Сергей Донской
За цената на живота питай смъртта (10)

Глава 10
Честита баня!

— Какво? — недоволно каза Кузя, беше се изтегнал на кревата. — Да не сме мръсни? Нали се къпем. Каква ти баня в тая жега бе! По-добре да се поплацикаме в басейна с три-четири мацки.

— Пожарски каза, че ще има и мацки — отвърна Гога; току-що беше дошъл от билярдната, където мързеливо беше играл с въображаем противник. — Обаче в банята. Турска баня, брато! Чувал съм за турски бани, обаче не съм виждал, да ти кажа.

— На мен ми е през оная работа турска ли е, шведска ли е. Гледай бе, виж ме какъв съм бял! — Кузя изпъчи обраслите си редички дълги косми гърди: космите упорито отказваха да се навият мъжествено на колелца. — Момчетата ще кажат: вие на море ли ходихте бе, или в гъза на някой негър? Седиме тука като концлагеристи в Бухенвалд… — Той изпсува, отметна долния чаршаф и се изсекна под кревата, като затискаше ноздрите си пръст — целеше се в мокета.

През това време Гога си обу банския и започна да се любува на отражението си — надуваше перки пред огледалото.

— И Миня е обещал да дойде — каза, след като зае най-ефектната поне според него поза. — Сигурно да ни плати. А може и друга работа да ни даде. Лично аз нямам нищо против. — Гога си прибра корема и се заобръща пред огледалото ту с едното рамо, ту с другото.

— Да те таковам в Шварценегера — изсумтя Кузя. — Вземи си навий мръсните чорапи и си ги тикни в банския за по-конкретно. Всички булки ще те се лепят като мухи.

— По-добре да тикна пачка долари. — Гога се усмихна самодоволно.

— Рака пъхни. — Кузя се изсмя и запя подигравателно: — Връщам си се у дома, а сестра ми е сама. Викам: я ела ма, курво, глей какъв съм го надървил…

Гога не му обърна внимание, а влезе в банята и викна оттам:

— Ей, добре че ми напомни! Ще го взема с нас. Да видим какво ще прави на топло. И без това хич го няма, обаче ми е жал да го хвърля.

— Бе какво си се влюбил в тоя рак — отвърна Кузя. — Много е гаден.

И въпреки това стана и отиде при приятеля си, щом той влезе в стаята и вдигна към прозореца един пълен с вода найлонов плик. В него ракът изглеждаше още по-голям. Опита да се дръпне от светлината, опря в найлона и спря — неподвижен като камък. Може би знаеше, че днес му предстои да умре, да се свари жив в черупката си. Но раците не се страхуват и не скърбят. Най-добре могат да чакат — било нечия чужда смърт, било собствената си. Отначало ти ядеш нещо, после то те яде. Смисълът на живота по нищо не се различава от смисъла на смъртта. Поне от гледна точка на раците.

 

 

Турската баня беше в сутерена. Тук всъщност имаше няколко бани — според вкусовете на клиентите — и в тях се влизаше от голямо помещение със светла дървена ламперия.

— Дъб, а? — попита Гога и чукна с нокът дървото.

— Естествен — потвърди човекът, който ги бе довел тук, и се засмя малко гадно.

Едната половина на лицето му беше цялата, ужасен белег от изгаряне. Окото му по някакво чудо беше оцеляло, но от ухото му беше останало само сгърчено парченце. Когато Пожарски, както го наричаха тук, обръщаше обгорената си половина към Гога и Кузя, те бързо-бързо поглеждаха настрани. Розовата кожа на черепа му изглеждаше така, сякаш са я дъвкали часове и после са я изплюли. Рядката коса, с която Пожарски се опитваше поне отчасти да прикрие обезобразената си глава, само подчертаваше ужасната гледка.

— Сядайте ей там — той кимна към пейката оттатък малкия басейн, — а аз ще отида да викна масажистките. Вие какви предпочитате, блондинки или брюнетки?

