Към текста

Метаданни

Данни

Серия
ФСС. Руският 007
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Умри сегодня и сейчас, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022)

Издание:

Автор: Сергей Донской

Заглавие: Умри днес и тук

Преводач: Иван Тотоманов

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: руска

Излязла от печат: 24.07.2006

Редактор: Ани Николова

ISBN: 954-585-713-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5086

История

  1. — Добавяне

Глава 4
Планиране на сватбено пътешествие

Бондар приблизително си представяше каква ще е партньорката му. Ако се съдеше по думите на секретарката, беше бивша проститутка, а това казваше всичко. Нахакана и лъжлива пачавра със студени очи, пламващи единствено когато стане въпрос за пари. Прегракнал от цигари глас, ниско чело, долу недообръсната и бодлива като брадясал клошар, с две-три сърцераздирателни истории как тя, бедното невинно момиче, станала продажна жена. А причината всъщност винаги си е една и съща: пари, пари и пак пари. Мангизи, кинти, гущери. Продажната твар си е продажна твар.

Докато Бондар напрегнато търсеше доводи, с които да убеди полковника да не му натрапва такава партньорка, вратата се отвори и влезе Вера Савич.

Първото, което се набиваше на очи, беше правата й синьо-черна коса, подстригана като на древноегипетска танцьорка по стенописите. Заради бухналата прическа фигурата й изглеждаше крехка и изящна — направо като статуетка. Златното коланче, стегнало талията й, беше само с един пръст по-широко от кучешки нашийник.

— Може ли, Василий Степанович? — попита Вера Савич с нисък, невероятно кадифен глас.

— Влизай, Вера, влизай. — Роднин махна гостоприемно с ръка. — Сядай срещу любимия си.

Тя изхъмка малко прекалено високо и бавно влезе с походката на първокласна манекенка. Когато видеше такива маршоподобни дефилирания по телевизията, Бондар се мръщеше и превключваше канала, но на живо си беше съвсем различно. Вера равномерно вдигаше дългите си крака, обути във високи велурени ботушки, стъпваше по килима като по сцена и гледаше ту Бондар, ту Роднин. Походката й беше едновременно и предизвикателна, и недостъпна. „Можеш да си опиташ късмета, разбира се — казваше Вера с целия си вид, — но ако не си супермен и Джеймс Бонд, по-добре стой настрана“.

Стигна до тях и спря неподвижно — само големите й обици продължаваха да се люшкат.

— Сядай — каза Роднин; наслаждаваше се на ефекта от появата й. — Запознайте се. — Погледна напрегналия се Бондар. — Говорите си на „ти“. Задачата ясна ли е?

— Аз съм Вера — каза тя и седна. Отблизо лицето й наистина беше малко вулгарно, но тя се държеше все така надменно, все едно си мислеше, че е Клеопатра.

— Евгений — изсумтя Бондар.

— Тоест Женя?

— Невероятно си съобразителна за мацка на повикване.

— Как не те е срам?! — възмути се тя. — Простак с простак!

— Стига си ми се правила на света вода ненапита. — Бондар се намръщи. — Да те таковам в Савската царица. Не-фер-ти-ти, моля ви се.

Роднин потропа с ръка по масата, за да им привлече вниманието, и подвикна:

— Без дърлене! От този момент сте мъж и жена, така че бъдете любезни да се държите по съответния начин.

— Всъщност истинските съпрузи непрекъснато се дърлят — примирително отбеляза Вера и изгледа Бондар изпод скромно отпуснатите си мигли — погледът й беше бърз и злопаметен.

— Но не и младоженците — прекрати пренията Роднин. — Значи така. — Той се обърна към Бондар. — Няма да я обиждаш, тя е наше момиче, проверено.

— И изобщо не съм проститутка — включи се Вера.

— Не е проститутка — потвърди Роднин. — Тя е мис Краснодар двехилядна, между другото. Спонсорите на конкурса я подмамили, че ще я правят топмоделка, обаче я натикали в един истанбулски бардак. Нашите момчета я измъкнаха.

„И сега тя си отработва щастливото избавление“ — помисли Бондар. Само си го помисли, не го каза. Беше чувал какво става в такива бардаци и можеше единствено да съчувства на попадналите там момичета. Вярно, че повечето от тях попадаха там, понеже искаха луксозен живот, но това вече бяха подробности.

— Темата е приключена, другарю полковник — сухо каза Бондар.

