Сергей Донской
Умри днес и тук (26)

Глава 26
Със зъби и нокти

Ако се вярва на техническото описание, белезниците гарантирано издържат усилие до сто и петдесет килограма, след което всичко зависи от това какво е заваряването на брънките — студено или горещо. На пръв поглед за един здрав мъж не би трябвало да е проблем да ги скъса, но се опитайте да вдигнете с една ръка огнеупорна каса, закачена за голата ви китка, и ще се убедите, че за такъв подвиг е необходимо нещо повече от груба мъжка сила. Човек трябва да е или луд, или превъзбуден от алкохол или наркотици, за да опита такъв фокус, а Бондар си беше с ума и трезвен, така че му се налагаше да потърси друг изход.

Ингрид го изгледа с насмешка и отиде до стола, където бяха метнати дрехите й.

Вече без да се крие, Бондар натисна копченцето на белезниците и почна трескаво да върти ръка, за да я измъкне от желязната гривна.

— Е, как е? — осведоми се Ингрид, докато си обуваше бикините.

— Мразя бежовото бельо — изпъшка Бондар.

Гривната упорито не искаше да се изхлузи. Запъна се в основата на палеца и не помръдваше, като стар венчален пръстен, който си носил десетки години. Със сапун може би щеше да стане, но нямаше смисъл да моли Ингрид да му направи тази последна услуга — да му донесе сапун от банята. Налагаше се да се справя със свои сили. Бондар тъкмо се канеше да опита с плюнка, когато ситуацията внезапно се промени.

Вратата се отметна и в спалнята се втурна Вера, разярена като фурия, намъкнала, кой знае защо, черно дантелено бельо. Хвърли за миг поглед към Бондар на кревата, после скочи срещу естонката. Ако се беше забавила дори с частица от секундата или пък беше подранила пак с толкова, Ингрид сто на сто щеше да успее да сграбчи браунинга. Но точно в тази частица тя стоеше на десния си крак и беше вдигнала левия, за да обуе най-интимната част от тоалета си. И в това положение на неустойчиво равновесие успя единствено да вдигне глава и да изгледа Вера кръвнишки, което, разбира се, не можеше да спре нападателката й.

— Мръсница! — изкрещя Вера и блъсна естонката с всичка сила.

Ингрид падна и се омота в бялата си нощница — на Бондар му заприлича на огромна пеперуда с откъснато крило.

— Пистолетът е на перваза! — викна той и насмалко да се задави със слюнката, която вече бе събрал в устата си.

За да не губи време, Вера се опита да прескочи естонката — много ефектно, но за жалост неуспешно изпълнение, защото Ингрид я сграбчи за глезена, в резултат на което Вера се просна на пода. Надигна се на лакти, изрита с другия си крак и улучи противничката си в носа.

Ингрид писна и инстинктивно се хвана за лицето, при което я пусна. Вера се надигна и протегна ръка към пистолета. И тъкмо когато пръстите й стиснаха дръжката, Ингрид й скочи изотзад.

Писъците на затъркалялите се по пода противнички биха уплашили дори биещи се котки. А когато стихнаха — двете млъкнаха едновременно, — Бондар чу как в ушите му пищи тишината. Млъкнаха едновременно, защото Вера замахна с глава назад и улучи Ингрид в лицето. Заслепена от болката, естонката пак отпусна хватката си.

— Ставай! — изкрещя Бондар, убеден, че партньорката му не е толкова опитна в ръкопашния бой като един офицер от службите за сигурност.

Вера веднага се подчини и скочи на крака, преди естонката да успее да й попречи. Щом видя, че плячката й е само парче от сутиена на Вера, Ингрид се просна по гръб — нещо съвсем неочаквано както за Бондар, така и за партньорката му. Ако естонката се беше опитала да нападне, Вера автоматично щеше да я простреля. Но тя лежеше на пода, все едно признаваше поражението си.

И едва когато сви крака и коленете й опряха до гърдите, стана ясно, че е рано да се мисли за победа.

Крясъкът, който придружи удара на събраните пети, беше почти на ултразвукова честота.

Ингрид се беше прицелила в лакътя на противничката си — и улучи. Ръката на Вера се отметна към тавана и тя изпусна пистолета.

