Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sting, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
vesi_libra (2017)

Издание:

Автор: Сандра Браун

Заглавие: Ужилване

Преводач: Диана Райкова

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ергон

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-165-060-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3433

История

  1. — Добавяне

Двадесет и осма глава

Научавайки, че младият мъж, който бе играл ключова роля в петъчните събития, е мъртъв, те не загубиха повече от няколко минути в спор дали Шоу Кинард да ги придружи до Тобаяс.

Уайли и Хикъм се съпротивляваха на идеята. Той беше непреклонен. За да спестят време, той им каза, че независимо дали ще пътува с тях, или — не, ще бъде там. Те отстъпиха.

— Ще спрем някъде по пътя и ще купим някои неща, с които да те дегизираме — каза Уайли през рамо, когато напускаха стаята за разпити.

— Мъдро — каза Хикъм. — Не искам да ме удари някой куршум, предназначен за господин Въоръжен и Опасен.

Макар че всяка стъпка изпращаше остра болка в лявата му страна, Шоу продължи с тях до колата на Хикъм на паркинга. След като седна на задната седалка, той тайно повдигна ризата си и надникна под нея, за да провери шевовете. Държаха се.

Несъмнено Джорди би искала да е причинила повече поражения с проклетата перка. Ако трябваше да го направи отново, вероятно щеше да я забие в гърлото му. Беше казала достатъчно и той й беше повярвал. Тя го презираше.

Работата му беше прекалено опасна, за да си прави застраховка „живот“. Не че имаше някой, който да се облагодетелства, защото работата му беше рискова и за личните отношения. Досега това не го беше тревожило. Беше използвал невинни хора, за да ликвидира лоши хора. Ако някой след това се чувстваше емоционално съсипан и уплашен, това беше цената за правенето на бизнес. Мръсна работа.

Но когато Джорди Бенет го беше погледнала с неописуема омраза, бе почувствал повече от угризение на съвестта. Беше за първи път и не беше приятно.

Докато излизаха от гаража, Уайли получи обаждане на мобилния си телефон. Хикъм не ангажира Шоу в разговор, което беше добре за него. Той облегна главата си назад и задряма, събуждайки се едва когато Хикъм паркира пред един магазин за намалени стоки. Уайли продължаваше да държи телефона до ухото си, като повече слушаше, отколкото говореше.

Хикъм се върна след пет минути с един сак, който хвърли в скута на Шоу.

— Не е мястото, където обикновено пазарувам. Това е най-доброто, което можах да намеря.

Беше купил грозен суичър с качулка и чифт тъмни очила с пластмасови рамки и кобалтовосини стъкла.

— Тези стават.

— Помислих си, че са подходящи. — Хикъм погледна с подчертано внимание седефените копчета на новата карирана риза, която Мороу беше купил за него.

Игнорирайки неизречената обида към вкуса му, Шоу попита:

— Някакви подробности за смъртта на Ройс Шърман?

— Мороу беше на път, така че ми даде фактите накратко. Ще ви кажа какво знам веднага, след като Джо затвори телефона.

Сякаш по знак Уайли приключи разговора.

— Съжалявам. Беше Марша. Съпругата ми — обясни той на Шоу. — Имаме проблем с тоалетната и тя заплашва да приложи гаечен ключ към слабините на водопроводчика, ако не я оправи. Скоро. Какво пропуснах?

— Нищо. Чакахме те — каза Хикъм. — Първо: Мороу подчерта, че още не е ясно дали смъртта на Ройс е свързана с нещо, което се е случило в петък вечер.

— Как е умрял? — попита Шоу.

— Изстрел в главата. Левия фронтален лоб. Отблизо.

— Самоубийство?

— Не е намерено оръжие до тялото, няма барутен прах по ръцете.

— Значи е убийство — заключи Шоу.

— Най-вероятно.

Уайли попита дали е имало следи от борба.

— Не. Имал е в себе си пари в брой и кредитна карта, така че явно мотивът не е обир. Мороу каза, че изглеждало сякаш убиецът се е приближил до отворения прозорец и го е гръмнал.

— Вкъщи?

— На седалката в пикапа му. Отбил се от магистралата по страничен път.

— За какво? — попита Шоу.