На смуглото лице на Вера не се изписаха никакви емоции. Сочните й устни — вишневочервени — дори не трепнаха. Очите й бяха взрени невиждащо в прозореца зад гърба на Бондар. Причината за това може да беше, че я бе обидил. А може би тя просто внимателно слушаше инструктажа, който Роднин вече беше започнал.

Полковникът очевидно беше притеснен, въпреки че се мъчеше да се държи уверено. Беше педант по дух и го измъчваше това, че се налага да заобикаля любимите си формалности.

При провеждането на всяка операция задължително трябва да има предварително изготвен план. В него са отбелязани всички етапи и варианти на операцията, към него се прилага и така наречената „легенда“ — своеобразен сценарий на спектакъла, който да се разиграе в случай на провал. Планът не може да бъде утвърден без скрупульозен разчет на материалното осигуряване на операцията: транспорт, пари (включително за бензин), храна, оръжие, средства за връзка и така нататък.

След като началството си сложи „чавките“ на документа, въз основа на така утвърдения план се издава писмена (в никакъв случай устна) заповед за провеждане на „мероприятието“. Преди самото започване на операцията се прави също така писмен доклад за степента на готовност на сътрудниците. След края на операцията се пише подробна докладна, съставена въз основа на отчетите на непосредствените изпълнители. В нея се описват положителните резултати и грешките, хвалят се отличилите се и се посочват провинилите се и провалилите се. След това се изготвя заповед за отчисляване на материалните ресурси, изразходвани или унищожени по време на операцията.

И това съвсем не е всичко. Ако ФСС взаимодейства с други структури, такива като МВР, МВнР, ГРУ или Министерството на извънредните ситуации, това вече е съвместна операция и за провеждането й се информират съответните ръководители. В такива случаи се прави съвместен план, който се подписва от ръководителите на всичките включени ведомства.

По този начин, като действа в рамките на формалното законодателство, ФСС се обрича на затъване в безкрайна бумащина. Във Федералния закон „За Федералната служба за сигурност“ се казва, че дейността на органите на ФСС „се осъществява в съответствие със Закона на РФ «За оперативно-следствената дейност в Руската федерация», наказателния кодекс, а също и с настоящия федерален закон“. Въпреки това, и Бондар го знаеше много добре, всички чекисти, от най-високопоставените до самото дъно, трябваше непрекъснато да се съобразяват с член 5-и на Закона, за чието спазване ревностно следяха всички, които държаха да обвинят ФСС във всички възможни смъртни грехове. Членът гласеше, че при осъществяването на всички видове оперативно-следствена дейност задължително трябва да се спазват правата и свободите на личността. С други думи, всеки сътрудник трябваше да носи не само пистолет, но и екземпляр от конституцията, та да не би, не дай си боже, да накърни правата на разните там шпиони, диверсанти, наркодилъри, терористи и най-обикновени предатели на родината.

Стигаше се до абсурд. На арестуваните предатели им се полагаше адвокат, който ги предпазваше от всевъзможни посегателства от страна на правоохранителните органи. Много от тези така наречени адвокати бяха тайни осведомители на чуждите разузнавания и не само им съобщаваха имената, длъжностите и служебните телефони на сътрудниците на ФСС, но и пречеха на следствието по всички възможни начини. Още преди чекистите да успеят да си свършат работата, срещу тях се завеждаха дела. За един терорист например се застъпваше Генералната прокуратура, понеже докато го задържали, му били насинили окото. Някакъв гей от модните кръгове пък се оплакваше на журналистите, че на Лубянка се гаврили с честта и достойнството му.

Сложна работа беше да се спазва буквата на закона в такива условия и ревностните службаши от типа на полковник Роднин страдаха всеки път, когато трябваше да престъпят тази буква. Предстоящата операция пък така или иначе излизаше извън рамките на наказателнопроцесуалните норми, доколкото тези норми се утвърждаваха от хора, изобщо незапознати с оперативната дейност.

И така, капитанът от ФСС Бондар и извънщатната сътрудничка Вера Савич трябваше да заминат за Естония с кола като семейство Спицини под предлог сватбено пътешествие. Крайният пункт на пътуването им беше град Пярну, на 850 километра от Москва.

Бактериологът Виноградски пък живееше в голяма къща и редовно даваше горния й етаж под наем на курортисти. През зимата в Пярну ходеха малко туристи, но идеята беше, че младоженците сами си избират къде да им е сватбеното пътешествие, така че пристигането на Спицини не би трябвало да предизвика подозрения. Просто млада двойка, решила да си прекара медения месец далече от големия град — какво по-естествено от това? Туристическата агенция вече се беше свързала с Виноградски, беше сключила договор, Виноградски си беше получил аванса и сега чакаше младоженците да пристигнат.

