стоманеносините очи на майка си.

— Да, за теб, Кристофер — бавно се съгласи тя и преплете пръсти върху кухненската маса.

В стаята бяха само двамата. Наближаваше единайсет и половина. Татко Лейф излезе по работа. Хенрик още спеше: предната вечер се бе прибрал късно от Упсала след тежък първи семестър в университета. И двете врати в кухнята стояха затворени. Миялната машина бръмчеше.

— Слушам те.

— Имахме уговорка — призна Кристофер. — Наруших я.

— И?

— Трябваше да се прибера до дванайсет, а си дойдох в два.

— В два и десет.

— В два и десет.

Ева се наведе към него. „Защо не ме прегърне? — помисли си Кристофер. — Още сега.“ Но много добре знаеше, че прегръдка може да очаква чак след като разрешат проблема. А те дори не бяха започнали.

— Никак не обичам да разпитвам, Кристофер. Имаш ли да ми казваш нещо?

Той си пое дълбоко дъх:

— Излъгах те. Още преди да изляза.

— Не те разбирам.

— Изобщо не съм ходил у Юнас.

Тя изрази учудването си с двумилиметрово повдигане на веждата, но не обели дума.

— Казах ти, че отивам у Юнас да гледаме филм, но те излъгах.

— И?

— Бях при близнаците.

— Кои близнаци?

„Щом не обичаш да разпитваш, защо постоянно ме пришпорваш?“

— Моне и Йенс Петершон.

— Ясно. И защо ме излъга?

— Ако ти бях казал, нямаше да ме пуснете.

— Защо да не те пуснем?

— Защото… те не са подходяща компания за събота вечер.

— И защо Моне и Йенс не са подходяща компания?

— Пият… снощи пихме. Събрахме се десетина-петнайсет души, пихме бира и пушихме. Не знам защо отидох. Сбърках.

Ева кимна. Кристофер виждаше, че й е причинил голяма мъка.

— Не те разбирам съвсем. Защо всъщност си отишъл у тях? Трябва да си имал някаква цел.

— Не знам.

— Как така не знаеш причините за постъпките си? Това ми се струва много притеснително, Кристофер.

По лицето й се изписа неподправено безпокойство. „Прегърни ме, дявол да го вземе. И без това никога няма да стана достатъчно добър, за да заслужа обичта ти. Прегърни ме и да забравим за всичко това.“

— Исках просто да опитам… или нещо подобно.

— Какво да опиташ?

— Какво е усещането.

— Докато?…

— Докато пиеш и пушиш, да му се не види! Престани, не виждаш ли, че не издържам повече…

Сълзите и отчаянието го връхлетяха ненадейно и по-рано, отколкото очакваше. В известен смисъл се почувства благодарен. Усещането да се предадеш му се стори дори приятно. Кристофер се сви над масата, зарови лице в гънката на лакътя си и се разхлипа. Майка му не помръдна. Не каза нищо. След минута-две той се поуспокои, стана от стола, отиде до кухненския плот, издърпа половинметрово парче домакинска хартия и я откъсна. Изсекна се и се върна на масата.

Още известно време двамата поседяха мълчаливо. Постепенно Кристофер започна да осъзнава, че майка му няма намерение да го прегръща.

— Искам да разкажеш всичко това и на баща си, Кристофер. А после да ми кажеш дали възнамеряваш да ни лъжеш и занапред и дали можем да ти имаме доверие. Навярно компанията на близнаците Петершон ти е по-ценна отколкото нашата. Ние с баща ти и Хенрик сме твоето семейство, но ако предпочиташ…

— Не, аз… — прекъсна я той.

Но тя продължи:

— Не ми отговаряй веднага. Предстои ти да вземеш важно решение по кой път да поемеш: на истината или на лъжата. Съветвам те да размислиш няколко дни.

После Ева стана и го остави сам.

„Тя изобщо не ме докосна. Дори не ме потупа по гърба.“

В дълбините на душата му бързо плъзна странно равнодушие — колкото непознато, толкова и парализиращо. Кристофер изчака минута, после избяга от кухнята и хукна по стълбите към стаята си на горния етаж. През тънката стена чу, че Хенрик се е събудил, хвърли се върху леглото и се помоли наум брат му да си вземе душ и после да влезе да го види.

„Ако можеха, мама и татко отдавна да са ме заменили — помисли си момчето. — Да, с удоволствие биха ме заменили за друго дете.“

 

 

Лейф Грунт прегърна почти равнодушно сина си след краткия разговор, който проведоха, и го подкани да седнат да вечерят. За пореден път Лейф се убеди колко различни са със съпругата му.

