Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sting, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
vesi_libra (2017)

Издание:

Автор: Сандра Браун

Заглавие: Ужилване

Преводач: Диана Райкова

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ергон

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-165-060-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3433

История

  1. — Добавяне

Единадесета глава

Джорди се отдалечи от Шоу, но нямаше спасение от хипнотизиращия му поглед.

Когато осъзна, че си поема дъх през устата, тя стисна устни, но дишането й остана несигурно, докато умът й преработваше този стресиращ обрат на събитията.

Какво си е въобразявал Джош?

Беше сключил страхотна сделка, далеч по-добра, отколкото тя се бе надявала, че е възможно. Щатският прокурор в края на краищата му гарантира пълен имунитет в замяна на това да свидетелства срещу Били Панела. Невероятно беше, че брат й е пропилял всичко…

Невероятно, нали?

Погледът й се присви, когато се спря върху нейния похитител, който продължаваше да стои наведен над нея, упражнявайки натиск, без дори да я докосва.

— Ти си един убиец и негодник. Лъжец. Защо трябва да ти вярвам?

— Това не е лъжа.

— Не е ли? Кажи ми нещо, което да ме убеди, че е истина.

— Сърцето ти още бие.

Той го обяви без пауза и без да се замисля. Просто като факт. Ако Джош не беше фактор, тя щеше да е мъртва. Този мъж отдавна да я е убил.

Той каза:

— В мига, в който хвърлиш топа, излизаш от обръщение. Жива — ти си жетон за размяна.

— С Панела.

— И брат ти.

Тя се изсмя на това.

— Забрави идеята, че парите са у Джош. Или дори, че знае къде са. Ако знаеше, щеше да ги е предал, когато…

— Когато изтъргува душата си, превръщайки се в доносник?

Спаси душата си, като направи правилното нещо.

— Спасил душата си, как пък не! Всичко, което Свети Джош е правил, е било за негова лична полза. Но сега наистина е загазил здравата. Не е изпълнил споразумението с федералните. И сякаш това не е достатъчно лошо, ги е направил за посмешище, карайки ги да му повярват. Ако го хванат, ще хвърлят вината върху него. Ще прекара остатъка от живота си в затвора. Но да се моли да го хванат те, преди Панела да го направи. Защото той ще откъсне лъжливия език на брат ти, ще му разпори корема, ще го хвърли в Залива и ще размаха звънчето за вечеря. При всички положения Джош е загубен. Освен ако аз не го хвана пръв.

Тя се страхуваше, че предсказанията му за бъдещето на брат й не са далеч от вероятното.

— Ако ти го хванеш пръв, тогава какво?

— Ще го убедя, че е в негов интерес да ми даде дял от цялата тази нечестна печалба. Съгласи ли се — всички се прибираме вкъщи щастливи. Добре де, не вкъщи. Но разбираш какво искам да кажа.

— Това ли ти е идеята?

— Дяволски добра, ако ме питаш!

Тя притисна пръсти към челото си и го разтърка.

— Отвратителна идея, господин Кинард. Базирана изцяло върху погрешно предположение. Джош няма парите, никакви пари. Но дори да кажем, че ги има, да кажем, че джобовете му са тъпкани с пари, той може да е навсякъде в страната. Как смяташ да го намериш?

— Няма да се налага. Той ще ме намери. Защото държа теб. — Той й хвърли крокодилска усмивка. — Рано или късно ще чуе за отвличането ти.

— Ще предположи, че съм мъртва.

— Може би. Докато не му кажеш обратното.

— И как точно се очаква, че ще го направя?

— По същия начин, както си комуникирала с него досега.

Тя се засмя.

— Не съм имала контакт с брат ми, откакто го задържаха. Никакъв — каза тя. — Това беше едно от условията на споразумението, което той сключи с правителството.

Той я гледаше втренчено, немигащо, неподвижно.

— Добре, вярвай каквото искаш — каза тя. — Фактът няма да се промени. Нямам представа къде е бил изолиран Джош през последните шест месеца и не знам как да се свържа с него. Точка. Край на дискусията.

— Много лошо. Обсъждаме малкия ти брат, когото си пазила от подхлъзване по стъпалата и от ръждиви пирони. Казваш ми, че не е започнал да ти плаче след вторник, когато влезе в конфликт с големия лош Чичо Сам?

