Юси Адлер–Улсен
Писмо в бутилка от П. (48) (Третият случай на комисар Карл Мьорк)

Четирийсет и шеста глава

Още от ранна възраст той разбра, че умее да владее емоциите си до степен те да остават скрити за околните.

Животът в дома на свещеника ускори процеса по усъвършенстването на тази дарба. Обитателите му не живееха под Божията светлина, а в Неговата сянка. Там често тълкуваха превратно чувствата. Схващаха радостта като повърхностност, гнева — като проява на непочтителност и непокорство. При всяко подобно недоразумение го наказваха. И той се научи да крие чувствата си. Това се оказа най-печелившата стратегия.

Откакто започна да я прилага, тя го измъкваше, когато несправедливостите бяха на път да го съсипят и когато разочарованията ставаха непосилни.

Затова той не разкриваше пред никого какво става в душата му.

Днес точно това го спаси.

Неочакваната поява на двамата полицаи му дойде като гръм от ясно небе, ала той не се издаде.

Още при влизането им в залата ги позна. Това без съмнение бяха същите двама мъже, с които този следобед едва не се сблъска пред асансьорите в Държавната болница. Тогава те разговаряха с брата на Исабел. Такава несъвместима двойка не се забравя лесно.

Въпросът беше дали и те са го запомнили.

Не му се вярваше. Ако го бяха познали, щяха да му задават много по-настъпателни въпроси. Разпитващият го полицай щеше да се държи по коренно различен начин.

Огледа се. Ако станеше напечено, имаше два пътя за отстъпление. Надолу към машинното, през задния изход и нагоре по аварийната стълба покрай нелепия стол със счупен крак, поставен там, за да показва, че това не е изход. Другият вариант беше да мине покрай помощника на следователя. Тоалетните се намираха между рецепцията и изхода. Какво по-естествено от желанието да посетиш тоалетната?

Но в такъв случай арабинът щеше да го забележи, че се измъква. И той щеше да бъде принуден да изостави колата си. Както обикновено използва закрития паркинг до площад „Ру“. Ако отиде да я вземе, полицаите вече ще са завардили пътя.

Спреше ли се на втория вариант, забравяше за колата и се измъкваше пеш. Познаваше немалко подходящи за целта улички в града, но нищо не гарантираше дали ще развие нужната скорост. Абсолютно нищо.

Затова най-надеждният начин беше да отклони вниманието от себе си. Ако наистина искаше да се измъкне и той да диктува положението — прибягването до по-радикални мерки не търпеше отлагане.

Едно беше сигурно: налагаше се да се изплъзне от лапите на двамата полица, които — дявол знае как — бяха успели да се доберат до него.

Без съмнение го бяха взели на мушка. Иначе защо ще го разпитват дали кара мерцедес, как пее и ще го карат да повтори два пъти в коя компания работи? Добре че успя да запомни поредицата от числа и букви.

Преди броени минути показа на полицая фалшивата си шофьорска книжка, регистрирана на името, с което от години се подвизаваше в клуба. Полицаят не реагира мнително. В крайна сметка нямаше как да разобличи измамата от пръв поглед.

Проблемът обаче се заключваше във възможността двамата детективи лесно да го притиснат в ъгъла. Гражданските номера и номерата на личните документи се проверяват за нула време, а — още по-лошо — той почти бе изчерпил всичките си присвоени самоличности и потенциални убежища. Нямаше как да се измъкне незабелязано оттук, защото се намираше в помещение с десетки хора и всеки опит за бягство би бил своевременно пресечен.

Погледна към Папата. Седеше пред криминалния инспектор, дъвчеше с настървение и изглеждаше глуповато.

Този мъж представляваше вечният жертвен агнец и убиецът неведнъж го бе използвал като образец за подражание. Именно хора от рода на Папата бяха квинтесенцията на неописуемото. Не искаш ли да се набиваш на очи, стреми се да изглеждаш точно като тях. Съвсем обикновено — както впрочем изглеждаше и убиецът. Всъщност двамата с Папата си приличаха в много отношения. Имаха еднаква форма на главата, еднакъв ръст, еднаква осанка и тегло. И двамата притежаваха привлекателна външност. Вдъхваха доверие, макар да бяха малко скучновати. Мъже, които знаят как да се грижат за външния си вид, но без да са прекалено суетни. Именно от Папата бе почерпил идеята да се гримира така, че очите му да се сближат, а веждите да изглеждат сраснали. С помощта на малко руж бузите му ставаха широки като на Папата.

