Сандра Браун
Ужилване (25)

Двадесет и четвърта глава

Джош дочака с тревога пукването на утрото.

Той седеше на кухненската маса, като си играеше с кутия клечки за зъби, подскачайки едва ли не при всеки звук. Беше си спомнил един популярен стикер за броня на кола от преди няколко години: „И ти ще психясаш, ако всички са след теб!“

Тъмнината го караше да нервничи, но се страхуваше да включи лампите, сега дори повече от преди. Светлината бе довела до хващането на Шоу Кинард. Това бе една от изненадващите новини, излъчени в късната емисия.

Според репортера някакъв рибар забелязал светлина в изоставената от години сграда. Той съобщил на местните власти и това довело до спасяването на Джорди и ареста на нейния похитител.

Късмет за нея. И нещастие за извършителя.

Откакто попадна в последната категория, Джош си взе поука, изключи телевизора веднага и повече не светна лампа. Пълният мрак беше по-безопасен, но му действаше адски на нервите. В ранните утринни часове той ходеше дебнешком от прозорец на прозорец, страхувайки се, че когато погледне навън, ще види въоръжени мъже в униформи, които се приближават безшумно към него, ограждайки къщата, и се разгръщат в мрежа, от която не може да избяга.

Не го биваше много с оръжията, но държеше един зареден пистолет на масата до кутията с клечки за зъби. Беше доволен, че е планирал отнапред, и е оставил оръжието в къщата заедно със замразената храна и зареден килер с провизии. Това го успокояваше. Така не се чувстваше толкова гол и изложен на показ.

Мразеше да бъде гол и на показ. Дори под собствения си душ. Защото понякога, колкото и да се опитваше да го избягва, случайно хващаше отражението си в огледалото на банята и виждаше гротескните белези.

Времето ги беше заличило до голяма степен. Вече не бяха червени и розови, а гладки и бели, лъскави като противни червеи, които кръстосват гърба му. Спомняше си как му казаха, че е късметлия, защото дрехите му ще ги покриват. Дори Джорди му го каза веднъж.

— Никой няма да знае, че са там, Джош.

Беше й се развикал, че той ще знае, че са там.

Този неопровержим факт я беше накарал да млъкне. И тя никога повече не се опита да го баламосва с изтъркани фрази.

Разстроен от спомена за своята уродливост, той събори кутията с клечки върху ръба на масата и те се пръснаха по пода. Пресегна се за един от телефоните си. Беше свалил батерията от онзи, който използва, за да звъни на Уайли. Този беше нов, с нова батерия, и беше зареден.

Изкушаваше се да звънне на Уайли отново, да го попита дали излъченото по новините за Джорди е истина и дали е преминала през това изпитание, без да бъде наранена. Освен това се чудеше дали Уайли вече я е питал за Коста Рика.

Тя сигурно щеше да му е бясна, че е казал на агента за малкото й бягство с Панела. От деня, в който се беше върнала от Централна Америка, екскурзията беше приключена тема. Табу. Забранена зона. Нерешителните му опити да разбере какво се е случило, бяха посрещани с ледено мълчание. Тя вероятно още беше чувствителна по този въпрос.

Но той трябваше да подаде снощи на Уайли нещо, нали? По-добре ли щеше да бъде да остави сестра си на милостта на Шоу Кинард, закоравял престъпник? По телевизията бяха казали, че е „смъртно ранен“, но не бяха разкрили какво е нараняването му, нито как го е понесъл.

Джош се надяваше да е умрял.

Той коленичи, събра разсипаните клечки и ги върна в кутията. След това направи поредна обиколка на приземния етаж на къщата, като се движеше на пръсти през тъмните стаи и надничаше през прозорците. Нямаше нужда да проверява втория етаж. Беше го направил два пъти.

Навън нищо не помръдваше. Той беше окей.

Но неизвестността около Джорди го убиваше. Поддавайки се на изкушението, той се върна в кухнята, взе телефона и набра номера на Джо Уайли. След три сигнала агентът отговори, звучеше замаяно, сякаш е бил вдигнат от сън.

— Чух за Джорди. Наистина ли е добре?

— Здравей, Джош. Питах се кога няма да издържиш и ще ми звъннеш. Обзаложих се със съпругата ми, че…

— Добре ли е?

— Добре е. Но защо сам не дойдеш да видиш? Ще мина да те взема, ще те заведа право при нея.

— Похитителят й мъртъв ли е?

— От последното, което чух, не. Но ти не си единственият, който се надява той да умре.

Джош възприе това твърдение като размахване на морков пред магаре. Независимо от всичко не можа да устои.

— Сигурен съм, че Джорди се надява. Направил ли й е нещо? Наранил ли я е?

— Тя твърди, че не. Но нямах предвид нея. Говорих с Били Панела тази вечер.

Джош изсумтя:

— Лъжец.

— Преди няколко часа.

— Лъжец!

— Да съм те лъгал някога, Джош? Помисли си. Говорил съм винаги честно с теб, дори когато не съм искал.

— Панела е в Южна Америка.

— Възможно е. Но аз го информирах за това какво се случва тук.

