Юси Адлер–Улсен
Писмо в бутилка от П. (50) (Третият случай на комисар Карл Мьорк)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отдел Q (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Flaskepost fra P, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017)
Форматиране
Silverkata (2022)

Издание:

Автор: Юси Адлер-Улсен

Заглавие: Писмо в бутилка от П.

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: датски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: датска

Излязла от печат: 05.08.2015

Редактор: Цвета Германова

Художник: Борис Драголов

Коректор: Василка Ванчева

ISBN: 978-954-357-305-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1422

История

  1. — Добавяне

Четирийсет и осма глава

Стараеше се да диша спокойно. По този начин държеше защитните механизми на организма си изключени. Защото ако по вените му плъзне прилив на адреналин, сърцето му ще започне да бие по-бързо, а това би предизвикало още по-обилна кръвозагуба от раната.

Обмисли внимателно ситуацията.

Най-важното беше, че успя да се измъкне. Нямаше представа как са се добрали до него, но отложи този въпрос за по-нататък. В момента значение имаше само едно: в огледалото все още не се виждаха преследвачи.

Запита се какъв ли ще бъде следващият ход на полицията.

Като неговия мерцедес имаше хиляди. Хората масово купуваха мерцедеси, използвани до неотдавна като таксита. Но ако полицията заварди главните пътни артерии около Роскиле, служителите на реда ще спират за проверка всички мерцедеси.

Затова се налагаше да действа бързо. Да се прибере, да метне трупа на жена си в багажника, да грабне трите кашона с най-компрометираща информация и да ги напъха в колата. Да заключи входната врата и да отпраши с пълна газ към къщата до фиорда.

През следващите няколко седмици тази къща ще играе ролята на негова база.

При необходимост да излезе из града просто ще се гримира. Когато с отбора спечелеха трофей, той неизменно отказваше да застане пред фотографските обективи, но с достатъчно упорство разследващите все щяха да се доберат до някоя негова снимка. Без съмнение.

Затова двуседмичната изолация във „Вибегорен“ беше най-удачният избор. Ще изчака телата да се разградят и ще се махне оттам.

С оглед на обстоятелствата се налагаше да зареже къщата в Роскиле и да остави Бенямин при леля му. Когато му дойде времето, ще си го вземе. След две-три години престой в полицейските архиви и този случай ще отшуми.

Предвидливо бе скътал във „Вибегорен“ вещи, необходими при неблагоприятен развой на събитията: нови документи за самоличност, известни спестявания. С толкова пари нямаше, разбира се, как да я кара на широка нога, но щяха да му стигнат да преживява, а после, когато нещата се уталожат, ще започне отначало. Пък и няколко години в пълно спокойствие няма да му навредят.

Пак погледна в огледалото за обратно виждане и се засмя.

Попитаха го дали може да пее.

— Моооога да пеяаааа! — извиси глас и той отекна в цялото купе.

Сети се за сбирките в Църквата на Божията майка във Фредериксун. Знаеше отлично, че всички помнят пеещите фалшиво. Точно затова нарочно се преструваше на музикален инвалид. Постара се да остави погрешно впечатление у околните.

А всъщност притежаваше доста сносни певчески дарби.

Едно нещо обаче не търпеше отлагане. Трябваше възможно по-скоро да открие хирург, който да премахне белега зад дясното му ухо. Навремето, когато го спипаха да дебне заварената си сестра, пиронът почти разпра ухото му и се наложи да го шият. Как, по дяволите, се бяха сдобили с информация за този белег? Кога бе пропуснал да го замаскира с пудра? Откакто онова шантаво момче, което той после уби, го попита откъде го е получил, мъжът прикриваше белега с грим. Как му беше името на онова хлапе? Жертвите вече започваха да се сливат в паметта му.

Пропъди спомена и се върна към събитията в боулинг залата.

Нямаше да открият отпечатъци по бутилката му с минерална вода, защото я избърса със салфетка, преди криминалният инспектор да разпита Ларс Бранде. Следи от пръстите му липсваха и по маси, и по столове. Беше си създал навика да е крайно предпазлив.

Усмихна се за миг. Прояви изключителна далновидност.

Тогава се сети за сака. Изведнъж съобрази, че по топките за боулинг има негови отпечатъци, а дупките са уплътнени с разписки, които можеха да отведат разследващите до адреса му в Роскиле.

Пое си дълбоко дъх и си напомни да не се вълнува прекалено, за да не се усили кръвотечението от раната.

„Глупости — успокои се той. — Дори да открият разписките, няма да е веднага.“

Разполагаше с достатъчно време. До къщата му в Роскиле вероятно ще стигнат след денонощие или две. А на него му е достатъчен половин час.

Зави по улицата и видя, че на моравата пред къщата му стои млад мъж.

— Миа! Миа! — викаше той.

Поредният прът в колесницата.

„Трябва да го очистя час по-скоро“ — каза си той и се запита къде в близките пресечки да паркира.

Извади окървавения нож от жабката.

Мина бавно покрай къщата с извърната на другата страна глава. Жалките викове на ухажора звучаха като писъци на разгонен котарак. Нима Миа наистина предпочита този недорасляк пред мъж като него?

В същия миг забеляза как двамата старци от отсрещната къща надничат през пролука в завесите. С възрастта любопитството несъмнено се изостря.

Натисна газта.

Нямаше какво друго да стори. Възрастната двойка щеше да види, ако нападне младия мъж.

Ще открият трупа на Миа в къщата. Но нима това променя нещо? Полицаите вече го подозираха в тежко престъпление; иначе не биха си правили труда да разпитват толкова обстойно целия отбор.

Не беше изключено, разбира се, да открият в някой кашон брошури за вили, обявени за продан, но те няма да им помогнат. Разследващите не знаеха нищо. Никакъв документ не сочеше на кой имот точно се е спрял.

Не, той не се боеше, че брошурите ще го разобличат. Нотариалният акт за „Вибегорен“ се намираше на сигурно място в къщата до фиорда — заедно с парите и фалшивите паспорти. В това отношение се чувстваше спокоен.

Стига само да овладее кръвотечението и да не го спрат по пътя към „Вибегорен“, нещата щяха да се наредят.

 

 

Извади аптечката и се съблече гол до кръста.

Прободните рани се оказаха по-дълбоки от очакваното. Особено последната. Прецени с каква сила да дръпне ръката на Папата, но не съобрази, че онзи няма да окаже почти никаква съпротива.

Затова раната кървеше обилно. Налагаше се да пожертва част от скъпоценното си време, за да заличи следите по шофьорската седалка на мерцедеса, преди да го продаде.

Извади спринцовка и ампула с местна упойка. Проми раната с кислородна вода и вкара иглата.

Докато чакаше упойката да подейства, огледа стаята. Горещо се надяваше да не открият „Вибегорен“. Точно тук се чувстваше у дома. Далече от света, далече от предателствата и измамите.

Приготви иглата и конеца. Само след минута не усещаше боцкането: иглата в плътта около раните.

„Ще отворя още работа на пластичните хирурзи“ — помисли си той и се засмя.

Заши раната, огледа творението си и пак се засмя. Шевовете не изглеждаха никак красиво, но пък поне кървенето спря.

Наложи раните с компрес, превърза ги с бинт и легна на дивана. Когато се почувства готов, ще стане и ще убие децата. Колкото по-скоро приключи с тях и колкото по-скоро телата се разпаднат, толкова по-скоро ще се измъкне.

Само след десет минути ще отиде до бараката да вземе чука.