— Това е истината.

— И не знаеше, че е избягал?

— Не! Докато ти не ми каза.

Той се наведе по-ниско.

— Дори ако вярвах, че не се е свързал с теб през изминалите четири дни — което аз не вярвам, — ФБР щеше да ти се нахвърли като патица на бръмбар. Както напрани Били Панела. Искаш Джош Бенет и не можеш да го намериш? Лесно е. Хвани сестра му, най-близкият му роднина, първият и единствен човек, към когото ще изприпка, когато е в беда.

— ФБР не са ме уведомявали, че е избягал.

Той я погледна гневно, сякаш се опитваше да измъкне истината със заплаха от нея, което я изнерви, защото не беше умела лъжкиня. Не че лъжеше съвсем.

Вярно, никоя държавна агенция не я бе информирала за изчезването на Джош. Но властите може да са я държали под око, за да видят дали той ще се появи на прага й.

Снощи, когато пътуваше към бара, беше забелязала фарове в огледалото за обратно виждане. Оставаха си на едно и също разстояние, докато тя шофираше през града. Може и да е било напълно безобидно. Но тя беше достатъчно параноична, за да остави зад себе си другата кола, когато стигна тесните пътища.

Нямаше да сподели това с Шоу Кинард, обаче.

Вместо това тя запази изражението си колкото се може по-равнодушно, и той най-после омекна, като се изправи, давайки й пространство. Което й позволи най-после да си поеме дълбоко въздух.

— Грешиш за Джош и откраднатите пари — каза тя. — Били Панела офейка с тях. Всички го знаят. Изнесе се някъде извън страната.

— Значи е изхвърчал да се наслаждава на щастливо рандеву с милионите си?

— Не изглежда ли логично?

— Напълно. Така че ми отговори на това — каза той. — Ако Панела лъска бастуна върху купища пари, тогава защо е толкова разтревожен от изчезването на Джош?

— Не знам. Може би той… той… — Тя заекна и млъкна.

— Хм? Какво беше това? — Шоу я изчака да довърши и когато тя не го направи, каза: — Мики ми каза, че Панела искал да те убие, за да изпрати на Джош послание. Той не е забравил, нито е простил това, което брат ти му причини. Говоря за мафиотски тип отмъщение, Джорди. Панела мисли по следния начин: ти ме предаваш, аз избивам семейството ти, за предпочитане — докато гледаш.

Тя не се нуждаеше от урок върху методологията на Панела. Беше добре образована по въпроса.

Джош работеше в малка инвестиционна фирма, когато Панела го издири и му направи оферта. Това беше такова неправдоподобно партньорство: Панела със своите костюми по поръчка и многоречив като амбулантен търговец и нейния срамежлив, непохватен брат, който не знаеше как да се държи в обществото.

Но Панела се нуждаеше от гениалния ум на Джош и не му отне много да го убеди с ласкателство и обещания за богатство.

Скоро след като Панела му завъртя главата, той според Джорди установи нездравословни работни отношения. Тя се тормозеше и гневеше като го виждаше как контролира брат й, използвайки неговата слабост и несигурност, понякога по начини, които граничеха със садизъм.

Обезпокояващи също така бяха слуховете за забъркването на Панела в други начинания в добавка към онова, което беше започнал с брат й. Тя умоляваше Джош да види Панела такъв, какъвто е в действителност. Най-малкото — като манипулативен грубиян. Най-лошото — като ловък, вероятно престъпен спекулант, на когото не може да се вярва. Както винаги, Джош се заинати и остана глух за молбите й, заявявайки, че ревността е причина тя да не харесва шефа му.

Тя изпита почти облекчение, когато къщичката от карти, която Джош и Панела бяха изградили, най-после се срути. Но се срути върху главата на Джош. Участието му в техните престъпления беше несъмнено и когато ФБР му даде шанс да стане информатор, тя го притисна да приеме споразумението.

Панела имаше доста причини да се възмущава от нея, но знаеше добре, че Джош не би капитулирал без нейното окуражаване, и този факт я превърна в негов заклет враг; а според слуховете, които витаеха около него, Панела не се отнасял любезно към враговете си.

В продължение на седмици след като Джош бе арестуван, а Панела вероятно бе напуснал страната, тя бе внимателна и нащрек за обкръжението си, боеше се, че Панела ще реши да си отмъсти на нея, и косвено — на Джош. Джош беше намекнал за такава вероятност, когато се опитваше да се измъкне от сключване на споразумение с ФБР.