— Никой не знае.

— Да пусне една вода? — предположи Уайли.

— Няма свидетелства за такова нещо. Мороу не смята, че е излизал от пикапа.

Шоу го попита за гилзата.

— Не е намерена. Нито пък куршумът. Изглежда стрелецът е стрелял само веднъж.

Шоу се замисли и почти пропусна това, което Хикъм казваше:

— Но Мороу има потенциален кандидат. Барманът… — Той млъкна и погледна към Шоу в огледалото за обратно виждане. — Той е този, който ни насочи към теб.

— Не ме изненадва. Той е бивш военен, нали? Участвал ли е в бой?

— Спомена Ирак.

Шоу кимна. Беше забелязал присвития поглед, с който мъжът измерваше него и Мики — таен, но внимателен. Нищо не правеше един мъж по-наблюдателен от военна зона, където врагът не носи униформа.

Хикъм каза:

— Когато барманът чул за убийството на Ройс, веднага се обадил на Мороу. Казал му, че Ройс прекарал в бара часове наред предишната вечер, държал се като знаменитост, обръщал чашите с уиски като безалкохолно.

— „Мацката“ му с него ли е била? — попита Уайли. Обръщайки се към Шоу, той добави: — Живее с една, която го унижава.

Хикъм каза:

— Била е там, да, и е направила повече, отколкото да го унижи. Скарали се. Направили шоу за тълпата, казал барманът. Тя изхвърчала от бара с две приятелки. Доста време след като си тръгнала, Ройс започнал да се мляска с друго момиче. Към полунощ той и новата му тръгнали заедно, залитайки. Всичко това е потвърдено от свидетели.

— Какво казва за това „мацката“ на Ройс? — попита Уайли.

— Мороу лично е отишъл да я вземе от работното й място. Шефка е в отдела за бои в голям магазин. Мороу твърди, че се свлякла на колене и се разплакала, когато й съобщил новината. Шокът и сълзите й изглеждали искрени, но независимо от всичко я прибрал. Тя се кълняла, че не е виждала Ройс, след като си тръгнала от бара.

— Адвокатът й дошъл ли е?

— Не, но е изпратил заместници при двете й приятелки, с които си е тръгнала снощи. Разпитани са поотделно и свидетелствата им съвпадат с нейните. Момичетата са я върнали обратно в апартамента, който е деляла с Ройс, пресушили са няколко бутилки вино, вдигайки наздравици, че са се отървали от него. Към четири след полунощ приятелките решили, че са прекалено пияни, за да се прибират, така че останали при нея и едва се събудили навреме тази сутрин, за да се замъкнат на работа.

— Какво смята Мороу за алибито й? — попита Уайли.

— Склонен е да й вярва.

— Аз също.

При краткото изявление на Шоу Уайли се обърна да го погледне. Хикъм го наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Той каза:

— Не изглежда като убийство от страст. Не и по начина, по който ти описа сцената. Стрелецът е стрелял веднъж? Умишлено? — Той поклати глава. — Това не е действие на ядосано момиче. Едно изоставено гадже ще изпразни пистолета в него, след това само ще извика ченгетата и ще им каже къде да търсят нещастния му задник.

Уайли кимна. Изглеждаше мрачен.

— Освен ако не се докаже, че бившата му е била на мястото, и аз съм съгласен.

Шоу се обърна към Хикъм в огледалото:

— Ами новодошлата, онази, с която Ройс се е целувал? Барманът е казал, че са си тръгнали заедно.

Излезли са заедно. Може да са се разделили на паркинга.

— Или не — каза Шоу.

— Или не. Защото е имало частични отпечатъци от стъпки до пасажерската врата. Но първите пристигнали са намерили пикапа празен, с изключение на Ройс. Патолозите изчисляват времето на смъртта между полунощ и два след полунощ.

— Кой се е обадил? — попита Уайли.

— Страничният път е частна алея, която води към къща в дъното на гората. Собственикът на имота е пенсионер. Той и съпругата му излезли за ранен обяд. Пикапът на Ройс бил блокирал пътя. Госпожата излязла да провери, така че стъпките покрай колата може да са нейни. Правят отливки.

— Пенсионерите познавали ли са Ройс?

