Юси Адлер–Улсен
Писмо в бутилка от П. (4) (Третият случай на комисар Карл Мьорк)

Втора глава

Тя се взира в пламъците на стеариновите свещи, докато изтляха. Мракът я обви в прегръдката си. Не за пръв път я оставяше сама, но досега не я бе зарязвал на годишнина от сватбения им ден.

Тя си пое дълбоко дъх и стана. Напоследък престана да чака до прозореца и да пише името му по стъклото, запотено от дъха й.

Когато се запозна с него, тревожни сигнали съвсем не липсваха. Най-добрата й приятелка й намекна за резервите си, а майка й изказа мнението си без заобикалки: бил прекалено възрастен. В очите му се спотайвало нещо злокобно. На такъв мъж не можеш да му имаш доверие, подчерта майка й. От него всичко може да се очаква.

По тази причина отдавна не се бе виждала нито с приятелката си, нито с майка си. Отчаянието й растеше неимоверно, защото сега изпитваше силна потребност да сподели нещастието си. С кого да поговори? Нямаше си никого.

Докато гледаше пустите, старателно подредени стаи, стисна устни, а очите й се наляха със сълзи.

Чу как детето се размърда. Стегна се, избърса с показалец влагата под носа си и вдиша дълбоко два пъти.

Щом мъжът й я мами, тя ще преосмисли поведението си на предана съпруга.

Изключено е животът да е чак толкова лош.

Мъжът й влезе в спалнята съвсем безшумно. Само сянката по стената го издаде. Широки рамене и разтворени за прегръдка ръце. Легна си до нея и я притегли мълчаливо в обятията си. Горещ и гол.

Беше очаквала и любовни думи, и старателно подготвени оправдания. Опасяваше се, че ще долови слабо ухание от чужд женски парфюм. Вместо обаче да я приласкае недодялано и гузно, той я просна грубо по гръб и разкъса дрехите й като обезумял. Лунната светлина падаше върху лицето му и това я възбуди. Мъчителното очакване, неудовлетворението, тревогите и съмненията се изпариха.

Не бе показвал такава страст от половин година.

Най-после се случи, слава богу.

— Да те предупредя, че е възможно да отсъствам известно време — изтърси най-неочаквано той на закуска, докато милваше малкия по бузата. Разсеяно, все едно съобщаваше нещо банално.

Тя смръщи вежди и стисна устни, за да сподави неизбежния въпрос. Остави вилицата в чинията си и прикова поглед в остатъците от бъркани яйца и препечен бекон. Изкараха дълга нощ. Тя още усещаше слабините си изтръпнали. Подвластна на заключителните ласки и нежните погледи от снощи, бе забравила за времето и мястото. Досега. Защото в този миг бледото мартенско слънце се натресе в стаята като неканен гост и освети суровата действителност: съпругът й отново заминава. За пореден път.

— Защо не ми кажеш с какво се занимаваш? Аз съм твоя съпруга. Ще го запазя в тайна.

Той замръзна, вдигнал приборите във въздуха. Очите му потъмняха.

— Държа да знам истината — продължи тя. — Колко време ще ти трябва този път, за да станеш такъв, какъвто беше снощи? Пак ли ще се питам по цял ден какви ги вършиш или за какво мислиш, докато си при нас?

Прониза я с безкомпромисния си поглед.

— Нали от самото начало ти обясних, че не мога да говоря за работата си?

— Да, но…

— Тогава не настоявай.

Той остави ножа и вилицата в чинията си и се обърна към сина им с подобие на усмивка.

Тя си пое дълбоко дъх и запази привидно спокойствие, ала в душата й се надигна отчаяние. Той казваше самата истина. Доста време преди да се оженят, я предупреди, че професионалните му задължения са строго конфиденциални. Май намекна, че работи в сферата на разузнаването. Тя вече не си спомняше. Разузнавачите обаче също имат що-годе нормален личен живот, а нищо в тяхното семейство не можеше да се нарече нормално. Излизаше, че някои разузнавачи използват прикритието на професията си, за да кръшкат, защото тя не намираше друго обяснение за честите му отсъствия.

Събра чиниите. Колебаеше се дали да не му постави ултиматум още сега. Рискуваше да предизвика гнева му. А още не знаеше докъде би стигнал в яростта си той.

— Кога ще те видя пак? — попита тя.

— До следващата сряда трябва да се прибера — усмихна й се той. — Такива командировки отнемат между осем и десет дни.

— Супер. Ще си дойдеш тъкмо навреме за турнира по боулинг — ехидно отбеляза тя.

Той стана, привлече гърба й към себе си и скръсти ръце под гърдите й. Преди винаги я полазваха сладостни тръпки, когато усетеше главата му на рамото си. Сега се отдръпна.

— И аз се надявам да не пропусна турнира. Съвсем скоро ще повторим преживяванията от снощи. Съгласна?

След като той потегли и шумът от колата заглъхна, тя стоя дълго със скръстени ръце и блуждаещ поглед. Едно е да живееш в самота. Друго — да не знаеш в името на какво се налага да плащаш такава цена. Шансовете да хванеш мъж като нейния в крачка бяха минимални и тя го знаеше. Той действаше на широк фронт и беше крайно внимателен. Всички постъпки във всекидневието им го доказваха. Пенсии, застраховки, двойна проверка на прозорци и врати, куфари и багаж, винаги безупречен ред на бюрото, никога случайно забравени бележки или разписки в джобове или чекмеджета. Мъже като него почти не оставят следи. Дори ароматът на афтършейва му не се задържаше по-дълго от няколко минути, след като напуснеше дадено помещение. Как ще го хване в изневяра, освен ако не наеме частен детектив? Но откъде ще намери толкова пари?

Издаде напред долната си устна и издиша бавно топъл въздух в лицето си: нейният ритуал, преди да вземе важно решение. Преди да прескочи най-високото препятствие на манежа, преди да избере рокля за първо причастие. Преди да изрече брачния си обет и преди да излезе на улицата, за да провери дали животът не изглежда по-поносим под меката естествена светлина.