Юси Адлер–Улсен
Писмо в бутилка от П. (11) (Третият случай на комисар Карл Мьорк)

Девета глава

Прозорците на малката църква светеха като нажежени метални плочи. Значи глупаците бяха започнали.

Той си съблече палтото в преддверието, поздрави така наречените нечисти жени — бяха с менструация, затова не можеха да влизат и само слушаха ликуващите песнопения — и се вмъкна през двукрилата врата.

Богослужението бе навлязло в онази фаза, когато настроението осезаемо се повишаваше. Бе присъствал на няколко служби и всеки път те протичаха по сходен начин. В момента свещеникът стоеше до олтара в ръчно ушитите си одежди и подготвяше „житейската утеха“, както наричаха причастието. След малко всички — малки и големи — щяха да се изправят по негова заповед, да се приближат един към друг със ситни крачки и да сведат глави й невиннобелите си дрехи.

Смятаха шествието до олтара в четвъртък вечер за кулминация на седмицата. По време на тази служба самата Божия майка, чрез земното въплъщение на свещеника, протягаше чаша към миряните и им даваше хляб. След малко всички присъстващи в помещението щяха да изригнат в еуфорични танци и нескончаеми словесни потоци във възхвала на Божията майка, дала живот на Исус Христос с помощта на Светия дух. Богомолците щяха да отпуснат гласове в неразбираемо бъбрене, в молитви за неродени деца, да започнат да се прегръщат, да призовават онова блаженство, с което Богородица се отдала на Господа Бога, и да редят какви ли не други глупости в същия дух.

Повечето ритуали в тази църква бяха пълни малоумщини.

Той дискретно се промъкна в дъното на помещението и застана до стената. Хората го посрещаха с хрисими усмивки; Всички са добре дошли при нас, изразяваха те. А когато след малко тълпата се отдадеше на религиозния си екстаз, щяха да отправят благодарствени слова към Бог, че към тях се е присъединил още един брат, копнеещ да измоли застъпничеството на Божията майка.

Междувременно той наблюдаваше набелязаното семейство. Баща, майка, пет деца. В техните среди рядко се срещаха домакинства с по-малобройна челяд.

Прошареният баща се виждаше наполовина, скрит от двамата синове. Отпред трите момичета се поклащаха ритмично с разпуснати, люлеещи се коси. Най-отпред в кръга от жени в зряла възраст стоеше майка им — с разкрехнати устни, затворени очи, допряла ръце до гърдите си. Всички жени стояха така. Откъснати от околния свят, потопени в колективното съзнание, треперещи от близостта до Божията майка.

Повечето млади жени бяха бременни. Около гърдите на една, явно очакваща да роди всеки момент, се очертаваха петна от потекла кърма.

Застинали във всеотдайно възхищение, мъжете съзерцаваха бъдещите майки. Последователите на сектата тачеха женското тяло като най-голямата светиня — освен в период на менструация.

Мъжете, част от това общество, въздигнало в култ плодовитата женска утроба, стояха с ръце, скръстени пред гениталиите си. Малките момчета се смееха и им подражаваха, без изобщо да си дават сметка за дълбоко символичния смисъл на жеста им. Малчуганите просто пригласяха и имитираха родителите си. Трийсет и петимата души се сляха в едно. Наставленията на тяхната църква описваха подробно това единство.

Единството във вярата в Божията майка, основоположница на жизненото начало. Беше слушал приказки в този дух до втръсване.

Всяка секта си има своята недосегаема и непонятна истина.

Оглеждаше крадешком средната дъщеря, Магдалена, докато свещеникът хвърляше хлебни трохи към застаналите най-отпред и бъбреше неразбрано.

Малката се бе вдълбочила в собствените си мисли. Дали размишляваше върху тайнството на причастието? Или си мислеше за скривалището в градината? Или за мига, в който ще я провъзгласят за слугиня на Божията майка, ще я съблекат и ще я помажат с прясна овча кръв? Или за деня, когато ще й изберат съпруг и ще благословят утробата й да принесе плод? Не е лесно да отгатнеш какво се върти в главата на дванайсетгодишно момиче. Само то си знае. Навярно изпитваше страх. Имаше защо.

Там, откъдето идваше той, на ритуали подлагаха момчетата. Те преотстъпваха волята и мечтите си на общността. Преотстъпваха и телата си. Спомняше си го много добре. С болезнена яснота.

Тук обаче отреждаха тази роля на момичетата.

Опита се да улови погледа на Магдалена. Дали наистина мислеше за скривалището в градината? Навярно тайната й разпалваше повече ентусиазъм у нея, отколкото вярата.