За миг Ингрид застина в тази поза — опряна на раменете и тила си, с вирнати високо крака. Ако не беше набралата се на корема й нощница, щеше да прилича на юноша, който се занимава с йога.

Но не, това не беше йогистка асана. Не беше и някакъв специален удар от източните бойни изкуства. Ингрид просто се беше доверила на първобитния си инстинкт — и той не я беше подвел.

Вера ахна ужасено. Не вярваше на очите си.

Пистолетът излетя от ръката й, описа къса дъга във въздуха и удари прозореца. Вера машинално отскочи от пръсналите се парчета — това я спаси от следващия удар на босите крака на естонката — и изрита къщните си пантофи. Ингрид пъргаво се изправи — изобщо не възнамеряваше да се предава или да се спасява с бягство. Дори без браунинга, който бе изчезнал някъде навън в нощта, естонката представляваше сериозна опасност.

— Удари я със стола! — викна Бондар. Нямаше нищо, което да може да използва като импровизиран шперц, и все така беше прикован към леглото. Можеше само да наблюдава схватката — от изхода й зависеше не само животът на Вера, но и неговият.

Партньорката му обаче пак не беше достатъчно пъргава: Ингрид реагира на вика му първа, изпревари Вера и изрита стола толкова силно, че той падна на средата на стаята. Двете започнаха да обикалят около него — картина едновременно и живописна, и сюрреалистична. Едната белокожа, руса, кльощава, с дълга бяла нощница. Другата — нейна пълна противоположност: мургава, с твърда черна коса.

Изподраното лице на Вера и скъсаният й сутиен, който се полюшваше на едното й рамо, й придаваха войнствен и дори кръвожаден вид, но Бондар подозираше, че е на края на силите си след днешните мъчения и бутилката ликьор. Беше по-висока и по-едра от противничката си, но се движеше някак по-тромаво. Ингрид, на свой ред, сякаш тепърва загряваше. Движенията й станаха като на котка, под нежната кожа на ръцете й се изпънаха мускули, пръстите й се свиха хищно, сякаш предвкусваше удоволствието, с което ще забие нокти в руската си съперница.

 

 

Въпреки че през счупения прозорец повяваше хладен ветрец, в стаята беше душно — прекалено много аромати, и на пот, и на парфюми и дезодоранти, се бяха струпали тук. Но по-силен от всичко беше мирисът на омразата, обзела двете млади жени.

— Първо ще ти извадя очите — изсъска Ингрид, за да сломи духа на противничката си. — После ще ти отхапя носа. Няма да те убия, изобщо не се надявай. Ще те оставя да живееш сляпа и уродлива грозница.

— Ти пък си си грозница и така — парира Вера.

— Май днеска не си се поглеждала в огледалото, мръсницо!

— Не е твоя работа. На тебе пък огледало изобщо не ти трябва — твоята зурла не може да стане по-хубава с никаква козметика.

При тези думи естонката така се намръщи, че лицето й наистина заприлича на животинско. Ингрид изруга, хвана деколтето на нощницата си, дръпна и я скъса. Не беше класическият жест на балтийски матрос, който си къса фланелката, преди да се хвърли в своя последен и решителен бой — скъсаната нощница позволяваше на Ингрид да рита по-удобно, а тя знаеше как да рита и обичаше да рита. Вера не разбра веднага защо противничката й си раздира нощницата и се изсмя презрително:

— Лесбийка с лесбийка луничава! Да не мислиш, че ще ме впечатлиш с дръгливото си телце?

— Питай любовника си — ехидно отвърна Ингрид. — Защо е заключен за кревата, а? Попитай го де, не се срамувай. Току-виж ти казал. Обаче никога няма да ти прости, че ни попречи да го изчукам!

— Затваряй си устата, мръсницо!

— А, яд те е!

— Млъквай!

— Е, истината боли…

Бондар си мислеше, че първия удар ще го нанесе Ингрид, но сбърка. В атака се хвърли вбесената Вера, с голи гърди като амазонка и с лице като на индианец, изровил томахавката на войната. Прескочи прекатурения стол и заудря естонката с юмруци, но не постигна почти нищо — така се бият малките момиченца, като при това стискат очи от страх тях да не ги фраснат в носа.