 

 

— Зиме в Пярну — каза Роднин — пришълците се броят на пръсти, но като младоженци не би трябвало да предизвикате никакви подозрения. Все пак не забравяйте, че непрекъснато ще сте в центъра на вниманието.

— Това ли е единствената причина, поради която ни пращате там заедно? — попита Бондар.

— Не, капитане. Ако не успееш да въздействаш на тоя учен със силата на убеждението, се включва женският чар на партньорката ти. — Роднин намигна на Вера. — Специално я избрахме толкова колоритна. Навремето Виноградски е предпочитал брюнетки.

— И сега сигурно страшно се е изнервил сред толкова естествени естонски блондинки — предположи Вера.

— Надяваме се да е така.

— Добре де, погледнете ме — каза Бондар. — Кой мъж, вече на възраст, ще тръгне да се репчи на тип като мене? И да сваля жена ми? Не е ли по-добре да си сменя образа? Нещо така — очилца, шкембенце, интелигентска брадичка?

— Не е необходимо — увери го Роднин. — Веднага щом стане ясно, че обикновените методи на вербуване не действат, вдигате семеен скандал, след което вбесеният съпруг, тоест ти, си тръгва от Пярну и зарязва жена си на произвола на съдбата.

— Нали трябваше да си гукаме като гълъбчета.

— Понякога дори гълъбчетата почват да ръмжат като разярени тигри — многозначително и дори многообещаващо каза Вера. — Пълно безветрие и изведнъж — буря. Виж, това ми харесва!

Бондар си помисли, че сцената на скандала сто на сто ще се получи наистина ефектна и убедителна. Ако се наложеше да действат по този сценарий, жителите на Пярну щяха да запомнят задълго младата двойка Спицини. Все пак смръщи вежди и каза мнението си по въпроса:

— Вера не трябва да остава сама с тоя Виноградски. Тихата вода е най-дълбока.

— Охо! — възкликна тя. — Да не би вече да ревнуваш, мили?

— Под „тиха вода“ имам предвид Пярну — все така намръщено обясни Бондар. — Градът е курорт, там спокойно може да има хора от други спецслужби, заинтересовани от откритието на Виноградски. Откакто Естония влезе в НАТО, стана като разграден двор за западните разузнавания. Естонските правоохранителни органи са си направо филиали на ЦРУ, сериозно. Няма да се учудя, ако се намеси естонската полиция — те дори ще се радват да окошарят руснаци.

— Абсолютно си прав — съгласи се Роднин. — Именно затова трябва да сте страшно внимателни. Вторият ви коз е внезапността. Тръгвате нощес. — Роднин си погледна часовника. — Колата с всичко необходимо, плюс документите, разбира се, ще е пред блока ти в двайсет и два нула-нула. Да не би да си мислиш, че те изкарах от санаториума просто така, за кеф?

— Малката знае ли ми адреса? — попита Бондар, без изобщо да поглежда Вера.

— Стига де — засмя се тя. — Оттук си се прибираме направо вкъщи, да се гушкаме, нали, мили?

Бондар отвори уста да й отвърне както заслужава, но Роднин ревна:

— Млък! Да не съм чул повече глупости!

— Е, аз мога да изчакам и на гарата — каза Вера с онова благопристойно изражение, което толкова се удава на жените със съмнително минало. — Или на някоя пейка. Не е чак толкова студено. Вярно, вали, но пък любящият ми съпруг ще ми даде чадъра си — нали, Женя? Не се притеснявай, ще ти дам разписка.

Роднин удари с юмрук по масата, но не повиши глас, а заговори тихо, все едно се страхуваше, че може да ги подслушват:

— Ако ми провалите операцията с идиотските си номерца, мислете му. И двамата. Това не ви е детска градина бе! Ей, големи хора, а не могат да се разберат. Нали сте уж мъж и жена. Марш вкъщи, Спицини! И да не съм чул гък повече!

Краят на тирадата му вече беше оглушителен.

Вратата на кабинета на началника на оперативния отдел беше звуконепроницаема, но докато излизаше в приемната, Бондар реши, че секретарката го гледа с присмех, все едно е чула всичко. Наведе глава като бик и тръгна по коридора толкова бързо, че ботушките на Вера зад гърба му затропаха като градушка.

Бондар нямаше нищо против да си ги счупи тия токчета — и краката с тях.