— Не.

— Окей — каза Уайли. — Значи това, което Мороу има дотук, са настоящите две жени в живота на Ройс.

— Сега се опитват да открият новата — каза Хикъм. — Но Мороу не е сигурен за името й, а още по-малко къде да я намери. Затрупан е с работа. Като се започне с освобождаването ти — каза той на Шоу в огледалото. — А сега това. Помоли ме да го предупредим, когато наближим.

Шоу отново облегна глава назад и затвори очи. Изключи се от разговора и си помисли за Джорди — по-специално колко ли гадно мнение имаше за него. Защо направи останалото? — беше попитала тя, имайки предвид всички отвратителни неща, на които я бе подложил. Страх, унижение, заплахи.

Целувка.

Кое наистина бе разочароващо? Тя винаги щеше да си мисли, че целувката е била пореден маньовър да се опита да изтръгне информация от нея, а не въпрос на живот и смърт. Неговия живот, не нейния. Той имаше нужда да я целуне.

Въпреки това нещата не изглеждаха никак прости. Той беше федерален агент. Тя — физически свидетел в криминално разследване. Което, според правилата, я превръщаше в забранена зона с главни букви.

Но той нарушаваше правилата непрекъснато и нямаше контрол върху неприличните си сънища.

Половин час по-късно Уайли го извади от дрямката.

— Кинард? Почти пристигнахме.

Уайли се обади на Мороу. Шоу навлече суичъра, примигвайки от болка в зашитата рана, докато провираше ръце в ръкавите. Сините стъкла на очилата придаваха нездрав вид на тена му. Или поне той имаше чувството, че е така. Целият лепнеше. Крайниците му бяха влажни и треперещи. Навсякъде го болеше.

Искаше му се да легне, да затвори очи, да се опъне на задната седалка, както беше сложил Джорди, нагласяйки отпуснатите й ръце и крака, повдигайки падналия кичур коса от лицето й.

Като ругаеше под нос, защото не можеше да спре да мисли за нея, той вдигна качулката на главата си, отвори вратата на колата и излезе. Обгърна го влажна горещина, подсилвана от пухкавия суичър. Проклетият Хикъм, сигурно го беше избрал нарочно.

Пристройката към шерифството беше стара и грозна сграда. В задния й ъгъл имаше служебен вход, където Мороу вече ги чакаше. Той се намръщи като видя Шоу.

— Не биваше да идваш.

— Опитахме се да го разубедим — оправда се Хикъм.

— Изглеждаш по-зле и от Ройс Шърман — каза заместник-шерифът.

— Добре съм.

— Слушай. — Мороу вдигна ръка пред Шоу. — Никой в този отдел не знае какво сме направили тази сутрин, с изключение на диспечера и двамата полицаи, които поставих за шофьори на линейката. Всички са ми приятели. Дори самият шериф не знае. Ако се разчуе, сигурно ще ме тикнат в затвора.

— От мен няма да излезе. Знам, че си заложи главата. Благодаря ти отново.

— Пак заповядай. Но просто внимавай. Тази сграда е пълна с полицаи, които бяха на лов за главата ти. Няма да се зарадват на присъствието ти тук.

— Трябва да ми благодарят за извънредния труд.

— Това, което искам да кажа, е, че с тези труфила няма да заблудиш никого.

— Ще се изненадаш. Това, за което хората не гледат, рядко го виждат.

Все още разтревожен, Мороу каза:

— Ако някой полицай те забележи, може първо да стреля и после да пита.

— Ако се стигне до там, чувствай се свободен да разкриеш кой съм.

— Поне си се избръснал.

— Част от болничната грижа за разкрасяване и поддържане на лична хигиена.

Характерният му белег не се разкриваше в същата степен, както когато вратът му е обрасъл, така че той не беше възразил, когато санитарят насапуниса лицето му.

— Не казвай, че не съм те предупредил. — Мороу ги поведе по къс коридор към врата с решетки на прозореца. — Погледнете.

Уайли и Хикъм надникнаха, след тях и Шоу. Той смъкна тъмните очила, за да вижда по-добре. В стаята за разпити двама полицаи безуспешно се опитваха да успокоят млада жена, обронила глава на гърдите, която хлипаше в дланите си.