— Блондинки! — Кузя изпревари Гога с цяла сричка, след което уточни с вид на познавач: — Ама навсякъде да са блондинки. И тук — той посочи главата си с пръст, — и тук. — И свали пръста си доста по-надолу.

— Без много претенции — спря го Пожарски. — Едната ще е блондинка, обаче изрусена. Втората си е чиста брюнетка. В момента други няма, спят.

И без да чака каквито и да било възражения, остави гостите да си чакат поръчката и излезе през някаква врата.

— Не ми харесва тоя — изръмжа Кузя; ехото разнесе недоволния му глас из цялото помещение. — И защо дойдохме тука? Хем мокро, хем вони на хлорна вар. Можехме и в стаята да ги изчукаме курвите.

— Обаче не ни ги пратиха там, ще ни ги доведат тук — разумно отвърна Гога и тръгна да обикаля басейна: докато вървеше, плюеше в него.

Кузя тръгна след приятеля си. Нещо го притесняваше и не му се стоеше сам.

Тръгна бос отначало по студените хлъзгави плочки, после по влажната постелка, подритна нечия забравена хавлия и спря до минибара, направен като бъчвичка.

— „Хайнекен“ — каза високо на приятеля си. — Искаш ли биричка, Гога?

— Метни една — оживи се Гога.

И хвана премятащата се във въздуха бутилка с една ръка, понеже с другата държеше плика с рака. Смъкна капачката със зъби, изля половината шише в гърлото си, изпъшка от удоволствие и каза замечтано:

— Сега да имаше едно джойнтче…

— Ще изчакаш да се приберем — изсумтя Кузя.

— Ха, ще чакам аз. Навсякъде е едно и също, брато, стига да ти е пълен джо… — И още преди да завърши мъдрата си мисъл, Гога се ококори и възкликна: — Хоп-ааа!

Кузя се обърна и видя две момичета да излизат от една врата — зад тях от нея излизаше пара. За да им се харесат, момичетата се въртяха съблазнително, почти танцуваха на място. Черничката беше увита с жълта хавлия, а приятелката й носеше платнена плажна шапка с обърната назад козирка — и нищо друго.

— Мом-че-та! — палаво викна тя. — Време е за лечебни про-це-ду-ри!

Кузя веднага загря, че това ще да е обещаната изрусена блондинка, въпреки че косата й беше скрита под шапката, а други косми по тялото й изобщо нямаше. Изсекна се старателно и тръгна към нея, като предупреди приятеля си:

— Тая е за мене.

— Защо? — възмути се Гога.

— Щото питаш.

Кузя се приближи до момичетата и без да обръща никакво внимание на примамливите движения на брюнетката с жълтата хавлия, попита прегракнало другата:

— Как се казваш?

— Вика.

— Я ми ела тука, Вика.

— Чакай бе! — изписка тя, когато той я натисна на дъбовата ламперия и сграбчи задника й с такава стръв, сякаш искаше да го разчупи на две половинки като ябълка. — Първо масажът!

— Това е то масажът — успокои я той и смъкна банския си до коленете си. — Вътрешен.

Стисна я още по-силно, проникна в нея, задиша запъхтяно и след двайсетина секунди я пусна.

— Толкова бързо? — невярващо попита тя.

— Продължението следва — обеща й Кузя и се огледа. — Къде ми отиде приятелчето?

— Мойта приятелка го заведе вътре да го изтърка.

— И как се казва тая твоя гъба?

— Не е гъба. — Вика се нацупи. — Лиза се казва.

— Гъбата Лиза — поправи я Кузя и влезе в турската баня.

Помещението беше забулено в бяла пара, толкова гъста, че да я разбуташ с ръце. И беше страшно горещо. Кузя подсмръкна, изсекна се, за да разбере на какво точно мирише, и попита Вика, която беше някъде до него, но почти не я виждаше от парата:

— На к’во смърди тука? Като в болница.