Меко казано. Ева беше силна личност, обгърната от мистерия — ето така винаги я бе характеризирал в мислите си, — и то мистерия, която отдавна се бе отказал да разгадава. Разбирайки за алкохолния и тютюнев дебют на сина им — ако изобщо можеше да се нарече дебют, но Кристофер продължаваше упорито да защитава тази теза, — Ева обърна най-голямо внимание на факта, че ги е излъгал. За нея най-голямото прегрешение на Кристофер се състоеше в говоренето на неистини, в съзнателното престъпване на уговорката им.

От своя страна, Лейф споделяше точно противоположното мнение. Ако хлапето отива на купон, за да пуши и пие, как, за бога, да предупреди родителите си какво възнамерява да прави? В далечна перспектива алкохолът предизвиква цироза на черния дроб, а цигарите — рак на белите дробове, но никой не е умрял от дребна лъжа — ето така разсъждаваше Лейф.

Ако се сдобиеше с правото да избира бъдеще за децата си — нещо, което Лейф и за секунда не допускаше, че някога ще се случи, — той предпочиташе синът му да е трезвен лъжец, отколкото искрен наркоман.

Той по принцип се въздържаше от прибързано осъждане на лъжата, защото, строго погледнато, цялото съществуване на семейство Грунт се основаваше на лъжа. Това Лейф никога не би посмял да изрече пред съпругата си, разбира се, но в действителност фундаментът на брака им представляваше великолепен и доста груб блъф, благодарение на който се родиха двамата им синове.

Ако се бе придържал към истината, Лейф никога нямаше да се пъхне под полата на майка им. Навремето вероятността жена като Ева Хермансон да изгуби грижливо пазената си девственост с работник в месарски магазин се равняваше на… вероятността заекващият брат на Лейф, Хенри, да се уреди с Памела Андерсън. Знаеха го и Лейф, и Ева, но Лейф знаеше и друго: тя никога, ако ще да я изправят пред взвод за разстрел, няма да признае истината. Навремето, през 1985-а, на пролетния бал в университета в Упсала Лейф Грунт се представи за студент по право. Влезе благодарение на фалшива студентска карта и точно тази лъжлива идентичност — а не свръхпрозаичният му месарски член — му осигури достъп до сочните недра на девствеността й в два през нощта. Съвсем просто.

 

 

— Ти си ме излъгал — установи тя два месеца по-късно, когато около бременността й, резултат от любовната им нощ, вече не съществуваше съмнение.

— Да — призна той. — Исках те и това беше единственият начин да те сваля.

— Предубеден си. И да ми бе казал истината, щях да оценя искреността ти.

— Възможно е — съгласи се той. — Но аз се бях прицелил не към уважението ти.

— И да знаех какъв си, пак щях да спя с теб.

— Съмнявам се — възрази Лейф Грунт. — Много, много се съмнявам. Какво смяташ да правиш?

— Как какво? Ще се оженя за теб и ще родя детето.

Така и стана.

 

 

Бременността на Ева й струва едногодишно прекъсване на следването по медицина, но нищо повече. В средата на осемдесетте мъжете, работещи в магазините от търговската верига „Консум“, се възползваха масово и максимално от правото да ползват бащинство, а раждането на Кристофер пет години по-късно представляваше старателно планирана мярка, която да осигури на Ева подходяща болница за предстоящия й задължителен медицински стаж. И наистина семейство Грунт получи известие по пощата: бяха приели Ева за стажантка в болницата в Сундсвал, а Лейф бе станал управител на магазина „Консум“ в същия град. После Ева си уреди и специализация. Изобщо Ева Хермансон Грунт се превърна в жив пример как личният и професионалният живот наистина могат да се съчетават успешно, когато на трийсет и осем години, вече майка на две деца, се издигна до главен лекар в отделението по съдова хирургия в гореспоменатата болница. Съдбата си знаеше работата. След два дни Ева навършваше четирийсет.

Ето в такава посока се движеха мислите на Лейф Грунт. Вътрешно той се усмихваше доволно. Единоборството между честността и лъжата се подчиняваше на далеч по-сложна логика, отколкото си представяха повечето хора. Тази истина Лейф смяташе да запази за себе си. Вече бе натрупал сериозен вътрешен запас от житейска мъдрост и при нужда черпеше от него, но все по-рядко канеше съпругата си да се възползва и тя. Пък и защо да го прави?

Хлапето наистина заслужаваше конско, щом бе започнало да пуши и пие. Нека се засрами и да се почувства жалък. Това е напълно достатъчно.

Доволен от това лишено от сложност умозаключение, Лейф Грунт седна да вечеря със съпругата и двамата си синове. В тази неделна вечер животът му се виждаше чудесен. Предстоеше им пътуване до Шумлинге и тридневен ад — Лейф не бе го забравил, — но утрешният ден си е утрешен и човек не бива да избързва с тревогите.