И все пак десният юмрук на Вера успя да пробие защитата на Ингрид, улучи я по ухото, тя залитна и падна на едно коляно.

— На ти! — Вера я удари с левия по главата. — На ти! — Още един десен се стовари в слепоочието на естонката.

— Дръпни се! — викна Бондар.

Той поне беше наясно, че естонката, макар и на четири крака, само се преструва на победена: виждаше как святкат очите й изпод русите й кичури.

— Спокойно, ще я оправя тая мръсница! — увери го Вера, задъхана не само от умора, но и от изпълващата я гордост.

И се приготви да довърши Ингрид — изправи се над нея със стиснати юмруци. Лъсналите й от пот гърди се надигаха и спадаха, включени сякаш към невидима мощна помпа.

Контраатаката на Ингрид — удар с глава в корема — изненада Вера, тя размаха ръце, политна назад и падна на стола — той се строши. Подът се разтресе, разхвърчаха се пречки и парче от облегалката.

Без да позволи на Вера да се опомни, Ингрид се хвърли върху нея. Чу се писък и към Бондар полетя едната от обиците на Вера, цялата в кървави капки.

„По дяволите — мина му през ума, — тая естонска вещица съвсем озверя!“

За кой ли път опита да изблъска кревата, но той не помръдна, все едно беше завинтен за пода. Бондар се наведе, погледна отдолу и видя, че двата крака откъм стената са вързани с тел за тръбите на парното, които минаваха покрай перваза. Да, Ингрид се беше подготвила много грижливо за операцията. Такава предвидливост обаче граничеше с коварната изобретателност на психически болен човек. Измъчен от безсилието си, Бондар вдигна глава и видя, че схватката между двете жени наближава края си.

Ингрид беше възседнала противничката си и вместо да я удря, я дращеше и я хапеше, за да й причини възможно повече болка. Вера пищеше, мъчеше се да се прикрие с ръце, но не можеше да отхвърли Ингрид. Русата вещица пък дереше и хапеше като разярен звяр. Нощницата — вече съвсем на дрипи — се държеше на раменете й като по чудо и приличаше на саван на страшно привидение. Обезумяло привидение. Пред такъв яростен натиск не би устоял и обзет от бяс, да не говорим за млада жена, изобщо необучена да се бие на живот и смърт.

Вера се защитаваше все по-слабо, писъците и охканията й ставаха все по-тихи. Ако Ингрид беше съвсем малко по-хладнокръвна, победата сигурно щеше да е нейна. Подведе я обаче собствената й омраза. Вместо да повали противничката си в безсъзнание с удар с глава или да почне да я души, обезумялата естонка впи зъби в люшкащата се под очите й гърда…

Острата болка сякаш вля сили на Вера и Бондар изумено загледа как отхвърлената нагоре Ингрид се превъртя във въздуха и падна по гръб на пода. И явно си удари лошо гръбнака или опашката, понеже, докато се надигаше, изпъшка и застана някак на една страна.

Вера не беше в по-добро състояние. Изправи се, залитна напред и насмалко не падна. От лявото й зърно — вече се подуваше — течеше кръв. Вера я избърса с длан и се смръщи от болка. Ужасна гримаса — и на Бондар му се стори, че вижда в очите на естонката първите признаци на надигаща се паника.

Двайсетина секунди двете млади жени стояха една срещу друга — разчорлени, задъхани, потни и мръсни. Температурата в стаята сякаш се покачваше от разгорещеното им дишане. После, без никакъв звук, без никакво предупреждение, двете се хвърлиха една срещу друга.

Ингрид — вече съвсем гола — риташе, за да отблъсне противничката си, но ритниците й бяха слаби и неточни. И въпреки това тактиката на близък бой, която бе избрала Вера, се оказа неправилна: когато двете отново се озоваха на пода, Вера беше отдолу, а Ингрид вече действаше по-предпазливо — затисна противничката си с тяло и бавно започна да свива крака, за да обездвижи отслабващите й ръце с колене. И след няколко секунди успя. За да постигне окончателна победа, й трябваше само няколко пъти да тресне тила на Вера в пода. И очевидно се канеше да направи тъкмо това.

— Ей сега ще отърва света от още една руска курва — изсъска Ингрид.