— На евкалипт — каза тя. — И на ароматични соли. На мен специално ми харесва.

— Знаеш ли през къде ми е какво ти харесва? — отвърна Кузя, после повиши глас: — Гога, къде си бе? Нищо не виждам…

— Тук съм… идвай.

Кузя присви очи, прекрачи хвърлената на пода жълта хавлия и видя право отпред нещо като високи пейки от лакирани дъски. По тях бяха нахвърляни шарени рогозки и смачкани чаршафи. На най-горната пейка се бяха сплели две човешки фигури — да се различи тази на Гога не беше лесно. Или той шибаше яко гъбата Лиза, или тя него — не можеше да се разбере. Кузя обаче усети, че банският пак му отеснява, и се обърна.

В първата секунда лицето на Вика, която стоеше точно зад гърба му, му се стори напрегнато и дори злобно, но в следващия момент тя вече се усмихваше до уши.

— Не можа да ги видиш какво точно правят, а? — Вика палаво вдигна вежди.

Бяха гъсти, плавно извити, като криле на птичка на детска рисунка. Чипото й носле беше покрито с мънички капки пот.

— Ти без бански се печеш, а? — попита Кузя, като я изгледа изучаващо. Беше му все по-горещо, ушите му пламтяха, парата задръстваше гърдите му.

— Ами зависи. — Вика се усмихна многозначително.

— Ела тука. — Кузя протегна ръка към нея и я помами с пръсти, пръстите му докоснаха щръкналата й гърда. Той стисна набъбналото зърно и попита недоволно: — За чий ти е тая тъпа фуражка? Я я свали!

— Защо?

— Щото така. — Той стисна по-силно и завъртя, все едно пробваше колко е твърдо.

Усмивката на Вика стана малко крива, но тя все още се мъчеше да говори палаво.

— Според мен много даже си ми отива шапчицата. — Завъртя я на сто и осемдесет градуса и си я нахлупи над очите. — Така по-добре ли е?

Сега изпод козирката се подаваше само потрепващата й брадичка и на Кузя изведнъж му се дощя да я чука точно така, без да вижда никакво лице, а само тялото й. То вече бе лъснало от пот като на мацките от шарените списания — разглеждането им заместваше за Кузя четенето. Той неохотно пусна зърното й и каза малко прегракнало:

— Добре де, остави си я фуражката. — И посегна да си свали банския. — Обаче ако ми лепнеш нещо гадно, ще те…

Не успя да довърши, понеже отгоре се разнесе страдалческият възглас на Гога:

— Мам’ти да…

Кузя се обърна. Гога вече беше с гръб към него и кой знае защо, на по-долната пейка. И седеше в някаква странна поза, все едно всеки момент ще се изтърси оттам.

— Внимавай бе! — викна машинално Кузя и чак след това му направи впечатление още по-странната поза на Лиза.

Обгърната в гъстата пара, тя сякаш бе надвиснала над Гога, на един крак, като чапла — но това беше само за миг. Лиза изкрещя пронизително и светкавично натресе Гога с пета право в главата.

Без да издаде нито звук, Гога полетя надолу, удряше се във всички пейки поред — бух… бух… бух… И накрая си фрасна тила в пода — ама толкова силно, че се чу как му изтракаха зъбите.

Кузя машинално проследи с поглед падането му, после вдигна очи към слизащата към него брюнетка. Беше толкова потресен от гадния й номер, че не се сещаше дори за подходяща псувня и от гърлото му се изтръгна само някакво ръмжащо „ъ!“, по-скоро обаче смаяно, отколкото заплашително.