Може пък да се окаже по-жилава от брат си до нея. Затова мъжът не бързаше да решава кого от двамата да избере.

Кого от двамата да убие.

Семейството потегли за богослужение, а той изчака около час и проникна в дома им. Мартенското слънце грееше ниско на хоризонта. Отне му едва две минути да се справи с избрания прозорец и да се вмъкне в една от детските стаи. Веднага отсъди, че я обитава най-малкото момиче. Не беше розова, по дивана не се търкаляха възглавнички със сърца, не се виждаха нито кукли Барби, нито моливи с накрайници от плюшени мечета, под леглото не откри обувки с тесни каишки за глезените. В тази стая нямаше абсолютно нито един предмет, съвместим с интересите на нормално десетгодишно момиче в съвременна Дания. Единствено кръщелническата рокля, окачена на стената, му подсказа чия е стаята. Традициите в Църквата на Божията майка повеляваха тази рокля да стои при най-младото момиче в семейството. Роклята символизираше покрова Богородичен и най-малката дъщеря пазеше грижливо роклята и я предаваше на следващото момиче в семейството. До раждането му обаче тя беше длъжна да я варди като очите си, да я почиства с четка всяка събота преди часа за отдих, а по Великден да глади яката и дантелите й.

Щастливка беше най-младата дъщеря в семейството, защото ней се полагаше да бди най-дълго над святата одежда. Щастливка и блажена.

Той влезе в работния кабинет на бащата и бързо откри каквото търсеше. Документи, потвърждаващи финансовото благополучие на семейството, годишните оценки, които постановяваха какво място заема всеки от последователите в Църквата на Божията майка. Накрая откри списъците с телефони и те осъвремениха представите му за териториалните завоевания на сектата и в страната, и зад граница.

От последния му набег в тази секта, към паството само в Средна Ютландия се бяха присъединили приблизително сто нови поклонници.

Броят на нововербуваните никак не му хареса.

След като огледа подробно всички стаи, той се измъкна през прозореца и пак го затвори. Прикова поглед към ъгъла на градината. Магдалена си бе избрала много далновидно къде да скрие съкровището си. Мястото беше много закътано и не се виждаше.

Отметна глава назад и видя как облачната покривка е притъмняла. Скоро щеше да се смрачи и трябваше да побърза.

Беше запомнил добре къде е скривалището. Иначе не би могъл да го открие, защото единственото, което издаваше местоположението му, беше съчка, която стърчеше от един чим. Усмихна се, като я забеляза, дръпна я внимателно и вдигна чима с големината на човешка длан.

Стените на дупката бяха застлани с жълт найлон, а върху него лежеше късче сгъната цветна хартия.

Той го разгъна с усмивка.

И го прибра в джоба си.

Докато беше в църквата, той дълго гледа дългокосото момиче и брат й Самуел с предизвикателната усмивка. Двамата стояха в успокояващото обкръжение на останалите вярващи. Част от тях щяха да продължат да тънат в заблуждение, а други щяха съвсем скоро да заживеят принудително с мисъл, която ще им се струва непоносима.

Мисълта за чудовищната му постъпка.

След песнопенията богомолките наобиколиха в кръг и започнаха да го милват по главата и по горната част на тялото. Така изразяваха възхищението си от стремежа му да се доближи до Божията майка. Така му се отплащаха за доверието и всички бяха екзалтирани и захласнати, защото искаха да му посочат пътя към вечната истина. После тълпата отстъпи крачка назад и протегна ръце към небето. След малко щяха да започнат да се милват с длани. Ласките щяха да продължат, докато един от множеството се строполи на пода и позволи на Богородица да се всели в треперещото му тяло. Той можеше отсега да предвиди кой ще изиграе тази роля. Екстазът вече бликаше от зениците на жената: млада, дребничка. Най-голямото й достижение бяха три дебели деца, които подскачаха около нея.

Като всички други и той закрещя към тавана, когато тя се хвърли на пода. С тази разлика, че той го сдържа в себе си, докато те с всички сили се мъчеха да го изхвърлят от душите си. Дебнещият в душата демон.

Докато сектантите се сбогуваха на стълбите отпред, той незабелязано подложи крак на Самуел. Момчето се препъна и полетя надолу.

Коляното му изхрущя при сблъсъка със земята. Звукът подейства освобождаващо на мъжа. Напомняше изхрущяването на шийни прешлени при обесване.

Всичко мина по ноти.

Оттук насетне той определяше хода на събитията. Оттук насетне всичко щеше да протече по предначертан план.