Неведнъж по време на набезите си успешно бе наподобявал външния вид на своя съотборник.

Към набора от характеристики на Папата влизаше още една, която убиецът възнамеряваше да използва срещу него: слабостта му към Тайланд. Свен пътуваше дотам няколко пъти в годината, но не за да се порадва на пленителната природа.

 

 

Криминалният инспектор изпрати Папата на съседната маса. Разпитаният беше пребледнял като платно и изглеждаше смъртно обиден.

Дойде редът на Бирер. Оставаше само още един: Микел. Тоест не след дълго щяха да приключат.

Той стана и се премести до масата на Папата. Дори при опит инспекторът да го спре, пак щеше да седне там. „Каква е тази полицейщина?“ — щеше да се възмути, а ако се стигне до размяна на по-остри реплики — да излезе демонстративно от залата с обяснението, че при нужда могат да го потърсят в дома му. Щом разполагат с гражданския му номер, лесно ще намерят адреса му, в случай че възникнат още въпроси.

Това също представляваше възможност за отстъпление. Няма как да го задържат без основателна причина. А те със сигурност не разполагаха с конкретни доказателства. Много неща се промениха в тази страна, но все още не арестуваха граждани без наличието на сигурни улики. До момента Исабел нямаше как да им предостави такива.

Някой ден и това щеше да стане, но понастоящем беше невъзможно.

С очите си се увери в какво състояние се намира тя.

Полицаите не разполагаха с никакви доказателства. Не бяха открили тела, не знаеха за хангара. Съвсем скоро водите във фиорда щяха да погълнат злочинствата му.

В крайна сметка всичко опираше дотам, да се покрие за няколко седмици и после да заличи следите си.

Папата го гледаше разгневено. Стискаше преплетените си пръсти, мускулите на врата му се бяха изопнали, дишането се бе ускорило. Ето тази реакция щеше да му свърши чудесна работа. Изиграе ли си картите както трябва, до три минути всичко ще приключи.

— Какво си му надрънкал, негоднико? — процеди Папата.

— Нищо, по-различно от неговата информация, Свен — прошепна в отговор той. — Честна дума. Явно те е проучил предварително. Не забравяй, че си вписан в регистрите им.

Забеляза как дишането на Папата стана още по-напрегнато.

— Сам си си виновен, Свен. В днешно време педофилите не са на почит — подхвърли той малко по-високо.

— Не съм педофил! Ти това ли му каза? — повиши глас и Папата.

— Узнал е всичко. Проучили са те и са разбрали, че на компютъра ти има детско порно.

Пръстите на Папата побеляха от стискане.

— Няма начин — възрази той овладяно, но по-силно, отколкото възнамеряваше. Огледа се боязливо.

Дотук добре. Криминалният инспектор ги държеше под око — точно както се очакваше. Хитрецът ги беше сложил един срещу друг, за да провери как ще се развие ситуацията. И двамата бяха под подозрение. Съвсем естествено.

Извърна глава към бара и откри, че при това положение тъмнокожият помощник на полицая е извън полезрението му. Следователно и той е невидим за арабина.

— Полицаят е наясно, че не сваляш порното от интернет, а твои приятели ти го качват на компютъра с флашки — продължи той с безстрастен глас.

— Не е вярно!

— Така ми каза полицаят, Свен.

— Щом разследва мен, защо разпитва всички ви? Сигурно ли е, че е дошъл заради мен?

За миг Папата забрави да дъвче дъвката.

— Сто процента е говорил и с други от обкръжението ти. В момента ни разпитва на публично място, за да види как ще реагираш.

Папата се разтресе цял.

— Нямам какво да крия. Не правя нищо различно от всеки друг. В Тайланд важат други правила. Не докосвам децата и с пръст. Просто ми допада тяхната компания. Нищо сексуално. Не и докато съм с тях.