Лиза стъпи на най-долната пейка и той посегна да я хване за глезена, та да я тръшне по гръб и като за начало да й размаже нахалната физиономия. Разперените му пръсти обаче стиснаха само белезникавата пара — брюнетката се оттласна от високата половин метър платформа, превъртя се във въздуха — й прескочи смаяния Кузя. Той гледаше зяпнал как прелита над главата му, забравил, че е приклекнал и все още стиска с едната си ръка смъкнатия си до коленете бански.

Лиза ловко стъпи на пода, приклекна и веднага се обърна към него. Гърдите й бяха колкото свитите й юмручета и между тях спокойно можеше да се побере още един юмрук — голям, мъжки. Всъщност тя някак приличаше на як младеж, а не на девойката, която само допреди малко се гънеше съблазнително под хавлията. Това озадачи Кузя почти толкова, колкото и светкавичната й разправа с Гога.

От вцепенението му го извади издевателският смях на Вика.

— И в това ли не те бива, зайко? — Беше си свалила шапката и макар фигурата й да беше доста по-добра от тази на приятелката й, тя също изведнъж му заприлича на мъж. Късата й коса стърчеше войнствено, гледаше го изпод вежди, по корема й играеха мускули. Кузя изобщо нямаше да се изненада, ако видеше между краката й член. Изненада се всъщност, че няма.

— Хайде, зайко — продължи Вика. — Я ни покажи как се биеш. Надявам се, по-добре, отколкото се чукаш.

— Ей сега ще видиш — изръмжа Кузя.

— Сериозно?

И преди той да пристъпи напред, та да й избърше нахалната усмивка от физиономията с пестник, Вика заплашително вдигна коляно. Кузя автоматично, като боен робот, прикри с една ръка слабините си, а с лакътя на другата предпази лицето си.

С пронизителен боен крясък Вика скочи, опънала десния си крак толкова високо, сякаш мислеше да прави шпагат във въздуха. Петата изобщо не закачи приклекналия Кузя — но пък и той дори не успя да се зарадва на това, понеже след като профуча над главата му, петата тутакси се върна и се стовари върху незащитения му тил. Той залитна напред — краката му се омотаха в банския — и рухна на пода. Единственото, което успя да направи, беше, докато пада, да се обърне на една страна — като спънат кон.

А после върху него се стовариха толкова светкавични удари, че дори не успяваше да различи болката от всеки — болката беше огромна, отвсякъде и навсякъде. Някъде встрани пищеше Гога — него пък го обработваше Лиза. Писъците му идваха ту отляво, ту отдясно, ту отзад: вероятно защото Кузя се гърчеше и се въртеше на пода, за да се отърве от ритниците на Вика — но не успяваше. От сцепената му вежда течеше кръв и всичко пред очите му беше червено, главата му бучеше, изметнатото му рамо хрущеше отвратително при всяко движение и го пронизваше ужасна болка.

Той хвана лакътя на осакатената си ръка и се надигна на коляно, за да се оттласне от пода, да се изправи и да даде на гадните мръсници достоен отпор. И отникъде го връхлетя босо стъпало — не стъпало, жълтеникав напукан мазол. За миг Кузя го видя в близък план, после зад очите му избухна истински фойерверк и устата му се напълни с кръв.

Чак сега, проснат безпомощно на пода, Кузя разбра, че тия гадни кучки просто ги убиват, и него, и приятеля му, че наистина ще ги убият, ако не ги спрат по някакъв начин. Изтика с език кървавата каша на строшените си зъби от устата си, изкрещя и успя да стане, протегнал напред здравата си ръка.

Първото, което напипа, след като осъзна, че градушката страшни удари е свършила толкова внезапно, колкото беше започнала, беше парата, гъстата пара. С едното си око я виждаше бяла, с другото — червена… но в парата нямаше никого. Войнствените женски крясъци, огласяли помещението, докато двете кучки ги бяха пребивали, бяха секнали. Ако не се брояха стенанията на Гога и собственото му хрипливо дишане, беше съвсем тихо. Е, и парата съскаше от решетките на тавана, но Кузя изобщо не й обръщаше внимание.