— Линда Мийкър — каза Мороу. — Момичето, което снощи е напуснало бара заедно с Ройс Шърман.

В този момент тя отпусна ръце и вдигна глава, за да вземе салфетка от една полицайка.

Шоу се изненада, когато видя лицето й. Той очакваше нещо съвсем друго.

— Тя е още дете.

— Шестнайсетгодишна. Навършила ги едва миналия месец.

Шоу гледа още няколко секунди разстроеното момиче, след което каза:

— В петък вечер, докато бях там, и на мен ми идеше да убия Ройс Шърман.

Другите трима се обърнаха към него, но той не взе думите си обратно.

Мороу прочисти гърлото си, разсейвайки неловкото мълчание.

— Насам. — Той ги поведе към съседната врата и отвори малък кабинет. — Тук съм с още един детектив, но той днес има свободен ден.

Мороу затвори вратата и започна без предисловие:

— Линда Мийкър е била доведена преди час и половина не по своя воля, а по настояване на приятелка, която я е докарала тук, когато е научила за убийството.

— Кой й е казал? — попита Шоу.

— Чули хората да говорят за това в „Деъри Куин“.

Никой не каза нищо, но Шоу, Уайли и Хикъм се спогледаха.

Разчитайки колебанието им правилно, Мороу изсумтя:

— Става все по-добре. Всичко, което ще ви кажа, чух от приятелката, защото Линда не говори. Според нея Линда не отрича, че е непълнолетна, че се е напила, сприятелила се е с Ройс и напуснала бара с него. Но и не би могла да излъже за това, тъй като е имало трийсет души свидетели. Оттук историята става неясна. Приятелката твърди, че е чакала Линда навън. Линда и Ройс се сбогували нежно и се разделили. Той се качил в пикала си. Приятелката закарала Линда у дома си, където се предполага, че са били заедно. Линда повърнала няколко пъти. Приятелката я сложила да си легне. Спали до десет тази сутрин.

Уайли се обади:

— И чули за убийството в „Деъри Куин“?

— Точно така.

— Не е вярно. — Шоу, който се беше подпрял на касата на вратата, когато влязоха в стаята, се отлепи оттам и отиде до бюрото на Мороу, сядайки на ръба му, преди да падне. — Това момиче е в истерия.

Хикъм изсумтя:

— Обяснимо. Мъжът, с когото се е натискала дванайсет часа преди това, е бил застрелян в главата.

— Разбирам, но все пак. — Шоу извика в съзнанието си образа на Линда Мийкър. — Зъбите й тракаха. Тя се страхува до смърт.

— От баща си — обясни Мороу. — Проповедник е. Адски мъки и воня на сяра. Живи змии. От този род. Линда и приятелката й били на вечерната молитва в храма миналата неделя, но предполагам, че проповедта на баща й не е стигнала до съзнанията им. Вместо да отидат право в къщата на приятелката й да гледат телевизия, те се измъкнали и отишли в бара. Тя казва, че баща й би я убил за пиенето, камо ли…

— За преплитането на езика с Ройс — довърши Уайли.

— Нещо такова. Приятелката твърди, че преподобният не е от прощаващите, че наказанието му ще бъде сурово. Макар Линда да е знаела, че идването й тук е правилно, приятелката й казва, че на практика е трябвало насила да я домъкне.

Мороу посочи с брадичка към стаята за разпити.

— Колежките са при нея, откакто влезе и се идентифицира. Единственото, което прави, е да плаче. Отказва да говори за това.

Уайли замислено подръпна долната си устна.

— Тя е непълнолетна. Родителите й уведомени ли са, че е тук?

Мороу кимна.

— Веднага, след като дойде. Което не помогна за успокояване на истерията й.

Известно време никой не каза нищо, после Шоу попита:

— Кога се очаква да дойде проповедникът?

Хикъм го изгледа подозрително и попита:

— Защо?

Шоу го игнорира и повтори въпроса към Мороу.

Заместник-шерифът погледна към стенния часовник.

— Живеят в провинцията, на двайсетина километра от града. Може би след двайсет-трийсет минути.

Шоу стана от бюрото.

— Донесете белезници.