Юси Адлер–Улсен
Писмо в бутилка от П. (17) (Третият случай на комисар Карл Мьорк)

Петнайсета глава

На следващия ден той съвсем съзнателно прекъсна опита си да задоволи своята домакиня и временна любовница непосредствено преди тя да получи оргазъм. В сюблимния момент — не изчака познатото отмятане на главата назад и дълбокото диафрагмено вдишване — той отдръпна сръчните си пръсти от утробата й точно, когато възбудата й се намираше в предкулминационната си точка. Очите й зашариха наляво-надясно.

Той просто стана рязко от леглото и остави Исабел Йонсон сама да се справи с натрупаното сексуално напрежение. Това я обърка, каквато беше и целта му.

Над малката й къща във Вибор лунната светлина се бореше с гъсти пухкави облаци. Той стоеше гол на терасата и ги наблюдаваше, а от носа му на тласъци бликаше цигарен дим.

От сега нататък предстоеше да приложи изпитаната си схема.

Ще й бие шута. Любовницата ще му иска обяснение защо къса с нея и защо точно сега. Ще го умолява, ще крещи, пак ще го удари на молби. Той ще й каже причината, тя ще го помоли да си събере багажа и да изчезне от живота й.

В десет сутринта на следващия ден ще потегли с децата от възвишенията до село Долеруп на десет километра от Вибор, а когато започнат да се чудят защо завива толкова рано, ще ги упои. Беше си набелязал точно по кой участък от пътя да действа, за да не възникнат проблеми — зад редица нагъсто израсли дървета, които ще скрият случващото се в минивана, докато той неутрализира съпротивата на децата и прехвърли телата в товарния отсек.

Четири часа и половина по-късно — които включваха и посещение у сестра му на остров Фюн — ще стигнат до хангара край Северната гора в град Йегерсприс. Само двайсет крачки през храсталаците до ниската постройка със синджирите. Двайсет крачки, тикайки двете приведени фигури пред себе си.

По време на краткото пътешествие беше чувал немалко молби за пощада. Предстоеше му да си припомни звученето им.

Чак после щеше да даде ход на преговорите с родителите.

Изпразни дима от дробовете си и хвърли угарката върху малката морава отпред. Предстоеше му напрегната нощ и още по-напрегнат ден.

Налагаше се за известно време да се абстрахира от мрачните подозрения, че в дома му се случва нещо, което заплашва да преобърне живота му из основи. Ако жена му кръшка, толкова по-зле за нея.

Чу скръцването на вратата към верандата и се обърна. Исабел изглеждаше объркана. Халатът й покриваше само стратегическите места от треперещото й голо тяло. След няколко секунди щеше да й заяви, че всичко приключва, защото тя е твърде стара. Това изобщо не отговаряше на истината. Тялото й беше възбуждащо и пищно, а излъчването й можеше мигом да събуди ненаситен сексуален апетит във всеки мъж. Имаше за какво да съжалява, че ще скъса с нея, но не му беше за първи път.

— Защо стоиш навън гол? Полудя ли! Ще измръзнеш — тя наклони глава, но не съсредоточи погледа си върху него. — Кажи ми, има ли нещо?

Той застана пред нея и хвана яката на халата й.

— Прекалено си стара за мен — заяви студено и загърна яката около голата й шия.

За миг тя се вцепени. Сякаш всеки момент се канеше да му удари шамар или да излее гръмко гнева и разочарованието си. Обидните квалификации се тълпяха върху езика й, но той знаеше, че тя ще ги премълчи. Привлекателните разведени жени, които работят на общинска служба, не устройват сцени на терасата си, докато пред тях стои гол мъж. Из града ще тръгнат клюки. И той, и тя знаеха колко неподходящо е да се стига до скандал.

 

 

На следващата сутрин той се събуди рано. Тя вече бе събрала вещите му и ги бе натъпкала в пътническата му чанта. Вместо обичайното кафе го очакваше поредица от уместни въпроси — красноречиво доказателство, че не е успял да стъпче напълно самочувствието й.

— Ровичкал си из компютъра ми — подхвана тя овладяно, макар кръвта да се бе отдръпнала застрашително от лицето й. — Проучвал си брат ми. Оставил си слонски отпечатъци в данните ми. Тогава защо не си направи труда поне да провериш с какво се занимавам професионално? Не го ли намираш за малко глупаво и обидно?

Докато я слушаше разсеяно, той си мислеше, че независимо какви ги дрънка тя, трябва да използва душ-кабината й. Семейството от Стангхе’е няма да повери децата си на брадясал мъж, вонящ на полови секрети.