— Знам, Свен, знам. Но полицаят твърди, че се занимаваш с трафик на деца. В компютъра ти имало изобличаващи файлове. Продаваш порноснимки и склоняваш деца към проституция. Не ти ли каза? — смръщи вежди. — Има ли нещо вярно в тези обвинения? Нали все повтаряш колко ти е натоварена програмата, докато си в Тайланд.

— ТРАФИК на деца?! Това ли ти каза инспекторът? — почти извика Папата и пак се озърна. После снижи глас: — Затова ли този тип ме разпитва дали разбирам от документация? Затова ли се интересува откъде имам пари за честите екскурзии, щом съм пенсиониран по болест? Защо си му наговорил такива измишльотини, Рене? Казах му, че не е вярно. Не съм нетрудоспособен, а съм продал бизнеса си. За бога, нали знаеш точно как стоят нещата?

— В момента те гледа. Не се обръщай. На твое място щях да стана тихо и мирно и да си тръгна. Не ми се вярва да те спрат.

Мушна ръка в джоба си, разгъна острието на ножа и бавно го извади.

— Като се прибереш у вас, веднага унищожи всичко, Свен. Всичко, което може да те компрометира, ясно? Ценен съвет от добронамерен приятел. Имена, договори, стари самолетни билети. Изгори всичко, чу ли? Прибирай се и действай. Ставаш от стола и тръгваш. Не го ли сториш сега, ще изгниеш в затвора. Нали знаеш как постъпват затворниците с хора като теб?

Папата го изгледа с широко отворени очи. После се успокои, бутна назад стола и се изправи. Беше схванал посланието.

Той също стана и протегна десница към Папата, все едно иска да се здрависат. Опакото на дланта му сочеше нагоре, а отдолу се криеше нож с острие, насочено срещу самия него.

Папата погледна колебливо ръката и се усмихна. Цялата му мнителност отпреди малко се изпари. Клетникът не бе в състояние да потиска плътските си щения; религиозен човек, дълго борил се със срама. В резултат Католическата църква бе стоварила върху плещите му клеймото на догмите. А ето сега негов приятел му подава ръка с добри намерения.

Щом Папата посегна да му стисне десницата, Рене тикна ножа в ръката му, сключи пръстите му около дръжката, дръпна ръката на изумения мъж към хълбока си и си нанесе повърхностна, но видима рана. Не го заболя, ала щеше да създаде такова впечатление.

— Какво правиш? Ох! — извика Рене. — Държи нож, пазете се! — предупреди присъстващите, дръпна ръката му и си нанесе втора рана. Ризата му мигом се обагри в червено.

Криминалният инспектор скочи и столът му се прекатури. Всички в непосредствена близост обърнаха поглед към схватката. В същия миг Рене отблъсна Папата и мъжът заотстъпва заднешком, вторачен в кръвта по ръцете си. Намираше се в шок. Цялата сцена се разви за секунди. Не можеше да проумее случилото се.

— Изчезвай, убиецо — прошепна Рене, докато се държеше за хълбока.

Папата се извърна панически и хукна. Пътьом прекатури няколко маси и продължи към пистите.

Очевидно познаваше боулинг-центъра като петте си пръста и искаше да се измъкне през машинното.

— Внимавайте, държи нож! — извика пак Рене, докато хората се отдръпваха от беглеца.

Видя как Папата пресече тичешком деветнайсета писта. Тъмнокожият помощник на инспектора хукна като хищник. Очертаваше се неравностойно преследване.

Рене пристъпи към стойката с топките и взе една.

Тъмнокожият настигна Папата в края на пистата, а беглецът размаха ножа като обезумял. Нещо в ума му бе прещракало. Дребничкият полицай се хвърли към прасците му и двамата се сгромолясаха върху улея между двете най-крайни писти.

По-високопоставеният полицай вече бе преполовил разстоянието до боричкащите се мъже, но топката, запратена нататък от най-добрия играч в отбора, го изпревари.

Звукът от удара в слепоочието на Папата се чу ясно. Все едно някой смачка пакетче чипс. Изхруска.

Ножът се изплъзна от ръката на Папата и изтрополи върху пистата.

Десетки погледи се откъснаха от беглеца и се насочиха към Рене. Повечето видяха, че именно той запрати топката, но бяха станали свидетели и на „нападението“ с ножа.

Всичко мина по план.