— Просто се опитваш да ме плашиш.

— Ти реши дали да се плашиш, или не.

— Какво означава това?

— Когато казах на Панела, че Кинард е задържан, и че Джорди е жива и е добре, той изпсува. И тирадата не спря дотам. Трябваше да търся някои от думите в речника.

— Това не е плашещо — каза Джош. — Той винаги е ругал, когато е ядосан, а е бил ядосан, защото планът му да убие Джорди се е провалил.

— Този път. Предполагам, че ще се опита отново, защото… Ами, това е проблемът. Някак ми се изплъзна, че ти отново търгуваш тайните му, за да се отървеш.

— О, боже!

— Изплаши ли се вече? Имаш причина да си изплашен.

Джош простена.

— Бъди разумен, Джош. Кажи ми къде се намираш.

* * *

Шоу негодуваше срещу съня. Гледаше на него като загуба на време и не харесваше уязвимостта, която неизбежно го придружаваше. Той спеше само тогава, когато се налагаше, и никога за повече от няколко часа.

Но той не беше в съзнание дълго, преди да му се прииска да се хлъзне отново в забравата. В болницата всяка една сутрин е оживено, но изглежда сякаш целият персонал в специално тази има страшно много работа в неговата стая.

Може би просто искаха да хвърлят един поглед на мъжа, закопчан в белезници към леглото.

Проверяваха жизнените му показатели. Два пъти. Взеха му кръв. Най-малко четвърт литър. Миха пода. Мъжът изглежда изпитваше удоволствие да блъска мопа в колелата на леглото му. Сигурно десет души минаха поне дузина пъти да видят системата му. Смениха чаршафите. Редицата скоби като миниатюрни релси, които го държаха да не се разпадне, бяха проверени за издръжливост. Количеството отделена урина беше премерено и записано, преди торбичката да бъде сменена.

Малко след това унижение се появи един медицински брат, за да го изкъпе. Той изви Шоу като геврек, карайки го да ругае цветисто.

— Къде са те обучавали? В Гуантанамо ли?

Следващият тип, който влезе, беше облечен в синя престилка.

— Помните ли ме?

— Не.

— Сигурен бях. — Слаб и енергичен, той се представи като хирурга, който го е оперирал предишния ден. — Направихме няколко рентгена и скенера, не намерихме засегнат орган. Голямото черво се е отървало на милиметър. Освен това сте се разминали с прерязване на главен кръвоносен съд. Раната беше неприятна, беше инфектирана. Почистих я. Можеше да бъде много по-лошо.

Шоу попита:

— Какви са лошите новини?

— Едната ви страна беше разрязана като стек. С тъп нож. Наложиха се много шевове — вътрешни и външни. Така че ще ви боли известно време. Не се напрягайте. Не вдигайте тежко. Никакви изморителни тренировки.

Той изглежда си спомни, че Шоу е привързан към леглото, и му се прииска да върне последните си думи. Продължи бързо:

— Сложихме ви инжекция против тетанус. Ако започнете да вдигате температура, ще ви проверим за инфекция. Даваме ви антибиотици чрез система и ще излезете оттук с огромно количество от тях, плюс капсули. Вземайте ги, докато свършат. Някакви въпроси?

— Кога ще ми свалят шините?

— Утре, ако всичко изглежда наред. Те са само предпазна мрежа. Физиотерапевтът ще ви прегледа днес и ще започне раздвижване.

Шоу изтрака с белезниците.

— Сложиха полицай пред вратата — обясни хирургът. — Ще е на линия… да помага.

— Кога ще махнат това нещо от бастуна ми?

Хирургът се усмихна накриво.

— Ще изпратя някого. Но ако не успеете да се справите сам в тоалетната, се връща обратно.

— Значи ще се постарая много да успея.

— Късмет.

Той издиша. Петнайсет секунди по-късно на прага застана униформен мъж.

Шоу отпусна глава на възглавницата и затвори очи.

— Добро утро.

Шоу не отговори на поздрава, но полицаят не разбра намека. Шоу го усети как влиза в стаята, спира в основата на леглото и го гледа.

— Пътувах в линейката с вас вчера, но бяхте доста замаян. Клиф Мороу, окръг Терабън…

— Помня ви — каза Шоу. — Човекът, който ме проследи.

— Заслугата не е само моя. Получих добри напътствия.

— Какво прави рибар в мочурището по време на гръмотевична буря? Нека позная. Някакъв откачен кейджън.

— Бяха всякакви хора.

— За мой късмет — промърмори Шоу.

След кратка пауза Мороу го попита как се чувства.

— Как изглеждам?

— Отвратително.

— Това напълно отразява състоянието ми.

Полицаят изчака малко, след това премина към работата си.

— Трябва да ми отговорите на няколко въпроса.

Шоу вдигна глава, отвори едното си око и огледа стаята.

— Не виждам адвокат. — След това се отпусна отново на възглавницата.

Без да се обезсърчава, Мороу започна да изрежда фактите, свързани с фаталното прострелване на Мики Болдън, които Шоу вече знаеше.

— Искате ли да коментирате нещо от това, господин Кинард?