Ала следващите изречения, изсипали се от устата й, го принудиха да наостри сетивата си.

— Работя като главен компютърен специалист в община Вибор. Отговарям за информационната сигурност и актуализацията на внедрените системи. Затова веднага те разкрих. Отбивам кибератаки от професионални хакери, а няма да прегледам журналните файлове в личния ми лаптоп! Какво си въобразяваше?

Прониза го с поглед. След първоначалния шок си бе възвърнала пълното душевно равновесие. Държеше козове, които й помагаха да превъзмогне самосъжалението, сълзите и истерията.

— Открил си паролите ми под подложката за писане. Всъщност аз нарочно ги пъхнах там. През последните дни гледах да те държа под око. Мъж, който почти не говори за себе си, винаги предизвиква подозрение. По принцип мъжете обожават да се хвалят, но ти явно не го знаеш! — тя се усмихна ехидно, когато забеляза, че той застана нащрек. — Защо този човек не споделя нищо за живота си, запитах се изведнъж. И, честно казано, ми стана интересно.

Той отпусна вежди.

— И сега си въобразяваш, че си ме разбрала що за човек съм само защото пазя в тайна личните си дела, а проявявам любопитство към твоите?

— Любопитен е дори меко казано. Разбирам защо си искал да разгледаш профила ми в сайта за запознанства, но защо се интересуваш от брат ми?

— Помислих го за бившия ти. Надявах се да узная защо сте скъсали.

Тя не се хвана на нелепото обяснение. Яко беше оплел конците.

— В твоя защита трябва да призная, че е похвално, задето не си източил виртуалната ми сметка.

Той се опита да подмине язвителната й забележка със снизходителна усмивка. Възнамеряваше с тази мимика да се изниже към банята, ала планът му не успя.

— Всъщност двамата с теб имаме нещо общо. Представяме се за по-етични, отколкото сме — продължи тя. — И аз тършувах из вещите ти. И какво намерих в джобовете и в пътническата ти чанта? Нищо. Нито шофьорска книжка, нито карта за здравно осигуряване, нито кредитна карта, нито портфейл, нито ключове за колата. Но знаеш ли какво, приятелю? Както жените имат навика да оставят паролите си на очевидни до глупост места, така и мъжете пъхат ключовете за автомобилите си под предната гума, ако не искат да ги носят със себе си. Много хубав талисман имаш на ключодържателя си. Играеш боулинг, а? Не си споменавал. На топчицата пише „1“. Наистина ли си толкова напреднал?

Той започна да се поти. От много отдавна не му се бе случвало контролът да му се изплъзне. А не познаваше по-ужасно чувство.

— Спокойно де. Върнах ключовете на мястото им. И шофьорската ти книжка, и регистрационния талон на минивана, и кредитната ти карта. Оставих всичко където го намерих. На сигурно място под гумената постелка.

Той гледаше шията й. Не беше съвсем тънка, имаше къде да я хване. Щеше да отнеме две-три минути, той обаче разполагаше с достатъчно време.

— Вярно, дискретен съм относно личния си живот — призна той и пристъпи крачка напред, докато внимателно слагаше ръка на рамото й. — Изслушай ме, Исабел. Влюбен съм в теб, но нямаше как да бъда откровен, разбираш ли? Влез ми в положението: женен съм, имам деца, а нещата помежду ни се развиха бурно. Затова се налага да скъсам с теб веднага. Разбираш ли?

Тя вирна гордо брадичка. Беше наранена, ала не и сразена. Той можеше да се закълне, че тя и преди е имала връзки със семейни мъже. Беше твърдо убеден и в друго: трябва да се превърне в последния мъж в живота й, който я е мамил.

Отблъсна ръката му.

— Нямам представа защо не си ми казал истинското си име и защо всичко, което е излизало от устата ти, се оказва лъжа. Пробутваш ми някакви оправдания — бил си женен. Но знаеш ли? На мен не ми минават тия.

Тя се отдръпна назад, сякаш бе прочела мислите му. Все едно се канеше да грабне оръжие, което бе подготвила предварително.

Озовеш ли се на леден къс в компанията на полярна мечка с разпенена муцуна, ти остава само да разгледаш вариантите. В момента пред него се очертаваха четири.

Да скочи във водата и да заплува.

Да прескочи върху съседен леден къс.

Да изчака да разбере дали мечката е гладна, или сита.

Да я убие.