 

 

Криминалният инспектор дойде да го вдигне на крака. Изглеждаше дълбоко разтърсен.

— Положението е много критично. Свен едва ли ще оцелее след толкова тежка черепно-мозъчна травма. Молете се лекарите да направят чудо.

Погледна към пистата, където парамедиците оказваха първа помощ на ранения. Да се моли за чудо? Напротив!

Един от парамедиците изпразни джобовете на Папата и подаде на тъмнокожия полицай плика с вещите му. Явно двамата служители на реда работеха много съвестно. След малко щяха да повикат подкрепление и да поискат допълнителни сведения. Да сверят дали неговият граждански номер и гражданският номер на Папата отговарят на посочените имена. Да проверят алибито им. Да се обадят на онзи фризьор, при когото похитителят не беше стъпвал никога. Докато подозренията им се засилят, щеше да мине известно време, а това време беше единственият му шанс да отърве кожата.

Криминалният инспектор до него стоеше със свъсени вежди и мислеше толкова усилено, че главата му щеше да се пръсне от напрежение. После погледна право към него.

— Мъжът, на когото нанесохте най-вероятно смъртоносен удар, е отвлякъл две деца. Възможно е вече да ги е убил, но ако още са живи, ще умрат от жажда или глад, не ги ли намерим в най-скоро време. След малко потегляме към неговата къща и ще я претърсим основно, но се надявам да ни помогнете с още сведения. Знаете ли дали има някаква вила, разположена далече от други жилищни сгради? Нещо като хижа с хангар за лодки?

Той успя да прикрие колко силно го изненада въпросът. Откъде знаеше този полицай за хангара? Това вече наистина го шокира. Откъде, по дяволите, бяха разбрали?

— Съжалявам — отговори овладяно той и погледна едва дишащия мъж на пистата. — Наистина съжалявам, но не знам нищо за подобна къща.

Полицаят поклати глава.

— Въпреки смекчаващите вината обстоятелства няма как да избегнете снемането на обяснения. Имайте го предвид.

Мъжът кимна бавно. Защо да протестира срещу нещо, което се подразбира от само себе си? Нали искаше да се покаже готов да сътрудничи. Така ще притъпи бдителността им.

Тъмнокожият полицай се приближи към тях и поклати глава.

— Абе ти нормален ли си? — ядосано го изгледа той. — Не видя ли как го повалих на пода? Нямаше опасност да нарани никого. Защо го удари с топката? Осъзнаваш ли какво направи?

Убиецът поклати глава и вдигна окървавените си длани срещу полицая.

— Свен беше луд за връзване. Разбрах, че се кани да ви наръга.

Хвана се за хълбока и стисна очи, за да покаже колко силна болка изпитва.

После погледна полицая обидено и гневно.

— Трябва да ми благодариш и да се радваш, че се целя толкова точно.

Двамата полицаи проведоха кратък разговор помежду си.

— Местната полиция пристига след малко. Ще им разкажете какво се е случило — разпореди по-високопоставеният. — Ще се погрижим да получите своевременна медицинска помощ. Насам е потеглила още една линейка. Не се движете, за да не се засили кръвотечението. Ако питате мен, раната не е сериозна.

Кимна и се оттегли.

Настъпи моментът за следващия ход.

По уредбата съобщиха, че след кратко съвещание съдийската колегия е решила да отмени състезанието заради тежкия инцидент.

Погледна съотборниците си. Седяха с погледи, изпразнени от съдържание, и не смееха да мръднат — напълно в съответствие с инструкциите на полицая да не напускат местата си.

Полицаите бързаха. Всичко се случи със светкавична скорост; предстояха им пространни рапорти пред началниците.

Той стана и тръгна спокойно покрай външната стена към парамедиците от „Бърза помощ“.

Кимна им делово, наведе се ловко зад гърба им и грабна ножа. Увери се, че никой не го гледа, и се шмугна в тесния проход към машинното.

След по-малко от двайсет секунди вече крачеше пред аварийната стълба към закрития паркинг до площад „Ру“.

Точно когато синият буркан на пристигащата линейка проблесна в далечината по улица „Копенхаген“, мерцедесът потегли по шосето.

След три кръстовища щеше да се е отдалечил на безопасно разстояние.