Сергей Донской
Умри днес и тук (5)

Глава 5
Укротяване на опърничавата

Първото, от което се заинтересува Вера Савич, след като влезе в апартамента, беше къде е банята. И влезе в нея, като взе и големия си сак. Все едно си мислеше, че Бондар ще почне да ровичка в него.

Той реши да не й се ядосва и се зае със собствения си багаж — изобщо не го беше вадил, откакто се върна от санаториума; всъщност нямаше и време за това.

Зачуди се дали да скрие оръжието си направо между дрехите, или ще е по-добре да му измисли някое по-тайно място, после реши да пробва удобен ли е кобурът, който му бяха зачислили. Извади пълнителя, увери се, че пистолетът не е зареден, напъха го в кобура, после светкавично го извади и го насочи към ключа на лампата на стената. Повтори упражнението няколко пъти — с различни цели — и установи, че с ваденето на оръжието проблеми няма. Вярно, целеше се на сантиметър по-високо, отколкото трябваше, но тази неточност се дължеше на това, че без пълнителя валтерът беше доста по-лек. Бондар повтори упражнението и със сложен пълнител и се увери, че кобурът изобщо не пречи на скоростната му стрелба.

Установи също и че е застанал пред огледалото в антрето и се цели в собственото си замръзнало отражение. И после загледа как бавно отпуска пистолета. Точно такъв го виждаха за последно онези, по които беше стрелял — точно това беше последното им впечатление, което отнасяха със себе си на оня свят. Трийсетгодишен мъж, разкрачен и леко приклекнал, с вдигната дясна ръка и отметната настрани лява.

Небръснат трийсетгодишен мъж, който се държи като голобрадо хлапе.

Бондар изхъмка и бързо прибра валтера. Наистина много се беше променил от времената, когато бе почнал да се упражнява с първия зачислен му пистолет пред огледалото. Ако онзи Женя Бондар можеше да се види порасъл и с тази маскировка, дали щеше да иска да стане такъв? Дали щеше да се познае в този човек със студен циничен поглед, белег на брадичката и безжалостно стиснати устни?

На млади години виждаше нещата в романтичен ореол. Представите му за мъжествеността се бяха формирали под влиянието на филмите и книгите. С годините много от илюзиите му се разсеяха. Блестящият меч на правосъдието на практика се оказа тежък и тъп, доспехите на храбрите рицари — покрити с ръжда и кръв, а потъмнелите девизи на щитовете им изобщо не отговаряха на действителността.

Само малцина от колегите на Бондар се осмеляваха открито да заявяват, че работят във ФСС. Защото когато говореха и пишеха за тях, ги представяха не като герои, а като провокатори, жандарми, шпиони и диверсанти. Дори съвсем обикновени думи и изрази като „контраразузнавач“ и „сътрудник на специалните служби“ предизвикваха у околните отвратени гримаси. Всъщност това си беше съвсем естествено. Понеже почти всички игри, на които си играеха хората от тази професия, бяха прекалено мръсни, за да се играят честно.

— Такива като нас не стават за космонавти — заключи Бондар и обърна гръб на огледалото. Изобщо не съжаляваше, че не е космонавт. Да се оплакват от съдбата си неуспелите бизнесменчета и успелите бандити, спортистите алкохолици и преуспяващите жигола. Колкото до Бондар, той беше избрал различен път и беше решен да стигне до самия му край, какъвто и да е този край.

Преоблече се в удобни джинси и фланелка, въздъхна доволно и отиде в кухнята. Също като другите стаи, тя беше идеално чиста. Не беше трудно да я почиства всъщност — преди да замине за санаториума, беше откарал на вилата почти всичко, което можеше да му напомня за свършилия му живот като семеен. След това в полуопразненото жилище се завъди ехо, но пък изчезнаха призраците от миналото. Искаше му се да вярва, че ще им е много по-добре при родителите на Наташа. До гуша му беше дошло от призраци. Пък и самият той поне засега се водеше жив, а не мъртъв.

 

 

Отвори консерва сардини, наряза хляб и кашкавал, сложи чайника на котлона. Докато ядеше, току поглеждаше светещото прозорче на банята — в нея шуртеше и шуртеше вода. А бе колко дълго щеше да се къпе тая Вера?! Толкова чак чистоплътна ли беше — или обратното?

Все едно усетила, че мисли за нея, тя подвикна:

— Чакаш ли ме, любими?

— М-хм — отвърна Бондар, без да спира да дъвче. — С жар и плам. Можеш да не бързаш обаче. Всичко вече ми е ясно.

— Какво ти е ясно?

— Че рядко виждаш топла вода, познах ли?