— Той ще убие и теб — беше проплакал брат й. — Казвал ми е, че ще го направи.

Но тъй като времето минаваше и нищо не се случи, тя занемари своята бдителност. Докато не видя Мики Болдън и Шоу Кинард да се приближават към нея снощи. В онзи момент осъзна, че Джош не е драматизирал. Предупреждението му е било сериозно.

Опитвайки се да скрие своите опасения от похитителя си, тя каза:

— Панела имаше шест месеца за отмъщение. Защо точно сега?

Той отвърна с тих глас:

— Знаеш защо, Джорди. Панела направи своя ход, когато Джош направи неговия. Може би той познава брат ти по-добре от теб. Може би е знаел през цялото време, че Джош си играе с федералните. Спотайвал се е и е чакал, и когато брат ти избяга, е пуснал в действие плана, който е имал от преди това.

— Да ме убие?

— Въобразявайки се, че убийството ти ще бъде най-суровото наказание, което да нанесе на Джош за предателството му. Освен това, ако си мъртва, не можеш да кажеш на ченгетата всичко, което знаеш.

— Че какво знам? — възкликна тя. — Аз не знам нищо!

— Панела явно мисли, че знаеш.

— Е, значи греши.

— Според Мики, след като Панела изчезна, са те подложили на хубав разпит.

Тя кимна, спомняйки си онези мъчителни сесии.

— ФБР ме разпитваха на дълго и на широко в продължение на няколко седмици. Не можах да им кажа нищо, просто защото не знам нищо.

— Те повярваха ли ти?

— Разбира се.

Той издаде скептичен звук.

— Защо да се разбира? Заради честното ти лице? Или защото си ги заслепила, правейки се на Шарън Стоун[1] в стаята за разпити?

Обидена, тя скочи на крака.

— Сядай — натисна я той към капака на колата.

Тя отблъсна ръката му от себе си.

— Казах на ФБР истината и те ми повярваха.

— Може би. Но Панела явно е на мнение, че си им казала нещо, дори случайно, което рискува неговото гладко измъкване.

— Не съм.

— Изнервяш го, Джорди. Защо иначе би се свързал с килъри, за да те накара завинаги да млъкнеш? Панела е наемал Мики много пъти, за да се отърве от една или друга напаст, и то за много по-безобидни провинения.

— Добре, но ти видя, че Мики вече не е заплаха за мен, нали?

— Панела разполага и с други. А и не е от онези, дето се гнусят сами да вършат мръсната работа. Око за око? — Той изпъшка. — Панела е комплект от принадлежности, снабдени с инструкции за привеждане в действие.

Противно на собствените си мисли от малко по-рано, тя каза:

— Това са слухове. Преувеличения. Пускани от хора, които се правят на по-близки с него, след като той стана прочут беглец.

— Слухове, а? Тогава ние с Мики какво сме? Измислици, плод на въображението? — Той нямаше намерение да чака отговор. — Аз издирих Мики Болдън, защото дори убийците говорят, а между нас се носеше, че Панела плащал добре. Ако си мислиш, че единственото му престъпление е открадването на спестяванията на усилно работещите труженици, жестоко се лъжеш.

Джош беше направил смътен намек за „способността на Панела да убеждава“, но никога не бе влизал в подробности, а на нея не й се искаше да разпитва, да не би подозренията й за зловещата страна на Панела да се потвърдят. Не искаше да ги признае сега и на Шоу Кинард, който рисуваше плашеща картина, удобна на собствените му цели.

Тя каза:

— Единственото, което знам за бизнеса на Панела, е това, което всички знаят. Че е откраднал трийсет милиона долара и е изчезнал с тях.

— Не е съвсем изчезнал — каза той. — Мики говори за последно по телефона с него снощи.

— Може да е говорил с него от всяко място на света. Швейцария. Катманду. Южна Америка.

— Възможно е. — Между веждите му се образуваха две вертикални бръчки. — Но ако Панела беше в Южна Америка с трийсет милиона на негово разположение, щеше да се излежава на плажа, смугли момичета в бикини да му правят свирки, и последното нещо в съзнанието му щеше да е сестрата на неговия финансист, който стана доносник. Ако Панела имаше достъп до парите, щеше да скъса завинаги връзки с Щатите и всичко, което е в тях. Вместо това човекът е направо обсебен. Не искаше да те оставя да излезеш жива от бара и предричам, че ще се разяри ужасно, когато го информирам, че не си мъртва. Е, защо според теб би му пукало чак толкова?

