Юси Адлер–Улсен
Писмо в бутилка от П. (24) (Третият случай на комисар Карл Мьорк)

Двайсет и втора глава

Зазида жена си сред планина от кашони и тя щеше да остане там до сетния си дъх. Знаеше прекалено много.

В продължение на два часа отгоре се чуваше дращене по пода, а когато се прибра с Бенямин — сподавени стонове.

Чак след като събра багажа на малкия и го качи в багажника, горният етаж утихна.

В колата пусна диск с детски песни и се усмихна на сина си в огледалото. След около час път ще усети спокойствие. Подобни пътувания през Зеландия винаги му носеха покой.

Първо сестра му звучеше много сънено по телефона, но се оживи, когато разбра, че той възнамерява да им повери Бенямин за известно време.

— Чу съвсем правилно — потвърди той. — Три хиляди на седмица. Ще се отбивам от време на време да проверявам дали гледате добре детето.

— Искам да ни плащаш авансово.

— Добре, добре.

— И освен парите за детето да ни даваш и редовната сума.

Той кимна. Очакваше го.

— Нищо няма да променям, спокойно.

— Колко време ще държат жена ти в болница?

— Не знам. Тепърва ще се изясни. Приеха я в тежко състояние. Лечението сигурно ще отнеме време.

Ева нито изрази съчувствие, нито изказа съжалението си, че жена му се е разболяла.

Не й беше присъщо.

 

 

— Върви в кабинета на баща си — заповяда строго майка му.

Косата й беше разчорлена, роклята — усукана около талията. Явно дъртият и този път не й беше простил.

— Защо? — попита той. — И на него казах, че днес ще дочета „Първо и Второ послание до Коринтяни“ за утрешната молитвена сбирка.

В своята детска наивност очакваше майка му да го спаси. Да се застъпи за него. Да го изкопчи от задушаващата бащина прегръдка и поне този път да го избави. Имитациите на Чаплин бяха просто приятно занимание. С тях той не пречеше никому. Та нали в църквата често разправяха, че като дете и Исус обичал да играе.

— Казах ти да отидеш при баща си! — Майка му стисна устни и го стисна за врата. Тази хватка винаги предхождаше юмруците и униженията.

— Ако ме заведеш насила при него, ще му кажа, че на полето гледаш как съседът си сваля потника — заплаши той.

Тя се вцепени. И двамата знаеха, че не е вярно. И най-слабата надежда за свобода и по-различен живот водеше право към преизподнята.

Предупреждения за това слушаха в конгрегацията; те валяха от молитвите на трапезата, съдържаха се във всяка думичка от черната книга, винаги подръка в джоба на баща му. Лукавият е в погледите между хората, проповядваше тази Книга. В усмивките и във всяко докосване.

Не беше вярно, че майка му зяпа съседа, ала ръцете на баща му винаги бяха готови за действие. За него нямаше недоказана вина; всичко носеше тежестта на безспорен грях.

Тогава майка му изрече онези думи, които прокопаха бездънна пропаст помежду им.

— Прокълнато дяволско изчадие — процеди студено тя. — Дано Сатаната те натика там, откъдето си се пръкнал. Дано огънят в Чистилището овъгли кожата ти и ти отреди вечни мъки. — Тя кимна. — Изглеждаш изплашен, но нечестивият вече те е обладал. Повече няма да се занимаваме с теб.

Отвори вратата и го изблъска в стаята, където смърдеше на портвайн.

— Ела насам — изкомандва баща му, докато намотаваше колана около китката си.

През спуснатите завеси се процеждаше съвсем бледа светлина.

Зад писалището като истукан стоеше Ева в бялата си рокля. Явно не я беше бил, защото ръкавите не бяха навити, а плачът й не бе преминал в конвулсивни ридания.

— Значи продължаваш да ми се правиш на Чаплин, а? — процеди баща му.

Той долови как Ева тутакси отмести очи встрани, за да не гледа.

Очакваше го зверски побой.

 

 

— Това са документите на Бенямин. Най-добре да стоят при вас, докато живее тук. Може да ви потрябват, ако се разболее например.

Подаде книжата на зет си.

— Често ли боледува? — попита боязливо сестра му.

— Не, разбира се. Бенямин е здраво момче.

В очите на зет си прочете, че ще му иска още пари.

— Децата на неговата възраст ядат много. Само памперсите излизат по хилядарка на месец — уточни той.

Ако бащата се съмнявал, нека веднага да проверят в Гугъл. И зет му потри длани с маниера на скъперника Ебенизър Скрудж от Дикенсовата „Коледна песен“. Още пет бона ще оправят нещата, говореха алчните му ръце.

Не получи обаче каквото се надяваше. И без това щяха да потънат в бездънния джоб на проповедник от онзи тип, дето им е все едно кой точно им е платил и за какво.