И четирите възможности предлагаха и плюсове, и минуси. В момента той не се съмняваше, че единствено четвъртата ще му спаси кожата. Жената пред него беше наранена и готова да се брани с всички средства. Защото здравата й беше завъртял главата. Да беше си дал сметка за това по-отрано. От опит знаеше, че в такива ситуации жените стават ирационални, а това често води до фатални последици.

В момента той се затрудняваше да прецени размера на вероятните щети, които тя можеше да му причини, и затова се налагаше да се отърве от нея. Да натъпче трупа й в минивана. Да я очисти като не една нейна посестрима. После ще строши харддиска й и ще заличи всички следи от присъствието си в дома й.

Той се вгледа в красивите й зелени очи. Колко ли още щяха да блестят, преди да угаснат завинаги?

— Пуснах имейл на брат ми и му разказах за теб. Изпратих му регистрационния номер на минивана, серийния номер на шофьорската ти книжка, имената ти, гражданския ти номер и адреса ти, вписани върху регистрационния талон. Той едва ли ще тръгне да те проверява веднага, но по природа е любопитен и ако се окаже, че си задигнал нещо от дома ми, ще те намери. Ясно?

За миг го обзе пълен ступор. Той, разбира се, не обикаляше из страната с документи или банкови карти с истинската му самоличност. Вцепенението дойде от факта, че досега не му се беше случвало някой да открие нещо гнило в делата му или да намеси полицията. Недоумяваше как изобщо се намъкна в тази ситуация. Какво бе пропуснал, къде сбърка? Наистина ли стъпи накриво само защото не я бе попитал какво точно работи в общината? Явно да.

И сега се озова приклещен до стената.

— Извинявай, Исабел — тихо подзе той. — Прекалих, знам. Прости ми. Допуснах грешка, защото започнах да се влюбвам в теб. Снощи изтърсих неща, които не мисля. Бях ужасно объркан. Чудех се дали да ти призная, че съм женен с деца, или да те излъжа. Ако се увлека по теб, ще изгубя семейството си, а бях започнал да хлътвам яко. Изкушението ме подтикна да се разровя из компютъра ти, за да те опозная. Не успях да се сдържа, не разбираш ли?

Тя го изгледа ехидно, докато той обмисляше как да се спаси от ледения къс. Мечката най-вероятно няма да го убие, ако не я раздразни. Ако отпраши и повече никога не се весне по тези места, Исабел едва ли би настоявала пред брат си да го проучва. Но убие ли я или отвлече, ще бъде заподозрян номер едно. Колкото и старателно да почисти след себе си, няма как да отстрани всички срамни косми, всички следи от сперма, всички отпечатъци от пръстите си. Дори да запали къщата, имаше вероятност пожарната да пристигне, преди пламъците да унищожат всички улики, или някой да го види. Този вариант криеше прекалено много рискове. Освен това полицейски служител на име Карстен Йонсон разполага с регистрационния номер на минивана и с описанието на превозното средство. Вероятно Исабел бе предоставила на ченгето и подробности от външния вид на любовника си.

Вторачи се в празното пространство, докато тя следеше зорко движенията му. Макар да се бе превърнал във виртуозен хамелеон и да сменяше често превъплъщенията си, не изключваше имейлите й да съдържат точно описание на ръста и телосложението му, на цвета на очите му, а защо не и на интимните му части. Накратко, нямаше как да е сигурен какви сведения е изложила в писмата си. Този факт предопредели решението му.

Вгледа се в суровия й поглед и го споходи прозрението, че тя прилича не на полярна мечка, а на василиск. Митично чудовище, съчетание между змия, петел и дракон. Погледне ли те, веднага се превръщаш в камък. Попаднеш ли под дъха му, издъхваш от змийската му отрова. Никой не може да изкрещи своята версия за истината толкова пронизително колкото василиска. Никой. Той знаеше, че единствено огледалното отражение на василиска има силата да погуби звяра.

Затова каза:

— Независимо какво говориш, ще мисля за теб, Исабел. Толкова си красива и прекрасна, че ми се ще да те бях срещнал по-рано през живота си. Сега вече е твърде късно. Съжалявам и те моля за прошка. Не съм искал да те наранявам. Ти си прекрасен човек. Извинявай.

И я погали ласкаво по бузата. На пръв поглед милувката оказа някакво въздействие. Устните й трепнаха.

— Време е да си вървиш. Не мога да те гледам повече — каза тя, но не го мислеше.

Щеше дълго да скърби за провала на връзката им. Такива бурни страсти са рядкост за жени на нейната възраст.

В този миг той скочи от ледения къс и се приземи върху съседния. Нито василискът, нито полярната мечка щяха да го подгонят.

Тя го пусна да си върви, а още нямаше и седем.