Той помълча малко, преди да продължи:

— Освен това е адски параноичен. Мики разправяше, че използвал синтезатор, за да изопачава гласа си. Ако беше в Швейцария или Катманду, защо ще се затруднява да си преправя гласа? Виждаш накъде бия, нали, Джорди? Ако сега се кефеше някъде, палейки си пурата със стодоларова банкнота, нямаше да му пука, че Джош е потънал в земята. Вместо това бягството на брат ти миналия вторник направо го разяри.

Тя се помъчи да не показва, че се е разтревожила при мисълта за това колко разярен е Панела. Това не предвещаваше нищо добро за нея и за Джош.

— Как изобщо е разбрал за бягството на Джош? Във вестниците нямаше нищо.

— Можеш да си сигурна, че ФБР си ги бива, и че са побеснели, че звездният им свидетел се е измъкнал от споразумението, но няма да тръгнат да раздухват по телевизиите, че канцеларският им плъх се е изплъзнал между пръстите им.

— Тогава Панела как е чул?

— Питах Мики. Заяви, че не знае, и може наистина да не знае. Предполагам, че Панела има човек в полицията. Който вероятно му е помогнал да избяга. Фалшиви паспорти. Частен самолет. С трийсет милиона може да е пръснал доста рушвети.

— Ти твърдеше, че не са у него.

— Не е джакпотът, но сигурно е скътал един-два милиона да си покрива разходите.

— Като хонорара ти.

— Да, нещо такова. Двеста бона минимум. — Той сложи ръце на коленете си и се наведе, за да се изравни с лицето й. — Но ти не трябва да се притесняваш, че ще те изпързалям, ако ми кажеш къде е брат ти.

— Пак ли се връщаме на този въпрос?

— Къде е той, Джорди?

— Колко по-ясно да се изразя? Не! Знам!

— Направи си услуга. Не ми викай.

— Не ти викам.

— Четири дни и Джош не се е свързал с теб по никакъв начин?

— Не.

— Писмо в бутилка, димен сигнал, симпатично мастило?

Тя не удостои думите му с отговор.

Приближавайки се още към нея, той прошепна:

— Защо беше отишла в онзи бар?

Сърцето й прескочи. Не се отказваше, проклетникът! Тъй като си нямаше доверие, че ще говори спокойно, тя замълча.

Той й хвърли дяволита усмивка.

— Отиде там, очаквайки да намериш Джош, нали?

Тя извърна глава. Той повтори движението със своята и когато тя отново се обърна към него, хвана лицето й в длани.

— Какво стана, да не би с Мики да провалихме трогателна семейна среща?

Тя затвори очи, за да не вижда безмилостната решителност в погледа му. Но също и да не се издаде случайно.

— Къде е брат ти, Джорди? Бъди разумна и ми кажи. Панела ще ми плати да те убия. Джош ще ми плати да не го направя.

— Ще ме убиеш независимо от всичко.

— Няма. Честен кръст.

Подигравателният му тон я раздразни. Тя хвана китките му, забивайки нокти в кожата.

— Престани! Не искам да те нараня.

— А аз искам да те нараня!

— Ужасно боли!

— Тогава ме пусни.

— Ще го направя веднага щом ми кажеш къде да намеря брат ти.

— Не мога — отвърна тя, процеждайки думите през стиснатите си зъби. — Не знам.

— Последен шанс. Няма да питам повече. Кажи ми, иначе не ми оставяш избор, освен да се свържа с Панела. Защото вложих много време и усилия да получа тази работа. Която ме издигна до върха на тарифата за плащане. Няма начин да си тръгна с празни ръце, по дяволите.

Тя отвори очи, за да прецени решимостта му. Разбра, че блъфираше.

— Тогава предполагам, че ще трябва да ме убиеш.

Втренчили очи един в друг, те продължиха да се гледат неотстъпчиво, докато телефонът в джоба му не иззвъня.

Бележки

[1] Визира се прословутата еротична сцена във филма „Първичен инстинкт“. — Б.пр.