— Ако възникнат някакви проблеми, уговорката ни подлежи на преразглеждане, ясно? — предупреди той.

Зет му се съгласи неохотно, но сестра му вече се бе отнесла. Старателно опипваше с пръсти, несвикнали на хубаво, меката кожа на детето.

— Какъв цвят е косата му? — попита тя, а незрящите й очи се изпълниха с щастие.

— Като моята на неговата възраст, ако си спомняш — отвърна той и забеляза как угасналите й очи се отвърнаха от лицето му.

— И гледайте да не надувате главата на детето със сатанинските си молитви, нали? — предупреди на сбогуване той и им остави парите.

Кимнаха му, но мълчанието им никак не му хареса.

 

 

Парите щяха да паднат от влака след двайсет и четири часа. Един милион в използвани банкноти. Не се съмняваше в сигурния си успех.

Сега се канеше да отиде до хангара и да провери дали децата са в що-годе добро състояние, а утре, след като размяната бъде осъществена, щеше да се върне при заложниците, да убие момичето, да упои момчето с хлороформ и в нощта срещу вторник да го остави в околностите на Фредериксун.

Предварително ще го инструктира какво да предаде на родителите си, за да знаят на какво е способен похитителят: че убиецът на сестра му си има доверени хора в конгрегацията, които да го осведомяват за местонахождението на семейството. А понеже имат много деца, не могат никога да бъдат сигурни дали пак няма да посегне на някое. При съмнение, че са се раздрънкали пред някого, ще се простят с още едно чедо — така щеше да ги предупреди Самуел. А заплахата оставаше безсрочна. Освен това щяха да разберат, че той използва дегизировка и онзи мъж, когото си мислят, че познават, изобщо не съществува, защото се превъплъщава в различни образи.

Всеки път досега тактиката му бе действала безотказно. Семействата намираха утеха във вярата си и си носеха кръста. Оплакваха мъртвото си дете и пазеха зорко живите. Черпеха духовна опора от историята за многострадалния Йов.

Пред обкръжението си родителите обясняваха изчезването на детето си с отлъчване. В конкретния случай щяха да сполучат лесно, защото прекалено лъчезарният и буен за Божа рабиня темперамент на Магдалена не се смята за достойнство в тези кръгове. Родителите й щяха да излъжат, че са я пратили да поживее в друго семейство, и едноверците им, успокоени, че е на сигурно място, нямаше да се безпокоят повече за нея.

Той се усмихна.

С предстоящото убийство щеше да намали с още един броя на онези, които поставят Бог пред човека и сеят фанатични мисли.

 

 

Разривът в пасторското семейство настъпи през един зимен ден броени седмици след петнайсетия му рожден ден. През предходните месеци с тялото му се случваха странни и непонятни неща. Започнаха да го преследват грешни помисли, заклеймявани в общността. Веднъж зърна как жена в тясна пола се наведе напред и още същата вечер, припомняйки си гледката, получи първата си еякулация.

Под мишниците му непрекъснато се образуваха петна от пот, а гласът му избиваше ту във фалцет, ту падаше до басови честоти. Мускулите на тила му се обтегнаха, а по цялото му тяло никнеха тъмни и непокорни косми.

И изведнъж той се почувства като кърти чина насред равна почва.

Откриваше известни прилики между себе си и другите младежи в конгрегацията, претърпели същата трансформация преди него, но се питаше на какво се дължи тя. В дом като неговия, който баща му наричаше „избран от Бога“, такива теми изобщо не се обсъждаха.

В продължение на три години баща му и майка му се обръщаха към него само при крайна необходимост. Не забелязваха старанията му, не отчитаха съвестното му участие в молитвените сбирки. За тях той бе превъплъщение на Сатаната, приело името Чаплин. Каквото и да стореше оттук нататък, нищо не можеше да се поправи.

Хората от общността го обявиха за обладан от бесове и се молеха дружно никое дете да не го последва.

Само Ева не му обърна гръб, макар че от време на време, притискана от баща им, го издаваше как злослови зад гърба на родителите си и не иска да се подчинява нито на тях, нито на Божиите заповеди.

Баща му бе превърнал във втора по значение мисия в живота си амбицията да го прекърши. Непрекъснато го командореше за щяло и нещяло. Сервираше му всекидневни порции жлъч и ругателства, а за десерт — бой и психически тормоз.

В началото той намираше утеха при неколцина събратя от общността, но с времето и те се отдръпнаха. В тези кръгове Божият гняв и Божиите клетви вземат надмощие над човешката милозливост. Под такава сянка богобоязливите забравят ближните си и вдигат очи само към Всевишния.

Довчерашните му другари го порицаха в тон с останалите. Накрая му остана само да обърне и другата буза.

Точно както повеляваше Библията.