— Още не виждам адвокат. Но ако се повъртите тук достатъчно дълго, може да ви се удаде да видите как ми свалят катетъра.

— Кога се запознахте с Болдън?

Той зададе няколко дузини въпроси. Шоу отговаряше с въздишки, прозевки, а веднъж попита дали Мороу ще има нещо против да го почеше.

— Продължавай да се правиш на умник — премина на „ти“ Мороу. — Рано или късно ще разбереш, че е в твой интерес да сътрудничиш.

— Не, във ваш интерес е да сътруднича. — Като гледаше зад него, Шоу добави: — Освен ако не греша, тя е тук, за да те изгони.

Мороу се обърна към сестрата, току-що влязла в стаята.

— Съжалявам, но десетте ви минути изтекоха — каза му тя. — Можете да дойдете следобед между един и три.

Шоу каза:

— Това е, в случай че няма нищо друго интересно, което да правите между един и три, защото няма да говоря с вас, ако не присъства адвокат.

— Всъщност, наистина имам да правя нещо интересно. Агент Джо Уайли… помниш ли го?

— Господарят на мъжете.

— Покани ме да присъствам, докато разпитват госпожица Бенет. Вие… — Той погледна многозначително белезниците върху китките на Шоу. — Ти ще почакаш. — Той си сложи шапката и допря ръба й с показалец. — Мадам — кимна той на сестрата и се насочи към вратата.

— Почакайте за минута. — Шоу се опита да седне, но ме можа да се подпре на лакти. — Джош Бенет още ли е на свобода? — Виждайки колебанието на полицая, Шоу каза: — Залавянето му не би трябвало да се пази в тайна. Ще се появи веднага по новините. Мога да попитам нея — каза той, имайки предвид сестрата, — освен ако вие не ми кажете.

Мороу въздъхна.

— Още е на свобода.

— И федералните си мислят, че сестра му може да ги заведе при него? — Той издаде подигравателен звук. — Пожелавам им късмет.

Мороу се върна до леглото.

— Защо го казваш?

Шоу прецени очевидния интерес на полицая, после каза на сестрата:

— Изчезвай!

Порядъчно големият й гръден кош се изду от възмущение.

— Моля?

Шоу закова студения си, възможно най-заплашителен поглед върху нея. Тя се окопити и излезе. Вниманието му се върна към Мороу.

— Джорди Бенет не знае нищо. Нито за брат си. Нито за Панела.

— Това е казала на теб.

— Опитвах се да изстискам повече пари от сделката. Въртях я на бавен огън. Прекарах я през ада. Не е ли казала на Уайли?

— Споменала е, че си я заплашвал със смърт. Но в историята й има доста дупки, които Уайли иска да запълни.

— Какви дупки?

Сестрата се появи отново, придружена от началничката си и пазещия пред вратата полицай.

Мъжът каза:

— Съжалявам, заместник-шериф Мороу. Гонят ви.

Мороу погледна Шоу:

— Ще се върна отново.

— Почакайте една минута! Тези дупки в показанията на Джорди. С брат й ли са свързани? С Панела? Или?

— Вероятно с всички тях. И теб, включително.

— Ако знаеше нещо за Панела и брат си, щеше да ми каже.

— Или да те прободе. — Мороу задържа погледа на Шоу няколко секунди, след това в ъгълчето на устните му се появи полуусмивка. — Нещо те кара да се чудиш кой кого мами, а?

Той се обърна да си върви. Събраните в рамката на вратата хора се отдръпнаха, за да му направят място. С глас, твърде нисък, за да се чуе, той каза нещо на полицая, след това се отдалечи. Другите се пръснаха. Сестрата, която Шоу бе обидил, му хвърли самодоволен поглед и притвори вратата.

Когато се настани отново върху възглавницата си, мислите му се завъртяха около Джорди, звезда на медикаментозно вдъхновените му мокри сънища, сестра на престъпник, обект на сърдечните вълнения на Били Панела. Макар и да го беше отрекла, беше логично да се допусне. Панела е бил увлечен по нея, тя го е отблъснала и той…

Отблъснала ли го е?

Мороу намекна, че Шоу е бил глупак да й вярва. Явно във ФБР се съмняваха, че може да й се вярва. Беше оставила празни места в разказа пред Джо Уайли и Кинард се измъчваше, питайки се какви ли са.

Когато чу тихи гласове от коридора, той надигна глава в момента, в който вратата се отвори. Новият посетител го накара да изругае под нос.

— Посрещането не е много любезно. — Хавиер Дюпо, заместник окръжен прокурор на окръг Орлиънс, застана отстрани до леглото му и като го огледа отгоре до долу, изцъка: — Бре, бре, бре! Само се вижте.

Той се опита, но не можа да сдържи самодоволната си усмивка.

— Този път здравата сте загазили, господин Кинард. Направо до ушите в лайната на Панела. — Поредно цъкане. — Разбира се, ден и половина, прекарани с Джорди Бенет, са си допълнителна облага. — Той смигна.

Шоу стисна зъби.

— Този път няма мърдане, приятел. — Дюпо се наведе и прошепна радостно: — Готов ли си да започваме партито?