Докуцука до вратата и я натисна със здравото си рамо. Тя не помръдна — отваряше се навътре, а не навън. Нямаше обаче дръжка, Кузя видя само дупки от извадените винтове. Опипа ги и изведнъж му стана още по-страшно, отколкото преди малко, когато оная побъркана мръсница Вика го риташе, все едно е неодушевено чучело.

— Мръсници мръсни — плачливо изсумтя той и блъсна вратата с коляно. — Ама наистина големи мръсници бе!

— К’во им стана бе, брато? Побъркаха ли се?

Кузя се обърна. Гога седеше на пода и облизваше стичащата се от носа му кръв. После изпъшка и стана — и вече се виждаше само долната му половина: останалото изчезна в сгъстяващата се пара. Парата наистина беше прекалено много и прекалено гореща, направо изгаряше дробовете.

— Турска баня, а? — изхриптя Кузя. — На ти сега турска баня с мацки.

— Ей сега ще отворят де — неуверено каза Гога; Кузя вече едва го виждаше в парата. — Иначе живи ще се сварим! Термометърът вече е на седемдесет.

— Какъв термометър? — попита Кузя и се облегна на вратата. И тя беше гореща — все едно не дърво, а нажежено желязо.

— Ами този тука — каза Гога. — Дълъг такъв…

— Колко градуса мери?

— Най-горе пише двеста.

— Водата ври при сто — прошепна Кузя и стисна очи.

— Какво си мърмориш бе?

— Първо ще се спука термометърът, после ще ни се спукат очите… — Кузя се разкашля и се хвана за гърдите. Другата му ръка висеше безсилно.

— Ами блъскай по вратата! — възкликна Гога. — Дай да викаме за помощ!

— Кой бе?

— Ами тях.

— Кои тях бе, тъпак с тъпак! — Кузя клекна: до пода беше мъничко по-хладно. — Не загря ли, че всичко това е нагласено?

— Но Миня обеща…

— Ти да не би да си изпълняваш обещанията?

— Е, къде ме слагаш мене! — възмути се Гога. — Мене никой не ме брои за слива. А Миня е шеф. Трябва да си държи на думата.

Унилият смях на Кузя размърда млечнобялата пара пред очите му.

— А бе, брато, той затова е шеф — понеже лъже и маже. Не трябваше да му вярваме на тоя тип. — Блъсна вратата с глава и изстена отчаяно: — Тъпак с тъпак!

— Ти пък да не си много умен! — не го разбра Гога и запълзя към него: вече наистина беше невъзможно да се стои прав в горещата пара.

— Аз съм тъпакът бе — глухо се обади Кузя и се килна на една страна. — Можех да си завърша техникума, да почна работа. А сега жив ме варят. Край, братче.

— Бе сигурно се майтапят — с надежда каза Гога, седна и заблъска с крака по вратата. — Стига с тия номера бе, ей! Отворете! От-во-ре-те!!!

Кузя видя как на почервенелите му рамене се издуват белезникави мехури и си помисли, че и той сигурно е същият. Плю на пода и плюнката засъска.

— Кипи — тихо каза той.

Гога веднага разбра за какво става дума, зави като звяр и хукна из помещението. Грабеше чаршафи, хавлии и рогозки и ги хвърляше нагоре, като че ли можеше да запуши с тях дупките, през които свистеше парата. И крещеше като побъркан:

— Не искам! Не искам!!!

Това беше последното, което Кузя виждаше и чуваше, докато не ослепя и не оглуша от болка. Нажежената пара го изгаряше и отвън, и отвътре и той вече искаше само да умре.

Гога извади късмет — сърцето му отказа и той падна до найлоновия плик, който беше донесъл.

Водата в плика кипя и кипя и накрая пликът се спука. Ракът остана да лежи в локвичката вода — на цвят беше същият като двамата живи сварени мъже.