И в този мрачен дом, където не проникваше нито глътка свежест, привързаността между него и Ева излиня. Тя все му искаше прошка, а с времето той оглуша за извиненията й.

Накрая изгуби и нея, а през въпросния зимен ден нещата съвсем излязоха от контрол.

— Като те слушам, все едно квичи прасе — подхвърли баща му, преди да седне до масата в кухнята. — И не само звучиш, ами и изглеждаш като шопар. Погледни се в огледалото колко си гнусен и разплут. Подуши се с противната си мутра да усетиш как вониш. Върви да се изкъпеш, мърлячо.

Обидите и командите се сипеха точно по този сценарий. Баща му много лукаво започваше от нещо конкретно. Хващаше се за някоя дреболия, например за личната хигиена, и после продължаваше да бълва забележки. Накрая всичко протичаше по един и същи сценарий. След като приключеше с конското, дъртият го караше да изтърка стените на стаята си със сода каустик, за да изличи зловонието. Защо тогава да чака, вместо да хване направо бика за рогата?

— Спести си безумните предисловия. Знам какво следва: да изтъркам стаята си със сода каустик. Върви ти да ги търкаш, изкуфял дъртако! — извика той.

Баща му плувна в пот, а майка му се сопна. Как смее да говори така на баща си!

Познаваше я отлично. Тя се опитваше да го притисне в ъгъла. Да го залее с безпочвени обвинения, докато накрая му прекипи. В такива случаи затръшваше вратата и се прибираше чак на следващата сутрин. Майка му неведнъж бе прибягвала доста успешно до тази тактика, възникнеше ли напрежение. Този път обаче стратегията й нямаше да сработи.

Усети как преобразеното му тяло се стяга. Сънната му артерия запулсира по-силно, мускулите се сгряха. Ако баща му се приближи със свити юмруци, ще му го върне тъпкано.

— Проклето чудовище, остави ме на мира — предупреди той. — Мразя те в червата. Дано се задушиш в собствената си кръв, нещастен развратник такъв. Не смей да ме доближиш.

Докато гледаше как двуличник като баща им излива порой от проклятия, чиито последствия само Сатаната е в състояние да донесе на човешкия род, Ева не издържа. Стеснителното момиче, което се криеше зад престилката и домакинските задължения, скочи напред и разтърси брат си.

Изкрещя му да престане да съсипва живота им. И без това вече им бил донесъл достатъчно неприятности, викаше тя, докато майка й се опитваше да ги разтърве, а бащата отскочи настрана и извади няколко бутилки от долапа под кухненската мивка.

— Качвай се веднага в стаята си и измий стените със сода каустик, както сам предложи, Чаплиновско изчадие — просъска той, по-блед от платно. — Ако откажеш, така ще те подредя, че ще те прикова към леглото за няколко дни, разбра ли?

Баща му го заплю в лицето и тикна едната бутилка в пазвата му. Изгледа презрително стичащата се по бузата му слюнка.

Момчето отвинти капачката на бутилката и започна да излива опасната течност върху пода.

— Господ да те убие, какво правиш, момче? — изкрещя баща му, посегна към бутилката и се опита да я изтръгне от ръцете му. В това време струята от гърлото й пръсна настрани.

От устата на баща му се изтръгна дълбок, потресаващ вик, но той бледнееше в сравнение с писъка на Ева.

Цялото й тяло се разтресе, разтрепераните й ръце се вдигнаха пред очите, без да смеят да ги докоснат. За няколко секунди содата проникна в очните й ябълки и ги увреди безвъзвратно.

В стаята отекваха риданията на майка му и крясъците на Ева, самият той изпадна в потрес какво бе причинил, а баща му гледаше ръцете си, покрити с мехурчета от содата, докато цветът на лицето му от червен ставаше син.

Неочаквано очите му се изцъклиха, той се хвана за гърдите, преви се на две и започна да се задушава, устните му се свиха в гримаса на пълно смайване. И когато най-сетне се строполи върху пода, досегашният им живот приключи.

— Господи Исусе Христе, Всемогъщи Бащице, оставям се на Твоите ръце — изхъхри бащата с последни сили и предаде Богу дух, скръстил ръце на гърдите си и с усмивка на устните.

Той постоя малко, загледан в лицето на тиранина, замръзнало в мъртвешка маска, докато майка му призоваваше Божията милост, а Ева продължаваше да крещи.

Жаждата за мъст, крепила го през последните няколко години, изведнъж изгуби живителните си сокове. Баща му пукна от инфаркт с усмивка и Божието име на уста.

В мечтите си го бе виждал другояче.

Само пет часа по-късно семейството се пръсна. Ева и майка му постъпиха в болницата в Одензе, а него го въдвориха в изправителен дом. За това се погрижиха хората от конгрегацията. Такава награда получи той за живота си в сянката на Господ.

Сега оставаше само да даде равностойна отплата.