Вместо да се обиди, Вера се засмя и дори изтърва нещо. Ако се съдеше по звука, беше леко и поне с частичка метал. Дано да не беше самобръсначката му.

— Ей сега идвам — весело викна тя. — Сложи ли масата? Страшно съм гладна.

— Е, не мога да ти обещая чак пир, но мисля, че ще си доволна. — След тези думи Бондар си наля чай и реши да пофантазира на кулинарни теми. — Започваме с хайвер върху препечени филийки, след това телешко филе алангле със сос беарнез и накрая ангинар с майонеза. За десерт ягоди със сметана.

— Жестоко! — Вера пак изпусна нещо.

— Нищо особено — увери я Бондар. — Човек не трябва да пести от храната. Апропо, ще пием „Блан дьо блан брут“, миналогодишна реколта.

— Какво-какво?

— Шампанско.

— Страхотно! — възхити се Вера. — Знаеш ли, май не си чак такъв досадник, колкото ми се стори отначало. Хайде да си направим романтична вечеря. Със свещички.

— Нямам хемороиди — изсумтя Бондар.

— Не те чух?

— Вече съм ги запалил.

— Идвам!

След няколко секунди Вера цъфна в кухнята. Освежена, с дълга фланелка на голо, със светнали очи, полускрити от кичурите мокра коса, беше наистина красива… докато не видя какво всъщност представлява обещаната й романтична вечеря. Да се каже, че изражението й се промени рязко, означава да не се каже нищо. Бондар разбра, че шегата му е наистина малко жестока, но беше късно да отстъпва.

— Сядай — каза той любезно. — Аз вече хапнах, така че няма да ти правя компания. Гъбата за чинии е в мивката, кофата е в шкафа под нея. Приятен апетит.

Никакъв отговор. Само леден поглед, след който душът, който Бондар отиде да си вземе, му се стори почти топъл.

Както стана ясно, след като Бондар излезе от банята, Вера също си падаше по сюрпризите. Той беше откарал двойното легло и детското креватче от спалнята на вилата и в апартамента беше останал само диванът — който всъщност вече бе зает от гостенката му. При това без фланелка.

— Не се притесняваш, че съм неглиже, нали? — невинно попита тя и извърна глава към него.

Гърбът й беше тесен и гладък, прешлените не изпъкваха. Кожата й беше мургава. По дупето й, което лъщеше на светлината на лампата, лесно можеше да се определи точно какъв бански е носила през лятото.

— Чакат ни почти хиляда километра път — малко пресипнало каза Бондар. — Мислех да подремна, преди да тръгнем.

— Защо говориш толкова трагично? — невинно попита Вера. — Първо, аз също карам. Второ, тук има място за двама. Вечерята на свещи пропадна, но пък никой не е отменил медения ни месец, нали?

Бондар — чувстваше се като персонаж от някакъв идиотски водевил — сложи пепелника до дивана, взе си цигарите и запалката и легна по гръб; преструваше се, че изобщо не се интересува от Вера, която веднага долепи дупето си до него.

— И аз искам цигара — каза капризно.

Пред носа й изникна запечатан пакет „Monte Carlo“ и й се наложи сама да свали целофана и да си извади цигара. Справи се успешно със задачата и поиска огънче. Запалката тупна пред лицето й.

— Благодаря, много си любезен — каза Вера и я щракна.

— На рак да ти стане — отвърна Бондар и си прибра цигарите и запалката.

Към тавана се изви синкава струйка дим.

— По кутия ли пушиш? — попита Вера.

— По две — рязко отвърна Бондар.

Втора струйка пушек се надигна над дивана и се сплете в облаче с първата.

— Ако си мислиш, че ще ти отварям по два пакета на ден, имай предвид, че ще трябва да си плащаш.

— Ти правиш ли изобщо нещо безплатно? — язвително попита Бондар.

— Може да се изненадаш, но — да — спокойно отговори Вера.

— И какво по-точно?

— Разни глупости, които лично за мен не означават нищо.

Вера се пресегна през Бондар, за да изтръска пепелта, и го парна с огънчето — а после всичко стана толкова бързо и толкова непринудено, че той изобщо не разбра как се оказа без джинси, макар че май се опитваше да си ги опази. Вярно, съпротивата му продължи съвсем малко — точно колкото човек да наниже стръвта на кукичката.

Раз! — и всичко стана без никакво участие от негова страна.

Два! — Вера легна по гръб и го принуди да заеме позиция отгоре.

Три! — Ноктите й се впиха в кръста му и му дадоха да разбере, че няма да му позволи да мързелува.

А после темпото се смени — и изобщо не беше валсово.